Здравейте,преди няколко дни господина по етика ни даде да пишем нещо като есе за филма нощите на кабирия.Трябва да опишем как филма ни е накарал да се чустваме,но честно да ви кажа-нямам никаква идея.Някой може ли да помогне?
mariqanastasova
01-21-2012, 17:38
САЙТ ,КОЙТО МОЖЕ ДА ТИ ПОМОГНЕ http://filmreview.biz/viewmovie.php?id=1625
Чистосърдечната, лесно ранима Кабирия е проститутка с лош късмет. Дори нейните "колежки" я взимат на подбив. Отчаяна, тя се отправя към светилището на Божествената Любов и, в екстаза на религиозната служба, се моли за чудо, което да промени живота й. И то сякаш се случва – след като илюзионист й предрича розово бъдеще, Кабирия среща Оскар. Той й се обяснява в любов, тя му поверява всичките си спестявания. Предпочитанията на Оскар явно клонят към парите и той даже се опитва да я убие. Въпреки всичко, Кабирия за пореден път се отървава невредима и си дава сметка, че собствената й наивност я проваля в живота. Загубила надежда, се залутва из нощната гора. Натъква се на група весели младежи. И усмивката се връща на лицето й, сълзите секват: Кабирия е готова отново да поеме по своя път. Както в Пътят, и тук Фелини поставя клоунската, невинна фигура на своята съпруга Джулиета Мазина в пряк досег с мерзостите и несправедливостите на делника. От съчетанието се ражда този нежен и ироничен филм, спечелил си заслужена слава по цял свят.
ясто на раждане - Римини, Италия.
Незабравимият Федерико Фелини
(20.01.1920 - 31.10.1993)
Федерико Фелини е италиански режисьор, оказал огромно влияние върху съвременното киноизкуство. Неговите филми съчетават мечтателното и фантазното с елементи на сатирата и епизоди от личния му живот.
Заглавия като “” (La strada, 1954), “Нощите на Кабирия” (Lenotti di Cabiri, 1956), “Сладък живот” (1960), “Осем и половина” (Otto e mezzo, 1963), “Сатирикон” (Satyricon, 1969), “Рим” (Roma, 1972), “Амаркорд” (Amarcord, 1974), “Казанова на Фелини” (Casanova di Federico Fellini, 1976), “Джинджър и Фред” (Ginger e Fred, 1986) ще останат като едни от най-хубавите филми на всички времена.
През 1993 г. Фелини бе отличен със специална награда “Оскар” за цялостния си принос в изкуството. Неговото творчество носи онази своеобразна “фелиниевска” марка, която е гаранция за наистина оригинално възприятие на света.
Фелини твърде рано се превръща в един от най-знаменитите съзидатели на италианското кино. В родината си още приживе той се ползва с почти легендарен статут.
Два от най-известните му филми “Сладък живот” (La dolce vita) и “Осем и половина” (Otto e mezzo), които са изключително смели и по форма и по содържание, са почитани и до днес като класика.
Фелини е роден в Римини, курортно градче на адриатическото крайбрежие, известно със своите панаири и циркове, в семейството на дребен търговец. По-късно точно спомените за неговото родно място заемат важно място в бъдещите творби на великия кинорежисьор.
Твърде отрано се увлича по рисуването. Предлага на туристите свои наброски и дори заедно с приятеля си Демос Бонини открива павилион "Фебо", в който изработват портрети и карикатури.
Едва 17-годишен неочаквано заминава за Рим уж да следва право. Но всъщност се прехранва с писане на пиески, скечове за радиото и театъра, рекламни текстове и пр. Започва да сътрудничи в много популярното в ония години хумористично издание "Марк Аврелий". Тогава почва да се занимава и с киносценарии. След освобождението на Рим от американците, открива магазинче "The Funny Face Shop", в който с приятели припечелва, рисувайки шаржове.
Своята кариера в киното Фелини започва като асистент и сценарист на един от великаните на италианския неореализъм Роберто Роселини ("Пайза"). Сътрудничи също на Алберто Латуада. Първият му самостоятелен филм (без да се смята направения съвместно с Латуада "Светлините на вариетето") е "Белият шейх" (1951). С режисурата на този филм трябвало да се заеме Микеланджело Антониони, който отказва да снима по сценария, написан от Фелини и Пинели. Тогава Фелини го заснема сам, но филмът няма успех.
Следващият "Мамини синчета" (1953) е приет много по-добре и от публиката, и от критиката. Но истински фурор предизвиква
"Пътят" (1954), който е признат и до днес безусловно за истински кинематографичен шедьовър. Отличават го със “Сребърен лъв” във Венеция, с “Оскар” за най-добър чуждестранен филм и с редица други награди. Федерико Фелини и неговата съпруга още от 1948-а Джулиета Мазина (изпълняваща главната роля във филма) стават световно известни. В “Нощите на Кабирия” (1956) Джулиета Мазина изпълнява една от най-силните си роли.
След "Сладък живот", в който играе Марчело Мастрояни, започва дружбата между двамата влюбени в живота и киното ентусиасти, прекратена едва със смъртта на Маестрото. Мастрояни идеално пасва на автобиографичния режисьорски подход на Фелини. Блестящ пример е ролята му в неговия шедьовър "Осем и половина".
След “Джулиета и духовете” (1964) Фелини снима за американската телевизия т.нар. “Бебежник на режисьора” (1969), а след това автобиографичната си трилогия, включваща “Клоуните” (тв филм, 1970), “Рим” (1972) и “Амаркорд” (1973), с които доразвива елементите на уникалния си визуален стил. Последното десетилетие от творчеството му, въпреки разнообразието на филми, като саркастичния антифеминистски памфлет “Градът на жените” (1980), носталгичните вариации в “И корабът плава” (1983), антителевизионния шарж “Джинджър и Фред” (1985), почти документалното автобиографично изследване “Интервю” (1987) и поетичната алегория “Гласът на луната” (1990) преминава под знака на фелиниевския академизъм, общопризнат в целия свят.
Федерико Фелини съумява да обедини в себе си редки качества – да бъде режисьор от висша класа, творец на "авторско" кино, което е далеч от нагаждането към масовия вкус и комерсиализма и в същото време винаги да събужда любов и възхищение сред чувствителните зрители.
НАДЯВАМ СЕ ДА СЪМ ТИ ПОМОГНАЛА ПОНЕ МАЛКО !!!