Икономическата криза в България - съчинение [Архив]

mariqanastasova

01-25-2012, 11:10

По време на задалата се икономическа криза в България се усеща слабата икономика. Много строителни фирми освобождават своите работници от работа, породи това, че нямат средства да продължат строежите. Всичко това се дължи на отказа на банките да продължат кредитирането на фирмите. Много кредитни и лизингови къщи свързани с кредитиране на такива обекти пребягват към разсрочване на кредитите във времето, за да могат кредитоискателите да погасяват месечните си вноски. Други от друга страна предлагат недвижими имоти на разсрочено плащане с първоначална вноска примерно 15 % , а останалата част на няколко етапа. От началото на годината се наблюдава спад на покупателната способност на граждани и на фирми. Фирмите не могат да издържат на безпаричието и пребягват към съкращаване на част или всички работници. Поради тази причина се наблюдава и повишение на безработицата с драстичен процент. В следствие на всичко това много хора ще останат на прага на недоимъка. Първи в това са химическата промишленост, строителния бранш, туристическата индустрия, малките фирми. Още през есента на 2008 година Агрополихим съкрати 200 свои работници , поради заниженото си производство. Много от строителните фирми съкратиха по същата причина своите работници, същите са на прага на бедността с големи заеми към различни банки и лизингови къщи. Те няма с какво друго да се препитават особено в малките населени места. Същите тези хора нямат и перспектива да заминат да работят в чужбина тъй като кризата е заляла цяла Европа. Напоследък се наблюдава и недоволство от страна на животновъди и земеделци. Под форма на стачни действия същите заплашват затваряне на границите както своите колеги от съседна Гърция, ако не им бъдат изплатени държавните субсидиите. Ще се окаже,че земеделските производители няма да имат пари за гориво, изкуствени торове за пролетния сезон, а така също няма да могат да приберат продукцията. Поради това , банките които са им отпуснали кредити ще трябва сами да приберат зърното от нивите. Големите губещи в тази ситуация са хората, домакинствата и фирмите, които взеха кредити и видяха в последните месеци как лихвите скочиха буквално
Много фирми за обучение напр. за шофьори, езиково обучение, компютърно и т.н. пребягват също към разсрочено плащане, за да могат да запазят работата си. Държавата също замисля за борба с кризата да започне проект за обучение на безработни над 50 годишна възраст, като след тези курсове ще им бъде предложена работа в предприятия като същите бъдат материално обезпечени. По последни данни заплатите в бюджетната сфера ще бъдат замразени.
България ще бъде сериозно засегната от глобалната финансова и икономическа криза.Тя е силно уязвима на външни шокове и както става ясно ще бъде сериозно засегната от глобалната финансова и икономическа криза. В същото време в медиите продължава безплодният дебат за това дали финансовата криза ще засегне и нас, колко стабилни са родните банки и пр. Безспорно всички тези въпроси са важни, но те са само част от по-общия въпрос „Как ще повлияе глобалната криза върху икономиката като цяло?“. Почти никой не обръща внимание на това, че глобалната финансова криза вече се превръща в глобална икономическа криза и би било истинско чудо, ако страната ни изгледа тези световни събития просто като зрител. България изобщо няма да остане изолирана от случващото се на световните финансови пазари. Тезата, че нашата банкова система няма експозиции към проблемните финансови инструменти, които са в основата на глобалната финансова криза, и следователно няма да пострада пряко, е само донякъде вярна и в никакъв случай не означава, че вторичните ефекти ще бъдат безболезнени и трябва да бъдат пренебрегнати.Глобалната финансова криза, която върлува в САЩ и Западна Европа вече повече от година, без съмнение ще доведе след себе си тежка икономическа криза най-вече в западната част от света – дълбока и продължителна рецесия с много фалити и сериозно увеличение на безработицата, но вече не само във финансовата сфера, а и в реалната икономика. Кризата ще доведе и до забавяне на инвестициите и отлагане на редица проекти, понижаване на реалните доходи на населението, силно задлъжняване на национално равнище в тези страни и други проблеми. Глобалната финансова икономическа криза ще засегне България не толкова през финансовата система, колкото през няколко канала пряко свързани с реалната икономика. Първият и най-важен канал е износът на стоки. Общият износ на България съставлява над половината от брутния вътрешен продукт, а износът на стоки представлява преобладаващата част от него. Рязкото свиване на производството и потреблението и започващите масови съкращения в редица икономически сектори в Западна Европа и САЩ ще засегнат сериозно българските износители. Това вече се вижда по резултатите за първото полугодие на няколко български експортно ориентирани компании, търгувани на борсата. Без съмнение много от по-малките фирми износители ще фалират, а по-големите ще бъдат принудени да свият производството си и ще се опитат да разтеглят разплащанията си с доставчиците. Междуфирмената задлъжнялост и без това е тежък проблем за българската икономика, а предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени българските износители, допълнително ще усложнят този проблем. Много вероятно е фалитите сред фирмите износители, които очаквам да се случат през следващата година, както и допълнителното разтегляне на междуфирмените разплащания, да породят фалити и на други фирми по веригата, като по този начин кризата ще засегне и „вътрешността“ на икономиката. Вторият важен канал, по който глобалната икономическа криза ще се пренесе в родната икономика, е туризмът. Туризмът формира около 15% от брутния вътрешен продукт. Не само летният морски туризъм и зимният ски туризъм ще бъдат силно засегнати, започвайки още от тази зима, но и всички видове традиционен туризъм. Тежкият удар отново ще бъде върху по-малките, обикновено фамилни фирми, занимаващите се с хотелиерство и ресторантьорство. Много от тях няма да могат да обслужват кредитите си към родните банки поради ниска заетост. По този начин ще пострадат не само фирмите, пряко свързани с туризма, но и индустриите, които го обслужват, в това число и банките. Третият канал, през който глобалните икономически проблеми ще влезнат в нашия двор, са инвестициите – както преките чуждестранни инвестиции, така и местните. Много фирми вече преосмислят инвестиционните си програми и свиват бюджетите си за капиталови разходи до най-необходимото. Това се налага не само заради свиването на поръчките от чуждестранните клиенти (по линия на износа), но и заради значителното поскъпване на финансовия ресурс в България ще продължат да се наливат милиарди евро в нови производствени мощности, нови предприятия и пр. В период, в който вековни банки фалират, всеки ревностно пази ликвидността си и всеки долар/евро/лев в кеш става все по-ценен, докато частното потребление се свива все повече с всеки изминал ден, би било истинска самозаблуда да очакваме, че чужденците ще продължават да наливат все повече милиарди евро в една малка, високо корумпирана и непредсказуема страна, на която дори Европейската комисия вече няма доверие, предприемайки мерки за защита на фондовете си от българско посегателство. Четвъртият канал е свиването на банковото кредитиране. Това вече се забелязва при жилищните кредити, но всъщност няма как да не засегне всички видове кредити предвид непрекъснатото повишаване на лихвите и по-строгите изисквания към кредитополучателите. Местните банки, собственост на чужди банки, вече се стреснаха от резките понижения на акциите на техните майки, които силно затегнаха кранчето за относително евтиния кредитен ресурс. Всичко това няма как да не се отрази негативно на инвестициите и потреблението. Петият канал е свиването на строителството и пазара на недвижими имоти като цяло. Това вече се вижда в някои сегменти (като например вилните селища), но призракът на рецесията ще застигне и повечето други сегменти на пазара на имоти и строителството като цяло. Кризата на този пазар ще бъде породена най-малко от два фактора. Първо, все още не всички външни инвеститори и спекуланти са се оттеглили от родния пазар. По данни на националната статистика строителството формира над 8% от брутната добавена стойност за 2007 г. Към тях трябва да добавим и индустриите, които са свързани със строителството, и ще разберем значимостта на този сектор за икономиката на България и влиянието на кризата, която ще го застигне през следващите месеци. Всичките тези канали за „внасяне“ на глобалната икономическа криза в нашата „къща“ ще имат известен натиск и върху вноса и по този начин ще смекчат влиянието на преките негативни ефекти върху икономиката като цяло. Ако някой смята, че това са песимистични прогнози за развитието на българската икономика през следващите две години, то аз бих казала, че това е по-скоро оптимистично-реалистичният сценарий.

mariqanastasova

01-25-2012, 11:11

Песимистичният включва сериозна криза в банковата система заради очакваните фалити на фирми, понижаването на цените на имотите и влошаването на кредитните портфейли. Това може да породи известна паника сред населението за теглене на средства, въпреки обещанията за повишаване на гаранцията по влоговете. Това би означавало теглене на левове, обръщането им в евро и тегленето на останалите валутни средства от банките. Остава въпросът кога ще усетим кризата по-осезаемо и у нас? Първите негативни ефекти вече са налице, засягайки немалко фирми износители. По-значимите негативни ефекти от глобалната икономическа криза ще усетим до половин година. Дотогава и правителството, и всеки един от нас има възможност да предприеме необходимите действия, за да предотврати или поне смекчи негативното влияние на кризата върху българската икономика и в личен план.
Няма никакви основания за безпокойство у гражданите за евентуални негативни ефекти от международната финансова криза върху българската банкова система. Българските банки са стабилни, резервите им са големи, депозитите са гарантирани в много висока степен, така че няма непосредствена заплаха.
Правителството няма да се поколебае, при необходимост, съвместно с Българската народна банка да подкрепи и да гарантира депозитите на гражданите, но към момента нужда от подобни действия няма. Най-важното е гражданите да бъдат спокойни за своите вложения.
Има всякаква готовност за действия, защото фискалният резерв на правителството и резервите на България са много стабилни. Най-важното е да се гарантира стабилността на страната и сигурността на доходите и депозитите на хората.
Като най-спешни и видими мерки за укрепване на доверието към финансовата система е да се подкрепят системни финансови и банкови институции, както и прагът на гарантираните банкови депозити да бъде повишени.
Още от самото начало на кризата през 2007 г. се следят отблизо и се анализират постоянно външната и вътрешната динамика на развитието й и се предприемат всички необходими мерки в защита на финансовата стабилност. Сегашното добро общо икономическо и финансово състояние на страната е логичен резултат от водената до момента благоразумна и целенасочена фискална и макроикономическа политика..
По мнението на правителството България има много високи резерви за мащабите на нашата страна. Превантивни мерки срещу влиянието на финансовата криза в България ще бъдат заложени в бюджет 2009г. Бюджетният излишък в размер на 4,6млрд.лв. е предвидено да бъде ползван като мярка срещу кризата.
За да осигури безпрепятствено извършването на основната си търговска дейност, всяка търговска банка набавя необходимия й ресурс за отпускане на кредити чрез осигуряване на кредитни линии, междубанкови депозити и депозити от клиенти. През последните седмици драстично се повиши лихвеният процент по депозитите, които банките си предоставят помежду си, и допълнително достъпът до междубанковия ресурс се ограничи.
Но това е една "червена лампичка", която светва за всички участници на българския пазар – както за тези, които взимат кредити, така и за тези, които ги дават. Всички те трябва да бъдат много внимателни.