PDA

View Full Version : Едип цар



sa6eko
01-25-2012, 06:48
Трябва ми разработка на тема : Мотивът за зрението и слепотата в Едип цар. Помагайте :)

mariqanastasova
01-25-2012, 10:22
Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се. В трагедията „Едип цар” Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като „сляпо” доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.
Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен „възел”, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.
Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.
Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и обвинен в най-тежките престъпления, щастлив владетел и най-нещастен сред тиванци. Зад видимото не вижда истината, скрита В поднесените факти и доказателства. Той е „зрящ” слепец. Духовната мъдрост е непозната за гневливия му характер. Когато съдбата му се разкрива пред него докрай, се появява и възможността той да я приеме и да отстрани това, което го е подвело преди - сляпата вяра в разума и зрението. Губейки всичко, Едип печели мъдростта на незрящия.
В началото на трагедията образите на Тирезий и Едип са противоположни, носители на зрение и мъдрост, дързост и спокойствие, вяра в разума и търсене на мъдростта. Знанието на Тирезий е от друго естество. Неговите незрящи очи са компенсирани от всевиждащия му дух. Тирезий напълно осъзнава колко далечно е това знание от вярата на обикновения човек във видимото. Затова мъдрецът предпочита да не каже истината на Едип и да не ускори страшната развръзка, а да остави разкритието в подредените случайности на съдбата. Слепотата на Тирезий е само физическа и уменията му да вижда се простират далеч извън границите на земния свят. Според мита за Едип, след години и незрящият изгнаник ще бъде уважаван предсказател, виждащ бъдещето без физическо зрение. Преображението в личността на Едип е предизвикано от примирението със съдбата след узнаването на същността й.
Третият образ, който допълва картината на символните измерения на слепота и зрение, е този на Йокаста - жената, която винаги е живяла със страха от срама и ужаса. Йокаста е избрала да отдалечи часа на страшната истина, обричайки Едип на смърт дни след раждането му. Тя прави опит да преобърне хода на съдбата, но винаги очаква предупреждение свише. Живее в постоянен смут и тревога. Йокаста отчаяно се опитва да спре Едип в желанието му да узнае произхода си. Последното защитно средство е самоубийството. За разлика от Едип и Тирезий, тя не посреща истината като нещо, наложено от съдбата, като лично изживяна вина. Тя страда не само за себе си, но и за всички останали. Женската слабост, която е избрала като отношение към проблемите на знанието, й пречи да прогледне и да се отърси от страха.
Символните значения на зрението и слепотата имат двойствено проявление в поведението на тримата герои. Слепотата е просто липса на очи при Тирезий, но е опасна заблуда на разума и духа при Едип и Йокаста. Зрението е вътрешната пророческа сила на мъдреца и една огромна пречка за хората, които разчитат само на зримото. И в двете си значения символните проекции на зрение и слепота се противопоставят и допълват, а между тях се търси преходът на катарзиса, пречистващ душите.
Ослепяването на Едип се разглежда като прераждане на духа в трагедията на Софокъл. След като е приел и осъзнал греховете си, а съдбата е разкрила тайните си за него, Едип решава да сложи край на вярата си в борбата с предначертаното, ръководена от видимото, което носи трагична вина за човека. Животът, изпълнен със заблуди, е прекъснат, а Едип познава мъдростта чрез болката. Избождането на очите е бягство от реалността, която подвежда. Мъдростта винаги се ражда в лишението и болката. Едип прогонва лъжите и избира за свое наказание да броди сляп - да опознае света с новата нагласа, че зад видимото се крият други истини. Ослепяването не носи щастие, но изчезват напрежението и съмненията, че досегашното щастие може да се разруши всеки момент.

mariqanastasova
01-25-2012, 10:22
Пътят на Едип към трагичната вина е пътуване към мъдростта. Ослепява, но научава истината за себе си. Приема съдбата на мъдър, духовно зрящ човек. В страданието е истината, открита в болката на осъзната вина. Щастието е изстрадан път между знание и незнание, зрение и слепота в трагичната съдба на героите в „Едип цар” на Софокъл.

mariqanastasova
01-25-2012, 10:22
ТОВА ВСИЧКО Е ЗАЕДНО...ДАНО СЪМ ПОМОГНАЛА..

npp
01-25-2012, 10:51
историята проследява мъж на име едип, който среща мъж и жена, като убива мъжа и се възползва сексуално от жена му, но след като разбира че мъжът е негов баща а жената на мъжа негова майка чак тогава той изпитал вина, историята показва как под влияние на непълна съвест човек е пропускал да бъде достатъчно нравствен към всички/други(-те) хора, и това какъв голям пропуск може да се окаже когато човек си мисли че само проявяването на зло към родителите, роднините, приятелите и познатите е погрешно - това е основната идея на историята за едип

Chacho
01-27-2012, 15:12
npp го систематизира много хубаво, само ще вметна, че идеята е постигната главно чрез особеността на жанра трагедия - всеки избор на героя води до грешка и Едип е един от най-добре построените трагични герои.

Един виц:

Отива Едип при Сизиф и почва да го реди:
-Еееее, Сизифе, абе ти си невъобразимо тъп, бе! Цел живот буташ тоо камик по тоо байр! Фани са запри малко, ората ша ти са смеят. Ту нагоре, ту надоле, ту нагоре, ту надоле.. Направо ше ме е срам, ако бех на твое место. Кой та а правил толко тъп...
-Абе я си еби майката!

granger
01-28-2012, 20:25
Аз знам друг :
Влиза Едип в един бар и вижда някакви познати :
Едип: Здрасти,пичове
Мъжете: Кво става Madafucka

vwg2
01-29-2012, 12:21
Аз знам друг :
Влиза Едип в един бар и вижда някакви познати :
Едип: Здрасти,пичове
Мъжете: Кво става Madafucka


:D :D :D !!