kamenski88
01-08-2012, 21:40
Ако си мислите, че македонският "език" е най-специфичния диалект на българския, помислете пак! Ето на какво попаднах в нета:
Най-вероятно всеки от вас е чувал, че диалектите се делят според ятовата граница, но има един по-малко познат народен говор, поради това, че по-малко хора го практикуват, който по тази причина е на път да изчезне напълно. Този диалект е уникален, защото това, което го различава от другите народни говори е буквата "х", произнасяна след последните гласни в дадена дума. Друго правило е произнасянето на "Ф" вместо "В" в началото на думите, т.е. пише се Варна, но се чете Фарнах.
***
Според малкото източници, които има във връзка с говора, в някои части от неговата зона на практикуване хората произнасят "х" след абсолютно всяка последна гласна в думите, включително глаголи, наречия, лични и други имена, съюзи и т.н., а на други места пък се ограничават с думите, завършващи на -а, -е и -и (без глаголи и/или наречия, лични имена и съюзи). Вариациите са почти безкрайни.
Пример: Пише се "вода", а се произнася "водах" или "фодах" (в зависимост от варианта)
Но се пише и произнася Елена, защото е име на човек.
В началото на 21 век този говор е почти изчезнал, като по изчисления го използват активно едва около 850 души в цялата страна (официални данни, реалните са повече), като с всяко следващо поколение практикуващите го намаляват. Това един от най-старите, но и най-малко изучени български говори, но е на път да остане в миналото.
Интересно, сега си спомних, че на морето често съм чувал хора да говорят така, но мислих, че са чужденци. Явно не са били. :D
Най-вероятно всеки от вас е чувал, че диалектите се делят според ятовата граница, но има един по-малко познат народен говор, поради това, че по-малко хора го практикуват, който по тази причина е на път да изчезне напълно. Този диалект е уникален, защото това, което го различава от другите народни говори е буквата "х", произнасяна след последните гласни в дадена дума. Друго правило е произнасянето на "Ф" вместо "В" в началото на думите, т.е. пише се Варна, но се чете Фарнах.
***
Според малкото източници, които има във връзка с говора, в някои части от неговата зона на практикуване хората произнасят "х" след абсолютно всяка последна гласна в думите, включително глаголи, наречия, лични и други имена, съюзи и т.н., а на други места пък се ограничават с думите, завършващи на -а, -е и -и (без глаголи и/или наречия, лични имена и съюзи). Вариациите са почти безкрайни.
Пример: Пише се "вода", а се произнася "водах" или "фодах" (в зависимост от варианта)
Но се пише и произнася Елена, защото е име на човек.
В началото на 21 век този говор е почти изчезнал, като по изчисления го използват активно едва около 850 души в цялата страна (официални данни, реалните са повече), като с всяко следващо поколение практикуващите го намаляват. Това един от най-старите, но и най-малко изучени български говори, но е на път да остане в миналото.
Интересно, сега си спомних, че на морето често съм чувал хора да говорят така, но мислих, че са чужденци. Явно не са били. :D