Лъжите при капитализма

[Lychezar]

Когато една лъжа бъде изречена в образователни институции, медии и т.н., се превръща в истина. Хората предполагат, че в действителност лъжата е присъща, но не е възможно да е толкова голяма, затова се доверяват на изнесените факти. Ще се спра на някои лъжи, които се пропогандират в днешно време, и ще дам пояснения.
1. Пазарът и свободната конкуренция задвижват икономиката.
Ако сте учили икономика, знаете, че там се разглеждат кривите на търсене и предлагане на една стока и когато се пресекат, се получава уравновесяване и следователно крайната цена на стоката. Това е така, но от определящо значение е разходният подход на отделни производители. Тези, които държат монопол върху пазара, се стремят да покриват разходите и да извличат висока печалба.
Водещите развити страни са изградили икономиката си първоначално под строг протекционизъм, след което са започнали да не облагат вносните стоки с мита. Една развиваща се икономика, за да постига икономически растеж, е необходимо да налага строг протекционизъм. България преди 89 година налагаше протекционизъм извън СИВ и поддържаше хармонични отношения със страните от Социалистическия блог, на което се е дължало успешното извършване на модернизацията ни.
2. Пътят към успеха е предприемачеството!
В бившия СССР частната инициатива се е отричала и самият строй успя да издържи повече от 70 години. Трябва да се има предвид, че страните, които са членували, са били много слабо развити, били са селски страни и за кратък период от време са постигнали бурен икономически растеж. Също трябва да се има предвид, че Съветският съюз претърпя последствията от Втората световна война- всички разрухи и нейни жертви. Въпреки това, този строй успя да просъществува толкова дълго и резултатите му се характеризират с икономическо чудо...
3. За да разберем какво е капитализъм, трябва да погледнем развитите страни(Западът,Сащ и други).
В действителност, живеем в глобализиращ се свят и не може тези страни да ги разглеждаме извън света. В действителност, развитите страни се издържат от добивната индустрия в развиващите се страни и евтината работна ръка там. Ето и в България тези 22 години целта беше да се разбие нашата индустриална мощ, за да ни прокарват техните стоки и услуги и техните идеи за свободен пазар.
България се е опитвала по времето на социализма да сравнява стандартът на живот с този в Западните страни и сме били по назад по такъв стандарт, което е логично, защото сме започнали много късно индустриализацията ни. Но трябва да се има предвид, че социалистическите страни никога не са експлоатирали други страни, както прави запада, а винаги е разчитал само на себе си.

[Lychezar]

4.Хората по природа сме егоистични същества!
Адам Смит, бащата на съвременната икономика, изказва тези твърдения и базирайки се на тях, описва капиталистическото стопанство. Когато егоизмът бива поставен като философия на страните с пазарна икономика, може да считате какви ще са моралните норми в тях. В България се премина към една по-неморална система, каквато е капитализма. Хората се превърнаха все по-отчуждени един към друг. Свалят се всякакви задръжки само и само да се получат съответните материални облаги. Как е допустимо за определящо значение при наемането на работа да се приема външния вид? Как е допустимо да се разпространява порнография легално и в нейните брутални форми даже? Как е допустимо да се слушат песни с цинично съдържание? Изобщо, ние живеем в абсурд, а от този абсурд измъкване и спасение според мен е почти невъзможно.
Нас, българите, ни боли за случващото се, защото сме живяли в по-морална система, в тази на социализма. Да, и тогава са съществували нередности, но не са възприемани като редни, както се прави днес.

[toad]

Див капитализъм управляван от комунисти , е по-страшно от това няма . По-страшното мина , но хубавото не се вижда . Предприемачеството му е майката , прав си , но това не се толерира и допуска по тези територии . Би навредило на чуждите интереси било на запада или изтока . Вярно е , имали сме производство по времето на социализма , но е смешно да се твърди , че като цяло можеше да се конкурира със западното такова по качество . И освен , че не можеше да се конкурира , допълнително запада го разби , а изтока си запази в някаква степен влиянието . Всички са доволно , без нас естествено . Има бивши соц страни , които съумяха да се развият по-добре , но те сториха неща , които и ние трябваше да направим . Уви , малките държави никой не ги еня за нищо . Набихме се между шамарите , но друго не можеше и да стане . Никога няма да сме като запада , дори и след 1000г. , няма смисъл да се сравняваме , на това се дължи капитализма и богатството на някои държави - на бедните и на монопола , манипулацията , на кражбите и воините им . Колкото до деградацията - това е нормално явление , използват слабостите на човешкия организъм и съзнание , отклонява се вниманието от важното и ценното , плаща се колкото да се преживява и възпроизвежда и всичко води до един морален и ценностен упадък.

[Lychezar]

Да поясня, че с точки съм отбелязвал лъжите, които сега се пропагандират, а под тях се опитвам да ги оборвам.
toad, препоръчвам да се запознаеш първо с идеологията на комунизма и тази на капитализма. При втората се наблюдават различни течения като неокласицизъм, кейнсианство, монетаризъм, икономика на предлагането. Тези течения, ако изключим кейнсианството, възприемат пазарът като съвършен регулатор. Това е главното противоречие между комунистическата идеология и капиталистическата, а именно дали пазарът е съвършен регулатор.
В горният ми пост никъде не съм признал, че предприемачеството(или частната инициатива) са пътят към успеха, а тъкмо обратното, опитвам се да го представя като лъжа. В печалбата, която е резултат от предприемачеството, се крие коренът на проблема, защото тя отчуждава човек от човека.
Бившите соц страни, които успяха да преориентират успешно икономиката си и да не изпазнат в упадък, се броят на пръсти и причините, поради които удържаха фронта са, че се намират в географска близост с развитите страни и не изпаднаха в крайности, но това е друга тема.
Нашата икономика не може да се каже, че не е била неконкурентноспособна спрямо Запада, това беше пропагандата, която се изливаше и продължава да се излива. Проблемът е, че Западните страни са били започнали своята индустриализация 18-19 век, а България 50-60 години на 20 век. Може ли за 40 години да надминем Запада като имаш предвид, че Запада експлоатира страните от Третия свят, в които, уви, вече сме и ние?

[VULGARIA]

Малко икономическа история I

http://bezlogo.com/2011/12/%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D 0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-i.html


Икономистите винаги са се оплаквали, че не могат да правят експерименти като физиците, та да събират данни за системите които изучават. Ако оплакването им беше искрено, то те би трябвало непрекъснато да се ровят в икономическата история на света, тъй като тя е единствената, която може да им предостави данни за изследваните от тях явления. Странното е, че не го правят. Е, не е странно, ако приемете твърдението, че икономиката не е наука. Реалността дори е още по-куриозна. Икономистите не само не изследват икономическата история, те я измислят. Тук ще разгледам една книга от икономическия историк Пол Байрох, която по-детайлно потвърждава тезите на един друг икономист – Ха Джуун Чанг. Тя разкрива някои митове на които се гради съвременната икономическа теория. Ще преразкажа голяма част от книгата, тъй като предполагам няма да излезе на български език в скоро време.

За автора
Пол Байрох (Paul Bairoch) е професор, икономист, специалист по икономическа история (1). Роден е в Антверпен през 1930 година, потомък на полски евреи. Учи икономическа история в Париж. Защитава докторат в Свободния университет в Брюксел. Две години работи в GATT (предшественика на СТО). Става професор в Университета „Джордж Уйлямс“ в Монреал и в Женевският университет. Доктор хонорис кауза на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Пол Байрох е един от водещите учени в областта на икономическата история на света . Нека видим какво има да ни каже.
Какво Байрох нарича „мит”, БНП и БВП

Най-популярната и достъпна негова книга е „Икономика и световна история: Митове и парадокси” (2). Под „мит” Байрох разбира погрешни знания, т.е. заблуди, за факти от икономическата история, които се споделят от голямо количество икономисти и от учени в хуманитарната област и са широко разпространени сред населението. Като академичен учен той дава неутрална дефиниция на онова, което аз наричам фалшификации на икономическата история. Както самият Байрох твърди, някои от митовете се споделят от дясно настроени икономисти, а други от ляво настроени. Първите обаче преобладават, а и ни засягат доста повече тъй като дясната и крайно-дясната идеологии доминират.

Книгата представлява икономическо изследване с изобилие от числа и цитиране на източниците от които са взети. Основната мярка за развитост е брутния национален продукт (БНП), а не брутния вътрешен продукт (БВП). Разликата между двата е, че БВП отчита произведеното на дадена територия, независимо кой е собственика на предприятията и капитала, а БНП произведеното по цялата планета със собственост на средства за производство и капитали принадлежащи на хора от дадена нация. Ползването на БНП е донякъде обосновано исторически, тъй като книгата е писана преди 1993 година. БВП става популярен през 90те, което е естествено, тъй като той укрива истинският печеливш от глобализацията. Например, БНП на България за 2005 е 26,7 милиарда долара (3), а БВП е с 8% по-голям (4). И двата индикатора се считат за валиден измерител на икономическото състояние на дадена страна, а и във времената за които се говори чуждестранните инвестиции не са били на мода, така че БВП и БНП са почти едно и също. Аз лично смятам БНП за по-реален измерител.

Най-големият мит
Най-фрапантният мит, който изцяло променя позицията на съвременната икономическа теория е митът за „златния век на свободния пазар” (2 стр. 16). Този мит (или фалшификация) твърди, че през 19-ти век свободният пазар е бил правилото, а протекционизмът – изключението. Протекционизмът по това време се изразява главно в мита, налози и дори пълна забрана за внос на промишлени стоки. Байрох изследва и предоставя цифрите на конкретните мита и налози в различните страни. Това еднозначно доказва протекционистичната политика. Книгата не е теоретична! Както вече съм писал, идеологията на протекционизма е създадена от Александър Хамилтън, а в Европа е донесена от Фридрих Лист. По това време тя се отнася само до индустриалната продукция. Целта на протекционизма е изграждането на силна икономика. Той не е цел сам по себе си, а средство, чрез което се постига развитие. „Основната му теза е: една страна следва да се индустриализира като в началото на този процес не бива да изпитва надмощието на конкуренцията на икономически по-силни страни.“ Дори и да има негативни последици, те трябва да се считат за неизбежна цена в процеса на научаване” (2 стр 17). Оттук произлиза и терминът „зараждащи се индустрии” (infant industries).

Каква е истината? През целия 19-ти век САЩ и почти всички западноевропейски страни освен Великобритания прилагат протекционизъм спрямо индустриалната си продукция. Преди 1860 година с либерален търговски режим освен Великобритания са само няколко страни, Холандия, Дания, Португалия и Швейцария, които представляват 4% от населението на Континентална Европа (2 стр. 22). Дори Великобритания, която е била най-индустриализираната страна по-това време, отваря границите си за свободен пазар едва през 1846 година, почти век и половина след началото на Индустриалната революция. Към 1830 година индустриалната продукция на Великобритания на глава от населението е 250% повече отколкото на останалите европейски страни (2 стр. 20). След 1846 година Великобритания не само става все по-либерална икономика, а започва да убеждава другите европейски страни да отворят икономиките си. Тъй като тя по-това време е най-развита и същевременно либерална икономика привържениците на свободния пазар започват да представят икономическия успех за следствие на свободния пазар докато всъщност е точно обратното – либерализацията е следствие на икономическия успех. Парадоксално е, че през 90-те години на 20-ти век същия трик направиха Западните страни с нас, бившите социалистически страни, и с Азиатските тигри.

(следва)

[VULGARIA]

Либерализацията обаче не изтрайва дори 20 години, развива се икономическа криза след която страните от континентална Европа отново се връщат към протекционизъм и към 1879 търговските бариери отново са вдигнати. САЩ от своя страна въобще не са преминавали към либерален търговски режим през въпросните 20-тина години и се оказват най-големият печеливш от британската инициатива за свободен пазар. Западноевропейските развити страни, както и САЩ приключват с протекционизма едва през 50-те и 60-те години на 20-ти век.

Още по-интересно е какво става по териториите, които сега заема така наречения „Трети свят” или като му викат по-модерно му – „развиващите се страни”. Цитирам страница 30: „В онези части на света, които постепенно ще се превърнат в развития свят протекционизмът е доминиращата търговска политика. Това важи особено за САЩ, които са далеч от либералната страна, за която много хора ги мислят, и които биха могли да се охарактеризират като „родина и бастион на модерният протекционизъм”. Във втората сфера, бъдещият „Трети свят” (и особено в колонизираните страни), либерализмът преобладава. Но тези страни не са имали избор, либералната търговска политика им е била наложена.” В колонизираните страни свободният пазар за стоки от метрополията е бил обичайна практика. За колониите на Великобритания дори вносът от трети страни е бил свободен, като се е давало предимство на британски стоки. В страните които са били вече свободни от колонизация свободният пазар е наложен от договори подписани под британски натиск. Освобождаването на почти всички латиноамерикански страни става с помощта на Великобритания в периода 1804-1822. Великобритания разменя помощта си срещу подписването на такива неравностойни търговски договори. Османската империя подписва такъв договор през 1838, но по принцип тя и останалите страни от Близкия изток не са имали склонност към протекционизъм. Китай губи своята търговска независимост след Опиумната война през 1839-42 година (2 стр. 42).

Разбира се книгата не пропуска и страни като Канада, Австралия и Нова Зеландия. Те не правят изключение. С увеличаването на тяхната независимост от Великобритания се издигат и митническите бариери, т.е. преминава се към протекционизъм.

Така истината се оказва много различна от вярването за „златен век на свободния пазар”. В най-важната част от света, оная която ще стане развития свят с много малки изключения се прилага протекционизъм. Съществено изключение е единствено Великобритания, която прилага свободна търговия, но само след като е станала развита страна, чиято степен на индустриализация далеч надхвърля тази на останалите страни в света. Свободен пазар има в страните, които ще станат бъдещият Трети свят. Привържениците на свободният пазар и държавната ненамеса би трябвало още тук да си оскубят косите. Ако техните теории бяха верни, то сега би трябвало Третият свят да е развит, а западните страни да са развиващи се! Очевидно, свободният пазар няма някакви особени предимства и не води до бърз икономически успех. Дори изглежда да е обратното.

Бил ли е Третият свят изостанал още в началото на 19-ти век?
Много хора веднага ще кажат, „Ами той Третия свят още тогава си е бил изостанал!” и ще сгрешат. Това е друг от митовете които книгата оборва. В Глава 9 се привеждат оценки както на Байрох така и на други автори за БНП на страните от бъдещите Трети свят и развити страни. Оказва се, че към 1750-та година отношението между БНП на човек от населението е между 1 и 1.3 в полза на развитите страни (2 стр. 106). Тази разлика е между усреднени стойности. В началото на 19-ти век сред европейските страни се наблюдават дори по-големи разлики в БНП на човек – от 1 до 1.3-1.4 (2 стр. 103). От това директно следва, че страните от бъдещия Трети свят не са били фатално изостанали и са имали всички предпоставки да станат развити. Защо това не се е случило?

Един левичарски мит
На това отговаря друг мит, който е поддържан от ляво настроени икономисти и признавам дори от мен. А именно, че развитите страни са станали развити благодарение на колониализма. Уви не е така. Пренасянето на злато от колониите към метрополиите е известен факт, но също така е факт, че транспорта през 19-ти век и преди него е бил прекалено скъп за да се пренасят големи и количества от евтини стоки. В глави 5 до 7 Байрох прави статистика на потреблението на европейските страни на енергийни суровини, метали и минерали и показва, че сегашните развити страни тогава са били почти напълно самодостатъчни и не са се нуждаели от внос. Изключение правят калая и медта (2 стр. 65). Другата стока която не са имали в достатъчни количества е нефта, но той започва да се употребява едва в началото на 20-ти век и особено след Втората световна война. Същевременно, страните от бъдещият Трети свят не представляват и особено привлекателен пазар за стоките на развитите страни. Общият износ на стоки от развитите страни за бъдещия Трети свят в периода 1800-1938 е около 1.3-1.7% от БНП на развитите страни (2 стр. 73). Износът към Третия свят като част от целия износ на европейските страни през 1909/11 е 21% а износът от САЩ към Третия свят е 19%. Въпреки това, през 1800-1938 износът от развитите страни към Третия свят е 1.4-1.8% от обема на производството на развитите страни. Така се оказва, че за развитието си днешните западни страни не са се нуждаели от останалата част на света нито като пазар нито като източник на суровини. Това разбира се не пречи на Великобритания да гледа на колониите си като на суровинен придатък според думите на Робърт Уолпол казани век по-рано, когато Великобритания все още води силно протекционистична политика.

(следва)

[VULGARIA]

Това което създава мита, че Третия свят е съществен пазар за стоките на развитите страни е фактът, че всички промишлени стоки в Третия свят са внос от развитите страни. Макар и малък, този внос се оказва напълно достатъчен за да предизвика деиндустриализация в страните от Третия свят. Както пише Байрох, въпросът не е в това дали настъпва деиндустриализация, а колко е тя, между 50 и 70% или между 85 и 95% (2 стр. 88). Типичен пример е текстилната индустрия на Индия (по това време, началото на 19-ти век, това е основна индустрия). През 18-ти век памучните платове представляват 60-70% от износа на Индия. В началото на 19-ти век, британските памучни платове навлизат в Индия и изцяло изместват местното производство. Вносът покрива между 55 и 75% от потреблението (2 стр. 89) Това е възможно, тъй като производителността на английския работник става около 300 пъти по-голяма от тази на индийския. В същото време обаче в Европа и САЩ митата за британския текстил са между 30 и 80% от стойността му, докато в Индия вноса е безмитен. По същия начин стои въпросът с производството на желязо. Същата съдба споделя и останалата част на Азия с изключение на Китай, който покрива между 50 и 70% от потреблението си на текстил със собствено производство.

Малко по-различна, но подобна е ситуацията в Латинска Америка. Подобна, тъй като страните също са подложени на деиндустриализация поради вноса от Европа, но по-различна тъй като те се окопитват по-бързо и към 1880-та, макар и късно, но все пак поставят митнически тарифи. В резултат към 1913 макар и да представляват 7% от населението на Третия свят притежават 21% от машините му за тъкане на памук.

Очевидно, след като Третия свят се деиндустриализира, т.е. предприятията му фалират, той няма с какво друго да търгува с развитите страни освен със селскостопанска продукция. Но западните страни не се нуждаят особено и от селскостопанска продукция. По тази причина експорта на развитите страни към третия свят е малък – Третият свят няма с какво да го плати. Свободният пазар води до бедност .

Заключение
Икономическата история на 19-ти и началото на 20-ти век красноречиво потвърждава тезите на Александър Хамилтън и Фридрих Лист за необходимостта от протекционизъм. Нещо повече, добавяйки историята на Южна Корея (5), останалите Азиатски тигри и дори Китай виждаме, че малко се е променило за повече от един век. Заключението е еднозначно: слабо развита страна в началото на своето развитие се нуждае от протекционизъм. Едва когато стане достатъчно силна и конкурентноспособна може да излезе на международния пазар. Свободният пазар не вреди само на най-добре развитата икономика и то ако няма страни които прилагат протекционизъм. Слабо развита страна приела свободен пазар изпада в деиндустриализация от която следва бедност. Така изостаналостта на страните от Третия свят се дължи на наложеният им насилствено от Великобритания свободен пазар.

Коментар
Историята се повтаря. Ако през 19-век Великобритания налага насилствено свободен пазар по света, то днес това правят САЩ, МВФ, Световната банка, Европейският съюз, Световната търговска организация и свързаната с тях световна мрежа от мозъчни тръстове. Новото е в начина на налагане. Някъде то все още става със сила, Чили, Аржентина, Ирак, но все повече се ползва измама, чрез така наречената „Шокова доктрина” (6) формулирана от Милтън Фридмън. А именно, чакаме някъде да се появи криза и излизаме с решението – свободен пазар. Няма значение каква е кризата. Рецептата е една и съща (виж интервюто на Джоузеф Стиглиц), тази на МВФ и СБ – свободен пазар. Ако няма криза, може да я създадем, но няма такава нужда, кризите при капитализма са неизбежни. Факт е, че на нас, бившите социалистически страни, беше пробутан свободен пазар и ние изживяхме същата деиндустриализация, както Третия свят през 19-ти век, само че по-дълбока и по-бърза.

Историята се променя след войните, за което се надявам да разкажа в следващ текст. Променя се главно това, че Западните страни вече наистина стават зависими от суровините на Третия свят. Фридрих лист е смятал, че протекционизъм следва да се прилага само към промишлените стоки тъй като производството на селскостопанските по това време се е определяло от климатични особености и географски дадености, а не от прилагането на машини. Механизацията на селското стопанство в развитите страни обаче превръща Третия свят от износител на храни във вносител. Следователно, селското стопанство следва също да бъде вкарано под протекция. Историята на Южна Корея и другите Азиатски тигри показва, че по време на развитието е необходим и контрол на чуждестранните инвестиции и валутните операции.

Всичко това е в пълен разрез със теориите на неолибералите и привържениците на свободния пазар и ненамесата на държавата в икономиката. Теориите за свободния пазар нямат минимална историческа подкрепа. Тъкмо обратното, историческите факти показват, че свободния пазар води до бедност. От свободен пазар никой няма полза. Дори развитите страни не са еднакви и отварянето на пазара между тях ще задълбочи разликите докато едни фалират, а други забогатяват още повече. Това се случва в момента с Европа. Свободния пазар е най-вредната икономическа химера която някога е била създавана. Теориите за предимствата на свободния пазар очевидно почиват ако не на исторически фалшификации и заблуди, то поне на куха несвързана с реалността демагогия. Основна роля в създаването и поддържането на лъжата за ползите от свободния пазар играят световната мрежа от мозъчни тръстове и симбиоза й с частните медии и политиците. Тази мрежа от мозъчни тръстове се е впила в мозъците на хората като тумор и вече е изместила всеки зародиш на здрава икономическа и политическа мисъл. Уникално е, че във векът на информацията се оказваме не по-добре информирани, а направо дезинформирани. Това е парадокс на капитализма в който всичко, дори информацията, зависи от хората натрупали капитал и служи не в обществена, а в тяхна частна полза.

[VULGARIA]

Защо икономиката на свободния пазар е лъжа?


Йан Флетчър – старши икономист на лобистката организация «Коалиция за преуспяваща Америка» (Coalition for a Prosperous America) и автор на книгата «Свободната търговия не работи: какво ще я замени и защо?» (Free Trade Doesn’t Work: What Should Replace It and Why?) – е посветил колонка на сайта „The Huffington Post“ за развенчаване на мита за това, че в САЩ съществува свободна пазарна икономика. „Slon“ публикува резюме на статиите му.

Всички възхваляват свободния пазар. Всички в Америка знаят, че свободният пазар е най-добрият вариант за икономиката. Време е да признаем, че никой всъщност не вярва в свободния пазар. Още повече – компаниите бягат от него като от чума.

Причината е проста: истинският свободен пазар трябва да обезпечава условия за висока конкуренция. Показателят, по който се определя победителят сред съперничещите си компании – това е цената. Ако искате да печелите, трябва да снижавате цената. Което означава, че ще получите по-малка печалба, отколкото е можело да получите. Затова компаниите правят всичко възможно, за да отличат своя продукт от продуктите на конкурентите: за начало, му слагат търговска марка. Купувачите в никакъв случай не трябва да мислят, че продукцията на всички производители е еднаква. Това не е недостатък на капитализма, това е неговата същност. Това е нещото, което прави капитализма капитализъм.

Правилото за диференциация на продуктите работи така също и на пазара на работната сила. Получавате заплата над заработения минимум, защото имате навик да правите нещо, което другите не могат. С това изгодно се различавате от безработните – и благодарение на това, не е необходимо да отстоявате своето място в съревнованието с всеки безработен. А само с тези, които притежават подобни способности. Вашите навици са това, което икономистите наричат «бариера за вход на пазара».

Всичко се изменя, ако погледнем върху пазара не от страна на продавачите, а от страна на купувача. Искате да си купите жива елха за Рождество и със сигурност няма да ви хареса, ако в града има само един базар с хвойнови дръвчета. Във ваш интерес е да има минимум два, за да можете да сравните качеството и цената. Още по-добре е, ако всички базари са достъпни по интернет – тогава ще можете да намерите елха на най-ниската цена в света. Вашето желание на купувач е нощният кошмар за продавача.

Хората вярват в свободния пазар само тогава, когато това им е изгодно – значи не вярват в него. Този, който говори сякаш вярва – или е идиот, или лъже, или лошо разбира въпроса.

Едно от главните, но незабелязано постижение на републиканците е било унищожението на антимонополния закон в Щатите. Американската промишленост сега е концентрирана така, както не е била концентрирана даже до идването на Рузвелт и поддържащите неговите противници тръстове.

Болшинството американци даже не са забелязали, че това се е случило – защото олигополите днес успешно скриват своето съществуване. Индустрията за производство на очила в Америка е монополизирана от конгломерата Luxottica. Компаниите, опитващи се да попаднат на пазара, са дистанцирани от пазарната система. Контролира ги скрит монополист. Купувачът не е в курса на ставащото, защото количеството на търговски марки – не имена на доставчици, а търговски марки – остава разнообразно.

Монопсонията е още едно явление, което процъфтява в Щатите. Така американските фермери са попаднали в капана на концентрация на пазара: те се оказали хванати между монополите, повишаващи загубите им за производство, и монополите, понижаващи цената на продукта им.

Републиканците след Никсън се опитвали с всякакви средства да понижат ценообразуването на работната сила. Но амнистията за нелегалните имигранти, която е прокарал Рейгън през 1986 година и която се опитал да придвижи Буш през 2007-ма – това съвсем не е било от добрата воля на президентите, това е било само желание да получат евтина работна ръка.

Действителността е в това, че фундамент на американската икономика никога не се е явявал свободният пазар. Свободният или почти свободният пазар малко или много съществува в другите отрасли на икономиката, но само не в случая с работната сила. Благодарение на ценообразуването, съществува сферата на новите технологии. Системата на патенти – относително ново изобретение на пазара – досега неосъществена в повечето страни. Иновациите не стават по-евтини и само малко компании могат да си ги позволят.

Даже икономията за сметка на количеството, която е свойствена на съвременното производство, подразбира по-малко свободен пазар. Защото тази система поощрява процъфтяването на олигополите, понеже е разчетена за няколко крупни производителя.

Болшинството развити държави признават отсъствието на свободен пазар. Те насочват силите си към намаляване на негативните ефекти от олигополията, използвайки при това положителните ѝ страни. Тези държави разбират, че корпорациите са необходими, но често се занимават с пиратство – правителствата търсят способи да заставят корпорациите да върнат откраднатото. Американците живеят в държава, отричаща пиратството по принцип.