Проблем с близка приятелка

[didivid]

Историята е следната. Една от най-близките ми приятелки си хвана гадже преди около 2-3 месеца. Оттогава се държи ужасно както с мен, така и с другото момиче от компанията ни. Страшно надменно, страшно високомерно, все едно тя е центъра на вселената - само тя има да учи, само тя има работа... Или аз й казвам, че ставам да уча по БЕЛ за матурата и тя ми казва: "Диди, тия матури са лесни, не се впрягай..". И това ми го казва човекът, който не върза 5.50 по БЕЛ и има 4.60 по АЕ. Вика: "12. клас не е толкова трудно защо толкова се паникьосваш?". Защо ли?! Защото имам 5 матури, 3 от които на италиански, а на българските искам да имам 6.00, а не 4.60... Обяснява ми колко е заета, как тя е в университет и аз трябва да се съобразя с това, че тя има много работа. Интересно каква, при положение, че има лекции 3 дена в седмицата от 5, и не са по цял ден, а от 8 до 2, което не е нищо. Аз ходя всеки ден на училище, имам по 4 блока (8 часа), взела съм общо 7 изпита за кандидатстване и както казах вече, ми предстоят 5 матури и до този момент съм положила повече усилия отколкото тя изобщо сигурно през цялото си обучение в гимназията и ще ми обяснява как на мен ми е лесно.
Отделно от това, искахме да сме на нова година заедно: аз, тя и другата приятелка за която споменах. Купонът се организира от приятели на другата приятелка. Така, до вчера "не знаеше" дали ще идва на купона и вчера казва: ми аз искам да съм гаджето ми...
Хубаво нали, ок, да си бъде с него, ама просто начинът, по който го каза (написа по-скоро) ме подлуди. Толкова надменно се държи, все едно светът се върти около нея. Имаме страница във фейсбук за бележки и аз си изкарвам яда там. Пуснах две бележки (You love him now, but when he dumps you, it'd be my shoulder you are gonna cry on... и Remeber me? I was your friend before you started dating that jerk.) и тя ми пише във фб: towa za koi se otnasq ?? ;s И аз си викам, не е сега моментът за кавги, беше 11 часа и исках да си легна и й казах, че не е за нея. И тя каза em dobrem k. Не попита как съм, какво правя.. нищо!!!! Мисли само за себе си и за приятеля си. А като я зареже..? Какво?
Ужасно ми е. И на мен, и на другата ми приятелка и накрая сигурно и на двете ще ни падне пердето и ще й кажем всичко в очите.
Проблемът е, че не знам как да подходя следващият път, когато ме попита бележката, която съм написала за кого е (защото има и още; не са злобни по никакъв начин, просто изречения, които изразяват мислите ми). не знам как да й обясня нещата, така че да я накарам да се чувства виновна, да разбере, че в нея е грешката и тя е проблемът.
Ако някой от вас има идея как е най-добре да подходя, моля, нека сподели в коментарите, защото наистина се чувствам зле от всичко това.

[Noja]

Лично според мен трябва сама да се усети.

[Enchanting]

Просто й кажи всичко в лицето. С риск да я загубиш.Явно не ти е толкова голяма приятелка.
Крайно време е да й кажеш как се чувстваш....
Ако не искаш да и казваш нищо (което е глупаво) просто й обръщай по- малко внимание.
Може пък тогава да разбере какво загубва. Но... явно доста сте се отчуждили.

[bloodyF]

кажи й го в очите...
и да спрете да се виждате, поне ще ти е спокойно на сърцето, не да си таиш емоциите и да ти е кофти..

[didivid]

Обмислям да й обясня всичко заедно с другата ми приятелка. Проблемът е, че съм много лесно палещ се човек и много лесно се ядосвам и избухвам, а не искам да го обръщаме на скандал от началото. Искам да я накарам да си осъзнае грешката, респективно да се почувства зле от това, а не нещата да се извъртят и аз и другото момиче да излезем виновни. Ще говоря с другата приятелка, надявам се да измислим ефективен начин да се справим, защото въпреки всичко на мен ми е много неприятно. Аз много се привързвам към близките си и като стане такава ситуация на мен ми става много гадно...

[Fiction7577]

Както и да го кажеш, ще я загубиш, докато приятелят и не я зареже. Когато това стане, рано или късно ще дотича обратно при вас. Вие дали ще я приемете е друга бира. :P

[montana6]

Аз съм съгласен с това, че човек трябва да споделя мислите и чувствата си, защото така ясно показва намеренията си и ще може да се разбира по-лесно с другите. Но за мен това не бива да се прави по един безотговорен начин спрямо тях, а трябва добре да се обмисли какво да се каже и как да се каже.

Ако твоята идея е да накараш приятелката ти да се почувства виновна и да й стане зле, по-добре не предприемай нищо. Това за мен е абсолютно безсмислено и неразумно, защото намеренията ти са негативни. Вместо да търсиш начин да се разбереш с нея и да си искрена твоят мотив е отмъщението. Според мен позицията ти трябва да съдържа това как ти се чувстваш, кое смяташ ти за редно и кои очаквания се разминават, но без да е примесено с някакъв упрекващ или нападателен тон, а по-скоро защита на собственото мнение и позиция по дадения въпрос. Идеята е да не обвиняваш приятелката ти, а просто да приемеш ситуацията такава каквато е и оттам нататък да прецениш дали тя те удовлетворява или не. Когато основата на мнението ти е обърната към теб самия, е най-удачно, защото това показва, че не прехвърляш отговорността за собствените си емоции и действия на другиго.