Елада

[AniBG]

Възможно най-бързо ми трябват материали относно "Всекидневито на древните елини", "Кварталите и къщите" и "Агората", общо взето последните две са подтеми на първата.. Не намерих нищо, които да ми бъде от полза, основно намирах в Помагало, но не мога да изтегля материалите ако не съм платила, което е абсурд... Трябва ми за понеделник, но ще е хубаво да го получа днес - трябва да направя доклад дотогава, а днес е най-удобно.. Мерси предварително!

[mariqanastasova]

ВСЕКИДНЕВИЕТО



За тях в началото е съществувал вечния и безграничен, тъмен хаос. Това е същността на кошмара – тоест страха от неизвестното и непознатото. Пак там, те са приемали, че в дълбините на този хаос се е криел изворът на живота и света и всичко е възникнало от него, без да обаче да търсят обяснение за причините породили яваването му. От хаоса е произлязла и богинята Гея – земята като отново не се казва как и защо. Тя се е ширнала навред, а под нея, далеч от светлината на небето се родил мрачният Тартър. Това било една огромна бездна запълнена с вечна тъма. Пак от хаоса се родила любовта – Ерос и започнало създаването на света . Появили се мрака и нощта , светлината и деня и започнало редуването им без обаче да ни се пояснява кое е това което е подтикнало тяхното явяване. Могъщата Гея родила Уран – небето, планините и морето. Уран се възцарява, а от него и Гея се раждат Титаните . По-късно те създават и следващото поколение богове като един от тях –Зевс, синът на Кронос – времето, сваля баща си от престола и взема властта в божественния свят. Самият гръмовержец е направил онова, което и баща му е извършил със своя. Ето как нещата от реалния живот в света на ахейците се преекспонират в божественото начало/16/. Всъщност идеята тук е как от непознатото нищо и без видима причина се появяват в тяхната последователност земята, бездната, небето деня и нощта, времето и накрая закона. Тази доктрина в своята завършена форма ни разкрива едно напълно земно отношение към заобикалящия свят от страна на народ първичен и намиращ се във времето на своето юношество. Своето непознаване тайнствата на всемира той си обяснява с елементите на всекидневието, заобикалящи го от раждането и до смъртта. Целият тогава-шен негов свят е един хаос. Една ширнала се и търсеща своето осмисляне непонятност.
На фона на този свой живот Ахейците срещат по пътя си и завладяват един друг свят. За разлика от техния той е по-различен, по-одухотворен и по своемо извисен и неземен. Траките, с които се срещат древните гърци притежават един тотално различен мироглед. Те строят своя микрокосмос по законите на вечно променящата се и самоусъвършенстваща се природа приемайки го за част от вечната вселена. Тяхната духовна сила идва от утвърдената увереност във вечноста на заобикалящия ги космически ред. Символите на раждането и смъртта са само елементи които съпътстват моментото им съществуване и се явават част от един вечно повтарящ се цикъл. От позицията на своето определено израснало и утвърдено етно-интелектуално и социално-доминантно ниво и достигнало емоционалното си равновесие общество, те издигат в култ свещените гори, дърветата, изворите и потоците. Вярват в съществуването на нимфите и самодивите, както и в музи и демони. Самите елини от древността са приемали Тракия като земя на магьосници, вещици и лечители. Вероятно, някъде в твърде далечното минало, още в зората на своето съзряване, народите от тази диаспора ширнала се от Карпатите та до остров Крит са разбрали, че извора на живота е слънцето а светлината струяща от него е енергията на вечността. Търсейки неговата символика те я откриват в златото и в неговата наподобаваща слънцето искрящост, за да стане символът с осо-бена стойност за вечни времена, на хората по цялата земя. Освен това още тогава те са усетили, че звуците, трептенията и вибрациите на окръжаващия ги свят, както и възпроизвежданата мелодия може да събужда за живот, да успокоява и да лекува, както душата, така и тялото. По същия начин те са опознали лечебните сили на огъня, водата и билките и са усъвършенствали тези познания, прилагайки на практика. Може би митът за Прометей има и своето реално и земно начало, което по някакъв начин да е свързано с тогавашните знания и умения на Траките. Това е един въпрос, чийто отговор чака своето по-нататъшно време и място, но и той както е видно никак не е лишен от логиката на подсказания ни отговор.
Нека обаче си представим какво всъщност е станало тогава в онази далечна древност.По него време Микенската тракийска държава е упражнявала своя икономически контрол върху Егейските острови и част от днешна континентална Гърция. Самата Микена е поддържала тесни икономически , културни и социални връзки както със света от близкия и среден изток, така и с останалия тракийски свят. На изток те са си съперничели и същевременно сътрудничели с великата Троя, а на север с градът на Перпера, за който както казва професор Овчаров е бил петия лабиринтен град. Още по на север в подножието на Мадара и Свещари те са поднасяли дарове на вечния конник/17/ и са се прекланяли пред невероятните способности на жреците магьосници. Целият този тогавашен свят е живеел своя монотонен и по своемо подреден живот. Това е било великата цивилизация на Протоевропейците. Тези, от които е тръгнало всичко. ----------------
В един момент, някъде от север-северозапад, подгонени от студовете или от нещо друго , лавина от хора тръгват да търсят ново място за себе си по тази земя. Това е било времето на хаоса. Времето в което природните

Така наречената маска на Агамемнон издаваща азиатски генотип

Изображения на Ахейски войни показващо неевропеиска антропологическа конкретика
стихии са ги ужасявали, а съдбата им е зависела от случайността. Времето в което суровия живот е раждал суровите човеци.
Ние не сме съдници на историята и народите и не можем да казваме кой колко е прав или не, или колко тази или онази епоха е положителна, или отрицателна за човешкото ни развитие. Определено обаче не бива да подминаваме историческите факти и събития без да направим подобаващия анализ и излезем с аргументираните си изводи. Ето защо, търсейки крайните заключения по тази тема тръгваме от следната отправна точка:
Прието е за доказано, че древните ахейски народи са дошли накъде от север. По онова време земите около Черно море, както на север така и на запад и на юг са били заселени с етнически близките Скити , Дакомизийци и Траки. Вероятни тяхни сродници са били и живеещите в близост до тях в Кавказките планини -Сармати и Кимерийци. По този начин излиза , че ахейските гърци са живеели в областите очертани днес от границите на съвременните държави Полша, Литва, Латвия ,Естония и до Финландия. Когато тръгват на юг, по причини упоменати по-горе, те влизат в контакти с народите от протоевропейския ареал. Така те се срещат със Скитите и Дако Мизийците и влизайки в периодични конфликти с тях придобиват така нужните си бойни умения и техники, от които имат огромна нужда . Заедно с това те приемат значението на коня и започват да го прилагат на практика. Освен това по силата на преливането от пълното в празното тяхния митологичен пантеон се изпъстря и с много нови неща, като например уважението и почитането на героя като персонаж с божествена стойност. Тяхната миграция на юг се явява едно, макар и недостатъчно, но все пак значимо интелектуално израстване. Придвижването им надолу ги среща с народите от югозападната тракийска група като Пеласги , Пеони, Беси и други. Сблъсквайки се с тях, те натрупват още повече познания и опит. В тяхния военен арсенал постъпват нови военни тактики и бойни средства, а една нова култура обогатява този динамичен етнос. Значимост-та на засадата и силата на предварителното напомпване с нужната мотивация чрез използването на психотропни и други емоционално възбуждащи елементи, както и митологично-идеологичната подосигуре-ност стават неразривна част от военната им тактика. Вече напълно осъзнато се извършват редица бойни ритуали, като използването на словото и логично подредените в него думи, осмислящи началото на всяка битка. Тези вече придобити ораторски умения им помагат да мотивират не само многобройните свои бойци, но и не малкото тракомикенски войни. Всъщност, след като завладяват Микенската държава, Ахейците откриват един нов свят. Свят изпълнен с красота и очарование. Големите и прекрасни каменни дворци, както и мощните веслови кораби ги впечатляват и те напълно логично се възползват от значимостта на тези безспорни елементи на човешкия прогрес. Веднъж вече настанил се в домовете на микенските аристократи и усетили силата на подредената държава, древните гърци конструират и своите подобия на държави. Те са толково много, колкото и вождове с амбиции е имало по онова време. Освен това из егейските острови редица местни тракомикенски управители по силата на това, че вече не съществува централна власт, а и поради егоиндивидуалистичната природа на трако-българина отделят своите острови като полунезависими държавици. Тяхната самостоятелност е била относителна, поради което, когато е свирвала ахейската бойна тръба те е трябвало да се отзовават. Такава е била съдбата на вождове като Ахил, като Одисей, като Нестор, Аякс и редица други. Когато биват повиквани за похода към Троя те шикалкавят и се опитват да се измъкнат, но не успяват. Самият Одисей се престорва на побъркан, за да не участва в тази война, която ще го противопостави на негови родственници, но историята ни, както древната, така и по-новата е изпълнена с такива актове. Хитростта му не успява и той е принуден да воюва и не само това, но
познавайки в детайлност вярванията на своите в обожествения конник, той измисля плана за превземането на Троя. Може би тогава вече е разбрал безсмисле-ността да се пролива повече кръв, или пък на самия него му е писнало. Каквато и да е била причината, тя ще си остане загадка.

[mariqanastasova]

Както споменахме, срещата на тези две култури не е преминала безбо-лезнено за носителите на консервативното начало в Ахейската природа. Тя е била своеобразна битка на мироглед и поведение, поради което намира своето отражение в митологията на гърците, докато траките не й обръщат внимания поради усета си за изпълнената духовна цивилизаторска мисия. По тези причини в нашата Тракобългарска митология няма приказки, песни или каквито и да е обичаи свързани с това, че древната ни култура е послужила за издигане на духовното начало на други народи. Освен това фактите, касаещи вътрешната борба на един народ да приеме или не новото и различното, са елемент от неговата си лична етническа пробле-матика. Тази, своя бих я нарекъл не без основание интелектуална рево-люция, древните гърци ни я представят по един наистина интересен начин:
Новото начало се олицетворява от новия бог Зевс, ,,...който се опълчил срещу баща си Кронос и го принудил да върне на белия свят децата, които е бил затворил в себе си – обречени на едно безвремие. С дружни сили те започнали борба с Кронос и титаните за владеене на света като накрая го победили. Така новите идеи победили старите и първични Ахейски виждания за света и живота. От тук насетне свързването на вече Елинистичната митология с тази на Траките е ставало все по-възможно и разгадаемо за обикновения грък.
Усетил високата стойност на тракийската култура – този новопоявил се народ, започнал да си присвоява различни елементи от нея. Приели в своя пантеон божествата от тяхната теосфера като Аполон, Артемида, Дионис, Арес и Афродита, преименувайки, с тези общоизвестните им до днес имена. Започнали да отдават почести на гърцизираните стари тракийски херои като Херакъл, Пелей, Тезей и други, а на Ганимед – синът на троян-ския цар и любимец на Зевс – дарили безсмъртие. Речните и горските божества и полубожества ги възприели като част от своята култура, а отзвукът и удивлението от пъвите срещи с конните народи на Скити, Даки и Мизи го пресъздали в образите на полубожественните Кентаври. Възможно е и по подобни причини да е възникнала митологията за съществуването на войните- жени, наречени Амазонки. Според хрониките на редица римски автори описващи битките на своите легиони, при срещата си със Сарматите, срещу тях били излезли в бран повече от 220 000
Жени конници които безстрашно и неустоимо са влизали в битките бранейки децата си и своята идентичност. Разбира се това е станало хиляда години по късно, от времената за които говорим в това изложение, но както е било реално това явление през римската епоха, по същия начин би било възможно и с такива именно войни да са се срещнали по пътя си Ахейците. Самата дума – понятието Амазонка е по всяка вероятност по произход скито-сарматско и означаващо именно това – жени войни.
Разбира се това е само едно предположение, един въпрос който все още търси своя отговор./18/
Възниква въпросът по какъв начин новата култура е намерила пътя към сърцето на древния грък? Практиката показва възможността само на един отговор. Чрез писменност и създаването на многообразие от книги, написани на разбираем за обикновенните хора език и четени им от достатъчно грамотни носители на тази нова култура.
По това време стопанските, културните и административно-полити-ческите отношения в завоювана Микена са се осъществявали посредством връзковите контакти, подсигурени от идеограмната писменност линеар А./19/ Това представлява вид сричкова писменост, включваща и голям брой идеограми – тоест знаци изразяващи понятия и предмети. Елементи от този вид писменност са открити на различни места и в нашата страна като тук те са наречани, с името руни./20/ Всъщност най новите про-учвания в това направление доказват, че разпространението на тази писме-ност е достигало, както далече на север от въд Стара планина, така и в района на Анатолия – тоест в Мала Азия. На това писмо се е проповядвало. Издавали са се укази и различни правила, ползващи едно устроено общес-тво. По този начин се е съхранявала и разпространявала мъдростта на древ-ния тракийско-микенски свят.
Открили магията на писаното слово, Ахейците се възползват от него и от учителите, за да постигнат онова, към което са се стремели. Да издигнат своето културно ниво и да добият интелектуалната мощ на бъдещия елинистичен свят. По-късно те видоизменят линеар А в линеар Б/21/, като по този начин го прередактират съобразено със своята различна по строй фонетика. Вероятно този акт отново ще да е бил извършен не без активната помощ на старите учители и техните ученици. По този начин Ахейците, присвоили си голяма част от тракийската култура и нейния митологичен партенон, се превръщат в бъдещите Елини. Независимо обаче от всичко това те не успяват да се превъплатят в духа на тракиеца, тъй като неговата космогония и извисен мистицизъм си остават неразгадани и неразбрани за тях.Въпреки, че наложената хегемомност над вече покорените и постепенно асимилираните трако-микенци се е изразила като една общо взето насилственна ,,елинизация”, виждаме как в антропологическото отношение и днес съществуват явните физически прилики между жителите на големи раьони от днешните Гърция, България и Турция. Този факт налага едно безспорно мнение, което е в явна полза на доводите за съществуването на големият трако-микенски етнически ареал в онези времена и по тези земи. По тези причини твърде многото археологични паметници, откривани както из континентална Гърция така и в днешна Турция, които трудно се вписват в древногръцката епоха, или биват скривани, като се вадят от сто кладенеца вода за да се докаже техния ,,специфичен елински произход”. Независимо от всичко по този начин духовноста на траките изживява своя елинистичен възход в името на бъдещето, за да триумфира показвайки на света непреходноста на своите нравствени и морални стойности като, осъзнат смисъл на човешкото съществуване.

[mariqanastasova]

или това Забързани и загрижени в ежедневието си ,понякога забравяме най-важното нещо в живота, това което ни крепи и което ни дава сили да продължим напред. Забравяме да се наслаждаваме на малките неща, тези които ни правят щастливи. Само народ като древните гърци, с вроден култ към радоста и красотата в живота може да осъзнае необходимостта от положителни емоции в общуването.
Богатата и красива душевност на гърците ги извисява над другите народи. Вникнали дълбоко в смисъла на израза "радвай се",те са вложили в него дълбоко хуманистични внушения. "Радвай се" е не само поздрав при общуване, в него е заложен смисълът на общочовешки проблем, изкуството да правим себе си щастливи и нуждата от истински важните неща в живота.
В митологията древните гърци са заложили идеята си за постигане на постоянни племенни вражди. Мъдростта в тези сюжети се изразява в нравствения урок за следващите поколения. Приемствеността е изключително важна, защото така се предават ценностите на живота от едно поколение, с извисени идеали, към следващото. Троянската война е пример за битка водеща се в името на красотата. Женската хубост е достойна за проливане на кръв. Човекът започва да се развива като нравственост "добър и красив". В тази максима е вложен нравствения и естетически идеал за хармонична човешка личност.
Животът на древните гърци минава в търсене и откриване на идеал за човешко поведение. Ние, техните наследници обичаме да живеем не защото сме свикнали да живеем а защото сме свикнали да обичаме. В живота си имаме добри и лоши дни, но най-загубеният е този, в който не сме се усмихнали нито веднъж..и не сме казали поне веднъж на себе си "радвай се"!

[mariqanastasova]

Обща характеристика [редактиране]

Думата елинизъм се употребява още от времето на древните гръцки ретори и философи, които означават с елинизъм чистата атическа реч. Днес обаче ние обозначаваме историческата епоха с този термин, възникнал преди повече от сто години (въведен за пръв път от историкът Дройзен), изграден по правилата на немската граматика от старогръцкия глагол, който означава „подражавам на елините”. В глагола е вложена историческа семантика на духа на онова време, когато гръцката култура и език са се разпространявали на Изток. Именно това обуславя една от най-характерните черти на елинистическата култура - смесването на елински с източни елементи. Като определено по-голямо влияние оказва завоюващата Изтока страна, което позволява силната експанзия на атическата култура.


Монета на Филип V, с негово портретно изображение
Елинистическата епоха се приема като маркер на един отличителен културен етап в развитието на древна Гърция, изключително характерен с това, че се откроява от принципите на една предходна древногръцка културна епоха - тази на класическата полисна култура. Този контраст между двете епохи е в следствие разпростирането на гръцките земи на Изток, завоювани от Александър Македонски, което смесва гръцката с източната култура, (от там идва и названието на гръко-източната култура - елинистическа). С увеличаването на границите и съжителството на различни култури се изгражда и една по-отворена общност, изградена от „подвижния човек”, който е в противовес на класическата полисна култура, чийто гражданин се самопоставя единствено в догмите на общността на полиса.
В гръко-източните монархии няма сливане на националности. Това може да се твърди поради следното явление: въпреки разселването на гърци и елинизирани негърци в източните страни, не се наблюдава буквално смесване с местното население, а по-скоро едно обособяване на по-висшите класи в градовете - състоящо се от елини и елинизирани негърци, както и малка част от местните висши слоеве на населението. А останалите маси от местното население живеят дистанцирано от новозаселените градове. Докато в града обществото живее с културни темпове на един елинизиран свят - говори на гръцки, има общи интерси в сферата на гръцкото изкуство, поезия, философия, то масите от източното население продължавали да говорят на своя местен език, да вярват в своите богове и да живеят с техните традиционни представи за бит и традиции. Гръцката култура не прониква във всички пластове на обществото, а именно си остава една градска култура. Това от друга страна съхранява гръцкото изкуство, литература и наука. Влияние от Изтока естествено има, но не така както би било, ако имаше пълно смесване и взаимно повлияване на културните маси. Източното влияние си проличава най-силно в областта на религията.
Бит и култура [редактиране]
Характерно за Елинистическата епоха е стремежът към красотата, пъстротата, уюта и разнообразиото. Елинистическият дом показва този стремеж към изящество с по-артистичните постройки, с гледащи навън прозорци и балкони. Фрески красят стените дори и на бедните домове. Градът придобива облик все по-близък до днешните ни представи - изграждат се канализации, някои функциониращи и до днес. Строят се просторни библиотеки и училища - прочута е Александрийската библиотека. Училището е на почит с просветлението, задължителна част от това да се наречеш истински образован елин. Дарението за училищата се е смятало за благородна дейност, носеща изключителни заслуги и признание. Каменни театри, хиподруми и храмове се вписват до детайл в архитектурната обстановка и се изпълват от едно будно градско общество, бележещо величието на всяка една административна и културна архитектурна постройка на града.
Природата остава в страни от величието на града, което липсва на стремящият се към разкош гражданин. Той внася природата в градската обстановка, за да приглуши това стандартно голо елинско излъчване на града, и за да възникне градината, която впоследствие е неизменна част от всеки елинистически дворец (моделът е персийският тип парк). Прочути са дворцовият квартал в Александрия и паркът Дафне в Антиохия. Пример за подражание величието на по-мащабните тенденции е това, че дори всеки по-беден гражданин внася градината като уют в своята малка къща, а ако няма място, дори било обичайно тя да се разполага на покрива. Това е времето, когато се изграждат и градските градини с пейки, скулптури и изобилие от цветя. Гърците се впечатляват от източното богатство на сортове растения и ги внасят в наложилия се интерес в ботаниката.
В елинизма се обръща внимание и на изявената красота във външня вид - Александър Велики е първия мъж обръснал лицето си, след което се налага за пръв път масово. Брадати остават философите, по което може и да се познае от коя школа принадлежат. Целият този стремеж към една елегантност в облика на града и хората, повлиява значително в положителната градивност на едно общество, а именно ценностите и идеалите. Те оказват влияние дори в характера на войните, което се губи впоследствие в римските разбирания за ожесточени битки. Пробужда се човеколюбието - хората държат повече на взаимотношенията и обноските помежду си. Това води и до един по-хармоничен свят на обмяна на интереси и провокиране към новости и открития. Битовата скука на елина заражда нововъведения, разчупващи стереотипното мислене до момента. Така възникват миниатюрите на Партений на любовни теми, прозаическата литература, изпълнена с образи на въображението. В хората се заражда стремежът към покоряване на исторически известни паметници и земи, описани от Херодот. Интересен факт, за който пише Богдан Богданов е, че първата планинска екскурзия, за която се знае, е извършена от македонския цар Филип V в началото на II век пр.н.е. в Стара планина.
В Елинистическата епоха все повече се обръща внимание на човека и неговата същност като най-важната единица - а не само като част от обществото. Това дава възможност на жената да придобие равни права с мъжа - съществуват писателки, философки, спортистки, актриси. Детето също се разглежда като важна личност, за което се полагат много грижи при отглеждането му, за разлика от отношенията на семействата през класическия период. Въобще почитанието към индивидуализма променя общото отношение към смисъла на всеки един елемент от същността на човека. Ценностите и добродетелите стоят в основите на разследване и при литературата, която развива по-голяма критичност и ирония, описваща човешките качества и недостатъци. Индивидуализмът е основна идея за различните разклонения и във философските школи.
Философски течения [редактиране]

В Елинистическата епоха се зараждат нови философски течения, някои от които с много крайни убеждения в изграждащата ги концепция. Например - във втората половина на VI в. пр.н.е. се образуват няколко нови школи, които изразяват точно тенденциите на елинистическия индивидуализъм. Епикурейството - школата на Епикур, която има своята асоциална философия и разбиране за аскетски живот - човекът далече от масата, стараейки се да достигне до духовно равновесие и един вид духовно удоволствие, затова и по-късно спадат към хедонистическата школа на киренайците, които целят житейско удоволствие. Впоследствие тази философия дори стига до песимизъм и проповеди за самоубийство. Друга крайна философска школа е Киническата школа, в която отново е заложен индивидуалистическия дух. Менип отрича конкретната социалност. Тази школа възпитава нормалните възприятия на човек към сериозните и иначе преходни или повратни моменти в живота - преходът от живота към смъртта да се приема като напълно естествено следствие, или смяната на един град с друг без социално обвързване и т.н. Интересна е теорията, на която се гради една друга школа, подобна на кинизма. Тя възниква от неелин - Зенон от Кипър, който твърди, че съществува една тотална човешка общност, пред която всички са равни - свободни, роби, елини и неелини. Това е школата на Стоицизма, която единствена успява да представи философски интерпретации, съставени от собствено изградена логика, реторика и физика, съобразени с новото държавно и религиозно устройство.
Причината за крайните песимистични убеждения във философските школи е именно свеждането на живота до индивидуалистичната човешка съдба и стремеж към лично щастие, които постепенно надделяват над изтъкването и стойността на тематиката свързана с човешките добродетели. Именно за това филосфските школи клонят към една протестна апатия, пробудена от все по-голямото загърбване на ценностите. С крайния индивидуализъм и широките граници в космополитния елинистическия свят идват и икономическите проблеми на едно потребителско общество, което не развива стопанския живот, а се стреми към все по-голям градеж и консумация на разкош.

[mariqanastasova]

Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха - от една страна обръщането към личността - изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга - прекалената пищност на един народ с икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието си.
В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път се явява една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради - театри, съдилища, гимназии, концертни зали, палестри, хиподруми, стадиони и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните епосни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие - боя на боговете с гигантите върху Пергамския олтар, Александър Велики и македонците в бой с Дарий и персите (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива.
Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека - това личи и в разликата в стиловете на голата Афродита Книдска на Праксител - като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на Дойдалсес, където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата - Пергамска и Родоска. Пергамската е известна с трагичните статуи - „Умиращият гал” и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него”. Известни статуи на родоската школа са - „Лаокоон” и „Фарнески бик”.
През елинистическата епоха се появява за пръв път малката пластика на битова тема (III в. пр.н.е.), чиито модел са теракотните фигурки от късната класика. Сюжет за създаването на малката пластика скулпторът черпи от бита. Разнообразието за пресъздаване на битови сцени, обаче бързо се изчерпва и затова инструмент за създаване на малка пластика се превръща гротеската - например - пиян старец, танцуващо джудже. Малката пластика повлиява с характера на силната си експресивност върху голямата пластика - „Любовното боричкане на сатира и нимфата”, „Менада” на Скопас и други.
Реализмът е движещата функция на идеите на творците в изкуството в елинистическата епоха, както се разбира от описания на творби (няма съхранена живопис).
В различните периоди на елинистическата епоха се проследяват съответно и промени в ценностната система на изобразяване в изкуството: ранният период, в който се гради със замах и колосални, пищни идеи в архитектурата и плановият градски строеж - 280 г.пр.н.е. Следва зрелият период- докъм 220 г.пр.н.е. - спокойната политическа обстановка влияе върху градивното творчество на стилизирано реалистическо изкуство. Третият период е времето на несигурност и дисбаланс, когато Македония и Елада стават римски провинции, но това повлиява на патоса на елинистическото изкуство и развитие в науката. Късният елинизъм, който е най-дългият период, продължава докъм средата на I в. пр.н.е. Това е периодът, в който се реставрира интересът към идеалите на класическото атическо изкуство и култура. Този период може да се определи като упадък на елинистическата културна епоха.
Развиващата се стопанска, обществена и политическа криза в най-големите елинистически държави, води до неизбежен упадък. Македония е в непрекъснат конфликт със съюзници и подчинени, и особено с Елада. Елинските коалиции се чувстват поробени и избухват чести въстания. Изтокът отслабва поради вътрешните си борби и честото изтегляне на средства от елинистическите държави.
Вътрешно-социалните вълнения на толкова голяма империя, изградена от множество монархии и коалиции, води до една лесна мишена за силната Римска империя. Завоюването на Балканския полуостров е резултат на три македонски войни- започват през 215 г. пр.н.е и продължават до 168 г. пр.н.е. През 146 г. пр.н.е, вдигайки пагубно въстание, Гърция окончателно загубва независимостта си. Македония и Гърция се превръщат в римски провинции.

[mariqanastasova]

Агората започвала да работи от сутринта много рано.Жените се грижели за къщите си и децата си, а мъжете отиват да продават стоките си на агората.Агората означава площадът.Мъжете продават килими,платове ,риба ,глинени съдове, пшеница,ръж и много други продукти,които са важни за всекидневието на древните елини.Над агората се намира Акрополът.Акрополът е укрепената част на града.

[mariqanastasova]

ДАНО СЪМ ТИ БИЛА ПОЛЕЗНА...........