Изкуството - за твореца, или потребителите?

[IGotTrouble]

Въпросът ми е - социално ли е изкуството, или то е интимният свят на твореца, създаден единствено и само за него? В крайна сметка, това, което прави изкувството така въздействащо и истинско, е именно, че то не е създадено, за да служи практично на така наречаната „публика”, а е цел само по себе си, лек. Само дето в последно време хората сякаш са го комерсиализирали.
Пиша есе на тази тема, и тъй като много хора ми казват, че едно произведение не е завършено ако няма потребители, ми е интересно да видя всъщност и други мнения по въпроса. Разбира се, и аз имам какво да кажа, но по-късно.

[npp]

зависи дали става въпрос за изкуството като изобразително, литературно, музикално, кинематографично, и пр., или изкуството като изкусно т.е. съвършено правене на Добрини или съвършено извършване на някаква(-и) дейност(-и)

[IGotTrouble]

Като изобразително, литературно и тн. Мисля, че е ясно това.

[gandalfepi4]

Не виждам защо едното да изключва другото.

А кое доминира - от човека зависи.

Аз примерно съм виждал "комерсиално" изкуство и веднага видях че има нещо различно (доста привличащо вниманието, но без някакво съдържание) още преди да ми го обясни "даскала" ми.

Мисля че аналогия със секса не би била неудачна - до някъде за теб, до някъде за другите, но най-вече форма на комуникация, която прави и артиста и публиката по-интимни и близки.

[IGotTrouble]

Много писатели и философи са на мнение, че изкуството е средство за комуникация и нещо, което се прави за другите. Ако се опрем на факта, че живота на личността е невъзможен без другите, без споделянето и комуникацията, това би могло да е вярно. Но ако дори интимния свят на Аза е подложен под безкомпромисната преценка и анализ на другите, или така нареченото „общество”, няма ли това да го ограби и убие част от цялостта му?

[IGotTrouble]

Може би имам проблем с връзката аз - другите.

[gandalfepi4]

Зависи как го гледаш - човек и сам си говори, пее, танцува и тн.

Комуникирането, гледано малко по-дълбоко е един доста сакрален и интимен (не случайно дадох пример със секс по-рано) процес на сближаване със себе си.

Не е ли точно това което прави медитацията, търсенето на нирвана примерно? Ставането на едно със света/другите.

Какъв медиум използваш за да се сближиш с нещата извън твоят "аз", или да ги сближиш с теб е донякъде иррелевантно - може с пълно себеотдаване, пацифизъм и алтруизъм или с насилие, агресия и себичност - търси се еднакъв резултат (макар и едната пътека да е "леко" по-добра и лесна).

В крайна сметка все пак се стига до извода че обществото си ти и всяка комуникация със себе си е комуникация с другите, и всяка комуникация с другите е комуникация с теб.

Сравнително убеден съм че емпатията доста спомага за това.

[IGotTrouble]

Супер съгласна съм с това. Най-малкото човекът е социално същество и живота му е невъзможен без комуникацията... И в крайна сметка, аз пак изписах две страници, в които говоря за изкуството, егоизма и алтруизма и сякаш наистина вървя в някаква супер дълбока посока на човешкото съзнание. Или поне моето.

[gandalfepi4]

Радвам се щото сега си препрочетох мненията и съм се изразил като ебахти олигофрена :D

[IGotTrouble]

О, нещата, които съм писала са в някаква противоположност с нещата, които ти каза сега. Предизвикани са от свръхчувствителността ми и проблемите, за които споменах по-рано. Но наистина ми харесват нещата, които каза. Не са толкова крайни, колкото са моите във всяко едно есе, което пиша.

[Concussion]

Красотата ще спаси света :)

[Blab]

в нашата епоха погледът е насочен към реципиента.
//мога да пиша и повече, но не виждам да се е развила дискусия

[flawless_]

Изкуството... Не е много правилно да се приеме, че билатерализма не съществува. Дали е така? Като познавач на образния негативизъм Джон Бейнс казва: Вазов не е творец в необратимия смисъл на този израз! Не винаги драмите отговарят на тъмната образност на твореца. Още от малки децата започват да осъзнават, че никога изкуството не се е сбогувало със изразните средства на хаотизма. Не може да се настоява, че боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е несъвместимо с образния ориентализъм. Известно е, че реалистичната независимост дава всички признаци на приближаването на твореца към псевдо-позитивизма. Да, изкуството достига безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. д-р. Петер Фроман е на мнението, че автор, използващ псевдо-позитивен позитивизъм е само този, който се реализира като екстатично-ориентиран творец. Джон Бейнс е на мнението, че поезията е особена разновидност модернизъм. Дали това мнение е обосновано?. Пушкин е на мнение, че ориентализма е тип позитивизъм. Разглеждайки тъмната страна в произведенията на изкуството, неизбежно стигаме до извода, че всякакви сравнения в романите на Димчо Дебелянов са безполезни. Нека за момент да приемем, че боравенето със възможностите на социалистическия хаотизъм е напълно несъвместимо с съществения билатерализъм. Използването на образната изразност е несъвместимо с обобщения пре-екзистенционализъм. Може да се каже, че изкуството продължава традициите на ретроградния прагматизъм.

[gandalfepi4]

^ брото кърти мивки :D

Абе бро, то и аз обичам да се изразявам така че другите да гледат като илоти некви ама ти сякаш с това

http://pdos.csail.mit.edu/scigen/

си си правил мненията

[flawless_]

^ брото кърти мивки :D

Абе бро, то и аз обичам да се изразявам така че другите да гледат като илоти некви ама ти сякаш с това

http://pdos.csail.mit.edu/scigen/

си си правил мненията

Не съм композирал написаното с помощта на интернет генератори; а и не разбирам дотолкова английския език. Всичко се снабдява от моя лична гледна точка и практика в сферата.

[playy]

Като се има в предвид,че по-голяма част от аудиторията е на възраст 15-18 год,е безмислено да се изразяваш като философ.Няма нужда от толкова много термини,само и само изтъкваш колко си умен.

[flawless_]

dddddddddddddddddd

[Auriss]

@playy ,за осмокласник не би трябвало да представлява какъвто и да било проблем да разбере написаното. Друг е въпросът, че авторът на въпросното можеше да се задоволи и само с последното изречение от поста си. Наложи се да изчета 10 реда безполезна информация, при все че проблемът е от психологично, не 'литературно' естество.
За капак и оспамихте темата, а я следях с надеждата да изникне нещо.

А с Blab съм напълно съгласен. Едничкото изречение в последния й пост е напълно достатъчно.
С риск да нагазя в дълбокото, ще си позволя едно уточнение - струва ми се изкуството е и винаги е било просто изразно средство...което само по себе си го прави 'социално', а не интимно. Разбира се, не за произведението само по себе си иде реч, а за предназначението му. Кой знае, може и да греша, но май у всеки от нас е генетично заложен този стремеж към 'приобщаване'.

За да се изразя малко по-ясно - утре ако си последния жив човек на тази планета, ще пишеш стихчета и ще композираш песнички ли ? След като няма кой да те 'открие' и разбере чрез тях ?
Или дори повече - ако никога не си бил част от някакво 'общество' ? Ако никога не си изпитвал нужда да си брънка във веригата ?

ps// ще ме прощавате ако съм изтипосал някоя колосална глупост. малко късничко ми е и не мога да заспя ,а вследствие инсомнията често се стига до изцепки в писмен вид.

[ScarlettS]

С риск да нагазя в дълбокото, ще си позволя едно уточнение - струва ми се изкуството е и винаги е било просто изразно средство...което само по себе си го прави 'социално', а не интимно.
Не съм съгласна, социално би го правило, ако действително го правиш с цел да получиш одобрение или въобще някакъв отговор. Интимно остава докато не си го споделил с никого с изключение на може би някой наистина близък. Какъвто и тип изкуство да е, докато е още в главата, няма завършен вид. Вече при „изразяването” то се оформя, променя и чак тогава може да се нарече изкуство, следователно без да си го изразил, то не е точно интимно, защото още не е добило някакъв определен вид – може да е като идея, като един вид нахвърляни мисли, но дори не може да се нарече изкуство.


Разбира се, не за произведението само по себе си иде реч, а за предназначението му.
За да се изразя малко по-ясно - утре ако си последния жив човек на тази планета, ще пишеш стихчета и ще композираш песнички ли ? След като няма кой да те 'открие' и разбере чрез тях ?

Тук ще се съглася – наистина зависи от предназначението. Различието идва оттам, че аз виждам смисъл от изкуството, дори когато не е открито/разбрано. Не съм сигурна дали при другите е така, така че ще говоря за себе си. Ако говорим за писане (тъй като музиката, рисуването и тн са ми далечни), в съзнанието мислите са объркани, пишейки, виждаш неща, които преди това не си можел да свържеш по никакъв начин. Има някаква структура, подреденост и ако преживяваш нещо, е много по-лесно да мислиш върху това по този начин, в противен случай мислите преминват, забравят се и избледняват. Поне при мен писането помага и даже е доста приятно занимание, вече друг е въпросът дали написаното може да се нарече изкуство. :D
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Всъщност от това, което пише в уикипедия, следва, че изкуството предполага публика, което е обратното на това, което изписах досега, така че е възможно аз да греша, не знам.

[flawless_]

Така е.
на мен ми доставя удоволствие да рисувам но рисунките не ги показвам на никого.
носи ми наслада аз да си ги гледам.

[Blab]

тъкмо щях да цитирам Толстой за изкуството;
да, изкуството е себеизразяване, порив (не винаги инстинктивен), повик. към някого, нещо, намислено, намечтано. не е тайна, че пишейки, всеки автор обмисля реакциите на бъдещия читател, дали през себе си, някой познат, приятел, близък, или съобразявайки се с изразените до момента мнения и нагласи на сформираната му публика, съзнателно или несъзнателно, процесът съществува. изкуството е средство за общуване - повече вътрешно и лично, поради различните нива и изобщо настройки на възприемане при всеки. в изкуството всеки (реципиент) вижда това, което познава, вижда себе си. вкусно и полезно:Д

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Изкуството се създава за публика, за определена група хора. Творецът трябва да го поднесе по интригуващ начин на съответната общност, за да може тя да изрази своята оценка върху видяното/чутото/прочетеното. Създаващият изкуство, сам по себе си не е способен да погледне собственото си дело под тази критика, която оказва влиянието на публиката. Човек го прави за други хора, лошо е само когато започне да го изопачава, за да се хареса на широк обществен кръг.

[Himeralea]

АЗ съм на мнение, че творецът изразява личния си свят чрез творбите си, ЕТО ТОВА се нарича изкуство. Художниците умеят да пресъздадат своя собствен свят чрез четката, писателите-чрез думите, музикантите- чрез прекрасната си музика, и т.н., но тук идва проблемът. Онези от нас, които искат да се занимават с изкуство и то да им изкарва прехраната, трябва да се съобразява със стадото, което е наложило някакви определени стандарти, които се котират. Ако искаш да бъдеш известен и "достатъчно богат", ти не трябва да изразяваш толкова своя личен свят, колкото да оправдаваш очакванията на хората. Кой беше казал, че света е материална дупка =D? Но пак всичко е спорно и ситуационно...

Изкуството е лично по време на самото му сътворяване. (през цялото време в главата ми се върти рисуването като вид творчество; казвам, а да бъда по-ясно разбрана =D) Щом бъде завършено (ето това е най-трудния момент, творците знаете колко е трудно да сложиш край, особено художниците, нали? Искаш и още, и още да мацаш, защото винаги има какво да добавиш :D) можем да говорим и за другия момент; голяма част от хората, след определен период от време, решават че искат да покажат това, което са създали и на другите, след като го споделят вече не е само "лично твочество", а "обществено творчество". : D Много интересно, може да се погледне от различни ъгли.(както почти всяко нещо) (: that's my opinion~