Обич за обичта?

[Blab]

Случвало ли ви се е да обичате, само защото не можете да не обичате? Не заради нетърпимост към самотата/самотността или някаква липсва в себе си, зейнала кухина, някакво друго празно пространство. Точно обратното, да се чувствате ужасно добре сами със себе си, но да усещате, че съдържанието на духа ви, обичта, енергията, които носите в тялото си, стигат да захранят цяла група хора.
И не, не говоря за всеобща любов, християнски добродетели и прочее идеалистични балони, а за необяснимото, съвсем непринудено желание (което прелива в нужда) да се грижиш за някого.

Напоследък се чувствам по този начин и още не мога да го/се опитомя/овладея, нямам и идея как, дали изобщо трябва. Редно ли е да обичаш разни хора? Как се упражнява обич? И възможно ли е да се изхабиш откъм съдържание?


//не игнорирайте темата ми, часът си казва думата и въпреки това, бих се радвала на сериозни отговори)
хубаво утре!)

[valdesbg]

Очаквай мой отговор в темата. Само да ми падне малко време.

[Niakoitam]

Ами зависи за каква обич говориш. Обич към родители,роднини, приятели и т.н. Или обич към любим човек. Ако говориш за обич която искаш да дадеш на някой т.е да обичаш и таиш в себе си няма по хубаво от това да се появи човекът особено ако я иска. Това може да доведе до голямо щастие. Но когато тази обич не може поради различни обстоятелства да бъде "разтоварена" към някой друг тя "натежава" и започва да причниява малко болезнени усещания в сърцето от тази си тежест.Смятам че когато не може и не може да се разтовари някакси, тя се превръща в самота/самотност или някаква липсва в себе си, зейнала кухина, някакво друго празно пространство, нещо което тежи поради липса на осъществяването му :)

[Blab]

добре, и по друг начин - е ли обичта/обичането начин на съществуване?
т.е. енергия, която според обстановката фокусираш в различни (налични) точки/същества, съсредоточаваш, предаваш. а когато започне да прелива в теб, пречи, затруднява дишането, натежава.

и следващата стъпка - стратегии за разтоварване. ако всичките допускания по-горе счетем за верни, как да усвоим наличния "бюджет", поддържайки един здравословен процент от него в себе си? как се раздаваш, доброволно, без някой, лаком за вземане?

*по-източно - всяко нещо, което го има, е.

[xoxi]

За мен решението на този 'проблем' е котката ми. Точно когато бях сама и ми се обичаше нещо/някой, точно тогава си взех котка. Цялата тази емоция/енергия/нужда се вля в нея и до ден днешен не съм изпитвала такива нужди повторно.
Не мисля, че тези чувства трябва непременно да се насочват към друг човек. Най-малкото, защото не всеки заслужава това, а нуждата, която изпитваме в такива моменти ни тласка повече към взимането на бързи решения, които не са водени от разума.

[Enchanting]

И възможно ли е да се изхабиш откъм съдържание?

Невъзможно е.

[vpowerrr]

Чувствам се по същия начин, предполагам. Същото желание да се грижа за някой(не ''нещо'') ме изгаря. Искам да обичам истински и да полагам грижи за човека до мен, казвам човек, защото искам да насоча тази енергия/желание/сила към човек а не към котка, куче и т.н. Но и не към кой да е. Малко е странно може би, съмнявам се да има много други момчета с подобна емоционалност, добре, че се контролирам. А дали може да се изчерпи ''бюджетът''-не. Това е нещо като...като глупостта. Винаги я има, дори да не е както е било в началото :)

[SisiStrange]

Случвало ми се е, но е моментно състояние. Когато бях сама се занимавах с доста разсейващи ме неща, хобита и прочие и много не се замислях като че ли. От време на време са ме хващали и такива емоции, но само за по час-2, в които съм се чувствала безкрайно самотна и искаща да гушна нещо да си обменим топлина.

[jghgh]

Чувствам се по същия начин, предполагам. Същото желание да се грижа за някой(не ''нещо'') ме изгаря. Искам да обичам истински и да полагам грижи за човека до мен, казвам човек, защото искам да насоча тази енергия/желание/сила към човек а не към котка, куче и т.н. Но и не към кой да е. Малко е странно може би, съмнявам се да има много други момчета с подобна емоционалност, добре, че се контролирам. А дали може да се изчерпи ''бюджетът''-не. Това е нещо като...като глупостта. Винаги я има, дори да не е както е било в началото :)

ожени се за мен! :д


по темата - случвало ми се е, но са били амо моментни състояния. и, струва ми се, можеш и да се изчерпиш, да спреш да искаш да даваш. ако си изчерпаем :)

[ICanSeeTheFireBurning]

Естествено, че е възможно - нуждата да обичаш е една от основните човешки потребности. Макар че любовта между мъжа и жената е една много сложна и скапана тема... Но да, напълно нормално е да се чувстваш така.

[NambyPamby]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

[ICanSeeTheFireBurning]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

Аама не съм съгласна. Нуждата да обичаш е толкова естествена и нормална, колкото и нуждата да те обичат. И е естествено, когато даваш любов, да очакваш да ти отвърнат със същото. Да, никой не е длъжен да ти отговори така - но ако искаш някой да те обича, това би могло да стане единствено като първо ти му подариш любовта си. А ако той не я поиска, няма смисъл да продължаваш да му я даваш, понеже любовта била безкористна и не искала нищо в замяна. Такава според мен би трябвало да е единствено любовта на родителя към детето.

А иначе, ако не обичаш себе си, няма как да обичаш и другите. Ако си готов да пожертваш всичко за някого, значи не обичаш нито себе си, нито този някого.

[NambyPamby]

Отзад напред: любовта носи на саможертви. Тва не значи да оставяш да те претрепват от бой или да те тъпчат като личност, да спреш да се развиваш, само 'щото "милото" не одобрявало еди-кво-си, а значи просто да си готов да правиш компромиси(което значи да жертваш малко или много свой каприз, да си готов да отстъпваш понякога) или дори да дариш костен мозък, или единия си бъбрек, за да живее другия.

Любовта не иска нищо в замяна, да. Човекът иска. Иска все признание, поощрение, признателност, благодарност, взаимност - иначе, ако не очакваше, че ще получи все някое от тия неща, пръста не би си мръднал да обърне внимание на околните и да направи нещо за тях.

[ICanSeeTheFireBurning]

Е че какво е лошото да иска Човекът? Всеки има нужда да го и да го обичат. А Любовта е част от Човекът - тя не е просто някакво пихтиесто вещество, витаещо из въздуха, че да говорим за нея отделно от Човека. Тя е в Него. И е вродена за него - новороденото по инстинкт знае как да обича. По нататък в развитието му обаче тази нормална, истинска, чиста, природна Любов по инстинкт се замърсява със всякакви предразсъдъци, определения, и прочее, и прочее... Погледни животните - и те дават, за да получат. Само човекът е набутал Любовта в определения, приписал й е нереални качества, изкривил я е и въпреки това е останал много по-необичан и необичащ от животните...

[Niakoitam]

Аз ще си изкажа мнението по въпроса най-късно до утре,защото сега нямам време. :)

[marilyn]

Авторке, разбирам те за какво говориш. Миналата есен и зима и аз бях така... само че имах късмета, че ми се наложи да се грижа за кученцето на брат ми няколко месеца. И цялата ми любов се изля върху него, грижех се за него с такова желание и обич, че когато трябваше да го върна на брат ми мноооого ревах.
Сега вече е минало, смисъл толкова съм заета, че имам чувство, че нямам място в себе си за някаква любов- особено ориентирана към човек. А, че кучето постоянно ми липсва и си го обичам много не се е променил тоя факт...

[anonymous708973]

или дори да дариш костен мозък, или единия си бъбрек, за да живее другия.


Вярваш ли ми, че бих? Ама наистина. Без да се замислям. В момента, в който се окажа подходящ донор.
И не мисля, че е нещо кой знае какво. Естествено е да помогна. Не си представям вариант, в който да откажа.

За мен компромисите, взаимното доверие, признателност и прочее са доста по-висока и трудна цел.

[ShtrudeL]

че на мен това ми е постоянно състояние....
не казвам че обичам този и онзи, а че имам нужда да обичам и да се грижа за някого.
И когато този Някого отсъства се чувствам страшно самотничко..

[Niakoitam]

добре, и по друг начин - е ли обичта/обичането начин на съществуване?
т.е. енергия, която според обстановката фокусираш в различни (налични) точки/същества, съсредоточаваш, предаваш. а когато започне да прелива в теб, пречи, затруднява дишането, натежава.

и следващата стъпка - стратегии за разтоварване. ако всичките допускания по-горе счетем за верни, как да усвоим наличния "бюджет", поддържайки един здравословен процент от него в себе си? как се раздаваш, доброволно, без някой, лаком за вземане?

*по-източно - всяко нещо, което го има, е.

Може би да. Обаче съм си задавал въпроса дали това зависи от характера на даден човек или от етапа на живота му, в който се намира той.Това ми е доста познато само дето понякога нистина изобщо не знам къде да я фокусирам.Стратегия за разтоварване е може би пренасочването и към някой или нещо друго, което понякога също си е трудна задача.Мисля си обаче че тази енергия,когато няма къде да се разтоварва може да доведе и до много страшни последици и...довежда.Може да накара човек да стане уязвим и да го накара да се подчини на някой,да го накара да се чувства самотен и празен, да предизвика депресия,да се превърне в злоба, да прерастне в сексуално желание, карайки човека да следва егоистичните си подбуди,защото е разочарован като секс за една нощ,секс с много жени едновременно,постоянно сменяне на партьори,което вече противоречи на концепцията за даване на любов, но мисля си е непряко свързано с това. Може да доведе дори до още по страшни неща като превръщането на един човек, който иска просто да дава любов в един безмилостен и безкомпромисен изнасилвач. Спомням си че преди 5-6 месеца сънувах един сън, който тогава си ме стресна малко. Аз съм кротко момче. Имаше едно момиче преди около 5 години, по което тичах 2 години. Често я сънувах в разни сдухващи сънища как бяга от мен, как я намирам,как не може да се получи,как прави неща,които искам само от немай къде. Тя е от типа лошо момиче.Не ми даде шанс.Та бях спрял да я сънувам.И преди 5-6 месеца сънувах следният сън: Бях я сврял натясно и се опитвах да я изнасиля.Тя викаше за помощ и се молеше, а аз само затисках устата и и продължавах.Сякаш някои друг се беше вселил в тялото ми и не чувах нищо.Единствената мисъл,която се въртеше в главата ми беше: "Поне за малко ще си моя". Като че ли се надявах да размисли и продължавах. В един момент сякаш нещо прещрака в главата ми и се почувствах адски гадно. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми и аз си казах"Какво правя всъщност аз сега" Тялото и емоциите ми започнаха да се борят. Не исках да я пускам.Беше ми гадно от това,което правех, а в същото време не ми се искаше да я пусна,защото знаех че ще си тръгне.И с доста големи усилия успях все пак да я пусна. Всичко беше толкова реалистично че когато се събудих не можех да повярвам че е само сън и един два дни усещах тегавостта от случилото ми се насън. След това мисля съм я сънувал само още веднъж. Че тя ме търси и иска да ме намери.(което май не е точно така)

[Blab]

Много ме зарадва развитието на темата. Благодаря ви!)

[bratignat]

Не е редно д аобичаш просто ей така. Обичта трябва да се заслужи.

От еволюционна и природна гледна точка, да обичаш ей така, е загуба на енергия. А имайки предвид ограничените ресурси, това превръща такъв човек в прахостник.

[elysunny]

Никога през живота ми, вече 17 години това чувство не е изчезнало. Даже нарастна последните 2-3 години.
При мен даже е не само да насочвам тази обич, нужда към момче. Насочвам я към всички. Всеки заслужава късче обич.
Приятели, роднини, познати, случайни хора. Толкова е хубаво да видиш някои тъжен човек на улицата и просто да му пратиш малко обич, позитивност, с която да се зареди.
Обичта никога не може да се изчерпа! Преди малко в една тема написах, че понякога и за нея е късно, но сега като се замисля, никога не е късно, особено за нея! Тя винаги е достатъчна! Тя е пътят, по които да станем по-добри!
И мисля, че трябва всички ние да запомним едно, ТОВА КОЕТО ДАВАМЕ, Е ТОВА КОЕТО ПОЛУЧАВАМЕ
обичай, за да бъдеш обичан
бъди приятел, за да имаш приятели
и т.н.

[jghgh]

Не е редно д аобичаш просто ей така. Обичта трябва да се заслужи.

От еволюционна и природна гледна точка, да обичаш ей така, е загуба на енергия. А имайки предвид ограничените ресурси, това превръща такъв човек в прахостник.

това ми звучи малко като "стискам се като гъз".

[bratignat]

това ми звучи малко като "стискам се като гъз".

Имаш алтернативно мнение или реши да се изкензаш тук?

[Meoww]

Случвало ми се е. Обичам да обичам и винаги съм влюбена...било то в човек/цвете/песен/лак за нокти ако щеш...няма значение.

[XTREMEFREERIDE]

През последната една година го разбрах, но да, непрекъснато се чувствам така.
Начинът, по който го определям, е следния: Когато (елементарен пример) една двойка имат хубава, здрава, дългогодишна, изпълнена с хубави емоции и чувства връзка, след като се разделят поне единият от тях казва "празно ми е". Какво означава да ти е празно? Какво означава да си празен? Не го разбирам, защото явно е чувство, а не мисъл или теория на някой-си, а аз никога не съм се чувствала така. След като моята такава връзка приключи се чувствах изпълнена, направо препълнена. Усещах как в мен има толкова много любов, която просто трябва да излея върху някой.
Но не мисля, че е хубаво, не мисля, че е полезно, дори не мисля, че е честно спрямо другия да се практикува това чувство. Не бива да обичаш само защото имаш нужда да обичаш, свикнал си да обичаш, можеш да обичаш и пр.

[Blab]

През последната една година го разбрах, но да, непрекъснато се чувствам така.
Начинът, по който го определям, е следния: Когато (елементарен пример) една двойка имат хубава, здрава, дългогодишна, изпълнена с хубави емоции и чувства връзка, след като се разделят поне единият от тях казва "празно ми е". Какво означава да ти е празно? Какво означава да си празен? Не го разбирам, защото явно е чувство, а не мисъл или теория на някой-си, а аз никога не съм се чувствала така. След като моята такава връзка приключи се чувствах изпълнена, направо препълнена. Усещах как в мен има толкова много любов, която просто трябва да излея върху някой.
Но не мисля, че е хубаво, не мисля, че е полезно, дори не мисля, че е честно спрямо другия да се практикува това чувство. Не бива да обичаш само защото имаш нужда да обичаш, свикнал си да обичаш, можеш да обичаш и пр.
а как действаш в случая?
как свличаш товара, как си освобождаваш място за дишане?
//казах за себе си вече, че не е нужда, а съвсем естествен процес (като дишането), който явно не мога да прекъсна, а мисля, че ми се налага. това е, като да преливаш вода от голяма туба в шише от 0,5л. Като се напълни шишето какво правим? Или дори по-подходящ, струва му се пример, произвеждаш боклук, но имаш само едно кошче у дома си. Къде е бунището и как се стига дотам?

[xBadxApple]

Ми не особено, но понякога се е случвало. Като цяло съм грижовен около хората, което включва и някакво количество обич към тях. В последно време обаче съм главно изнервен, което НЕ включва много позитивизъм :д

[bratignat]

Момичета, спрете космополитън и розовите филми...
Като обичате ей така за обичтта, защо не обичате миришещи просяци или бездомните песове?

Обичтта е насочена към нещо индивидуално...иначе всички щяхме да обичаме тревичката, дърветата да не мачкаме хлебарките и да правим секс с всяко движещо се нещо (последното го има в митологията и се нарича Зевс, прочетете за него).
Мислите ли, че ако за тези ви възгледи разбере някое момче, ще иска да има нещо с вас? Някоя беше писала, че можела да обича лак за нокти...има голяма вероятност шише с лак за нокти да срещне главата й в един или друг момент от връзките й. Това никога не го казвай на приятеля си, ама никога.

Защо обичаме? Споделяне, нуждата да станем част от нещо с другия. Ако започнете да прибавяте още елементи ще прецакате работата. Изобщо обичтта, не е като преписване на домашно, не я проектираш върху всеки, защото се изисква оттдаденост...най-малко от женската страна.

[anonymous708973]

Аз обичам бездомни песове. Най-редовно спирам да ги галя и/ли да ги храня.
За останалото съм съгласна. Наистина изпитвам нужда да съм свързана с някого по някакъв начин, но обичам конкретния човек, а не просто ей така. Обичта наистина е насочена към нещо индивидуално, прав си.

А за любовта към лака за нокти... не си го разбрал, не зачеквай темата.

[ICanSeeTheFireBurning]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

[SisiStrange]

но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен.
О, не мисля, че е чак така.
На мен ми се е случвало ужасно дълго време да не се влюбя, въпреки, че е имало свястни същества около мен. Просто в един момент се появява изключителното човече, което знае как да те накара да обичаш точно него и само него. И тогава идва влюбването.
Нуждата да даваш обич аз я разбирам по-скоро като желание да си щастлив, да имаш някой, който да гледа на теб по определен начин и да знаеш, че си му достатъчен и внасяш светлина в живота му. Това кара човек да се чувства пълноценен. Не мисля, че е някаква бясна нужда да даряваш обич, защото те изпълва и всеки миг ще я повърнеш (образно казано). По-скоро е нужда да се чувстваш значим за някого.
Това е моето мнение.

[anonymous708973]

Просто в един момент се появява изключителното човече, което знае как да те накара да обичаш точно него и само него.
Точно.
//10 букви//

[bratignat]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

Това е отдавна доказано за бременни майки, за които както е известно са с объркани хормони (виж хормонална бомба).

Като си толкова deep in the shi....positivism, кажи ми защо има войни? Защото гадните егоцентрични мъже (за които по едно или друго време ще плачеш и желаеш) са лоши и правят лоши неща. Не нищо подобно. Аз гледам на нещата като на ресурси. Енергия, която ти осигурява съществуване. Желанията ни за тази енергия са безкрайни (лакомия), но ресурсите са ограничени. И ако трябва да избирам дали да си деля момичето с някой, или образно казано да му обявя война и изтребя познай кое ще избера, като егоцентричен мъж.

И понеже адски се дразня от тези глупости за позитивизма ще те открехна на няколко факта. Позитивната енергия, позитивизма, като нещо, с което трябва да живеем се появява в западната култура доста изкривено към 50 години на 20 ти век. Ок, като ти се е случило нещо хубаво радвай се. Но да си ухилен, като идиот и да изискваш това от останалите по всяко време е досадно, смуче от енергията ти и е един вид диктат. Нещо като 1984 (която бас държа не си чела), само, че вместо да те следят какво правиш, следят дали си усмихнат и говориш за "позитивното".

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск. Защо не погледнеш ситуацията от друг ъгъл? В планината си и намираш ябълка, а си гладна, като вълк. Изяждаш ябълката. След малко се появява изнемощяла жена с гладно детенце....да познай, твоята раодст, че си се спасила от глада е гибел за майката и детето. "Ама аз откъде да знам?!" - Плановете на съдбата и случайността никога не ги знаем, и както казах прекаления кеф е толкова вреден колкото прекаленото сдухване.

П.П. Ако ми кажете, че всички тези позитивизми са в резултата от близостта на Луната до Земното кълбо и ефектите върху хормоналния баланс за Вас жените, ще ви разбера.....Просто не ми обяснявайте колко сме егоцентрични мъжете - всеки от вас е имал баща, освен ако ен излезете сега с теорри за непорочно зачатие.

[Blab]

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск.
само не разбирам чаршафните ти бръщолевения какво общо имат с темата.
отстрани изглежда така, сякаш водиш разгорещен диспут с конкретна жена, от който до нас достигат единствено твоите разпокъсани реплики.

съсредоточавам вниманието ти/ви върху цитата.
това е основният проблем, засегнат в темата ми. нарушен вътрешен (съответно - външен) енергиен баланс. и се пита - как връщаш нещата в състоянието им на покой.

//не всеки да си мели неговото. аз търся съвети. не виждания. не размахване на пръсти и показалки. не цъкане с език. не и потупване по рамото, нито пък емпатия. като едни емоционални рационални създания вие как бихте реагирали, както бихте се погрижили за себе си, какви стратегии за дишане бихте упражнили... и т.н. да не задълбавам и да не правя всичко твърде лично.

ПП: пак благодаря на всички, че участвате. нека само всеки зачита другия, или поне да се опитаме.

[bratignat]

Чаршафни бръщолевения....внимателно с класификациите, ще ми излезе име и после няма измъкване от леглото.

Все пак си прихванала основното в поста ми - баланса. В баланса се вклюва и търпението. Когато без причина ти е адски весело и се чудиш кой да обичаш, можеш да спортуваш. По този начин автоматично обичаш себе си, защото спорта е здраве и дълголетие. Или мжоеш да учиш/четеш. Никога не може да си пре-подготвен, затова използвай времето. Даже, когато си на кеф, по-лесно се чете и спортува.

[Niakoitam]

bratignat понеже спомена за бездомните кучета. И аз ги обичам и бих ги хранил ако имах възможност и ако някой по възрастен роднина например не би ме гледал като някакво извънземно. Да когато видя някои че се гаври с някое животно вътрешно ми идва да го пречукам с някой винкел. И да, мен лично ме е страх от бездомните кучета и даже заради такова куче съм си чупил и ръката и такива кучета са тичали срещу мен, но това че ме е страх от кучетата изобщо не ми пречи да ги обичам и да ми е жал за тях. А това за войната пък беше егати и измисленият пример. Войни има знаеш ли защо? Защото има лакоми гъзове, които държат да си напълнят търбусите и не само, а войната дава пари. Друг път е неизбежна,защото има хора, които като вземат властта в една държава и се мислят за богове и не се съобразяват нито с народа си, нито с държавите в света. А ако ти си гладен, а отсреща ти има човек, който ще умре ако не изяде една ябълка и не си я изял най-човечното нещо е да му я дадеш. Но той светът се извращава и всеки гледа за своя гъз. Бебетата са най-чистите създания,а при възрастните рядко можеш да намериш някой с наистина чисто сърце.И тази промяна започва още в ранна детска възраст. Рядко изказвам тези си мисли и още по рядко на живо,защото не искам ме гледат и да се държат с мен като някакво извънземно, но понякога имам чувството че хората се раждаме на този свят просто...за да се ивратим или ако сме малко по силни все някога околните, близките или роднините ни да ни извратят показвайки ни колко е гот за да не си прецакан да лъжеш, да крадеш,да взимаш залъка от на хората устата, да им се катериш по главите,да не ти пука за нищо и никой,да се оплакваш че никой не мислел за теб,да се водят войни и т.н.. Знаеш ли. Бях още първи клас, но и сега се гордея с една постъпка, която направих тогава. Чупил съм си общо два пъти ръката. Тогава беше първият път. Точно заради кучето, което споменах по нагоре и което ме подгони в двора на училището. Приеха ме в болница и наще ми носеха вскякви вкусотии. Веднъж ми донесоха ена кутия от торта пълна с парчета диня. Бях изял няколко и бях я оставил. В съседната стая имаше едно доста по голямо момче от мен. Може би вече завържил. Беше се блъснал с колелото си в някаква движеща се кола и му бяха счупени двата крака и две ръце. Каза че му се е прияло диня. Аз се сетих че имам и парче по парче му я дадох в устата. Спомням си благодарността в очите му. Спомням си и благодарността когато съм правил за някой човек нещо как лъха от очите. Ето тази гледка е невероятна и топли сърцето. Веднъж и една съученичка ме погледна по същият начин на бала ни, когато бяхме в Турция. Тя беше болна и беше легнала в едно легло с един съученик. Помоли ме да и дам едно одеало.Аз вместо да и го хвърля както се очакваше го разпънах и я увих като бебе. И нейният поглед няма да го забравя. Процеди само едно Благодаря и ми стопли сърцето.Обичам да помагам обаче когато не съм задължен за това.За съжаление къде заради съдбата,къде заради мен нещата не могат да се подредят така че да си имам свое момиче, за което да се грижа. А това понякога се превръща в разочарование и/или зачатъци на злоба.

А ти Blab,тази обич насочена ли е към някой точно определен човек или и ти като мен я пръскаш напосоки включила searching...отвреме навреме спирайки се на някой резултат мислейки го евентуално за точният, а след това евентуално продължавайки напред същевременно продължавайки да пръскаш обич навсякъде и напосоки,когато решиш че съществото в дадената посока заслужава тази твоя енергия борейки се с това от пренасищане енергията да не се промени към друга по-лоша,защото никаква енергия в природата не се губи, а може би просто се променя когато няма място където да отиде?

[bratignat]

Niakoitam, това с кучето и просяка го дадох като пример, като да им помагаш с храна или приятелство, а като любовни отношения...но няма да изпадам в подробности, защото има реална опасност Блаб този път да ме обвини в "матрачни бръщолевения".

В човешките взаимоотношения има очаквания и според степента на покриването им -мотивация (любов, обич, приятелство и т.н.). Дори родителите, чиято обич е най-близко до безрезервната, имат очаквания спрямо нас и ако сме хаймани, отношението им може доста да се промени.

П.П. Niakoitam благородството е скрито и ненаградено. Тръгнеш ли да го изтъкваш, по какъвто и повод губи силата си. Винаги. Може да ти изглежда, че мразя кучета, животни просяци - това няма значение, който ме познава, знае отношението и действията ми в тази насока.

[ICanSeeTheFireBurning]

bratignat, не знам къде го видя тоя позитивизъм, който според теб проповядвам. Никъде не съм казала, че трябва човек да е нон-стоп ухилен и "добър" с всички, че трябва да търси само хубавите неща. Казвам, че човек по начало, по природа има нужда да обича. И всеки човек има определени подсъзнателни критерий за хора и предмети, които при появата си, отключват любовта у него. Да, той ги обича и заради самите тях - те наистина му харесват, но най-дълбоката и същностна причина да ги обича е, защото има нужда да обича. И в това няма "лошо" - това е в природата на човека. Ти обаче се възпротиви на това, че могат да се обичат и животните, мравките, предметите и т.н. А всъщност е възможно. Не казвам, че ТРЯБВА, а че е възможно. И то тъкмо заради този баланс, за който ти говореше. Когато човек не може да дари тази любов вътре в него на някой конкретен поради една или друга причина (например влюбен е, а този, в когото е влюбен не отвръща на чувствата му, или пък не е влюбен, но усеща нужда да обича), то тази любов, тази енергия не си остава просто така вътре, ами започва да се трупа в него, да напира и да го кара да я дарява да всички и всичко. Просто защото му е много и трябва да я излее някак.
А те нарекох егоцентричен понеже останах с впечатлението, че смяташ, че в една връзка жената ТРЯБВА да обича само и единствено своя мъж, да бъде отдадена на 100% само на него и на никой и нищо друго. (Ако не съм те разбрала правилно, се извинявам.) Да, би било прекрасно да е така, но според мен отдадеността не може да се изисква, а само може да бъде спечелена. А ако в крайна сметка разбереш, че твоята приятелка обича някого или нещо ОСВЕН теб (а не ВМЕСТО теб!), то в крайна сметка какво "лошо" има в това? (Ако наистина е любов обаче!) Какъв "грях" може да е да обичаш? Темата е сложна и дълбока и може да се говори много за нея, но се надявам тоя път да си ме разбрал правилно.

[Niakoitam]

П.П. Niakoitam благородството е скрито и ненаградено. Тръгнеш ли да го изтъкваш, по какъвто и повод губи силата си. Винаги.

Защо пък да е скрито и ненаградено. Стига да не се прави със задни помисли когато е показано по видно може да накара и много други хора да се чукнат по главите и да видят че има много по съществени неща в живота. А ненаградено...зависи на какъв човек ще попаднеш и ще помогнеш, но да разбира се не трябва да се изтъква така че даденият човек едвали не трябва да ти е задължен цял живот за това,даже и да си усетил че е неблагодарник. И все пак благодарността в очите си е хубаво нещо пък ако е по-благодарен може и някога когато ти си изпаднал в затруднено положение, а той примерно е в по-добра ситуация да ти подаде ръка. Не защото така попринцип е редно а от благодарност и най-вече от благородство.

[jghgh]

Братигнат, говориш за баланс, но мненията ти са небалансирани, и дори да не го признаваш, пропити с някакво отрицание, съдене, емоции (от които ти май упорито бягаш...)
Щеш, не щеш, не си източен и не можеш да си като тях. Ти си човек балканец, със силно ориенталско-западно влияние. Тоя баланс ще има да го мъчиш, ли мъчиш. Просто не си нито китаец, нито японец - няма да го постигнеш. Да не говорим колко спорно е дали точно техните философии са по-добри от западните. Искам да кажа, всичко си има две страни, и от опит знам, че не е хубаво да приемаш, че дадена философия е самото съвършенство и неотменно да я следваш. Все пак е създадена от хора, не е божествена, и е само опит за интерпретация на заобикаляващия ни свят. Не ме разбирай погрешно, много съм запалена (само че повече по китайската :) ), но и източните философии си имат кусури (;

Пък и сякаш приемаш буквално нещата... Затова по-рано ти казах, че се стискаш като гъз - все едно ти се свиди да изпитваш емоции и да ги изразяваш, да пръскаш света с тях. И същевременно искаш само за себе си, искаш да къташ, да складираш любов, но за съжаление тя не е диамант, който да заключиш в трезор на банката, а именно енергия, която минава през теб, топли те, приемаш я, произвеждаш я, но не и да си я пазиш "за по-късно". Момента на потребление съвпада с момента на производството :Д (география..) Дали вечно ще произвеждаш, или по някое време ще спреш, твой проблем. Както и твой проблем е да искаш някой да произвежда само за теб... егоистично е.
И не мисля, че е загуба на енергия да обичаш - птиците, природата, света около теб. И съвсем не става дума да си в някаква секта, зарибен по позитивно мислене и т.н. Просто любовта е един от начините човек да осмисли живота си.
И да не кажеш нещо, не вярвам,че в темата се визират хора, които си играят на любов и хабят енергия по неподходящите хора. По-скоро хора, на които им се обича, защото това ги прави щастливи, и защото любовта е прекрасно чувство, което те кара да се чувстваш пълен, пълноценен, и дори полезен.

[bratignat]

Хора, стига сте зяпали пространството между релсите - погледнете пътят.

Ако съм споменал песове и бездомници не се задълбавайте точно в това, все пак ако бяхте толкова обичливи към болката и проблемите нито бездомни песове нито други бездомни същества щеше да има.

Казвам нещата още по-опростено - любов означава отдаденост/грижа/внимание и отнема време. Ако твърдите, че всичко друго ви е безкрайно, то гарантирам ви, времето ви е ограничено. И ако можете да обичате 10 мъже/жени едновременно, то не можете да им отделите достатъчното време (в нормалния случай има и изключения).

Това разбирам аз под любов. Останалото може да се класифицира, като доброта, онази от библията за обичането на ближния
или онези глави от корана - как никога не трябва да отказваш вода. Само, че според мене в тази "религиозна любов" не можеш да влозиш страст, по-точно онази плътска страст, която обаче може да те отведе до далеч по-големи открития сили.

Споменах баланс, не че аз съм в такъв. Познатите ми знаят добре, че съм с неспокоен дух, никога не съм страдал от липса на идеи или хрумки как да създавам. Това означава конфликти. В природата на хората е да си мълчат при неудобство и проблем, защото ги мързи/срам/страх ги е да направят промяна. Определено не съм свикнал да ме водят, а да водя, така, че псоледното нещо, което трябва да очаквате от мен е смиреността от Библията. По-скоро ще ви запозная с лукавите способи на Макиавели. Естествено това изисква доза егоцентризъм и нетолерантност, но хей и Сталин е имал пререкания, преди да завземе властта в СССР....

Някой там - ако вярвам на рочетеното и чуто благородств, което хората твърдят, че имат, съм дълбоко изненадан от малкия брой хора, занимаващи се с благотворителност, поне сред кръговете, които познавам! А участвам в такива кръгове. Ако се занимаваш с нещо благотворително и благородно - остави делата да говорят вместо теб, при всяко друго положение е смешно.

jghgh - аз лично си падам по Бузидзма. Никоя философия не е изцяло права или общовалидна. С изключение на това което аз вярвам. Има два начина това да се промени - да си сменя мнението. По-силен опонент да ме срази и принуди да приема идеите му. Ако искаш свобода на духа, често се налага да потъпкваш чуждата. И jghgh, имам много имена, защото не съм открил себе си, но последното нещо, което съм е Балканец. Ако искаш да използваш нещо по-примитивно - тюрк става. За да не изместваме фокуса повече към мен, понеже, вече сигурно дължа цяла каса Бира на Блаб за размиването на темата й/му, предлагам, ако толкова ти се спори пиши на мен. Не, че обещавам някакво съдействие.

П.П.
Мнението, в което ме питаха, какво ако приятелката ми може да обича повече от един мъж - неин проблем. Аз съм сигурен, че има и п***утьовци, които биха се навили, зависи какво харесвате. Липсата на добър вкус е право на всеки.

[sladur4etyYy]

никога не съм се чувствала така. наистина ми звучи невероятно безумно. същото, като да вървиш по улиците с табелка ''някой иска ли да го обичам? не искам много в замяна, обещавам, ще дам всичко от себе си, само някой да поиска... моля, моля, моля, много искам!!!''. не се заяждам, просто наистина не го разбирам.

[Niakoitam]

Някой там - ако вярвам на рочетеното и чуто благородств, което хората твърдят, че имат, съм дълбоко изненадан от малкия брой хора, занимаващи се с благотворителност, поне сред кръговете, които познавам! А участвам в такива кръгове. Ако се занимаваш с нещо благотворително и благородно - остави делата да говорят вместо теб, при всяко друго положение е смешно.


Защо ли става така да попитам аз? Защото живеем в материален свят (доста по материален от необходимото) и всеки гледа как да си задоволи материалните потребности. Има хора, които явно го показват и такива, който се правят уж на благотворители, но целта им е да си напълнят джобовете. Има и такива, който го правят наистина и целта им е да го покажат пред хората за да се хванат и други на "хорото", но много хора чувствайки се излъгани от вторите не им вярват, както и такива, които разни хора ги гледат като извънземни и не уред, ако направят нещо такова просто,защото са обкръжени от материалисти и/или изгубили вече вяра хора.И не, не се занимавам с благотворителност...не че нямам желание, но не ми се е отдала възможност пък и да ми се отдаде незнам дали ще мога да се възползвам от нея заради хората около мен.
А относно това че трябвало някой само теб да те обича...в любовта има и обич, но не пречи да обичаш и други хора и същества и не трябва захващайки се за някой си да си помислиш че всичко друго вече не съществува и и се е изпарила незаслужавайки никаква обич. Май не си разбрал правилно темата. Тук се говори както за любов така и за обич мисля. А хората са казали: Ако един човек е нещастен той може да е добър, но ако е щастлив той би трябвало да е добър. Или нещо такова беше.