View Full Version : Страх ме е за майка ми ....
Като за начало - аз съм момче на 16 години и в момента съм в 10 клас. За съжаление баща ми почина, когато бях в 8-ми клас и от тогава много неща се промениха.Брат ми завърши училище миналата година и замина да учи в София. Така си останахме само двамата с майка ми. Проблема е там, че много ме е страх нещо да не се обърка. Чувам да стават почти всякакви неща да стават. Страх ме е от това да остана сирак ... Темата е напълно сериозна. Не знам с кого да споделя. Това вече става, като някаква параноя. В трети клас видях една, как скача от 6-тия етаж ..... - Ще спестя подробности, защото не оживя. Колкото до живота ми - постоянно излизам с компании по кафета, дискотеки, имам добри оценки и т.н.
thegreenzombie
01-06-2012, 14:23
аз се водя полу-сирак от 7 месеца.. живея само със сестра ми, не смятам да обяснявам защо ... донякъде знам какво ти е и знам колко кофти е, обаче не трябва да се отчайваш.. след като живееш сам с майка ти, значи ти си и най-близкия човек и ти с този, който трябва да я подкрепя и да я радва ... не разбрах точно от какво те е страх, но не виждам смисъл да параноясваш ... живота е пред теб :) .. а сега ще се опитам да се самоизритам, заради тъпото клише 8-) .. но си е така!
betty-dimitrova
01-06-2012, 17:32
Радвай се на всеки момент с нея. Прав си случват се всякакви неща, за които никой не е подготвен затова просто оценявай всеки момент, с който и да е близък човек :)
fluffy_^
01-06-2012, 18:13
Не разбрах от какво те е страх но..Мисли позитивно бъди по спокоен,щастлив.Също така опитай се да гледаш винаги от добрата страна на всичко..звучи тапо но аз така се успокоявам :)
teddybearMV
01-06-2012, 20:16
Живота е страшен напоследък. И мен ме е страх за близките ми, но..освен да се надявам всичко да е наред, друго не знам.
Поговори с психолог, все пак си загубил баща си скоро.. Не е лесно да забравиш.
Няма смисъл да се страхуваш.Щом майка ти е добре със главата смисъл че не е мръднала значи има мозък и няма да направи някоя глупост, но недей си боже нещо да се случи на майка ти ти няма да останеш сирак защото брат ти има 18 ;)
sashinka95
01-08-2012, 09:28
Здравей,
Знам как се чувстваш, защото също изгубих баща си и живея само с майка ми от 3 години.Този страх, за който говориш е нещо нормално, но се преодолява. Трябва да преодолееш загубата на баща си за да го превъзмогнеш. Минах през този ад и знам, че това не е от най-лесните неща. Един съвет от мен не се затваряй в себе си.
Ако искаш да поговориш с някой насреща съм- пиши ЛС.
filmimilmi
01-08-2012, 14:23
Достатъчно е да казваш на майка си по-често колко много я обичаш. Това ще я спаси от всякакви грижи. Естествено отделяй време да общуваш с нея, питай я за съвети дори, когато не се нуждаеш от такива. Съветвай я също, когато можеш. Пиши си редовно домашните и я радвай с успехи в училище. Просто и незаменимо.
kalpazanka
01-15-2012, 12:59
Не я оставяй сама, бъди й опора и се старай да не й слагаш камък на шията с финансови претенции. Помагай с домакинството, споделяй с нея и направи така, че и тя да споделя с теб.
Карай я да се гордее с теб.
Не я оставяй сама, бъди й опора и се старай да не й слагаш камък на шията с финансови претенции. Помагай с домакинството, споделяй с нея и направи така, че и тя да споделя с теб.
Карай я да се гордее с теб.
+1 .
IGotTrouble
01-17-2012, 12:02
Значи се страхуваш за себе си, ТИ да не останеш сирак, а не за нейното психическо здраве например? Просто това ми направи впечатление. Казаха го преди мен - помагай с каквото можеш, ОБЩУВАЙТЕ и не забравяй, че когато един родител изгуби абсолютно всичко на тоя свят, освен децата си - те са неговия смисъл, заради който да живеят, те го връщат към живот.
BrainlessROCKBABY
01-27-2012, 11:37
Първо, не знам защо някой би си помислил, че темата ти не е сериозна. Постоянно се случват неща, които не зависят от нас и мога да те посъветвам да бъдеш колкото се може повече до майка си, ще й дадеш подкрепа и разбиране, което не може да получи от другиго. Между впрочем, родителите са способни да изпитват безусловна и вечна любов единствено към децата си. Не към партньорите си или своите родители, а децата, защото ги смятат за свои продължения. Така че - бъди до нея и я подкрепяй.
Радвай се на всеки момент с нея. Прав си случват се всякакви неща, за които никой не е подготвен затова просто оценявай всеки момент, с който и да е близък човек :)
Съгласна съм с мнението :)
Twilight_23
02-08-2012, 19:54
Мисли позитивно е не се притеснявай, също така и уважавай майка си :)