niq17
01-17-2012, 13:05
На 16 съм, момиче.Скоро писах и ви разказах как вече 5 години не мога да забравя първата си любов, с която съдбата ни раздели звинаги..На скоро се навършиха 5 години от както той напусна свта завинаги..споменах ви, че имам нова тръпка, по която ме е страх да поема, заради страха от поредна загуба..е именно за тази тръпка ще ви разказа.На Бъдни вечер го сънувах (слушала съм, че тези сънища били пророчески), тогава не го позанавах бях го виждала 1, 2 пъти най-много в училище (сеседни калсове сме).След Коледната ваканция, когато отидох на училище и го видях сякаш нещо се пробуди в мен и се засмях..казха си, че не е възможно..от този ден забелязах как гледа към мен..странно аз не вярвам на погледите по куп причини,според мен зад повечето погледи не се крият никакви намерения независимо колко чести са, както в нашия случай...Вчера сподлеих на приятелката си, която е от неговия клас..и какво..тя ме изпорти..но най-вероятно е било за добро..защото следващото междучасие както си седяхме аз, тя и едно други момиче на стълбите..погледнах към прозореца и какво да видя той - "моят човек" с приятелите си гледат и ме обсъждат..казха това на двете момичета до себе си и си продължихме разговора, като междувременно аз смених посоката на поглед.. и те след няма и минута ми казаха " Опа, я се обърни!" , обърнах се и гледам той зад мен, каза здравей..незнам, на кой .. аз се паникьосах и нищо не казах, изчервих се цялата..дори не гледах към него..приятелите му започнаха да му казват (Давай...!) аз нищо не направих, а може би той очакваше ..??!После се заговори с приятелката ми нещо и аз избягах..снощи мсилих много и най-после преодолях страха си да започна нещо ново..днес отидох ан училище, мислехки как може би ще се случи нещо..и хоп той отсъства...е прецакана съм ??! Тъкмо да събера смелост и ще стане нещо ...Най вероятно няма да додйе тази седмица..може би е болен янма значение..но май пропилях всичко а ? Кажете мнението си и ако може някой съвети..защото изобщо не ме бива..Благодаря предварително :)