niq17
01-12-2012, 14:19
Може би историята ми ще ви се строи безмислена..на скоро се замислих за всичко преживяно от мен в любовта.За първи път усетих това чувство в 5 клас..бях на 11, беше нещо различно за мен..не можех да се оттърся повече от година..загубих това момче - в буквалния смисъл..това ме сасипа, беляза ме и до ден днешен години по-късно.Не можах да понеса, помня колко плаках, бях полумъртва.Днес 4 години по късно от трагичната ми загуба още не мога да го преодолея..дори и в момчента очите ми се пълнят със сълзи..чувствам се виновна...не го обичам просто не мога да забравя как е простих с част от мен.. на Бъдни вечер сънувах някакво момче, лицето му ми беше познато, сякаш го бях виждала някак - много хора ми казаха, че сънищата, които се сънуват между Бъдни вечер и Коледа са пророчески.И колкото и чудно да звучи срещнах го това момче..оказа се, че учим в едно училище..един випуск, просто ъсседни класове.Беше ми смешно, но и едновременно любопитно.Чудех се как прди не съм го срщала.Започмах често да го поглеждамм и забелязах, че щом се обърна към него погледите ни се срещат.Класната му го беше пратила да извика мен (разбира се, той не знаеше, че става дума за мен) ..незнам страх ме е..започвам да се чувствам виновна, че изпитвам чувства отново..не мога да превъзмогна всичко..немога