tit
12-24-2011, 21:59
Здравейте.... направих нещо ужасно и чак сега осъзнавам какво съм имала и какво изгубих. Съжалявам че стана дълго, искам просто да споделя защото няма на кого друг, а и никой не може да ме разбере. Никой няма да го прочете,но просто трябваше да споделя .. никога не съм се чувствала така.Началото на миналата година се запознах с едно момче станахме много добри приятели, естествено както за жалост винаги става той започна да изпитва чувства към мен, и аз изпитвах нещо към него но бях много объркана и не знаех какво изпитвам. харесвах го разбирахме се когато го нямаше ми липсваше говорихме си всяка вечер знае толкова много неща за мен както и аз за него за семейството му и т.н. И направих грешката да тръгна с него но някакси не се чувствах добре беше ми едно такова гузно, дори когато ме целунеше и ... знаех че не беше човека за мен,че няма нищо друго освен приятелски чувства поне от моя страна. Не исках да го лъжа обясних му всичко и въпреки това той продължи да изпитва чувства към мене. Мислех че е моментно,че ще му мине е не веднага но след 1 2 месеца ще хареса друга и т.н Но така и не стана все ми казваше колко ме обича, че не можел да си хареса никое друго момиче и че нямало да се влюби пак. Наистина му беше гадно и му личеше. Лятото си намери друга компания, имаше много момичета около него но аз тогава имах проблеми и да виновна съм за което съжалявам страшно много не му обръщах внимание той спря да ми звънни и когато се усетих и осъзнах всичко му звъннах и той се държа много студено и да разбирам го опитах се да оправя нещата но той вече ме беше забравил,говорише си с други момичета и сякаш не се интересуваше от мен. Въпреки това нещата се оправиха и началото на тая година той ми каза не мога повече, нека да не се чуваме повече, за известно време да спрем да се виждаме, а в училище да се игнорираме, просто искам да те забравя, не мога да продължавам така,чувството е ужасно ( аз тогава си имах приятел ) и от това му стана още по тъпо. И се чувствах длъжна да го направя да му помогна по тоя начин дори и вече да не сме приятели... не исках да страда. Беше така 2 седмици и той дойде и ми каза нищо няма да стане и така не мога, не мога да съм далеч от теб. Мина се известно време скарахме се, след това той си намери приятелка а в училище сякаш не се познавахме. Изведнъж той започна да ми се усмихва да ме поздравява, и аз реших да му звънна въпреки всичко да се оправим, да поговорим. Той се държа някакво по различно, не както преди, е да говорихме си и в училище след това, прегърнах го .. и сякаш нищо не беше станало и когато минавахме по коридора заедно той погледна към класната стая на приятелката си . Тогава осъзнах че ... наистина го изгубих. От тогава не ми е звънял, в училище пак по рядко се поздравяваме ... повярвайте ми не знам какво става, не знам какво да правя, чувствам се ужасно никога до сега не сам страдала толкова за момче.. не знам какво изпитвам към него. И ако мога да върна времето назад ... бих поправила много неща. И точно преди да се скараме и да стане всичко това той ми беше казал,че въпреки това че твърдя че ми е най-близкия приятел, че държа на него и че никога няма да го оставя, той не чувствяал така нещата... Радвам се че продължи напред надявам се да са заедно и да са щастливи просто искам отново всичко да е както преди. Даже не искам това искам нещата да са по различни от "както преди" и ако имам шанс бих поправила всичко. Всичките ми познати ми казват не може ей така да те е забравил, един човек не се забравя толкова лесно .. но просто не знам какво да правя, да чакам да направи той нещо или да го оставя, да не му преча да оставя той сам да реши какво иска. И вчера в училище помня бях в коридора с едно момче от моя клас нещо се лигавихме и той беше зад нас и когато се обърнах той ни гледаше и едно такова много слакдо се беше усмихнал ... няма да забравя усмивката му .. И да както каза една приятелка "чак когато изгубиш някого осъзнаваш колко много е значил за теб" Вече осъзнавам какво става замислям се дали пък вече не го изгубих и единственото което правя е само да плача всяка вечер преди да заспа мисля за това и когато прочетох нещата които ми е писал преди... Всички ми викат бяхте много сладки заедно, не може така да свърши всичко но явно може ... Изгубих най-важния човек в живота ми .. а аз стоя и чакам.. не правя нищо а само се самосъжалявам а в същото това време го губя. Кажете ми какво следва от мен да направя .. защото не виждам смисъл в нищо вече ;[[