AnonimenFPT
12-26-2011, 10:23
Здравейте на всички,нов съм в този форум, обаче го разглеждам от доста време.Сега се регистрирах.Така де по темата.Става въпрос за родителите ми.Напоследък от тази криза нашите и главно баща ми доста се изнервиха.Истинския проблем е баща ми,майка ми се справя.Баща ми има наранено его, защото в момента майка ми печели повече от него.Той не го казва, но аз го забелязвам.Той е от типовете, които обичат да си изкарват гнева, на който му падне.Днес, не за пръв път,това се случи върху мен.Той е болен,гледа телевизия в кухнята,където аз влизам и си правя нещо набързо да хапна.Изведнъж от нищото почва да ме пита защо не съм отворил някакъв учебник,всичко ще забравим тази ваканция ,какво сме щели да правим,после и да казвам "баща ми беше прав" нямало да има значение.Като цяло неща от този сорт.Разбира се не отричам, че от началото на ваканцията не съм отворил учебник, но я стига аз съм на 16 години, а той живее в някаква заблуда, че живота е само учене.Във ваканция съм от 2 дена.Просто никога нещо, което правя не се оценява.И дори и да имам някакво мнение по въпроса, не мога да му го кажа, защото имам страх от него, който не е породен от бой или нещо такова(никога не ме е удрял).Просто бързо пали и предпочитам да си мълча, за да свърши конското по-бързо.Истината обаче е , че започва да ми писва.Всеки път си го изкарва или на майка ми,или на брат ми, или на мен.Не мисля, че това да играя игри от време на време означава, че никога не съм учил и, че после ще си казвам "баща ми беше прав,че това че не съм отворил учебник 2 дена след началото на ваканцията ми провали живота"..Просто искам да ви попитам.Вие как бихте реагирали на такива речи, предизвикани от гняв, а не заради стойностна причина.Не мисля, че съм глупав или нещо такова.