PDA

View Full Version : Пиша книга - "Кървава носталгия - фалшива кожа" (няма нищо общо с вампири и тн)



snake5
12-16-2011, 16:41
Описание:
"Кървава Носталгия" е книга по която работя от известно време , посветена на любим човек . Жанрът е трилър/ драма с елементи на фантастика. Силна история за любовта и омразата , простираща се из мрачните горски дебри на Тантури .Действието се развива на фона на мрачна , но силно въздействаща атмосфера в която се потапя читателят.Показва , че не всеки е този за който се представя (криейки се под своята змийска кожа) и разрушителната сила на човек , чиято любов е била отнета . . .
Увод:
Времето беше мрачно , а дъждът безпощадно се разбиваше в лицето ми .Наредени около мен , стояха всички тези : лъжливи , продажни нещастници , които наричах приятели. Бях паднал на колене в калта , държайки безжизненото и тяло . Тя беше млада , красива със снежнобяла кожа и дълги ,затънали в кал крака . Устните и бяха посинели и струйка алена кръв се стичаше от тях.
Глави:
1 нощна тъма
2-пепел от рози
3 под бялото було,
4 студени устни
5 възходът на глордените
6 шпионинът и стражът
7 сълзите на розите
8 падението
Причината поради която не съм я пуснал още в нет-а е Страх. Страх да не ми бъде открадната идеята , но понеже съм написал част от нея и само аз знам как ще продължи развитието и и тн реших да пусна част от нея ( най - малкото от интерес дали ще се чете ). Ще ви помоля само да не наблягате на критиката , все пак това е чернова. (ще я пускам по отделни глави )

snake5
12-16-2011, 16:42
1 Глава : Нощна тъма


-Ало. Кой е на телефона? . . . (затворих).
Исках да чуя отново гласът и . Тя беше добре , само това имаше значение за мен . . .
* * *
Навън беше светло , но някак мрачно , небето потъмняваше и сякаш всеки момент щеше да завали . Дълго време гледах през прозореца на самолета с празен поглед , блуждаещ из безкрайната синева.След 6-те години прекарани в Гърция , реших да се върна в България и по – точно в малкото селце , където бях отраснал .
След няколко часа самолета се приземи на летището в София и още със слизането ми дъждът заваля . Стичаше се по бледото ми лице и горчив вятър , напоен със сладникав парфюм ме караше да се задавя. Светлините на града блещукаха , отразявайки се в мократа земя . Тантури – от колко време исках да се върна там , да видя пак танцуващите с дъжда драгили , да докосна пак меките и коси. Бях изтощен от пътуването и реших да хвана такси до гората.
- От къде сте? (промърмори шофьора).
- Моля? (въобще не го слушах , мислех единствено за нея . . . )
- Не изглеждате тукашен.
- От Гърция.
- И каква работа имате из мрачните горски дебри по това време?
- Не ви засяга!
- Ха! Съжалявам че попитах!
- Искам да сляза тук. Спрете таксито!
- Както желаете!
Чувствах се изтощен , но ми се искаше да походя пеша до селото. Бях толкова озлобен към всички , исках само да я видя отново. Да вкуся сладките и устни , да докосвам пак нежната и кожа . . . това не бях аз. Звярът в мен напираше да излезе и грешни мисли се наддигаха , карайки ме да полудея.
- Моята единствена . . . незабравима . . .

* * *
Нощта бе млада , но коварна и престъпна , дъждът тихо ръмеше и напояваше буйната зеленина . Насред нищото , сгушено в горските дебри , спеше малкото селце – Тантури . Тишина и спокойствие царуваха тук , но скоро щяха да бъдат нарушени . Батерията на телефона ми падна , лоша идея беше , че не се обадих на никой че пристигам. Дъждът се засилваше, вдигнах качулката си и закрачих бързо към гората . В тази грешна нощ дивите животни бяха излезли на лов . Странник в черно , бърз като вятъра , тичаше през гората и наближаваше селото . Странник без сянка , странник без душа , преследван от черни гарвани и вълци . Зверовете ме гонеха , а очите им светкаха като факли в мрака . Най – накрая стигнах до портите на селото (цялото село бе обградено с огромна дървена ограда от палисандър и масивни дъбови порти.Вътре имаше множество фенери , осветяващи улиците и постоянно се носеха из въздуха цветчета от рози и драгили.) и заблъсках силно(обикновено по това време трябваше да има пазачи , които да охраняват от разположените до портите наблюдателни кули. Изглежда обаче нямаше никой тази нощ). Настигаха ме , чувах вълчият вой и отекващият в гората , грозен гарванов крясък . Усещах леденостуден дъх във врата , причерняваше ми и точно когато бях изгубил всякаква надежда ,усетих как някой ме стискаше за ръката и ме теглеше навътре през портите . Мрачната фигура ме захвърли върху калната земя и затръшна портата . Беше тъмно и не виждах лицето на този който ме беше спасил , но по светлината идваща от уличния фенер разбрах , че бе жена.
- Благодаря ти !
- Не можем да се отървем от проклетите животни!Превърнаха се в пречка за клиентелата ми .
- Клиентела? Димана , ти ли си ?
(Димана беше красива и импулсивна , с дълга черна коса и игрив поглед.Тя бе един от малкото ми останали приятели в България след заминаването ми) .
- Нямаше те 6 години ! Не пишеш , не се обаждаш , а сега изведнъж се връщаш , носейки само проблеми със себе си! Дано имаш добро обяснение Ектар.
- Моля те ! Не започвай тази тема сега . Как разбра , че съм аз?
- Видях те в София на летището , но не бях сигурна , че си ти , затова те проследих.
- Ха , какво пък си правила в града ?
- Моля те! Не започвай тази тема сега !
Опитваше се да ме иронизира , гледаше ме с големите си зелени очи и лека усмивка подчертаваше красивото и лице .
- Колко красива си станала .
- Подмазвач. Ела да те гушна.
- Значи все пак съм ти липсвал.
- Не се надценявай . Между другото отивам да отворя клубът , наближава полунощ .
- „Нощна тъма” ?
- Да разбира се.
- Още ли държиш тази дупка?Не мога да повярвам , че въобще някой ходи там.
- Повечето са местни , но като цяло идват доста хора . Мислех , че ти харесва .
- Много неща се промениха откакто заминах.
- Както и да е . Отиди си до вас , вземи си един горещ душ и си довлечи задните части . Аз ще се обадя тук там , а ти гледай да дойдеш до час.
- Ще бъда ! Искам само да знам . . . тя . . .
- Не знам Ектар . Ти как мислиш? Откакто замина , тя се промени . Вече не е доброто малко момиченце , което остави .
- Нямах избор!
- Всеки има избор . Хайде тръгвай , че ще настинеш , ще те чакаме .
- Ще дойда. Трябва да говоря с нея.

* * *
Бях премръзнал целия , но не от студ , а от чувството за вина към моето момиче . Обичах я , но трябваше да замина , за доброто на двама ни , трябваше да бъда сам . Дъждът вече не валеше спокойно , а се забиваше в главата ми като ледени висулки . Краката ми не издържаха или от тежката раница на гърба ми , или от спомените , които изведнъж ме връхлитаха и се разбиваха в лицето ми . Паднах на колене на стълбите пред имението , наложи се да пълзя до врата , борейки се с мислите си и с коварното време.
Когато отключих и влязох бях меко казано изненадан. Имението бе на родителите ми , но те отдавна не живееха в България и го бяха завещали на мен . Нямаше ме 6 години и очаквах всичко да е затънало в паяжини и мръсотия , но се оказа точно обратното , сякаш някой се беше грижил за къщата докато ме нямаше . Захвърлих багажа и се затичах нагоре по стълбите . Свалих мокрите дрехи от себе си и влязох в банята , застанах пред огледалото и се опитах да се взра в себе си , да видя какво се крие под черната качулка.
Беше ми набола брада , косата ми бе станала дълга , а погледът ми - уморен от всичкият този страх , от непрестанното бягане и криене (трябваше да се приведа малко в ред и да използвам старата машинка на баща ми ) . Бях едва на 27 , а се чувствах като на 50. Животът ме мачкаше всеки ден , надявах се само със завръщането си в Тантури нещата да се променят , но тази нощ , първо трябваше да понеса последствията си.
В главата ми бе пълна каша , трябваше да си събера мислите и да се съвзема преди да се срещна с приятелите си . Застанах под душа , пуснах горещата вода и притворих очи . . .

snake5
12-16-2011, 16:42
6 години по рано . . .
Беше полунощ и гъста , непрогледна мъгла се спускаше над София . Тогава бях 20на годишен , млад и наивен , готов на всичко за да помогна на приятелите си. Живеех в Тантури – малкото , скрито из горските дебри селце в близост до града , за което малко хора знаеха. Трябваше да се видя с Алина (приятелката ми , момичето с което съм отраснал , моята единствена любов) , тази вечер трябваше да е специална , беше рождения и ден. Обичам я откакто се помня , съдбата ни събра и нищо не можеше да ни раздели. Винаги е била до мен , дори в най – тежките моменти , дори когато всички други бяха срещу мен . . . тази вечер трябваше да е специална , но се появиха някои . . . усложнения.
Получих съобщение от приятел , който беше в беда и реших да му помогна:
„ Ектар! Стана инцидент , нападнаха ме . . . убих човек . . . моля те ела на 452-ра . . . бъди сам . . . „ .
Беше тъмно и нямаше жива душа по улиците , дори коли вече не минаваха.
Изведнъж през гъстата мъгла забелязах черна сянка , която се носеше като дух в мрака , това бе Андрей (той беше най – добрият ми приятел от гимназията , беше така да се каже „лошото момче” . Имаше татуировки по ръцете и тялото , беше с бръсната глава и обеци . Въпреки скандалната си визия Андрей беше добър и не мислех , че е способен на убийство) .
- Ти дойде ?
- Разбира се . Кажи ми , какво стана?
- Не сега , моля те. Няма време. Полицията скоро ще дойде. С колата ли си?
- Да . Къде е тялото?
- На 2 пресеки от тук е . Да тръгваме преди някой да го е видял.
- Добре , но после искам да ми разкажеш какво стана .
- Да , да . Хайде , пали колата!
Гледах го и виждах колко уплашен беше , не исках да го натоварвам допълнително , влязохме в колата и дадох газ . Стигнахме до мястото , трупът беше завързан в чувал и оставен близо до контейнерите . Слязохме от колата и го натоварихме в багажника , след което потеглихме към гората .
- Кажи ми сега , какво се случи?
- Вървях си по улицата , бях излязъл да се разтъпча понеже не можех да заспя. Изведнъж се появи тъмна фигура , някакъв тип с качулка , извади нож и . . . и тръгна срещу мен. Просто ссс. . . се защитавах. (сълзи обляха лицето му)
- Добре! Достатъчно , всичко ще е наред. (не исках да го измъчвам повече)
След около 20на минути стигнахме до дъбовата гора в близост до Тантури.
Беше пълен мрак , единствено лунната светлина , преминаваща измежду клоните на дърветата осветяваше пътя . Застанали един до друг с Андрей , забивахме лопати в меката пръст . Постоянно се оглеждахме при най -малкия шум , нощните птици кряскаха призрачно из гората , а слабият ветрец задуха изведнъж силно . Най накрая дупката бе готова , хванахме чувала от двете страни и го хвърлихме вътре , но когато тялото падна в ровът , чувала се закачи за някаъв корен и се прокъса . Тогава през дупката се подаде женска ръка (с гривна каквато подарих на Алина). В този момент гневът навлезе в цялото ми тяло , стисках лопатата и гледах пребледнялото лице на Андрей .
- Какво става . . . „приятел” ? Какво е това?!Казвай!
- Съжалявам! Забърках се с едни хора , трябваше да ги покрия , обещаха ми много пари , а ти беше „насреща” . Както винаги , толкова наивен , толкова добър. Момичето си вряло носа , където не трябва. Пратиха ме да я очистя , но преди това . . . се позабавлявахме . . . ако ме разбираш . . .
- Ще те убия!
В този момент бях способен на всичко . Лопатата бе достатъчно здрава за да го убия с един удар , но точно когато бясът навлизаше в мен Андрей хвърли някакъв плик в лицето ми .
- Какво е това?!
- Пари , фалшиви документи и еднопосочен билет за Гърция , реших да ти дам шанс. Има и писмо с адрес , уреден си със съвсем нов живот , нов колеж . . . освен ако не предпочиташ затвора , разбира се.Предлагам ти да бягаш , обадих се на ченгетата и съобщих за убийство.Няма твои отпечатъци , но ако те хванат . . . не ми се иска да съм на твое място . . .
- Не! По – добре ти бягай , защото ако те хвана , край с теб!
Беше пълен мрак , гробна тишина , единствено полицейските сирени свиреха из безлюдната гора.
Бягах с всички сили , трябваше да настигна нещастника , който съсипа живота ми . Андрей беше прекалено бърз , а и исках да се уверя , че Алина е добре , затова се покрих и и се обадих по телефона. (нямаше смисъл да звъня на родителите ми , те бяха заминали за Сидни миналата година и не бе нужно да разбират , по – късно щях да говоря с тях и да излъжа нещо). Доста момичета носеха гривни като нейната , но това не ме успокояваше особено.
-Ало. Кой е на телефона? . . . (затворих).
Исках да чуя отново гласът и . Тя беше добре , само това имаше значение за мен.

snake5
12-16-2011, 16:42
* * *
Събудих се под душа , а водата , вече студена се стичаше по тялото ми. Трябваше да тръгвам , наближаваше 01:00 часа , станах бързо от пода и грабнах хавлията. Сложих си дънките и прилепналата черна риза , погледнах се запоследно в огледалото и доволен от новата промяна се спуснах надолу по парапета. Отидох до гаража , където естествено стоеше добрият стар (Isuzu Trooper) джип на баща ми . Дъждът беше спрял , но светкавици осветяваха мрачното небе и хладина се носеше из въздуха , идваща от горските дебри . Нямах време за размишления , трябваше да побързам , скочих в джипа , надух музиката и потеглих към клубът.
След около 10на минути каране по безлюдните улици пристигнах.
Мощни светлини озаряваха цялото небе и вече ясно виждах тълпата от пияни аристократи и няколко познати лица. Цигарен дим и аромат на скъп парфюм се носеха из въздуха , клубът бе обграден от димна завеса.
- Ти се появи!
- Давид?
(той беше барман в клубът на Димана , като цяло бе доста скандална личност , но пък добър с приятелите си. Имаше мускулесто тяло и дълга черна коса , която връзваше на опашка. Отраснах с него , един от малкото на които държах).
- Виждам , че не си се променил много . Ела тук откачалко такава.

Докато се усетя той вече ме беше грабнал във въздуха и ме подхвърляше като перо.
- Имам много да ти разказвам , но не сега приятелю.
- Притеснихме се , едно писмо да беше драснал поне.
- Нямах възможност , наистина. Да си виждал Алина?
- Мисля , че е вътре . Но , нека ти дам един съвет . . . внимавай .
- Толкова ли е зле?
- Откакто ти замина , не е на себе си . Все още се движи с нас , но . . .
- Разбирам.
- Адриан също е вътре , ще се радва да те види . Всъщност Димана уреди ВИП маса за нас , както в доброто старо време .
- Та , като говорихме за вълка . . .
Дъждът ръмеше и галеше красивите женски тела на танцйорките , прибиращи се в клубът за поредния сет , следвани от тълпата . В този момент видяхме как Димана подтичваше към нас , смеейки се и се хвърли на врата ми.
- Ето те и теб!
- Пияна си и цялата си мокра.
Беше пияна , радваше се да ме види и това ме изпълваше с щастие . Усмихнах се и я вдигнах , а тя се гушна в мен като коте.
- Хайде да влизаме момчета.
- Ектар , тук всяка вечер е така , не обръщай внимание на богаташчетата. Само се пази от Димана .
- Ха ха ! Непременно.
- Хей! Може да съм пияна , но не съм глуха.
Най – накрая влязохме в прочутият „Нощна тъма” . Вътре беше наистина красиво , имаше червени копринени завеси , които се вееха и носеха аромат на лек парфюм . Стените бяха бели , а светлините , които бяха над отделните сепарета примигваха в синьо . По средата на клубът имаше , затворени в клетки танцйорки по оскъдно облекло , които забавляваха гостите . Продължавахме все по навътре , търсейки нашата маса . Димана ми говореше нещо , но не я чувах от музиката , а и честно казано погледът ми бе зает да търси Алина.Най – накрая стигнахме до масата на която стояха Адриан , Викротия (бившата му) и Максим. Единствено Ади беше мой приятел от тях (той беше с къса , руса коса и сиви очи , слаб , с татуировки по ръцете и врата . Работеше като китарист в някакъв клуб в София , но сега бе на вълна рисуване. Имаше груб език и доста странно чувство за хумор).
- Ако избягаш пак , ще те убия !
- И сигурно си го заслужавам , но мисля този път да остана. Липсвахте ми.
- И ти на нас. Няма да те разпитвам сега , но ще искам все пак някакво обяснение скоро време .
- Обещавам . Виждал ли си Алина ?
- Алина? Онази кучка отсреща?!
- Какво?!
В първия момент мислех , че Адриан се шегуваше , но после се вгледах в посоката в която сочеше с пръст.
- Това ще боли . (изкикоти се Димана).
Това не можеше да е Алина (малкото нежно момиче с дълга руса коса и красиви сини очи , изглеждащо като кукличка) , сега тя изглеждаше като съвсем нов човек . Да , беше красива , но различна . Косата и светеше като горящо слънце , очите и изкрящо сини , а червилото и червено като кръв.
- Али!Хей!
- Хей! ( отвърна ми тя гледайки ме право в очите с онова перверзно излъчване , неприсъщо на нея. Хвана ме за колана и ме притисна в себе си.)
Сякаш гледаше през мен , държеше се грубо и докато бях зает да я оглеждам , тя бръкна в джоба на дънките ми и извади кутията с цигари . Запали една и издиша димът право в лицето ми.
- От кога пушиш?
- А ти от кога се интересуваш?!
- Чакай . . .
Беше ядосана и с право , но започваше да прекалява. Отиде до двама мъже и започна да танцува покрай тях и да флиртува.Това не беше тя , знаех че го прави нарочно , не можех да издържа на тази гледка , не и трезвен . Върнах се на масата , където всички бяха впили погледи в мен , очаквайки да направя някоя глупост , но вместо това им се усмихнах и вдигнах чашата с уиски.

* * *
Не знам колко бях изпил , но усещах действието на алкохола и не ми пукаше за нищо. Отново видях Алина на дансинга , която този път прекрачи границата с гадното си държание и опитите си да ме накара да ревнувам. Беше пълен мрак , приближих се до нея, усетих нещо твърдо да се сблъсква с юмрукът ми и след няколко минути вече бях навън с нея . Стоеше точно пред мен с онзи нейн сладко-нацупен поглед и онзи сладникав парфюм – „Пепел от рози” , който ме караше да полудея.
- Какво искаш?!
- Да поговорим.
- Не мислиш ли , че е малко късно за това?
- Моля те , нека ти обясня , а след това ще те оставя намира.
- Имаш 5 минути да ми обясниш , защо ме остави сама , без дори да се обадиш. Честно казано , не смятам , че ще намериш точните думи.

Времето се оправяше , небето бе ясно , без нито един облак и слаб ветрец развяваше красивите и дълги коси . Казах и , че съм бил натопен , че са ме предали , че съм избягал без да се обадя за да не разберат за нея , но не и казах за момичето , което заровихме с Андрей. Разказах и за престоя ми в Гърция , за страхът да се върна обратно и за болката която изпитвах , че съм далече от нея.
- Да , но това са 6 години Тари! Сърцето ми спря в момента в който ме напусна. Нима очакваше да го приема спокойно! Имал си избор , можеше да намериш и друг начин , да говориш с полицията.Сигурна съм , че Хектор би ти помогнал.
- Може би , но тогава бях малък и толкова уплашен . Не знаех какво да правя , а единственото сигурно нещо от всичките ми опции бе бягството ми .
- Съжалявам Ектар , не мисля , че съм готова да бъда наранена отново.Не мисля , че искам . . .
(виждах как и тя се измъчва и не исках отново да я карам да страда).
- Теб очите те издават , красавице.
- Какво каза?!
Не можах да се сдържа , грабнах я , притиснах я силно в мен и я зацелувах жадно . Не можех да спра , изгубих контрол над себе си . . .

* * *
Бледи спомени и картини изскачаха пред погледа ми , парченца пъзел се сглабяха и разглабяха в главата ми , за да визуализирам случващото се.
Първо входната врата , смехът и парфюмът които следвах , пълзейки по стълбите . Цигареният дим и разлятото на пода ароматно вино , разпиляните из стаята дрехи и ваната . След малко се озовах в леглото с Алина . Тя ме гледаше отново със своя нежен поглед и ето , че бе същата като преди. Прозорците бяха изпотени , а телата ни горещи , тя забиваше нокти в мен и издишваше топъл въздух в лицето ми. Галех и целувах жадно нежната и кожа и притисках в мен голото и тяло. Целувах страстно перфектните и крака , провлачвайки език по цялото и тяло. Кожата и сладка като мед ме караше да бъда лаком . . .
- Обичаш ли ме Тари ? (попита ме изведнъж тя с влажен поглед)
- Никога не съм спирал да те обичам .
- Аз също! (тя се наведе над мен , прошепвайки ми тези топли думи , карайки ме да потрепна).
Всяко нейно докосване ме влудяваше , притисваше гърди в мен и хапеше устните ми. Бях забравил за усещането , за тръпкада да бъда с нея , притиснах я в мен и захапах сочните и устни.
Погледнах за момент към прозорецът , лунната светлина навлизаше в стаята и осветяваше красивите извивки на тялото и. Дълги - остри нокти излязоха от пръстите ми и ги забих в гърбът и , раздирайки я цялата.

snake5
12-16-2011, 16:43
2 Глава : Пепел от рози

Събудих се рано сутрин , слънцето блестеше в очите ми и бях сам в леглото с надраскан лист до върху възглавницата : „ Трябва да тръгвам за работа , ще се видим по – късно . . . {|} “ (осъзнах , че съм сънувал и се успокоих). Денят се очертаваше да бъде интересен , щом започваше по този начин.
Отворих широко външната врата и се облегнах на парапета , гледах как навън животът кипеше и всеки вършеше някаква работа. Днес времето в Тантури бе топло и приятно както никога до сега , чуваха се щастливите детски викове идващи от езерото и песента на птиците , идваща от гората . Трябваше да изляза малко навън и да си намеря някакво занимание , щом ще оставам тук , ще трябва да си намеря работа.
Беше ужасно горещо , носех се по прашните улици като труп и обикалях по къщите в търсене на стари познати . Оказа се , че повечето от старците бяха починали , децата им не ме помнеха , но слухът за пристигането ми в Тантури бързо се разпространи. Някои от хората бяха уплашени и страняха от мен , други , по - често приятели на роднините ми ,ме обсипваха с ненужно внимание.
Наближаваше обяд и слънцето безмилостно печеше . Разбрах , че в полицията бяха останали малко хора и търсиха нови попълнения , което бе идеална възможност за мен. Докато бях в Гърция учих и работех , можеше да се каже , че създадох някои връзки и имах известни познания в криминалната област и все с нещо щях да бъда полезен. Реших да навестя Хектор (шефът на полицията и законът в Тантури , който бе приятел на семейството от много години. ).

* * *
Наближавах офисът на Хектор ( беше стар , но здрав и висок с гъста черна брада и белези по тялото и лицето от войната. Работеше като шеф на полицията и нещо като кмет на Тантури) , но нещо ме накара да се отклоня . В близост до парка , под огромният орех се беше струпала тълпа от хора , отдалеч чувах виковете и риданията , които пронизваха слуха ми .
- Какво се е случило ?
- Здравей Ектар! Отстъпи назад , това не е за твоите очи.
- Хектор! Разбрах , че имате нужда от хора.
- Баща ти никога не би го позволил . Обещах му да те държа настрана от всичко това , а и още не си дал показания за безследното ти изчезване преди 6 години . Търсихме те навсякъде.
- Баща ми вече не е тук ! От кога се познаваме Хектор ? Наложи се да замина , имах работа , но вече всичко свърши.Моля те , дай ми шанс , имам нужда от работа.
- Момче , няма да излезе нищо добро от това. Добре!Ще ти дам шанс , но само веднъж , така че не го пропилявай. Ей сега ще разкарам тълпата , а ти имаш един час преди момчетата да отнесат тялото. Събери информация , огледай района и утре те чакам сутринта в офиса. Не ме разочаровай.
- Убийство , нали ?
- Не знам . . . ти ми кажи.
- Имало ли е подобни случаи наскоро?
- Не , не и през последните 6 години (усмихваше се лукаво и сякаш ме подозираше , че съм замесен). Аз тръгвам , ще те чакам утре призори. В твой интерес е да не ме караш да чакам.

Времето започваше да се разваля , студен вятър идваше от зловещата дъбова гора и гъсти облаци скриваха слънцето. Черни гарвани прелитаха над селото и всяваха смут , нямаше и следа от веселото настроение по – рано днес . Направих няколко крачки и се огледах наоколо , тялото беше на 30на годишен мъж , висок с множество татуировки и грубо лице . Имаше парче от стрела , забито във врата (несъмнено ставаше въпрос за убийство) и кал и трева по обувките . Вероятно е дошъл от гората , бягал е от нещо , но как е успял да мине през масивните порти . . . тогава се огледах наоколо, на един храст , близо до тялото се вееше парче бял плат . Значи все пак е бил убит в селото. Изглежда убиецът е намерил начин да влезе вътре без да го забележат , или пък е някой от местните . . .
Наближаваше следобед , затова реших да събера улики и да се оттегля за да могат специалистите да си вършат работата. Взех стрелата , парчето плат и надрасках набързо в тефтера си своята гледна точка за престъплението (най – вероятно пари ) .Жертвата , ми изглеждаше учудващо позната , сякаш се бях срещал вече с него , само че не помнех къде.Главата започваше да ме боли , трябваше да хапна нещо , а и можеше да се видя с Алина.

* * *
Силен вятър пронизваше тялото ми като безброй игли , навън нямаше жива душа , единствено уличните фенери пламтяха зловещо и обгаряха розовите храсти. Пепел от рози се носеше из въздуха с мирис на изгарящ сетивата парфюм. Можех да чуя плача на гората и вълчия вой , прекъсван от грозният гарванов писък . Вървях покрай кафетата и таверните и се оглеждах постоянно за Алина. Лутах се наляво – надясно по прашните улици докато накрая не открих къде работи : „ Халите”
- Добър ден! (каза ми едно младо момиче , когато прекрачих прага на кафето).
- Добър ден!Алина тук ли е?
- Съжалявам. Току що идвам , сигурно смяната и е свършила по – рано днес.Ще желаете ли нещо?
- Всъщност , да . Искам едно дълго кафе и нещо леко за хапване по ваш вкус.
- Разбира се! Седнете на някоя маса , а аз ще ви донеса поръчката щом стане готова.
- Благодаря!
Заведението бе полупразно и се чувствах спокоен че нямаше да се набивам на очи , седнах на една от по забутаните маси и започнах да си ръчкам по телефона докато чаках поръчката.През главата ми минаваха мисли и спомени , които не можех да свържа. Имах чувството , че познавах убития и не можех да се отърва от мисълта за него , постоянно виждах лицето му притваряйки очи. Може би си въобразявах , трябваше да проверя документите му за самоличност и да разбера кой . Докато разсъждавах и прецъквах телефонните си номера изведнъж попаднах на едно име :
„ Андрей” (още пазех номера му ) .
- Поръчката ви господине , заповядайте.
- Не , не , не може да бъде! Не отново!
- Добре ли сте?
Хвърлих уплашен телефона на земята и се хванах за главата уплашен.Изправих се светкавично , оставих парите на масата и се затичах към участъка.Трябваше да знам дали греша , трябваше да видя името със собствените си очи. Непрогледна мъгла обгръщаше малкото селце , тичах като обезумял по улицата с притворени очи , но пепелта ме заслепяваше.

snake5
12-16-2011, 16:43
* * *
6 години по рано – Тантури
Полицейските сирени отекваха в гората , небето притъмняваше и черни гарвани наддаваха зловещ писък . Бях се опрял на един стар дъб и набирах номера на Алина с треперещи от страх ръце.
-Ало. Кой е на телефона? . . . (затворих).
Исках да чуя отново гласът и . Тя беше добре , само това имаше значение за мен. . .
* * *
Тичах по прашните улици и избърсвайки пепелта от очите си , сякаш махах и спомените , които изскачаха пред лицето ми неканени. Спрях близо до една къща , облегнах се на стената да си почина и започнах да набирам Алина. Исках да чуя как е , да се уверя , че нищо не се бе случило с нея.
- Ало. Кой е на телефона? . . .
- Алина! Слушай внимателно . . .
- . . . моля оставете съобщение и при първа възможност ще се свържа с вас . . .
- Какво?!
Това беше секретарят и . . . защо ли ми бе толкова познато . . .
Беше започнало да се здрачава когато пристигнах до участъка , бях закъснял. Приближих и почуках , но никой не се появи , тогава натиснах бравата и вратата се отвори. Нахълтах като престъпник вътре и веднага се разрових из документите. След дълго търсене най – накрая открих папката , разгърнах плахо първата страница : „ Андрей Андреев...”.
Силен изстрел се чу някъде отвън и изтървах папката уплашен. В началото си помислих , че това бе Хектор и излязох от участъка с вдигнати ръце , но вместо това видях как жени и деца бягаха по улицата и викаха.
- Хей! Какво става? (извиках аз , хващайки една от жените за ръка)
- Те са тук! Намерили са начин да минат . . . през портите . . .
- Кой?
- Глордените!
- Гло. . . ?
- Животните , явно някой ги е пуснал вътре и нападат селото! Моля те пусни ме!
Пуснах ръката и гледайки в една точка като вцепенен. Отдавна имахме проблем с дивите зверове , но сега бе различно , никога не са успявали да преминат през масивните порти.
- Ектар ! Моля те , детето ми е още там , Хектор не ми позволи да остана. Спаси го , моля те! (викаше една жена от бягащата тълпа)
Затичах се към имението , трябваше да взема колата иначе нямаше да мога да стигна навреме до портите , а и имах нужда от оръжие.
Когато стигнах вече беше тъмно и студен вятър минаваше като лед през тялото ми. Отворих гаража и потърсих старата пушка на баща ми и камата. След като намерих каквото ми трябваше , наметнах големият черен шлифер и скочих бързо в колата.
* * *
След 10на минути каране като луд по мрачните улици пристигнах до портите на Тантури. Единствено фенерите осветяваха мрачната улица и тълпата от разярени мъже. Женски плач се чуваше отдалеч и литри кръв се лееха по земята. Хектор , като обезумял сваляше горските зверове с помпата си и ги съдираше с нож.
- Хектор! Какво стана?! Как са влезли вътре?
- Някакво лудо момиче , видели са я да тича без да спира в гората , казаха ми , че нозете и са били разкървени и вероятно е тичала цяла нощ.Отворила портите и пуснала зверовете. Затова пък аз и пуснах един куршум в главата.
- Какво?! Ти съвсем си полудял! Не можеш да убиваш хората просто така.
Всъщност . . . мога! (извика той и лека усмивка се появи по оплисканото му с кръв лице. )
Хвърлих се напред и започнах да стрелям наред , отвсякъде бликаше кръв , отвсякъде падаха мъртви и ранени. Изведнъж чух детски писък от гората.
- Детето! Хектор отвори портата !
- Забрави ! Няма да изложа селото на опасност заради глупости!
- Глупости?! Не чуваш ли детските викове? Сигурно още е живо.
- Нищо не чувам! (Гледаше страшно и викаше , докато изтръгваше сърцето на един от вълците.).
При гледката как умира вълка потръпнах , причерня ми и се свлякох на земята.
- Хектор . . .
- Не можеш да понасяш кръв , а малкия ?! Хахаха!
- Не виждаш ли , че просто се опитват да излязат навън , защо не ги пуснеш по дяволите?!
- Това ще им е за урок!
Нещо ме удари по главата и изгубих съзнание. Когато отворих отново очи бях легнал на дивана в къщата на Алина и Димана, Давид и Адриан се бяха надвесили над мен.
- Ставай красавице ! (викаше Адриан ухилен).
- Ооохх ! Главата ми ще се пръсне . Как се озовах тук?
- Хектор те захвърли пред вратата и каза на Алина , че си припаднал.
- Ах това гадно селско . . .
- Явно не се разбирате много . . . хайде ставай , тъкмо ще сядаме на вечеря.
- Вие вървете , аз ще дойда след малко.
- Не се бави. ( усмихна ми се Алина и всички излязоха от стаята).
Изправих се на крака и погледнах през прозореца , небето започваше да притъмнява и облаците да присветват. Задаваше се буря в тази грешна нощ. Вслушах се и в тишината чух стоновете и риданията на скърбящите вълци и гарвани. Изведнъж си спомних как онази жена ги нарече : „Глордени” . Може би трябваше да проверя в библиотеката за тях , може да се окажат по специална порода зверове , а и в обезумелия поглед на Хектор тази нощ видях страх.
- Мислех , че пак си заспал. (каза Димана прокрадвайки се зад мен)
- Следиш ли ме? (усмихнах се аз , прокарвайки пръсти през косата и)
- Хвана ме.
- Може ли да те попитам нещо?
- Давай.
- Какво знаеш за Глордените?
Тя ме погледна учудено с големите си зелени очи и бързо извърна поглед. След това се обърна отново ухили се и ме тупна по рамото.
- Питам те сериозно. Днес една жена нарече вълците така. Знаеш ли нещо?
- Седни до мен . . . не само вълците се наричат Глордени , а и гарваните , Ектар. Това са по – особен вид същества. Вълците са по – големи от обикновено , с пъстри очи , които пожълтяват в момент на ярост. Гарваните са бързи като стрела , синкаво-черни с красиви зелени очи.
- Като твоите . . .
- Да , като моите ( усмихна се тя и се изчерви). Освен това се смята , че Глордените са пазачи на кралицата , наричат я ловецът в бяло.
- Кралица?
- Самодива , веда . . . има много имена.
- Звучи ми като приказка.
- Да , по – скоро легенда. Според фолклорът ако в земите на Тантури загине момиче/жена в момент на силна тъга/мъка и не бъде погребана то тя остава на границата между живота и смъртта. Денем е обикновен човек , а нощем е убиец , жаден за мъст. Казват ,че когато загине като човек тя привиква 2ма верни воина за да я защитават , по - често роднини или приятели. Единят - гарван (шпионин) , за да открива жертвите и , а другият - вълк (страж) за да я защитава и да и носи плячката.
(за момент се изплаших , за момичето което заровихме близо до Тантури , но после си спомних , че е била убита далеч от тук).
- Ти вярваш ли на всичко това? (ухилих се аз)
- Не разбира се , това са само приказки. (нацупи се тя и ме удари с възглавницата в лицето).
- Хей , децата , вечерята изстина. (провикна се Алина , която явно бе чула кикотенето на Димана).
- Да вървим.

* * *
След вечерята останах с Адриан на по чашка и му разказах всичко.
- Разчитам , че няма да казваш на никой друг за момента.
- Разбира се Ектар! Може да ми хлопа дъската , но не съм предател.
- Така е. (изхилих се аз отпивайки от уискито).
- А искаш ли да глътнеш чашата докато се смееш? (каза той и ме тупна по гърба).
- Хайде аз ще лягам.
- Няма ли да си легнеш с Алина?
- Пиян съм , отново. Мисля да спя на дивана .
- Истински мъж . (изхили се Адриан)
- Нещо такова . . .
Изпратих Адриан и се проснах като парцал на дивана. Заспах веднага , изолирайки всякакви други шумове.
На сутринта , когато отново отворих очи останах потресен. Слънцето слабо преминаваше през дърветата и блестеше в лицето ми , целите ми крака бяха в кал , а дрехите ми прокъсани. По някакъв начин се бях озовал в гората , но не помнех нито как , нито защо . Покрай мен спокойно се разхождаха няколко вълка , които дори не ме поглеждаха , изправих се , протегнах ръка и докоснах единя. Беше наистина огромен , с гъста черна козина и пъстри очи.
Чуха се викове в далечината , които подплашиха вълците , очите им пожълтяха и изреваха яростно срещу мен. Грабнах веднага дрехите си и побягнах към селото.

snake5
12-16-2011, 16:44
3 Глава : Под бялото було

3 месеца по – късно . . .

Беше късна есен , нямаше и помен от зеленината , която красеше Тантури. Дърветата бяха оголени и потъмнели от скръб листа се вееха по покварената земя. Много неща се бяха променили , Хектор беше полудял и бе готов да зaлови и убие всяко едно животно в околността. Постоянно разправяше за някаква „ Тайна милиция ” и как щял да събере хайка и да излезе в гората. Случаят с Андрей бе вече минало , сега старецът имаше по – важни дела , като да налага лудите си закони в селото (в Тантури той беше властта). Приятелите ми се държаха странно , а аз сякаш започвах да полудявам. Виждах само зверове в лицата на хората , не можех да спя и често се озовавах на различни места на сутринта. Единственото , което ме крепеше бе , че когато се събудех на сутринта и не помнех какво бях правил през нощта обикновено съм бил пил.
Вечерта решихме да се съберем отново в : „Нощна тъма” , щяха да затварят клуба понеже след няколко дни щеше да има бал с маски по случай 105 години от създаването на Тантури. Димана искаше повече хора да присъстват , вместо да се наливат в клубът , отдели пари и започна строеж на голяма бална зала от външна страна на селото (в близост до гората на мястото на старата конюшна) . Всички бяха съгласни , а и от известно време нямаше и следа от вълците.

* * *

- Рано си станал! (провикна се Алина).
- Не можах да заспя !
- Какво правиш там горе Ектар , въобще знаеш ли . . .
- Защо не млъкнеш и не ми подадеш чука.
- Ремонт на имението . . . Уауу ! Наеми майстори.
- Мога и сам да се справя !
- Хей! Какво става с теб ? Сериозно .
Очите ми се наляха със сълзи , хвърлих последния фас и се спуснах надолу по стълбата . Алина стоеше точно пред мен и ме гледаше с тъжен поглед. Притиснах я силно в мен и я целунах страстно.
- Какво става с момчето ми ?! Какво става с нас Тари?
- Мисля , че полудявам миличка , виждам разни неща , а и Хектор . . .
- Знаеш ли . . . мисля , че имаме нужда от почивка . Нека отделим поне един ден , само за двама ни . Ще говоря с Хектор.
- Права си и мисля че можем да си го позволим.
- Нека отидем в гората , ще се върнем до залез.
- Опасно е.
- Ще те пазя.
- Хаха. Не се и съмнявам скъпа . . .
* * *
Докато се осъзная Алина вече ме дърпаше по един баир за ръка и се смееше.
- Готов ли си?
(Трябваха и по-малко от 2 минути за да накара Хектор да ме освободи , ще си отбележа никога повече да не я подценявам).
- Какво ? Да не се шегуваш . . . успяла си да го убедиш да ме пусне ?
- Хей , да не забравяме , че Хектор е баща на Димана. Той не е лош човек Ектар , просто е отдаден на работата си.
- Така ли ?! Тогава би ли ми казала какво стана с детето , което той остави да бъде разкъсано пред портите?
- Да. Детето бе син на Изабела , Хектор го е спасил , видях се с нея преди няколко дена. Това което си чул , не е било дете , а по – вероятно вълчи вой.
- Разбрахме се , че този ден ще е само за нас . . . и никой друг , далеч от всичко и всички. Нека сменим темата . . .
- Ти гониш. (блъсна ме на земята и се затича по хълма.)
- Само да ми паднеш!
След 10на минути (по обяд) стигнахме обширна поляна , посиняла от „Дрaгили” (растения , които вирееха само в Тантури . Бяха сини на цвят с дълги стъбла - приличаха на кръстоска между мак и лале. При дъждовно време разпръскваха семената си с въртеливи движения навсякъде и ухаеха чудно).
- Драгили ! (изпищя Алина)
- Хах. Ако знаех , че ти харесват толкова щях да ти купя.
- Не , благодаря. Знаещ , че обичам дивите цветя , искам просто да им се порадвам.
- Давай тогава. Радвай се , тичай , викай . . . та нали и ти си диво цвете , ще правим каквото си искаме днес.
Беше толкова красива , дългите и руси коси се вееха и танцуваха с вятъра.
Изведнъж започна да ръми и драгилите развъртяха глави , разпръсквайки синкавите си семена , които се разхвърчаха с отблъсналите се в тях капки дъжд.
Беше величествена картина , само аз и тя , обградени от летящи сини цветчета носещи се из въздуха като пеперуди. Гледах я как тичаше по поляната и танцуваше в дъжда , беше неустоима.
- Твоя съм! Днес можеш да правиш с мен каквото поискаш.
- Танцувай за мен.
Топлият дъжд се стичаше по красивото и тяло и мокрите и дрехи започнаха да прозират. Блъсна ме на земята и започна да танцува , бавно , пристъпвайки към мен. Малките сини семена се докосваха до нежната и кожа и галеха розовите и устни , карайки я да потрепне от възбуда. Хванах я за ръката , съборих я на земята върху меката синя трева и я целунах. Целувах я по врата и вдишвах от сладкия и парфюм , беше се стопила в ръцете ми , чувстваше се отново защитена в прегръдките ми. Свалих презрамката и със зъби и докосвах с устни мократа и кожа. Притискаше голото си тяло в мен , галех гърдите и с драгилините цветчета и горещ въздух излизаше от посинелите и устни. Дъждът беше топъл , направо горещ , но времето бе студено и усетих как изтръпвам , но не можех да спра. Прехапвахме устни до кръв и преплитахме голите си тела , изпаднали в екстаз.

* * *

107г по-рано - Тантури (основаването) :

Беше блудна нощ , из въздуха се носеше аромат на съблазън и разголени тела танцуваха по осветените улици . . .