Помощ!!! Как се пише литературен проблем??? [Архив]

mariqanastasova

01-22-2012, 16:15

Съчинението по литературен проблем се базира върху анализа на творбата, който включва изследване на нейния пряк и скрит смисъл, на нейните вътрешни връзки и взаимозависимости, мястото є в цялостния литературен процес и жанровата є специфика. Анализът обаче е възможно най-цялостно и всестранно осмисляне на произведението, а съчинението винаги има определен зрителен ъгъл към него и конкретен фокус на разсъждение.
Съчинението е следващата, по-висока степен на овладяване на художествения текст след преразказа с елементи на разсъждение (ПЕР). Методическото съседство между двата жанра е следствие от тяхната близост, но все пак разликите са съществени и е необходимо добре да се осмислят. В общи линии те са следните:
а. Докато при ПЕР преобладава преразказът, а разсъжденията са вторични, защото са следствие от него, при съчинението преобладават разсъжденията, а преразказът, доколкото го има, служи само за илюстрация на мисълта.
б. Докато при ПЕР се следва сюжетът на творбата, при съчинението се следва логиката на мисълта, а със сюжета се борави свободно. Възможно е да се даде пример от края, после от началото на текста, после от средата и така нататък.
в. Различна е степента на осмисляне и тълкуване на текста при двата жанра. ПЕР има главно информативна цел – да запознае слушателя или читателя с непознато нему произведение или да регистрира степента на познаването му от преразказващия и, естествено, неговите езикови и интелектуални възможности. Съчинението по литературен проблем има интерпретативна цел – то “оглежда” скрития, непостигнатия досега смисъл на вече познатата по съдържание творба. При съчинението степента на аргументация е много по-голяма, а търсенето на необходимите доказателства – много по-активно.
Литературното съчинение има своя задължителна структура, която включва
а. Кратък увод – прави се встъпление към темата; казва се нещо за автора, за произведението, за героите и конфликтите в него или се изразява лично отношение към поставения проблем; уводът не бива да бъде шаблонен, а конкретен, съобразен с онова, за което ще се разсъждава.
б. Теза – основна мисъл; в няколко изречения се формулира главното, по което ще се разсъждава в доказателствената част; тезата трябва да съдържа в необходимия ред подтезите – съставките на мисълта, нейните вътрешни ядра; от правилната формулировка на тезата зависи логиката на изложението по-нататък.
в. Доказателствена част – основният структурен компонент на съчинението; подтезите се разгръщат обстоятелствено и детайлно; използват се методите на аргумента, доказателството, сравнението и обобщението; за илюстрация на мисълта могат да бъдат цитирани възлови моменти в повествованието; необходимо е да има граматическа и смислова връзка между авторовия текст и цитата; цитатите на проза са задължително вътре в текста и се поставят в кавички; цитатите на поезия са два вида – вътре в текста (сравнително кратки, поставят се в кавички, след тях мисълта може да продължи) или на нов ред (без кавички, спазват графичната подредба на текста, трябва да завършват авторовата мисъл, а не да я предхождат).
г. Извод обобщение – също кратък и синтетичен; не бива да повтаря вече изказана мисъл, а да внася нов смислов акцент, да обобщава и убеждава.
Възниква въпросът, за какво обикновено се разсъждава в литературното съчинение. Посоките са различни – за мотивите в поведението на героите, за отношението на автора към тях, за нашето отношение като читатели, за онова, което не е казано пряко, но се подразбира, за ролята на художествените похвати... При разсъжденията можем да се ръководим от следните три евристични (откривателски) въпроса:
а. Какво казва авторът? Проблемът е, че всеки текст казва и подсказва безброй неща. С оглед на темата обаче тълкувателят трябва да постави необходимите акценти върху най-важните от тях, да ги изтъкне, да ги открои и подчини на своята доказателствена стратегия.
б. Защо го казва? Всяко произведение има крайна цел на внушението, логика на осмисляне на конфликта, свои скрити вътрешни връзки, свой подтекст.
в. Как го казва? Този въпрос насочва към специфично литературното, към поетиката на творбата и връзката между форма и съдържание. Разсъждението за художествените похвати обаче не бива да е самоцелно и откъснато от разсъждението за идеите. Напротив – трябва постоянно да се изяснява как използваният литературен похват води до съответното внушение.
Текстът, който се тълкува, принадлежи към художествения стил, а съчинението върху него – към научния. Затова е задължително да се спазват нормите на тоя стил, а те включват логика на изложението, проблемност, яснота, целенасоченост на внушението, задължителна употреба на литературно-научната терминология. Трябва да се отбележи обаче, че в ученическите съчинения се допуска повече експресивност, а анализът на литературна творба борави не само с термини, а и с новосъздадени от тълкувателя метафори. Което не променя съществено неговата характеристика като дял на научния стил.
Писането на съчинение разсъждение по литературен проблем е сложна интелектуална дейност. Въобще изучаването на художествената литература има за задача да развива мисленето на ученика и да го приобщава към значими нравствено-хуманистични ценности. Трудността на жанра обаче е предизвикателство за умния, а не удобен повод за дискредитация на предмета роден език и литература и за обидна спекулация с така наречения субективизъм в оценяването. При правилен подход субективизъм няма. Има подготвени или неподготвени проверители, интелигентни или посредствени ученици. Нещо повече – никаква друга форма на изпитване не може така цялостно и комплексно да оцени подготовката и умствените възможности на ученика, както тази. Решаването на тестове регистрира само повърхностни знания и е функция на една кръстословична култура. Ученическото съчинение за учителя е като рентгеновата снимка за лекаря – то показва в детайли вътрешното състояние на организма и е най-съвършен метод за изследването му.
Накрая ще припомним на нашите млади приятели, че изпитът по литература проверява както степента на овладяване на знанията по предмета и нивото на общата култура, така и възможностите за творческото им прилагане в конкретна ситуация. В единството на ерудиция и творчество е залогът за успех – не само в училището, но и в живота.