Това ме убива ....

[miShle]

Здравейте ,
никога не съм предполагала,че ще моля за помощ във този форум .. откакто съм тук все помагам, но явно все някога идва момент в живота на човека, когато опира до каквато и да е помощ. Благодаря предварително на тези, които ще си направят труда да прочетат и ще помоля авторите на безсмислени коментари да си ги спестят.

Ситуацията ми е адски сложна и заплетена, историята ми е дълга и по принцип мразя да разказвам, защото винаги съм се оправяла сама и само аз си знам през какво съм минала, но в момента чувствам, че ако не споделя ще превъртя .. Ще се опитам накратко ..
той е моята първа любов, истинска любов, бих казала гимназиална и адски искам да вярвам, че е любовта на живота ми .. банално и клиширано - така го чувствам.. Не съм заслепена от любов имала съм достатъчно време да осъзная,че това е нещо истинско, нещо за което си струва да се раздадеш докрай.. Той е най-красиво и най-болезнено нещо в живота ми .. Започвам.. един поглед ми беше достатъчен, за да знам какво искам и исках него.. бях девети клас, той осми .. Просто един ден го мернах в коридора на училище и вече знаех,че той е различен.. към него ми трепна и не просто така .. усетих,че той по нещо си е специален .. Оттогава преживях много, платих цената за всяка моя прищявка .. Така минаха четири години .. страхотно бурни, емоционални години ... с много тръпка, много чувства, много обрати, кръговрати.. Не искам да изпадам в подробности, защото както вече споменах историята е много дълга, накратко може би просто е достатъчно да кажа, че и двамата преживяхме много за да сме заедно по едни или други причини и нито за момент в нас чувствата не угаснаха, със всеки ден го заобиквам все по-силно.. Нещата, които ни се случиха много ни сплотиха и не ни спряха да се търсим един друг.. не ни спряха да сме заедно .. и сега все още сме ..но само в сърцата си .. Вече съм студентка първа година и изведнъж разстоянието пропука всичко и то не заради нас двамата, а заради това че неговото семейство е против това той да дойде да учи при мен, защото сме щели да си направим бебе и бъдещето ни щяло да умре и още куп причини.. Това от няколко месеца адски ни изцежда.. поставям се на мястото му и не знам какъв е изхода, те го заплашват с това,че ще го оставят без пари.. Това не е толкова страшно разбира се, той си е адски самостоятелен и работи и си изкарва пари , но за студенти по медицина е много трудно .. въпреки, което пак вярвам, че няма начин да не се справим... Нещата задълбаха още повече когато той започна да ме отблъсква .. за да не съм част от адът в който живее, но мен това ме убива .. вече два месеца не ме заедно .. преди няколко дни се видяхме, каза ми,че винаги ме е обичал и че винаги ще ме обича.. не нямало как да сме заедно.. Боря се със супер шибани обстоятелства цял живот.. такива войни изживя тази любов, иска ми се да напиша всичко ,но думите са просто повърхностно описание на неща, които просто не се описват .. В крайна сметка техните не му позволяват да идва при мен, но аз не съм и държала на това .. догодина ще живеем само на 60 км разстояние не мога да приема,че това е пречка за тази връзка... Имам нужда от странична гледна точка, побърквам се .. знам,че вероятно би звучало тъпо и на мен сигурно би ми звучало преувеличено, ако някой друг го казва .. но аз знам,че това е мъжът на живота ми и не мога да гледам как обстоятелствата ми го отнемат ...........

Благодаря ви ..

[djipsito]

Не се сещам да кажа друго, освен - Има ли желание, има и начин.
Той не може.. (може де).. той не бива вечно да слуша техните. Предполагам е пълнолетен вече и може сам да взима решения за себе си. Ако има желание да дойде да учи при теб, ще го направи ако ще турско да е. Така си мисля.

По принцип в темите, в които съм писала все казвам, че не трябва да се бориш за любов. В случая обаче тва с боренето важи в пълна сила, защото не сте от месец-два заедно и ако искаТЕ да запазиТЕ връзката СИ ще положите всички усилия. Ако желанието е само от твоя страна, не си струва да си хабиш нервите и енергията.

Съветвам те да говориш с него сериозно по темата.

[Chacho]

Какво бебе, кви куп други причини, кви 5 лева? Разговорът не трябва да е между вас двамата, а между него и родителите му да ги сложи на място, и да разберат, че сам определя къде и кво ще прави. Щом е проблем да работи, за да си плаща образованието, логично е, че ще му е проблем и дете да гледа. Техните не знаят ли, че му е такава позицията? Нека седне на дълго и нашироко да разговаря с тях, и да не ги оставя, докато не излезне неговата. Ебати родителския контрол, да не е втори клас? Направо съм шокиран как мислят някои хора.

[SisiStrange]

Не бих казала на глас: "Да им тегли една майна на тия родители.", защото все пак са го създали. Но наум това си мисля.
Съгласявам се с Chacho, че трябва да говори с тях и да им каже, че няма намерение да ти прави бебета. Пък и, в крайна сметка, дори да имаше такова намерение, това не е тяхна работа или поне не дотам, че да имат право да го забраняват.

[NambyPamby]

Добре, как може да излагат такъв довод? Вие, ако сте искали, можехте да си направите дете и преди 3 години, ебати, от толкова време сте заедно, не сте се държали само за ръка. Не вярвам да са чак толкова заблудени, т'ва по-скоро е някакъв параван за по-сериозната причина, поради която не искат да сте заедно. Имали ли сте някакви разногласия с родителите му, те харесваха ли те, какво смятаха за връзката ви като цяло, тия пречки в миналото от тяхна страна ли бяха породени?
Грубо звучи, особено що се отнася до любимия ти човек, ама... Що за муньо трябва да си, че да позволяваш на дърти години вашите да ти нареждат и да ти светят в леглото, да позволяваш въобще да те шантажират по такъв малоумен начин? Обичал те и винаги щяло да бъде така - ми да си събере тогава акъла и да мисли някакви варианти да бъдете заедно, а не да го раздава мелодраматично и да се прави на мъченик. Точно при такива обстоятелства(че и наглед по-елементарни) си проличава кой колко е отдаден на връзката и отдаден ли е изобщо. Да не се окаже накрая, че той просто си търси сгоден повод да те зареже под претекст, че сега са му студентските години и времето за разврат, а родителите му да са параван...

[FuCKkK13]

ох.. доста кофти.. съгласна съм с горните коментари,че родителите не би трябвало да са толкова важни по отношение на ВАШАТА връзка.. т.е. вие трябва да взимате решения.. най-добре той да поговори с тях,а и няма какво да се лъжем.. вие ако искахте да си направите бебета и т.н. щяхте с тяхно или без тяхно разрешение.. + че 4 години са си доста,за да разберат че все пак се обичате и щом не сте си направили бебе значи все пак мислите трезво (като казвам трезво имам в предвид родителите да не си мислят,че от това,че сте влюбени ще правите глупости без да мислите и т.н.) .. а по отношение дали ще сте заедно.. аз съм ЗА да продължите да сте заедно.. ще се виждате от време на време ще си говорите по телефона,ако той не идва при теб - ти ходи и така.. щом след една година ще сте на 50 мин. път един от друг си струва да се борите,а и явно се обичате много .. т.е. обобщено - мисля,че трябва да продължите да сте заедно въпреки че ще ви е много трудно и той да говори с родителите си - поне да го пускат да идва при теб (защото да учи там след такива заплахи малко трудно ще ги навие) има ли желание има и начин - изтъркано ,но много вярно.. не си струва да разваляте всичко.. просто тази година в която ще ви е по-трудничко го приемете като изпитание и това е.. айде успех и искрено се надявам да продължите да сте заедно и никой и нищо да не ви пречи ! :)

[musS]

имаш едно ЕВАЛА от мене.. хората вече не се задържат толкова.. а 4 години са си много. мога само да ти кажа, че щом сте ходили толкова време и все още се обичате, трябва да се бориш за него.. накарай го да говори с техните и да се оправят, защото не може на тез години да ви казват кво да правите и кво не

[balu4ka]

Между другото разстоянието помежду ви не е толкова голямо.Ще е трудно,но не трябва тези 4 години да отиват подяволите,така...Двамата сте достатъчно зрели ,пълнолетни и като такива може да вземате решения за живота си сами.Не мога да разбера,как може да има такива параноични родители.Според мен и да поговори с тях ,файда голяма няма да има.Мисля,че трябва да поговорите вие двамата с тях,да им кажете ,че сте пораснали и здравомислещи и знаете ,че тези години са важни за да може по- нататък да градите кариера и етц,но искате да сте заедно.

[Azoria]

Щом искате да сте заедно - бъдете! Знаеш,че това е твоята половинка, ако и той така го чувства няма причина да не сте заедно. Родителите му ще свикнат. Ще е трудно първите месеци докато свикне ,но те ще омекнат накрая / 99% съм сигурна / . Особено ,знаейки ,че като му спрат парите може да спре да учи и общо взето да му съсипят живота заради техните прищявки.

Кажи му тези неща,които си написала. Накарай го да разбере, че не трябва да се отказвате.

~~ Успех! :)

[sladur4etyYy]

що за мъж няма да може да се противопостави на родителите си, особено щом доводите им са толкова нелепи? да не е в детската градина, че да слуша мама и тате. ех, тия мамини момченца... замисли се дали има смисъл да продължаваш. щом той толкова се влияе от тях, а те не искат да сте заедно, занапред би ти било изключително трудно да поддържаш тази връзка.

[miShle]

Адски съм трогната, че така се отзовахте.. Благодаря ви много. Знаех,че няма как да опиша всичко, но понеже прочетох такива въпроси, ще отговоря .. по случай семейството му. Това е грубо казано,защото той такова няма.Родителите му са разведени до първите две години от връзката ни той живееше при майка си. Но там всъщност не можеше да се живее,защото тя живееше с друг мъж,който не беше съгласен той да се вижда с истинския си баща.После той се изнесе да живее при баща си, който пък съответно живее с друга жена. Така в началото всичко изглеждаше спокойно, докато баща му не реши да се прави на родител и да се опитва да му налага възпитанието си на вече седемнайсет годишния си син. Оттам лудницата пак започна.. баща му е адски особен човек, ест знаеше за нас. Ходила съм в тях, спала съм в тях, вечеряли сме семейно и някак всичко изглеждаше ОК, но като баща му усети,че той не може да му се налага. Опита се да го заплашва с пари, че нямал да му остави нищо, че той само му харчел парите .. и адски много неща,които главата ми не ги побира. Друго от причините да не учим и живеем заедно,че баща му нямал да му позволи да повтаря неговите грешки от младините му. Всичко знам,че звучи абсурдно, но е действителност. Да не си кривим душата той е заможен, има си бизнес, но целият му живот се върти около парите.. мислеше си,че и сина си така ще задържи, но когато се убеди, че той е много над тези неща следващата атака бях аз . Той дори ми го е казвал,че много добре знаел,че единствения човек когото той бил слушал съм аз .. и това в един момент стана проблем... Момчето ми цял живот, цялото му детство е преминало в такива ужасни условия .. През всички тези години аз бях неговото семейство, аз бях винаги до него, аз го подкрепях, аз го разбирах, аз бях всичко .. Сега той ме отдалечава от себе си заради това,че не иска аз да съм част от този негов свят, но това не ме кара да се отказвам, а напротив да се боря още по-силно .. Не приемам ситуацията на адски силни чувства и то споделени и в същото време да не можем да сме заедно.Знам,че каквото и да стане ще се боря за това момче, просто в момента сме в адската безизходица ..

[miShle]

За развръзката .. ами оправихме си отношенията, решихме че трябва да се борим заедно, а не поотделно. Ще е трудно, но знам,че ще успеем. Благодаря на всички Ви за помощта и отзивчивостта :))

[FuCKkK13]

браво ! въпреки че не те познавам искрено се радвам ! продължавайте така ! пожелавам ви много хубави моменти с много усмивки :)

[shmatarok]

Евала, че все още сте заедно и все още се борите. Браво... Успех ви желая :)

[Bad_like_them]

Просто по думите ти си личи, че наистина се обичате :) Ами аз не мога да разбера защо родителите му ви спират да бъдете заедно .. Не можете ли да им обясните, че все още нямате намерения за бебе .. Аз бих им казала, че все още учим и нямаме планове за деца, бих поговорила аз с тях (ако бях на твое място). Ако го обичаш толкова, колкото твърдиш трябва да се бориш и да отстояваш любовта си. Помоли и него да поговори спокойно с родителите си, да им обясни, че много се обичате и че искате да сте заедно. Ако те го обичат и искат най - доброто за него - ще му позволят. Все пак те са му родители, той не може да ги разкара ей така .. Може да ги помолите за пробен период, в който те да ви дадат шанс и ако продължават да не им харесват обстоятелствата - да ви разделят.
Съвета ми е да дадеш всичко от себе си и да се бориш докрай ! Успех ! :)

[modjodjodjo]

".. но аз знам,че това е мъжът на живота ми и не мога да гледам как обстоятелствата ми го отнемат ..........."
Не изричай такива силни думи, от тях човек само може да страда. Нали знаеш, че ако мислиш по един начин на 19 години, ще мислиш по съвсем друг на 25, а пък и живота предлага такива неочаквани обрати...
Хубаво е, че знаеш какво искаш от цялата тази ситуация, но за мен и родителите до голяма степен са прави. Очевадно е, че искат сина им да се развива професионално и цялото му внимание да е насочено към ученето. Ако наистина го обичаш, остави го да постъпи така както смята за най-добре :)
Според мен трябва да съчетаеш много прецизно нещата, хем да се бориш за любовта, но и същевременно да оставиш всичко да тече по реката на живота. В крайна сметка няма никакво значение, кой, къде ще учи и колко километра ще ви делят за няколко години. Ако любовта ви е достатъчно силна ще успеете да я запазите дори и пред всички трудности, през които ще преминете. Както в квантовата механика :D никога не можеш да знаеш точното положение на един електрон, можеш само да го предполагаш, така до известна степен е в любовта. Хубаво е да се бориш, но понякога и това не стига.
Хайде, желая ти късмет. Той е много важен, дори и когато е лош, защото ни прави по-силни :)

[Chacho]

@modjodjodjo, той може да си гледа професионалното развитие, едното не пречи на другото. Нито ще се венчават, нито деца ще отглеждат скоро. По-голям проблем ще му е, ако не може да съчетава ученето с личния живот, щото след университета идва работата и пак на същото дередже. А родителите му живеят с представата, че още гледат маминото синче и е тяхно задължение да взимат решенията вместо него.