сетивата прекипели

[мора]

някои текстове:

и, забучила иглата
във ръката на съдбата,
каза:
да, ще лапна твоето дуло.
да, ще бъда в неделя със було.
две глави с любов се споглеждат.
в компот от съдби две глави се оглеждат.
две върби ще ям на закуска
под гроба ми щом корени пускат.
а смъртта във снимка студена
заснела живота. тя ви го взема.
и дъгата в негатив
е арка безцветна, е сив коректив,
под който ще минем дори и без брак -
пътят е път и без пътния знак.

[мора]

преди края

I. Настъпъните мравки не танцуват,
но смъртоносните крака играят често мръсен танц.
Настъпъните хора не танцуват,
но във яда си мачкат често мравешкия невидим танц.

И само тя, канализацията, ви свързва.
И само тя е безплатна чужда топлина
дори когато той, прецъфтелият свят, ви омръзва,
дори когато той е страстна, но властна жена.

II. Новородена промяна подхвърлям. И след малко
в хилядолетната яма я зървам. Изцедена. И жалко.

III. Аз обичам, но вече не искам. Аз тръгвам.
след алена струйка замислен изтичам.
Аз обичам, но аз вече не искам да танцувам.
Този танц е всъщност безснислен.
Този танц е всъщност безсмислен.

И само на нея, всемогъща смирена сирена, ще позирам.
Тя последната снимка заснема...
КРАЛИЛИЦАТА на заблудите на лудите,
въоръжена само с името си – Смърт.
Поднася ми оръжието – името си. Смърт.
Поднася ми заслуженото – името си. Смърт.

Този танц е всъщност безсмислен.

[мора]

ключар

черният ключар заспал,
стискайки в ръце
скован от студ ключа си стар
и своето сърце.

със сърцето бе създал
ключ са всички светове.
със ключа си бе създал
едно изсъхнало дете.

всеки ключ бе позлатил
с диамант "живот".
а Животът бе платил
с диамантен гроб.

всеки ключ сам инкрустира
със парче сърдечен пламък.
и сърцето му мутира
в тежък безполезен камък.

и ковчегът зад вратата
чака своя катинар
без ключалка - под земята
вечността е господар.

аз съм в ъгъл закачена вещ -
съвсем изсъхнало дете.
и не за тебе ще запаля свещ,
а за хилядите светове.