Maria676
01-03-2012, 12:09
Здравейте! Моята история е малко дълга, но ще се опитам да я посъкратя :))
Значи преди около 9-10 месеца най-добрата ми приятелка си хареса едно момче. Почнаха да си пишат и т.н. Аз се запознах с него и той започна да ми пише, но само приятелски. След около седмица обаче бях сама вкъщи и реших да ги извикам заедно с още едно момиче и момче. Другите 2ма са заедно та към 4-5 часа те отидоха в другата стая, приятелката ми заспа и останахме ние двамата с въпросното момче.. Тогава нещо се зароди, не знам просто ми харесваше компанията му. След това започна да ми говори по друг начин, но всеки път като излизахме не смееше да ми каже и дума. След 10 дни най-добрата ми приятелка разбра,че има нещо незнайно как и се скарахме. Аз независимо от това продължих връзка с него. След още 1 седмица реших, че приятелството е много по-важно и я потърсих, оправихме се, решихме повече да не го търсим, но до момента, в който той не ни потърси. Тя му отговори първа, но започна да го обижда затова се намесих аз и му обесних всичко, но от приказка на приказка се стигна до споразумението да ''се крием''. Аз се съгласих, но споразумението беше само да си пишем, никакво виждане. Но след 2 месеца просто ей така решихме да излезем да изпушим по една.. След около месец пак, и пак така около 3-4 пъти. След това пак бях сама и той дойде, гледахме филм, но нищо повече, харесваше ми да си говорим.. И двамата знаехме, че има нещо повече, но и двамата не обичаме да признаваме чувствата си.. И така месец по-късно ходих у тях и пак НИЩО само спахме и се гушкахме.. След това "връзката ни" замря.. около 1 месец не си бяхме писали или поне не както преди.. Докато един ден не се видяхме, той започна пак да ме търси и така след 1 седмица брат ми беше в болница, нашите ги нямаше, а аз имах нужда да поговоря с някого. Извиках го. Гледахме филм, ядохме, смяхме се. Накрая си легнахме, но той трябваше да става за работа и трябваше да си тръгне най-късно към 1-2ч. И така след като телефона му звънна незнам как се случи и първата целувка. Направо не вярвах че се слъчва.. След това 1 седмица бях извън града, а тои постоянно ме търсеше, но никой не трябваше да знае. През цялото време се криехме от приятелите си. След като се върнах нещата пак утихнаха.. Но разбира се точно когато си помислих, че това е края пак се видяхме.. От целувка на целувка..се появиха чувствата докато един ден не го видях с НОВАТА. Тя живее в долния блок, но разбира се аз не показах недоволство от това, че ме е 'заменил'. И така пак спряхме връзка.. и точно на 30ти декември той ме потърси отново, а все още е с нея, излязохме, всичко беше все едно нищо не се е променило.. Та въпроса ми е да кажа ли на най-добрата си приятелка, независимо от това, че сигурно ще я загубя и да кажа ли на момчето, че за мен вече не е просто игра?
Значи преди около 9-10 месеца най-добрата ми приятелка си хареса едно момче. Почнаха да си пишат и т.н. Аз се запознах с него и той започна да ми пише, но само приятелски. След около седмица обаче бях сама вкъщи и реших да ги извикам заедно с още едно момиче и момче. Другите 2ма са заедно та към 4-5 часа те отидоха в другата стая, приятелката ми заспа и останахме ние двамата с въпросното момче.. Тогава нещо се зароди, не знам просто ми харесваше компанията му. След това започна да ми говори по друг начин, но всеки път като излизахме не смееше да ми каже и дума. След 10 дни най-добрата ми приятелка разбра,че има нещо незнайно как и се скарахме. Аз независимо от това продължих връзка с него. След още 1 седмица реших, че приятелството е много по-важно и я потърсих, оправихме се, решихме повече да не го търсим, но до момента, в който той не ни потърси. Тя му отговори първа, но започна да го обижда затова се намесих аз и му обесних всичко, но от приказка на приказка се стигна до споразумението да ''се крием''. Аз се съгласих, но споразумението беше само да си пишем, никакво виждане. Но след 2 месеца просто ей така решихме да излезем да изпушим по една.. След около месец пак, и пак така около 3-4 пъти. След това пак бях сама и той дойде, гледахме филм, но нищо повече, харесваше ми да си говорим.. И двамата знаехме, че има нещо повече, но и двамата не обичаме да признаваме чувствата си.. И така месец по-късно ходих у тях и пак НИЩО само спахме и се гушкахме.. След това "връзката ни" замря.. около 1 месец не си бяхме писали или поне не както преди.. Докато един ден не се видяхме, той започна пак да ме търси и така след 1 седмица брат ми беше в болница, нашите ги нямаше, а аз имах нужда да поговоря с някого. Извиках го. Гледахме филм, ядохме, смяхме се. Накрая си легнахме, но той трябваше да става за работа и трябваше да си тръгне най-късно към 1-2ч. И така след като телефона му звънна незнам как се случи и първата целувка. Направо не вярвах че се слъчва.. След това 1 седмица бях извън града, а тои постоянно ме търсеше, но никой не трябваше да знае. През цялото време се криехме от приятелите си. След като се върнах нещата пак утихнаха.. Но разбира се точно когато си помислих, че това е края пак се видяхме.. От целувка на целувка..се появиха чувствата докато един ден не го видях с НОВАТА. Тя живее в долния блок, но разбира се аз не показах недоволство от това, че ме е 'заменил'. И така пак спряхме връзка.. и точно на 30ти декември той ме потърси отново, а все още е с нея, излязохме, всичко беше все едно нищо не се е променило.. Та въпроса ми е да кажа ли на най-добрата си приятелка, независимо от това, че сигурно ще я загубя и да кажа ли на момчето, че за мен вече не е просто игра?