View Full Version : Проблем с близостта
Така ... знам, че много от вас ще започнат да се присмиват и да пускат глупави шегички, но наистина имам нужда от съвет! Досега не съм имала гадже, а предложения, флиртове и т.н. не са липсвали. Проблемът ми е, че щом някое момче започне да се държи по-специално с мен, аз се отдръпвам, избягвам всякакъв контакт занапред с него ... просто се панирам и не знам как трябва да постъпя, а после съжалявам, че не съм се оставила нещата да се случат .... Какво да направя? Как да преодолея това? Благодаря ви за вниманието!
DarkTemplar
01-05-2012, 08:51
Осъзнала ли си от какво те е страх всъщност? На колко си?
Осъзнала ли си от какво те е страх всъщност? На колко си?
Близостта .... някак си като се доближи някое момче и изпадам все едно в паника и не знам как да реагирам
DarkTemplar
01-05-2012, 08:59
Това с близостта ми се струва само на повърхността, т.е. външната част от проблема. Нещо вътрешно го е породило. Това ме вълнува.
Това с близостта ми се струва само на повърхността, т.е. външната част от проблема. Нещо вътрешно го е породило. Това ме вълнува.
Сега като поставяш така проблема може и да си прав/а, но не ми идва нищо на ума ...... ако ти се сещаш за нещо, каквото и да е, което може да ми помогне, кажи ...
DarkTemplar
01-05-2012, 09:06
Сподели на колко си години, имала ли си някви сериозни проблеми в миналото, които да доведат до психически травми (някой да ти е посягал физически, сексуално или нещо подобно). Тоя страх едва ли се е появил току-така.
Родителите ти строги и консервативни хора ли са ? Какво им е отношението към любовтта , секса ? Говорите ли си за това ?
Сподели на колко си години, имала ли си някви сериозни проблеми в миналото, които да доведат до психически травми (някой да ти е посягал физически, сексуално или нещо подобно). Тоя страх едва ли се е появил току-така.
На 16 съм. За такива травми като сексуално насилие, побой слава Богу не е имало. Имаше един човек, който не ми действа особено добре и може би той е причина ...
ох, понеже и аз трудно се доверявам (на хората изобщо, не само на мъжете), наскоро ми хрумна, че може причината да е изоставилият ме баща. //един вид - щом човекът, от когото си част, не желае да отдели и минута от времето и малко енергия да сподели и миг от живота ти, откъде-накъде някакъв непознат/познат/пр. ще проявява интерес, какво остава за задълбочен такъв и отдаване. лично аз се чувствам недостатъчна, недостойна и явно на подсъзнателно ниво не желая да губя ничие време със себе си.
ПП: това не го споделям, като проява на съчувствие. просто, за да разбереш, че за всяко чувство/поведение си има първопричина.
Родителите ти строги и консервативни хора ли са ? Какво им е отношението към любовтта , секса ? Говорите ли си за това ?
Не, не бих казала, че са строги. Смисъл такъв, строги в рамките на нормалното. Не са ми казвали неща от рода на "Не ти разрешавам да имаш гадже.", напротив. Може би все още не искат да приемат мисълта, че постепенно се отделям от тях и аз не знам. Но не мисля, че проблемът идва от тях ...
Идеи как мога да премина през това ... ?
DarkTemplar
01-05-2012, 09:25
Какви са отношенията с приятелите ти? Имаш ли такива, които чувстваш достатъчно близки, за да им се довериш по този въпрос и да го обсъдите?
Какви са отношенията с приятелите ти? Имаш ли такива, които чувстваш достатъчно близки, за да им се довериш по този въпрос и да го обсъдите?
Имам, говорили сме си за това, но всеки път стигаме до един извод - че трябва да отпусна, да се оставя и да не ми пука.
DarkTemplar
01-05-2012, 09:30
Явно няма особен резултат от тези ваши разговори. Мислила ли си да се обръенеш към специалист (психолог)?
Не нямах предвид да ти забранят :) , имах предвид това дали няма да ти е стеснително на теб ако им кажеш , че имаш приятел и страх от това да не го харесат и ти да страдаш . А ако не може би просто си прекалено притеснителна и срамежлива , опитай 1 път да се сближиш повече с някое момче ,което има интерес към теб от опита който ще натрупаш ще успееш да си отговориш на много въпроси !
Явно няма особен резултат от тези ваши разговори. Мислила ли си да се обръенеш към специалист (психолог)?
Е човек от психолог няма да има нужда според мен сама ще се справи .
Не нямах предвид да ти забранят :) , имах предвид това дали няма да ти е стеснително на теб ако им кажеш , че имаш приятел и страх от това да не го харесат и ти да страдаш . А ако не може би просто си прекалено притеснителна и срамежлива , опитай 1 път да се сближиш повече с някое момче ,което има интерес към теб от опита който ще натрупаш ще успееш да си отговориш на много въпроси !
Може би ще имам проблем с това да им кажа, че имам приятел, но не защото ще ме е страх, че няма да го приемат, а защото ще ме е срам ..
Воаля , ето че стигнахме до корена на проблема , дори ти да не смяташ че е това, аз съм убеден . Сега преудоляването му вече е друга ракия и вече се изисква усилие от теб да го преодолееш това . И междодругота срама си е до 1 степен страх , страх от това да не ти се смеят подиграят и.т.н. :) .Ще го преудолееш само ако си фанеш някои .
Воаля , ето че стигнахме до корена на проблема , дори ти да не смяташ че е това, аз съм убеден . Сега преудоляването му вече е друга ракия и вече се изисква усилие от теб да го преодолееш това . И междодругота срама си е до 1 степен страх , страх от това да не ти се смеят подиграят и.т.н. :) .Ще го преудолееш само ако си фанеш някои .
Мерси много за помощта!! Надявам се наистина това да е проблемът и да успея постепенно да го преодолея ..
Да мисля си че това е проблема , тъй като съм го срещал и при други хора :)
DisappointedDreamer
01-05-2012, 10:01
ДаркТемплар е прав - страхът от близост се е породил от нещо.
Аз съм същата - много трудно се доверявам на някого, макар да съм приятелка и да се държа добре и да се разбирам с всички, малко са тези, които са ми много близки. И знам защо е така.
Ще се намери човек, който да те накара да забравиш за този страх и да излезеш и опиташ, вкусиш света. Все пак, имай едно наум, че не всички хапят. Дотогава, излизай, поемаи рискове, опитай се да се пребориш с този страх.
SmilezZz
01-05-2012, 15:26
Риск печели - риск губи.
Просто наистина се отпусни и не му мисли много. Няма от какво да те е страх, срам и тем подобни. Наистина , рано или късно ще дойде човека , с който няма да имаш такива проблеми.
Positive_SouL
01-05-2012, 15:42
Да и аз съм така. Но при мен проблема е защото се смятам за безинтересен :)
djipsito
01-05-2012, 16:32
Да и аз съм така. Но при мен проблема е защото се смятам за безинтересен :)
Трупай познания, за да станеш интересен и по-уверен, че ще си в час с много теми за разговор. Погледнете се в друга светлина. По-добра светлина. Няма лошо да мислиш, че си добър в нещо, ако наистина си добър. Тва не значи, че си надут или някакъв си там, щото съм почти сигурна, че заради тва имате ниско мнение за себе си- за да не кажат хората, че се надувате и т.н. Жегва ви тва нещо. Може би.
Писането помага. Хващаш един лист и пишеш всички позитивни качества, които мислиш, че притежаваш и започваш да работиш повече по тях. И ако нещо не ти харесва и искаш да го промениш, се стараеш това да стане както на теб ти харесва.
Важното е да се чувствате добре в кожата си. Самочувствието и увереността сами ще дойдат.
Positive_SouL
01-05-2012, 16:48
.......
При мене с годините заради бездействието ми проблема стана много сложен, но както и да е мерси все пак :)
Бъди импулсивна, няма да сгрешиш!
djipsito
01-05-2012, 16:59
При мене с годините заради бездействието ми проблема стана много сложен, но както и да е мерси все пак :)
Никога не е късно да почнеш да действаш. Стига да искаш.
Positive_SouL
01-05-2012, 17:14
Никога не е късно да почнеш да действаш. Стига да искаш.
Сега вече всичко ще е наред - Благодаря :)
Пусни се по течението и си повтаряй, че отсрещния е също човек, като теб. Нито е на по ниско ниво, нито на по високо.
Отпусни се и бъди себе си.