Spoken
12-27-2011, 03:42
Здравейте,отдавна не бях влизал тук,доста се е променило към хубаво естествено...Та както и да е проблема ми е следния...Приятелката ми е на 17 години и сме заедно от 3 месеца вече,ацки много я обичам и всичко което и се случва го преживявам и аз сякаш.
Преди няколко месеца е спряла да тупа амфетамини(било е доста често но за сметка на това за около 3-4 месеца).Но го спряла понеже спряла да се вижда с патката дето и го е давала.Така се стигна и до деня в който се запознахме.Та първия месец след като тръгнахме тя скъса с мен,защото аз я накарах и тя изтупала 2 грама амфетамин за да се успокои...След седмица някъде се събрахме отново и всичко вървеше супер,до един момент в който не се усъмних,че ми изневерява(нямало е нищо такова)и погледнах фасе боока и докато беше в тоалетната и видях,че се уговаря със същата тази патка,да се видят да се натупа(знам,че не съм постъпил добре но ако не бях сега нямаше да пиша тук),а ми бе казала,че не иска,че не тупа,че не и трябва и тн.Аз съм твърдо против този наркотик(не си мислете друго пушех трева понякога докато не се запознах с нея),както и към останалите след него....Както и да е,започнах да говоря с нея по въпроса и тя отричаше някакво време,но накрая стигнах до истината и тя ми каза,че искала само още веднъж защото се чувствала абстинентна и искала да го направи веднъж за да и мине мерака...Аз и казах,че ако го направи няма да е само веднъж,че ще започне да ламти за за още(все пак знам какви за повечето наркомани),но тя отрече и след няколко дена уговаряне да не го прави тя ми обеща,но едва едва(знаете как е когато човек не иска нещо но се налага да го направи,как гледа).От това пък аз се почуствах зле и и реших да го направя заедно с нея,реших да и го позволя само веднъж за да спре да го мисли.Едва не се изпокарахме преди да се стигне до този ден...И ето той накрая дойде направихме го..след като се натупахме обаче аз припаднах спрях да дишам за няколко секунди(винаги съм мразел амфетамина ето това е причината явно,въпреки,че съм пробвал почти всички други),тя се стресна и след като се свестих тя ми се закле,че повече никога няма да го прави....повече никога няма да тупа.След този ден тя започна да се държи странно(след амфетаминова апстиненция),трепереше,пог едът й бе някак празен.Дълго говорехме по въпроса как да и помогна да спре да мисли за това,но аз самия си нямах на идея...Развеселявам я търся и повод да се усмихне и през повечето време успявам,но в нея почти през цялото време вилнее мисълта за това(тя сама ми го каза)и вече се чудя как да постъпя....преди малко говорехме и тя ми каза,че наистина иска да не мисли за това и да не е апстинира нон стоп и знам,че го иска защото се държа и се опитва да не мисли но и е трудно.Искам да и помогна но не знам как,не знам как да я отдалече от това.Може би аз провокирам тази тази глупост с треперенето и тн като разговарям по този въпрос с нея,тъй като преди това не знам да се е държала така след като се е натупала в момента когато сме били разделени може би защото не съм я виждал.Обичам я ацки много знам,че не е такъв човек,стаята и е пълна с книги различни по жанр и съдържание,любознателна е и има желание за живот.Не е някоя празна куха лейка,някоя малка кифла дето не знае къде се намира...напротив много осъзната личност има стимул за абсолютно всичко друго но сякаш не е и за това да не мисли за тази глупост(повярвайте за тези 3 месеца я опознах по добре от всеки друг).Не знам дали темата е за тук но аз вече не съм тийн,малко по голям съм,а и имам нужда от зряла преценка за това и постнах в този раздел.Моля да ми кажете как да постъпя,как да я спра тъй като тя ми каза,че ако не съм аз тя няма да се спре.Обичам я и искам да е чиста благодаря предварително(моля тези които видят мой стари постове да се абстрахират от тях тъй като онази история приключи отдавна,благодарение на отговорите ви тук успях да се откъсна).Благодаря предварително :)
Преди няколко месеца е спряла да тупа амфетамини(било е доста често но за сметка на това за около 3-4 месеца).Но го спряла понеже спряла да се вижда с патката дето и го е давала.Така се стигна и до деня в който се запознахме.Та първия месец след като тръгнахме тя скъса с мен,защото аз я накарах и тя изтупала 2 грама амфетамин за да се успокои...След седмица някъде се събрахме отново и всичко вървеше супер,до един момент в който не се усъмних,че ми изневерява(нямало е нищо такова)и погледнах фасе боока и докато беше в тоалетната и видях,че се уговаря със същата тази патка,да се видят да се натупа(знам,че не съм постъпил добре но ако не бях сега нямаше да пиша тук),а ми бе казала,че не иска,че не тупа,че не и трябва и тн.Аз съм твърдо против този наркотик(не си мислете друго пушех трева понякога докато не се запознах с нея),както и към останалите след него....Както и да е,започнах да говоря с нея по въпроса и тя отричаше някакво време,но накрая стигнах до истината и тя ми каза,че искала само още веднъж защото се чувствала абстинентна и искала да го направи веднъж за да и мине мерака...Аз и казах,че ако го направи няма да е само веднъж,че ще започне да ламти за за още(все пак знам какви за повечето наркомани),но тя отрече и след няколко дена уговаряне да не го прави тя ми обеща,но едва едва(знаете как е когато човек не иска нещо но се налага да го направи,как гледа).От това пък аз се почуствах зле и и реших да го направя заедно с нея,реших да и го позволя само веднъж за да спре да го мисли.Едва не се изпокарахме преди да се стигне до този ден...И ето той накрая дойде направихме го..след като се натупахме обаче аз припаднах спрях да дишам за няколко секунди(винаги съм мразел амфетамина ето това е причината явно,въпреки,че съм пробвал почти всички други),тя се стресна и след като се свестих тя ми се закле,че повече никога няма да го прави....повече никога няма да тупа.След този ден тя започна да се държи странно(след амфетаминова апстиненция),трепереше,пог едът й бе някак празен.Дълго говорехме по въпроса как да и помогна да спре да мисли за това,но аз самия си нямах на идея...Развеселявам я търся и повод да се усмихне и през повечето време успявам,но в нея почти през цялото време вилнее мисълта за това(тя сама ми го каза)и вече се чудя как да постъпя....преди малко говорехме и тя ми каза,че наистина иска да не мисли за това и да не е апстинира нон стоп и знам,че го иска защото се държа и се опитва да не мисли но и е трудно.Искам да и помогна но не знам как,не знам как да я отдалече от това.Може би аз провокирам тази тази глупост с треперенето и тн като разговарям по този въпрос с нея,тъй като преди това не знам да се е държала така след като се е натупала в момента когато сме били разделени може би защото не съм я виждал.Обичам я ацки много знам,че не е такъв човек,стаята и е пълна с книги различни по жанр и съдържание,любознателна е и има желание за живот.Не е някоя празна куха лейка,някоя малка кифла дето не знае къде се намира...напротив много осъзната личност има стимул за абсолютно всичко друго но сякаш не е и за това да не мисли за тази глупост(повярвайте за тези 3 месеца я опознах по добре от всеки друг).Не знам дали темата е за тук но аз вече не съм тийн,малко по голям съм,а и имам нужда от зряла преценка за това и постнах в този раздел.Моля да ми кажете как да постъпя,как да я спра тъй като тя ми каза,че ако не съм аз тя няма да се спре.Обичам я и искам да е чиста благодаря предварително(моля тези които видят мой стари постове да се абстрахират от тях тъй като онази история приключи отдавна,благодарение на отговорите ви тук успях да се откъсна).Благодаря предварително :)