Малко отчаян..

[Jonnie]

Здравейте.Ще карам направо.Проблема ми е ,че съм малко "асоциален".Имам предвид разбирам се с хората ,но в повечето случай трудно си намирам тема за разговор с тях.На 16 съм ,но рядко излизаме с приятели,предимно си стоя в къщи и да..доста съм срамежлив.Според мен изглеждам добре,нито съм дебел,нито съм слаб ( 187см/70kg ) и имам г/д добро чувство за хумор,въпреки че някои случаи шегите ми не са много уместни."Пристрастен" съм малко към игрите като dota/wow/wc и т.н. и прекарва доста от времето си в тях.Та въпроса ми как да стана "по-отворен",да се вписвам по-добре в компаниите и да си намеря приятели/приятелка.Знам ,че звучи доста отчаяно ,но ми писна..

[supersonic0]

Доста тъпо, но ти си си виновен. Като за начало спри или поне намали до минимум дотата и Уоу-а. Гледай да не прекарваш цялото си време вкъщи, другото ще дойде от само себе си. Недей да бъдеш затворен, а обратното - отворен за нови приятелства. И няма от какво да се срамуваш. Постоянното циклене пред компютъра е една от главните причини според мен, тъй като така ограничаваш социалните си контакти до минимум, пък и едно е да си пишеш с хората по скайп, друго е да разговаряш с тях на живо.

[Sh@d0w]

За пръв път виждам човек, който знае къде му е проблема и пак пита какво да прави.

Не е ли очевидно - спри игрите и започни да излизаш малко повече с приятелите си. Така както се определяш като "антисоциален", няма как да го преодолееш като стоиш вкъщи пред компа. Малко по малко ще стане. Ако нямаш приятели с които можеш да излизаш в момента, запиши някакъв спорт или ако имаш хоби. Там ще се срещнеш с нови хора с твоите интереси и е едно добро начало за нови запознанства.

[mockyy]

Защо не тръгнеш на фитнес или вземи да поспортуваш нещо :) намери приятели, с които няма да си говориш за игри, а за мацки. Все пак на 16 си, сега започва якия ти живот :)

[DeMoNSouL]

Здравей. Да си призная честно и без бой и аз съм запалянко на тези игри и знам какво означава пристрастяването към тях. Аз се справих по следния начин с този проблем. Имам друг приятел който играе същите игри. Дадох му паролата си и му казах от идиколко си до идиколкоси часа да не ме пуска "обикновено следобед". Той играеше през това време и аз какво да правя излизах навънка. Един месец така втори месец така и ще видиш, че след определено време през деня ще си излизаш а вечерта ако не ти се спи ще си играеш. Така ще си намериш компания а оттам ще се оправи и общуването ти с хората като цяло. А другия вариант е " намери си компания която има същите интереси като тебе" няма да повярваш ама в България едно 50% играем някоя от тези игри.

[Ducati]

Брато, и аз бях като тебе. Виж сега... значи проблема ти е, че играеш много на компютъра. Направи това, което аз направих: Замисли се, защо играеш тия игри? Когато спреш да играеш УоУ, ще се питаш "И какво постигнах". Верно, че ще имаш 85 левел паладин, ама файда имаш ли от него? -НЕ! Аз така спрях Уоуа, и вече излизам навън повече. С игрането на дота, уоу или всяка друга игра, нищо не постигаш, а само си губиш времето. Наистина, почни да ходиш на фитнес след даскало с някой приятел от класа или какъвто и да е. И гледай сутрин, като станеш, първата ти мисъл да не е как, ще се прибереш от даскало и ще играеш арени. ;) :)

[DeMoNSouL]

Да така е но едва ли (освен ако нямаш страшно силна воля) можеш да се пребориш с тази "ЗАВИСИМОСТ" затова малко по малко и ще стане :) както при мене. Сега имам страхотна приятелка и много добри приятели. Само искам да те предупредя да не се доверяваш на всеки, който ти е "приятел" защото наистина в момента като търсиш компания си уязвим за използвачите ;)

[whoiammm]

Аз си мисля че проблема не е само в Уоу или Дота. И аз играя Уоу даже преди 5 мин. играх но несъм до такава степен зарибен че да не излизам от вкъщи или тем подобни глупости. Игрите са най малкия проблем на 16 години не мисля че си толкова зарибен и заради това не искаш да излизаш просто ти е трудно да си намериш компания и както каза някои горе почни някои спорт там най лесно ще си намериш компания. Искаш не искаш трябва да се запознаеш с съотборниците си и има вероятност да намериш големи приятели но и големи предатели .. ;) Хайде успех брат ..;)

[GOODNESS]

Като човек, който бая си е патил с ЦС-а зачети мнението ми. Не играех на това ниво масакарското.. при мен бе по-сложно пътувах да играя турнири с наградни фондове и т.н. Това означавaше много часове практика с отбора и т.н както и да е. Един ден се замислих, че по дяволите много бях ограничен.. всичките ми приятели ходят на дискотека, а аз бозех някаква игра от която рядко взимах смешни пари. През тези години си ходех на фитнес постоянно (не бях се оставил толкова.) Но всъщност заради тази игра зарязах и футбола, а как само ми липсваше..
Затова реших твърдо да оставя играта настрани и да се опитам да си припомня спорта в който бях влагал толкова години..
Oще след първата седмица се смях като луд как може за някакво "въображение в компютър" да жертвам социалния си живот.
Затова помисли кое е по-ценно, приятелите или игрите? :)

[amgcompany]

Спирай с тея игри, нищо не печелиш като ги играеш по скоро само губиш времето си. Предполагам имаш някакви приятели които излизат доста или се събират в компания и излизат заедно или се нещо правят. Еми почни да се движиш с тях, те ако са отворени и ти ще станеш отворен, не случайно хората са го казали "С каквито хора се движиш, такъв ставаш". Когато излизаш с компанията не си мисли, че си задръстен и не можеш да общуваш с хората така само си пречиш, ако постоянно мислиш, че си задръстен нищо няма да стане :)

[Hilary_]

охх тая дотаа .. <3 ;д
Иначе с времето (като поотраснеш) ще се оправят нещата. Опитай се да контактуваш повече с хора.
Трудно е изведнъж да се спрат игрите, но опитай да ги понамалиш за сметка на излизанията. :)

[asp1r1n94]

Пробвай ЛоЛ :D ,базика на страна ,но е тежко нещо тва...случвало ми се е да не искам да седя на компютъра и да излезна ,но като няма с кого...,намери си занимание(хоби)-нещо,което да няма нищо общо с компютъра.Не е препоръчително да се забиеш в кафене...

[kalyty]

Аз съм момиче и все пак си признавам, че компютъра като цяло си е зарибяващ. Особено сега зимата когато излизам в 7 и нещо за училище и се прибирам към 6, после вися в скайп или фасебук. Ок, играе ти се, играй ама не по цял следобед, играй вечер докато не ти се доспи. Преди това излез с някой приятел, ако няма такива и не се интересуваш от спорт се огледай около теб. Училището е социално място, има всякакви хора, просто виж кои са подходящите приятели за теб, ама гледай да се абстрахираш от другите антисоциални личности зарибени по игри. Сега не е нужно да е някой зубар или някой, който нарушава правилата повече от обичайното(всички ги нарушаваме в някаква степен), има една не толкова малка група хора с най-различни интереси като рисуване, или определен стил танци, музика (сходна с това което слушаш) и какво ли още не, следващият път когато си в училище погледни и чуй хората около теб, някой е това, което търсиш в един приятел или пък е много различен, но колкото и да не ти се вярва е идеален за целта(аз нямам нищо общо с най-добрата си приятелка от 2ри клас насам, имам много малко общо с другата си много близка приятелка, а и всички други приятели са супер различни от мен). Така че отиваш в училище и се опитваш да видиш какви са хората около теб.

[funkey]

Брат тази тема ми е до болка позната.Мислил съм по нея ужасно много пъти,все още продължавам да се замислям.Не играя лол,а дота.Разцаквам ей така 1-2 пъти на ден колкото да запълня времето (1.85 70 кг на 16 ).Твоя проблем идва от това че си се затворил в себе си и това те прави асоциален.По този начин ти гледаш много много да не мислиш за проблеми и си пускаш игричките и бягаш от реалността!По този начин като забиваш по цял ден на игрите просто затъпяваш от всякъде и като приятелите ти не играят много много игри ти няма просто за какво да си говориш с тях понеже един вид нямате взаимни интереси(не се случва нищо интересно около теб и твоя живот)...Аз все още продължавам да съм асоциален(Не съм някакъв аутсайдер или някакъв грозен задръстеняк не го казвам от това че "имам голямо самочувствие" даже напротив)!.Много трудно е да се отвориш пред другите хора без страх да не се изцепиш с нещо или да приказваш празни работи...Тренирам спорт излизам навън но просто не мога да се отпусна към непознати!Не знам до колко ще ми повярваш,но според мен това е твоя проблем и всичко зависи от тебе.Знам че е много лесно да го напиша а колко е трудно да го направиш найстина,но трябва просто умствено да се настроиш :)Опитай се да участваш в колкото се може повече социални места като например като се запишеш за някой спорт.Колкото повече си навън сред хора толкова по добре за теб ;–)И най-важния съвет който мога да ти дам и който би трябвало да запомниш и да използваш е - НЕ МУ МИСЛИ МНОГО!

[cwettunka]

spri s igrite we chowek ;dd pochni da se ysmihwash poweche .. dokato se ysmihwash moje nqkoe momiche da se wluibi w ysmiwkata ti :)) pochni da izllizash s kompaniqtta si .. ako nqmash ii kompaniq .. izlizaii s naii-blizkiq/blizkite ti priqtteli :)) uspexx !! <33