View Full Version : Колебание
Преди 2 дни скъсах с момче,с което бяхме 5 месеца заедно.Казах му че искам да се разделим,защото вече нищо не беше същото-загубих всякакъв интерес към него,виждахме се 1 път в седмицата и то за 2 часа...нали знаете за моментите,в които когато видиш човекът,когото харесваш...сърцето ти започва да бие лудо,не виждаш/чуваш никого другиго около теб..моментите,в които при мисълта за Него се усмихваш и се чувстваш истински щастлива само заради една негова дума...е това го нямаше...всичко беше отминало и точно заради това му казах как се чувствам.Не исках да го лъжа.Не исках и да го наранявам,но знаех че той заслужаваше да бъда честна с него.Разделихме се.Още в началото на това лято едно момче от моето училище започна да ми пише.Ние дори не се бяхме запознавали.Аз знаех кой е той,но до сега не си бяхме говорили...И така всеки ден той ми пишеше,но всичко беше здравей,как си и какво правиш,нищо повече.След като започнахме училище си разменяхме по 2-3 думи и това е.Той ми поиска скайп и аз му го дадох(тогава все още си ходех с 1-вото момче). За мен 2-рото момче беше просто познат.С течение на времето с 2-рото момче доста си допаднахме и открихме,че много си приличаме.Страшно много ми допадна.Той си пишеше и с 2 мои приятелки,на които споделил,че ме харесва и то много,но тъй като си имам приятел не искал да се бърка.От известно време усетих,че някак си се увличам по това момче.Когато го видя се побърквам, усмивката не слиза от лицето ми,разтрепервам се и не свалям очи от него.Определено успя да ме впечатли и не спирам да мисля за него.В деня,в който бях решила да скъсам с приятеля си,с моите момичета бяхме на кафе.И това 2-рото момче беше на съседната маса.Приятелките ми го извикаха на нашата и от там нататък...повярвайте ми ...не се бях чувствала толкова щастлива от много време .Не исках да си тръгвам.Беше направо невероятно.Тези смехове,закачки,разговори .... <333 ....
Сега предполагам,че след като той научи че вече съм необвързана ще ускори темпото.Много съм объркана ..може би го харесвам и аз не знам какво ми става,но нещото което ме тревожи са хилядите му момичета....Той си пише най малко с 5.То да беше просто писане ок...но не.Той ги сваля и в това съм 100% сигурна.Не знам как да постъпя.Много ми допада,но ако стане нещо предполагам,че рано или късно аз ще бъда наранената...а не искам да е така....
BornToRaiseTheHell
12-25-2011, 13:16
Първо , си дай време. Скъсала си с приятеля си преди 2 дни.
А въпросното момче, колкото и да ускорява темпото, щом имаш съмнения, ти можеш да го намалиш. Помисли над нещата, дали тези момичета не са само свалки и т.н. и.. тогава се събирай(или пък не) с него.
Успех!
justasmile
12-25-2011, 14:43
Ок.. като си играеш с огъня, много ясно, че ще се оприш.... и не те съдя - даже напротив- аз стм същата като теб. Опитай с 2-рото момче - какво ще загубиш?
Ами така е,не губя нищо.Но мисля първо да си дам малко време,малко почивка,защото раздяла и веднага след това нова връзка няма да ми хареса.Определено трябва добре да обмисля нещата.... поне аз така мисля.Вие какво ще кажете?
djipsito
12-25-2011, 21:56
Докато си даваш време на себе си, преценявай момчето и го опознавай. Даже ако искаш и най-важното, ако ти идва отвътре го "тествай", за да се увериш как ще реагира на дадени ситуации, дали действията му отговарят на думите и т.н.
Охх хора не издържам вече.Нека да наречем 2-рото момче Б.Та този Б взе че на 31 вечерта се напи жестоко,обади ми се и ми призна всичко по телефона.Докато го слушах сърцето ми щеше да се пръсне от щастие,цялата треперех,не можех да си намеря място.Обаче като всеки нормален човек той искаше да разбере дали ще отвърна на чувствата му.И се започна едно разпитване по телефона,при което аз му казах,че в момента не съм много сигурна какво чувствам,че не знам какво искам и не мога да му отговоря.Просто не знам и това е.Тогава той ми каза,че това "не знам" за него не е отговор.Разбирам го.И аз да бях на негово място и аз щях така да настоявам да получа отговор.Но просто не можех да му кажа....Докато той ми повтаряше:"Моля те,кажи ми.." ...сърцето ми крещеше:"Мамка му тоооолкова много те харесвамм и искам да го знаеш". Но нещо все ме спираше да му го кажа.Не знам какво...И накрая толкова уплашена (и аз по дяволите не знам от какво) му казах да няма надежда,в момента съм объркана и не иска да ми се сърди за това което му казвам.Това толкова бързо му го казах и то с такава съпротива...;( и той ми каза:ами ок както искаш..След като затворих ми се идеше да потъна в земята .Толкова ми беше гадно,това беше човека,който никога,по никакъв начин не исках да наранявам,а му наговорих такива неща...и то защото се страхувам да не съм наранената,ако му кажа че го харесвам(в по-горен пост споменах,че той най-редовно си пише с по няколко мацки и ги сваля стабилно.Не исках да хлътна по него и после аз да съм наранената.Не го искам). Минаха няколко часа и аз му написах СМС с който пооправих нещата.Той веднага ми се обади и ми каза че след като съм му била казала че няма шанс целият свят за него рухнал,вече нищо нямало смисъл и т.н .И пак говорихме за нас...той пак ми повтаряше колко много ме харесва..и отново ме попита дали отвръщам на чувствата му(в СМС-а му бях написала че може да се каже,че го харесвам,че обожавам моментите,в които съм с него и т.н.). Казах му че в СМС-а съм написала каквото исках да му кажа.Но той настояваше да го чуе от мен.Аз се дърпах той настояваше.И в един момент той ми каза...:Е добре де толкова ли е трудно?Има 2 отговора:Да или Не.Аз те питам харесваш ли ме и ти трябва да ми кажеш едно то 2-те неща.Той не спираше да дрънка,при което аз му изкрещях:ДА!!! Той млъкна,аз също.
Той:Да?!
Аз:ДА!
Той откачи .Беше толкова щастлив. ^_^. Поговорихме още малко.След около час той пак ми звънна-беше изтрезнял и ми каза,че всичко което ми е наговорил е било истина.Просто не можел да ми го каже преди защото го било срам... ;дд Както и да е разбрахме се.Само,че той уж не бил помнел аз какво съм му казала и искал отново да го чуе.И тогава пак почнаха обясненията и се разбрахме да не бързаме.Аз му казах че не знам какво искам и т.н.
Непрекъснато мисля за него.И мисля че го харесвам и то доста.Но все има нещо което ме спирааа :( :( :(
Той иска да бъдем заедно ,а аз като че ли искам... и аз не знам какво..не искам да бързам..
Просто имах нужда да споделя...И ако имате нещо да кажете/да ме посъветвате моя ви направете го... Имам нужда да чуя и странично мнение за следващите ми действия..:)