plamsiii
01-04-2012, 08:17
Трябва*ми*планче**на*тази*те ма*!*
Осемнадесета песен
Щитът на Ахил
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.
Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, “Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.
Щитът, с който Ахил ще се бие с Хектор, е изработен от бога ковач Хефест по молба на майката на Ахил- богинята Тетида. Той ще замени отнетите от Хектор Ахилови доспехи при убийството на Патрокъл. Щитът е огромен и здрав, отлят от скъпоценни и яки метали, а рисунките върху него, взети от самия живот, му придават чудодейна сила.
В центъра на щита са разположени космическите тела- Земята, Небето, Морето, Слънцето и Месецът, по ръба на щита- реката Океан, която обикаля Земята, според тогавашните представи. Между тях, в три концентрични кръга спрямо космическия център, са контрастно разположени картини от бита на хората. Подреждането напомня симетричните рисунки върху керамични вази от онази епоха, открити при археологическите разкопки, и има формално значение. По-важното е, че Хефест представя всички картини върху една плоскост, За него не съществуват второстепенни неща. Животът в стадото е също толкова важен, колкото и обсадата на един град, понеже е част от колективния живот. Хефест изобразява битовите картини еднопланово, като ги разполага в контраст: сватба– съд, град- село, празник- делник, така както се редуват мирният труд и войната.
Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Човешкото битие е повдигнато на най-висока степен върху щита на Ахил. Всяка дейност е показана като празнично изживяване, като ритуал. На фона на ярко искрящи факли сватбари извеждат невестите на площада, където се вият кръшни хора и звучат сватбени песни. Описано е не просто сватбено веселие, а сватбен обред.
Картината със съда напомня за родовия обичай при разрешаването на спор. Старците съдници са насядали в “свещения кръг” със скиптри в ръка, пред тях са спорещите, а встрани- всички граждани.
Дори войната между двата града е представена ритуално- като модел на всяка война. Светът, пресъздаден от Хефест, е празничен и красив, той поражда радостно чувство, възхищение и привързаност не към абстрактни идеи, а към реалния свят на човека и природата.
За празничното епическо изображение на света върху Ахиловия щит, както и в цялата “Илиада”, допринася и Омировата поетическа техника. Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното състояние на нещата в живота, затова светът на “Илиада” е светъл, сияен, красив, великолепен.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.
Благодаря*ви*!*
Осемнадесета песен
Щитът на Ахил
“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои.
Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, “Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.
Щитът, с който Ахил ще се бие с Хектор, е изработен от бога ковач Хефест по молба на майката на Ахил- богинята Тетида. Той ще замени отнетите от Хектор Ахилови доспехи при убийството на Патрокъл. Щитът е огромен и здрав, отлят от скъпоценни и яки метали, а рисунките върху него, взети от самия живот, му придават чудодейна сила.
В центъра на щита са разположени космическите тела- Земята, Небето, Морето, Слънцето и Месецът, по ръба на щита- реката Океан, която обикаля Земята, според тогавашните представи. Между тях, в три концентрични кръга спрямо космическия център, са контрастно разположени картини от бита на хората. Подреждането напомня симетричните рисунки върху керамични вази от онази епоха, открити при археологическите разкопки, и има формално значение. По-важното е, че Хефест представя всички картини върху една плоскост, За него не съществуват второстепенни неща. Животът в стадото е също толкова важен, колкото и обсадата на един град, понеже е част от колективния живот. Хефест изобразява битовите картини еднопланово, като ги разполага в контраст: сватба– съд, град- село, празник- делник, така както се редуват мирният труд и войната.
Пресъздаденият от Хефест свят е празничен и красив. Човешкото битие е повдигнато на най-висока степен върху щита на Ахил. Всяка дейност е показана като празнично изживяване, като ритуал. На фона на ярко искрящи факли сватбари извеждат невестите на площада, където се вият кръшни хора и звучат сватбени песни. Описано е не просто сватбено веселие, а сватбен обред.
Картината със съда напомня за родовия обичай при разрешаването на спор. Старците съдници са насядали в “свещения кръг” със скиптри в ръка, пред тях са спорещите, а встрани- всички граждани.
Дори войната между двата града е представена ритуално- като модел на всяка война. Светът, пресъздаден от Хефест, е празничен и красив, той поражда радостно чувство, възхищение и привързаност не към абстрактни идеи, а към реалния свят на човека и природата.
За празничното епическо изображение на света върху Ахиловия щит, както и в цялата “Илиада”, допринася и Омировата поетическа техника. Омировите епитети, метафорични глаголи и сравнения нямат сравнителна степен. Те изразяват превъзходното състояние на нещата в живота, затова светът на “Илиада” е светъл, сияен, красив, великолепен.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.
Благодаря*ви*!*