Сен Тропе
01-26-2012, 11:54
Здравейте,искам да ви споделя нещо,а не да се оплача,защото едва ли не..вече свикнах с това.
Моите роднини виждат в баща ми добър,успял човек,който сам се справя с всичко,който на всеки помага .. с една дума той е най-най.. според техните очи. Според мен,преувеличават,но няма как да знаят това, защото с тях,пред тях е един ,вкъщи с нас /с мен и майка ми/ е друг човек.Откакто се помня,той в 85% от случаите,вместо да ме нарича по име,той използва все някакви неприятни епитети:смотаняк,свиня,мър елив..и т.н.Нито съм смотаняк,нито съм дебел,нито съм мързелив.Винаги за мен хората са говорели само хубави думи.Когато се съберем с други хора,той гледа по всякакъв начин да ме изложи,да ме злепостави.. и какво ли не.Ако съм направил нещо, не както трябва,той ще намери начин да ми го подхвърли.Има моменти, в които просто искам да поканя някого вкъщи,но при мисълта за държанието му,се отказвам.Ако изляза пък,той ще ми звънне в 20ч и ще ми каже:-Няма ли да се прибираш утре си на училище.Мястото,където трябва да търсиш подкрепа,спокойствие и разбирателство е семейството,аз единствено го получавам от майка ми и роднините ми.Не мисля,че тези 3 неща е редно да ти ги предоставят от чужди хора.Колкото до майка ми,от време на време се скарваме,но като цяла отношенията ни са добри,по-скоро приятелски отколкото на майка и син.
Моите роднини виждат в баща ми добър,успял човек,който сам се справя с всичко,който на всеки помага .. с една дума той е най-най.. според техните очи. Според мен,преувеличават,но няма как да знаят това, защото с тях,пред тях е един ,вкъщи с нас /с мен и майка ми/ е друг човек.Откакто се помня,той в 85% от случаите,вместо да ме нарича по име,той използва все някакви неприятни епитети:смотаняк,свиня,мър елив..и т.н.Нито съм смотаняк,нито съм дебел,нито съм мързелив.Винаги за мен хората са говорели само хубави думи.Когато се съберем с други хора,той гледа по всякакъв начин да ме изложи,да ме злепостави.. и какво ли не.Ако съм направил нещо, не както трябва,той ще намери начин да ми го подхвърли.Има моменти, в които просто искам да поканя някого вкъщи,но при мисълта за държанието му,се отказвам.Ако изляза пък,той ще ми звънне в 20ч и ще ми каже:-Няма ли да се прибираш утре си на училище.Мястото,където трябва да търсиш подкрепа,спокойствие и разбирателство е семейството,аз единствено го получавам от майка ми и роднините ми.Не мисля,че тези 3 неща е редно да ти ги предоставят от чужди хора.Колкото до майка ми,от време на време се скарваме,но като цяла отношенията ни са добри,по-скоро приятелски отколкото на майка и син.