View Full Version : Интерпретативно съчинение на тема Любовта като избор в "Ромео и Жулиета"
Интерпретативно съчинение на тема Любовта като избор в "Ромео и Жулиета"
Ренесансовата концепция за любовта и човека в ‘’Ромео и Жулиета’’ на Шекспир
Животът е като сезоните- променя се, претърпява различни метаморфози.. И да, с времето наистина всичко се променя-хората,външността им, убежденията им, възгледите им..
Но много автори ни показват, че едно нещо остава вечно- любовта. Винаги ще има любов по света и това е един неоспорим факт.
Един от тези автори е актуалният и днес Шекспир, който в произведението си ‘’Ромео и Жулиета’’ ни описва любовта на двама млади, носители на чертите на ренесансовия човек.
В тази творба ние виждаме новата концепция за любовта и човека- нуждаещи се от нежност и най-вече свобода..
Шекспир ни описва любовта като нещо безконечно, защото тя не свършва със смъртта, напротив- чрез нея постига триумф над низшите човешки пороци като омраза, завист, гордост..За двамата главни герои имено любовта е гланата движеща сила след първата им среща..Те осъзнават, че без любовта живота им няма смисъл, че до сега са водили едно напразно съществуване, контролирано от родителите им.
Родителите и двамата млади се явяват метафорични образи на Средновековието и Ренесанса. Старите са носители на средновековните убеждения, които заповядват спазване на църковните канони, а младите протестират срещу това.За тях по-важен е човекът като цяло със своите недостатъци и предимства, със своите чувства и терзания, със своята невинност и своите пороци.
Шекспир нарочно намаля възрастта им до 16 (Ромео) и 14 (Жулиета).Той се нуждае от двама искрени младежи с неутолима жажда за живот и приключения. За това и те бързат да живеят и водят толкова пламенна любов, чийто пламък, дори и времеви далеч от нас изгаря едни от най-дълбоките кътчета на душата ни. Даже и им завиждаме.. Та кой не би искал да живее тъй динамично в едни тъй задушаващи времена като преходът Средновековие-Ренесанс..?
Но за този живот е нужна най-вече свобода. Свобода да избереш партньора си и да кажеш на роднините си кой е той.. Свобода да се срещаш с него и да го обича по свой си начин.Свободата- това е шансът на избор.. А имено от товасе нуждае най-много и ренесансовата личност- пт свобода да изразява себе си..
За това и тази поема е вечна.. За това човечеството все още помни онези двама влюбени от Верона.. Защото те ни показват какво е това свобода, какво е това човек и най-вече- какво е любовта.. Нещо, за което си струва да умреш...
дано поне малко съм помогнала :)
mMemories
01-21-2012, 12:42
Почти всеки е чел историята на Ромео и Жулиета. Красиво е ,нали?Изпълнено с болка,това произведение ни завладява с нежността и силната,огнена любов ,които героите изпитват един към друг.Пленява ни тази история за огромна,чиста любов,която успява да победи омразата,успява да победи различията,надвива страха,дори и смъртта… Любовта стапя леда и маха маските. Любовта превръща злото в добро,бедните хора в душевно богати,надвива смъртта и оставя меки и красиви следи след себе си...
Сутрин е...Ти се събуждаш...Мислиш си...Мечтаеш си. Усмихваш се или се ядосваш,щастлив си или може би нещастен...обичан или самотен...Ти имаш нужда от любов. Всеки има тази нужда. Защо ли? Ами просто, за да се чувстваш щастлив-нали това е най-важното за нас? А любовта със сигурност ни прави щастливи. Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка. Усещал ли си сладкото опиянение на любовта? Онова приятно чувство, което те обзема, когато видиш две очи..очите на този,когото обичаш? Oнзи трепет, когато този "някой" те прегърне или просто неволно се докосне до теб?Това е любовта. Най-хубавото и силно чувство. Чувство,способно да те завладее и да те промени коренно, както теб, така и живота ти.
Историята за Ромео и Жулиета. Една силна и истинска любов, която свършва със
смърт заради враждите на две семейства. Но именно тази любов
накрая успява да помири семействата. Трагичният край кара хората да
разберат,че любовта е най-святото и хубаво чувство и че нищо не може да
я победи-нито чуждата намеса,нито смъртта. Защото истинското и святото
не може да умре. То е безсмъртно.Неочаквана, но желана, красива-но опасна,силна и завладяваща, любовта съществува и винаги ще съществува, докато сме жив и след това. Тя няма граници и при Ромео и Жулиета. Главните герои избират да бъдат водени от силата на чувствата си, вместо от разума и макар и мъртви, разкъсват оковите, които им биват поставени от родовете им и успяват да запазят любовта си вечно жива.
вероятно учителката ти по литература иска да пишеш за основния конфликт чувство или дълг, който стои пред Ромео и Жулиета. аз лично бих писала за Ромео, като навлизащ в пубертетната възраст, по думите на всички останали персонажи (вкл. на отчето) влюбващ се през ден в този и онзи. за Меркуцио, който е влюбен в него, с който факт Ромео е наясно. за смъртта на Меркуцио по вина на Ромео и чисто инстинктивното, ирационално влечение, което го тласка към Жулиета. дори бих намесила стремежа към смъртта.
//в литературата (а и във всичко друго) важно е да се вглеждаш по-надълбоко, а не да рецитираш вече формулирани тези и прилежащите им доказателства. едно произведение оживява с читателя/зрителя, през него. иначе остава отстранено, студено, чуждо.
УСПЕХ!;