View Full Version : Няма пък да напиша заглавие!
BloodyDreamer
01-23-2012, 14:37
Здравейте. (Тъпо начало, знам, ама не се сещам за друго ;D) Пиша. Обожавам да пиша. Каквото и да е - разкази, стихотворения, есета, импресии, започвала съм и книги. Не, нямам чак толкова много произведения, но просто повечето са в различни жанрове, дори има такива, които се затруднявам да поставя в категории. Преди ходих на уроци по литературно творчество, но писателката/поетесата, която ни водеше почина и сега не знам от кой да искам съвет, т.е. да ми преглежда нещата и да ми дава градивна критика, защото не ми е достатъчно само да ми казват "Много хубаво! Браво!". Не искам да пускам във форума от страх, че някой ще ми изплагиатства идеята, не дай си боже и нацяло да ми окраде произведението! Моля ви, дайте ми някакъв съвет, защото наистина обожавам да пиша.
Другите неща, за които искам да ви попитам са:
--- Как ви идва музата?
--- Как си поддържате мотивацията, когато пишете нещо? (това ми е основен проблем, много искам да пиша книги, но бързо ми омръзва)
Има и други неща, но те някак си не са за форум... не знам, просто наистина искам да намеря някой, който да ми казва какво да правя. (Примерно ако знаете някой, с който мога да се свържа онлайн? Някой, на който му се губи времето с мен? Или... не знам, не знам...)
така се случва със старите поетеси - напускат ни. пари ли ще правиш с тия стихове, кво ги пазиш като прасковки - прежали барем една строфа и я пусни тука и веднага ще ти кажа курс колко градуса ти е присъщ.
младеж да напише книга е нереална амбиция. ако ти се пише, захвани се с копирайтинг, тепърва родните фирмаджии има да се усещат, че има значение точно какви думички им пише в сайтищата.
а поезията идва или от едно висше разбиране за нещата, или от графомания. второто не е срамно, само първото.
BloodyDreamer
01-24-2012, 11:48
Еми... ето две стихотворения
Самота
Нощта ме посрещна с милувка грижовна,
обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.
В клетката на моето страдание
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива.
Скръбта ме завладява
и пуста остава моята душа.
Болката ме подлудява.
По тези струни моите пръсти кървят.
Музиката е моето извинение,
ала дали тези ноти страданието ще прекратят?
Ще могат ли те да изкупят моя грях?
Ще ми помогнат ли да си простя,
че грешница аз бях
и на този пратеник на ада
продадох аз душата моя?
Ще продължи ли сърцето ми вечно да страда?...
Тези мисли дълбоки белези оставят,
ала нямам вече сили да крещя.
А звуците в сълзите ми се давят...
Няма да правя пари с тях, но това не означава, че трябва някой да ми ги краде! Поствам ги, защото ги имам и в Откровения...
ъъъ ... досега никога не съм писала във форум, но ми се ще и аз да се включа в тая дискусия, макар че проза на бих могла да коментирам (непознат ми е мотода за писане на поредица изречения, които изпълват цял ред.)
искаш да ти се поднася чуждо мнение за дадено твое произведение, за да може да напишеш следващото си още по-добре.
мисля, че тва е грешно.
никой консуматор на литература, бил той и сам творец, не е в състояние да усети, да проникне в съдържанието на твое произведение така, както ти самия. опитните се докосват до някви там отражения. та ако ги оставиш да ти дават акъл, пък дори и само невинни съвети, пък дори и само миловидни коментари, се обричаш на влиянието на хора, които съдят по отражения.
разбира се, градивната критика и съвети мотивират твореца за себеошлайфане, но с риск да бъде моделирана и в крайна сметка изкривена личната му необикновеност.
затва най-сигурният начин да си развиваш таланта и то не накъде да е, а в собствена посока, е да пишеш. всеки ден да преживяваш, през два да пишеш. преживявай колкото може повече, пиши по-малко, бисерите сами ще си дойдат на мястото, ако имаш талант. не си струва да го изкривяваш под тежестта на разни авторитети и величия.
и друго, проблемът ти с мотивацията е според мен най-възпаленият цирей на задника на underground литературата. борбата с него е ежедневна. аз съм открила следните сърбежоуспокоителни методи:
0) занимай се с музика. няма нужда от уроци, от приятели, учители, интернет, просто вземаш кой да е инструмент, цъклиш по струните, клавишите, стените на консервна кутия и си рецитираш текста. след време ще се появят ноти. след време ще се появи мелодия. след време ще се появи песен, фб страница, концерт, повярвай, изключително просто е.
1) тва е вече сериозно. когато много се отчая, ходя на концерти на тъпи, но известни гаражни групички, които пеят за тиквички с кисело мляко, но публиката пълни гаража с лигите си. аз знам, че съм по-добра, макар и никой да не знае моето име. мотивира ме тяхното невежество. в литературата - аналогично. успехът на идиотите е най-дразнещето нещо за всеки с излишък от себеуважение.
2) друсай.
3) спри да гледаш филми, да четеш любими автори, да слушаш там квото слушаш. спри и то за няколко месеца.
4) самотата е жизнено необходима. роман се пише в празна стая без портрети, но тва не е самота, там вече си с твоите герои. необходимо е да си бил сам няколко вечности преди тва.
от опит знам, че когато думите не се получават, значи просто си празен, значи просто нямаш кво да кажеш. изнасилването е безполезно. и тука вече лично мнение - ако писането те влече и си изпълнил горното и въпреки тва не се получава, тва игрище не е за теб.
нещо много съществено - чети много. чети хубави, големи неща, от времето, когато човечеството още е имало култура. нали знаеш за чукчите какво се казва по тоя повод? ако не знаеш, ето ти повод да почетеш. изобщо четенето в повечето случаи е много по-задоволително занимание от писането, знаеш.
BloodyDreamer
01-24-2012, 14:58
Мора, благодаря ти. Наистина ти благодаря за мнението. Мисля, че съм съгласна с теб, с повечето неща, които каза (все пак не е възможно двама души да имат 100% еднакво мнение).
С музика се занимавам. От няколко месеца свиря на китара, на пиано свиря вече 7 години. Едни от най-хубавите ми(според мен) произведения, са писани точно под въздействието на песните на любимата ми група.
За съжаление не мисля, че съм способна да оставя музиката дори за един ден, защото колкото и да обичам да пиша, за мен тя означава малко повече.
Както и да е, наистина ти благодаря. Накара ме да се замисля за доста неща и ме мотивира да опитвам, да експериментирам със собственото си въображение, със самата себе си. Благодаря.