anonymous485803
12-18-2011, 11:26
Здравейте млади хора. Това дето ще постна го бях написал за блога ми, но смятам, че ще е подходящо да го постна и тук в този форум, въпреки че отдавна не съм в тийн възраст. Имената на хората и събитията са истински. Просто така съм решил да пиша в блога си, всичко с точните си имена. Ето copy/past
През далечната 2005та година бяхме на абитуриентски бал на една наша приятелка Ради. Беше много весело. Та там имаше две персони. И двамата млади момчета, на около 22-24 години. Ще разкажа по отделно за тях.
Единя беше строител. Спомена, че е много добър куфражист и такъв дето реди тухли /забравих как се казваше/, а го бивало и за зидаро мазач. Каза, че ученето не е за него, не го бивало и си било пълна глупост и загуба на време. Спомена, че му плащали добре, тогава някъде около 1500 лв., стигали да сипва бензин в БМВ-то, да черпи мацките и се чувствал добре. Какво повече му трябвало на човек?
Другия беше доста затворен. Притисняваше се и почти не говореше защото беше доста срамежлив. Много угрижен и притиснен. Аз видях, че е интелигентно момче и се заприказвах с него. Каза, че финансово е доста зле и притиснат защото учел за държавни изпити и нямало как да работи, макар, че като следвал поработвал. Не го питах какво. Завършвал бакалавър в УНСС, а после щял да мисли за магистратура. Държал да си завърши образованието, въпреки, че може и да не работи по специалността, то нали срамна работа нямало.
Като отивахме към училището на Ради да я изпращаме аз се качих в колата на строителя. Тоя подметна по адрес на студента нещо от сорта на „Егати, сдуханяка и задръстеняка. Тоя е много зле.” Аз не бях на неговото мнение, но реших, че няма никакъв смисъл да споря с него.
Преди седмица Ради имаше рожден ден. Тя покани същите двама човека. След 6 години. Ето как са те към настоящия момент.
Строителя. Беше провесил нос. Беше меко казано „сдухан”. Разправяше как вече повече от година е без работа, нямало никъде строителни обекти, дори за довършителни работи не го викали. Продал колата, защото го е закъсал за пари, имал и дългове. Както той каза „Направо съм се отчаял. Егати кризата, егати чудото.”
Студентът понеже беше делничен ден идваше направо от работа. Беше облечен официално, защото така изисквали на работното му място. Имаше приповдигнато настроение беше усмихнат. Стана ми интерено какво е станало с него и го заразпитвах. Казау, че се е дипломирал и след това е записал магистратура „Счетоводство и контрол”. След като посъбрал пари изкарал някакви нива на бизнес английски. Взели го в някаква чужда фирма с представителство в България. Плащали му над 1000 лв., редовно и понякога ходел по коомандировки в чужбина. Бил доволен от живота и от работата си. Само дето изрази възмущение, че чуждите фирми аутсорсват в страни като нашата и използват доста евтина и квалифицирана работна ръка по техните стандарти, но както се викало „И вълкът сит и агнето в кошарата.”
Тази случка ме накара да се замисля Важно ли е наистина образованието?
През далечната 2005та година бяхме на абитуриентски бал на една наша приятелка Ради. Беше много весело. Та там имаше две персони. И двамата млади момчета, на около 22-24 години. Ще разкажа по отделно за тях.
Единя беше строител. Спомена, че е много добър куфражист и такъв дето реди тухли /забравих как се казваше/, а го бивало и за зидаро мазач. Каза, че ученето не е за него, не го бивало и си било пълна глупост и загуба на време. Спомена, че му плащали добре, тогава някъде около 1500 лв., стигали да сипва бензин в БМВ-то, да черпи мацките и се чувствал добре. Какво повече му трябвало на човек?
Другия беше доста затворен. Притисняваше се и почти не говореше защото беше доста срамежлив. Много угрижен и притиснен. Аз видях, че е интелигентно момче и се заприказвах с него. Каза, че финансово е доста зле и притиснат защото учел за държавни изпити и нямало как да работи, макар, че като следвал поработвал. Не го питах какво. Завършвал бакалавър в УНСС, а после щял да мисли за магистратура. Държал да си завърши образованието, въпреки, че може и да не работи по специалността, то нали срамна работа нямало.
Като отивахме към училището на Ради да я изпращаме аз се качих в колата на строителя. Тоя подметна по адрес на студента нещо от сорта на „Егати, сдуханяка и задръстеняка. Тоя е много зле.” Аз не бях на неговото мнение, но реших, че няма никакъв смисъл да споря с него.
Преди седмица Ради имаше рожден ден. Тя покани същите двама човека. След 6 години. Ето как са те към настоящия момент.
Строителя. Беше провесил нос. Беше меко казано „сдухан”. Разправяше как вече повече от година е без работа, нямало никъде строителни обекти, дори за довършителни работи не го викали. Продал колата, защото го е закъсал за пари, имал и дългове. Както той каза „Направо съм се отчаял. Егати кризата, егати чудото.”
Студентът понеже беше делничен ден идваше направо от работа. Беше облечен официално, защото така изисквали на работното му място. Имаше приповдигнато настроение беше усмихнат. Стана ми интерено какво е станало с него и го заразпитвах. Казау, че се е дипломирал и след това е записал магистратура „Счетоводство и контрол”. След като посъбрал пари изкарал някакви нива на бизнес английски. Взели го в някаква чужда фирма с представителство в България. Плащали му над 1000 лв., редовно и понякога ходел по коомандировки в чужбина. Бил доволен от живота и от работата си. Само дето изрази възмущение, че чуждите фирми аутсорсват в страни като нашата и използват доста евтина и квалифицирана работна ръка по техните стандарти, но както се викало „И вълкът сит и агнето в кошарата.”
Тази случка ме накара да се замисля Важно ли е наистина образованието?