lushka55
01-17-2012, 17:13
Моята история е следната : Има едно момче,с което се знаем от училище.Винаги сме се харесвали,но той се премести да учи в друго училище и за доста време изгубихме връзка.Сега сме на по 21 г.По стечение на обстоятелствата се намерихме и почнахме да излизаме,обаче той ме заряза,заради това,че съм му отказала секс.После реши ,че съжалява и решихме да опитаме пак.Как му повярвах и аз незнам.Излизахме заедно,обаче той тръгна с едно друго момиче и ходиха сигурно година заедно,а той през това време непрекъснато ми пращаше смси,че му липсвам,че скоро ще скъса с нея,като накрая едва се оттърва от нея и от тогава настъпи промяна у него.Каза ,че ме е оценил истински и иска да бъде с мен.Понеже ми е слабост,наистина мн го харесвам тръгнахме,насериозно.И секс правихме и всичко бе чудесно.Ходихме 4-5 месеца,но мен започна да ме дразни това,че е адски безотговорен,казва нещо,после се отмята,колко пъти е отлагал срещи 2 мин преди да се видим,няма да обяснявам.Другото което е - няма работа,издържа го баща му ,който един Бог знае с какво се занимава.Така се получи после,че той имал мн проблеми и не можа да намери време и начин да се видим цели 2 месеца ,но през това време всеки ден ми пишеше в скайп.Омръзна ми и му казах ,че явно обстоятелствата не позволяват и е по-добре да прекратим и да останем само приятели ако иска.След това той каза,че ще ми докаже ,че иска да е с мен.Проблемът е ,че мн мн мн го харесвам,мн се разбираме,секса с него е страхотен,чудесен човек е ,но не се чувствам сигурна с него,някак си не чувствам ,че мога да разчитам на него,пък и недай си Боже стане беля,едва ли би поел отговорност после,та той дори за себе си няма пари ,ако не е баща му.И сега съм мн объркана ,защото моите желания и чувства да бъда с него се сблъскват с реалността и осъзнавам ,че трябва да гледам трезво на нещата.Сега ми казва,че ще си намери работа,но все търси и нищо не става.Не желае да учи,да продължи образованието си.И просто незнам как да постъпя.Уж бях решила окончателно да не се занимавам вече с него ,но като че ли разбирам защо казват,че някои хора ти остават тръпка за цял живот.А и ако остана с него,незнам кога ще му хрумне да изчезне в един прекрасен момент.Аз като кажа нещо ,го правя,но явно не всички спазват обещанията си.А и другото, което е ако реша да съм с него ,как ще кажа на нашите ,че имам сериозен приятел,който не учи,не работи и няма планове за бъдещето си.А аз съм амбициозна ,уча и скоро ще завърша висшето си,ще почвам работа скоро,просто искам да имам мъж до себе си,на когото да разчитам ,а не да харча парите му .Доста дълго стана това,което написах,но ако имате търпението да го прочетете,бих се радвала да чуя някакви мнения от друга гледна точка.Мн ме измъчва тази ситуация наистина.И не знам какво да направя.Да рискувам и да бъда с него или да го отпиша тотално,в очакване на мъж,който е отговорен и държи на думата си и с който ще чувствам сигурност?