Стихотворения за всички! :)

[watergirlblue]

Търсих теми, в които всеки да си пише своето стихотворенийце и хора отдолу да пишат дали им харесва или не, но всъщност не намерих една обща тема за всеки...защото ако някой иска да си напише нещо не трябва да си направи тема само за своето стихотворение...А пък аз си мислех че ще е добре да има една обща за всияки...тъкмо и темите няма да стават безразборно много тъй като има няколко си коментара...Та мисълта ми е да пишете стихотворенията си тук независимо каква е тяхната тема...:) Ето го и моето старо, което обаче беше изтрито...:(

Вълкът от гората

Вълкът се крие във гората.
И дебне свойта плячка той.
Докато чака да изгрее Луната,
надава страшен вой.

Обръщам се и го поглеждам в
в бляскавите му очи.
И чакам със надежда
и чакам да ми скочи.

Надежда или страх?
Какво значение има?
Нима това е грях,
отново да съм негова любима?

Аз знам,че няма да ме изяде,
а ще иска само с мен да бъде.
Надалеч той ще ме отведе
и никога не ще се върнем.

Но ще трябва да изчака той Луната
да изгрее и да заблести.
И ще дойде,ще ме хване за ръката
превърнал се във моят принц.

Аз ли ще съм вълчица или той човек?
Няма значение,защото
Нашата любов ще трае с векове.


Но докато изгрее Луната има време,
а само тя злата магия ще развали.
Ако не той вечно ще носи това бреме
да бъде злия вълк на тъмните гори.

И чака,любимия,чака,
а аз го гледам право в очите.
И студено ми е,със зъби тракам,
но никой на помощ не тича.

Но нашата любов е безгранична.
Безсилни са пред нея препядствията,
но с бясна скорост минутите тичат,
а Луната още не се е показала.

Чакаме дълго и упорито
заплели погледи нежно.
Но затвори той очите,в които
аз виждах свойта надежда.

Силно нещо изпука
и появи се ловец със пушка в ръка.
Станало било злополука
и моли за прошка с тъга.

Моля го аз горещо
и мен да застреля,убие.
И той оръжието отново зарежда
и с мъка срещу мен го вдига.

Чува се силен гръм
и кръв от сърцето тече.
И на тревата лягам по гръм,
а до мен е ловецът и плаче.

Но не съжелявам,защото
Отново съм с моя любим
и не може да ни спре злото
заедно да отлетим.

Две души летят във небето
и любовно се гледат в очите.
Той е вълк,а за него тя е вълчица.
Тя е принцеса спасена от своя принц.

А на земята лежат две тела неподвижни
отдолу момиче,отгоре вълкът.
И той сякаш раната нейна ближе,
но и двамата са мъртви на небесен път.

И така завъшва тази история,
която изживях тогава.
Той е вълкът и любимия.
Той е вълкът от гората.

[Cold_Tearsss]

Хубаво е.

Ето това е моето.


Истината е ....

Истина ли бе това, което ти видя?
Аз истински ли бях?
А истинска ли беше ти,
или това бяха само нашите лъжи?
Двамата лъжци с влюбени очи.

Думите бяха излишни,
действията нелогични,
чувствата първични,
а ние все тъй различни.

Изкушени бяхме ние,
изкушени, съблазнени,
и маските свалихме
и се отвратихме.

Сега си мисля за това,
за онази сладникава лъжа,
за изминалите времена,
и за моята вина.

Истината е такава,
че друг бях аз.
Може би истински,
а може би лъжлив,
но не и фалшив.

По-лесно бе да премълча, и да те оставя
отколкото да стоя и да се боря.
По-лесно си мислех, че ще да те забравя,
но сгреших,
така и не си простих.

Предпочитам да ме мразиш,
заради това,
отколкото да страдаш,
поради моята вина.

Истината е това,
но ти не ще я чуеш
от мойте уста.

[nIkEnCeTy_bE]

Браво и на двамата! :)

[Cold_Tearsss]

Това е само чернова, да подчертая. Трябва му до изпипване, но нещо се изморих. :D

[nIkEnCeTy_bE]

Да ти имам черновата. Хубаво е, не знам какво още толкова може да му изпипаш.

[watergirlblue]

ти Слави само по поправки си падаш...как не си изкритикувал моето още не знам! :D :D :D твоето е уникално...ако го посветиш на някое момиче ще бъде най-щастливата! :)

[watergirlblue]

имам ситховете на един приятел ще ми се да му ги прочетете..:
The cold winter at the frontlines I sit
my tea frozen salad and for the first time I am cold. I can't hold my rifle or move from the chilling winter.
When I remember how we hold hands, they got warm.
When I saw your face in my favourite picture, my lips could finally move, my eyesight could penetrate the blizzad
memory's warmed me and I was ready to fight.
No winter can stop, stop the warmth of your heart, or chill your skin.
Your hands are like mother huging her child or your eyes more beautiful than snow.
Your hair and skin more soft than snow and the smile full of joy could stop the cold and full every warrior to stand and fight no matter how cold, strong wind or bullets fly.You must be our guardian angel.

[watergirlblue]

Artylary pounding, the morale is low.
I've lost everything, I lost my spirit
the enemy charges, I've reached my pocket took my last way and saw a photo of you.
The smile, the cute little face of yours..
Your long hair, your sparkling eyes,
the little charm I gave you,
those reminded me why I was here,
why I am fighting.
I hate our village but I will protect them
because of you.My gun ready
the enemy with bayonets fighting
the day is won but many are dead.
I am in the mud, wounded heavely
the end is near so for the last time
I will see your smile
while my life fades away, sadly I couldn't admit so may things
to you but atleast these last words
could reach you and you will understand..(how much I loved you)

[flawless_]

Както казват, пост-полу-хаотичния екзистенционализъм е тип прагматизъм. И в случая това е така. Не, стихотворенията ти не продължава традициите на хаотизма. Поемата "Сокола полегнал и милото мечтание" е един ярък пример за детерминизъм. Харесва ми! Поработи върху скептичността към екзистенционализма. Мисля че постигаш без усилие внушението, което така силно желаеш да постигне. Кой не оценява така близките до душата на необратимия поет римувания в стихотворенията ти?

[watergirlblue]

Браво, Слави! Уцели десятката! :)
ето още едно:
A boy to a girl:
"Your pure eyes of an angel,
your sugary lips so tasty..
You are like a goddess to me,
I will drop my weaponry
stop any war to be free
free with you.When you sing
milions of sweet birds sing their songs.
When I touch you I can feel the warmth of your heart.
You got the hands and kindness of a goddess,
beauty of a vampire and spirit of a hawk.
You bring light and warmth
to sour souls, to lost people..
I am not sure are yoo real or a goddess
but one thing I know is that
I wanna be with you.. :)

[Cold_Tearsss]

Искате ли още едно? :D

[watergirlblue]

искаме , искаме...боготворим!! ;дд

[Cold_Tearsss]

:D Добре, но вечерта, че тъкмо излизам.

[watergirlblue]

еее...ти и с ретадрация...не така с феновете моля..;дд

[mynichkaTanq]

Мале браво на вас двамата
Слави ще чакам да го прочета

[watergirlblue]

oo..благодаря...да Слави, чакаме!!

[watergirlblue]

I still remember the cold and darkness of my soul..
How I was bringing destraction and pain,
how I was hated by all, how miserable I was.
One day you came, bringing warmth and light from miles away.
The day you came and asked me to be your friend.
Didn't know if you wanted to stab me or blow me up,
but I knew you were the only kind and beautiful person
in this forsaken world.Your smile brang delightful Joy,
your eyes a light, your voice a nice song and you kindness
gave everyone happyness to realise that not everything is cold and forsaken.
Since then I waswith you,
willing to protect you
from any harm and suddenly I felt in the
strange net called "love".
It was so strange but while you were here I didn't mind.
I was happy when toghether even thought
everyone wanted me dead.
The day came when you were striken by death and everyone forgot there was a saint, but
for me you will live forever.
People as you can change this god forsaken world....

[Cold_Tearsss]

Забавих се, но за сметка на това са няколко.

[Cold_Tearsss]

Света сега

Лъжа, лъжа, лъжа - всеки крещи това,
но никой не признава дори и истина една!
Всеки всичко знае, но нищо не разбира.
Всеки на думи е герой,
но на действия страхливец пак остава си той!

И със злоба гледа и злобее,
дали от страх или от завист?
Виновен е тоз що добро му мисли
и зло да му направи,
от радост ще се пръстне.
Тази злоба нечовешка,
неуморно убива любовта човешка.

Ха, света това е сега!
Живей или умри,
бори се ти за нещо,
що накрая ще те псуват
умри ти за нещо,
що след време твоите деца ще се срамуват.

Ха, това света е сега!
Предай се и умри в мъчителни мъки!
Разкъсван от хиляди мечти.
Най-добре послушай ме и разбери,
че за теб място няма на света.

[Cold_Tearsss]

Присъда

Имаш право на мечти,
но нямаш право да ги сбъднеш ти.
Имаш право на последни си слова,
но няма никой думичка да чуе от това.

Чакам аз присъдата
с наведена глава,
несмееща да се изправи
и да погледне към света.

Ето още малко и ще чуя
словата на съдята.
В случея това
е пак съдбата.

И щях да плача
да ли с усмивка или не,
щях да се предам
щях да им се дам,
но вече не.

Ще я изтърпя,
ще я извървя.
Не знам да ли ще оцелея,
нито дали ще оживея.

Ако премина през това
ще им отмъстя,
с изправена глава
и с почерняла душа.

[Cold_Tearsss]

Аз

Усещам как в мен нов човек се заражда
и бавно стария започва да разяжда.
Парченце по парченце, частица по частица
като гладна зимна птица,
изяждаща всяка трохица.

На масата, пред мен
бутилката стой
пълна с уиски,
а очите със сълзи.

Пистолета е пред мен,
зареден.
Чакащ финалното решение,
готов за масово унищожение.

Вече тласнат съм към края
и не ще да видя рая.
Вече няма съжаление, нито огорчение,
а готовност за тъй чаканото отмъщение,
и не ще да търся после опрощение.

[Cold_Tearsss]

Вие май очаквахте нещо по-романтично. Сигурно съм ви разочаровал. :D

[DisappointedDreamer]

Ето нещо романтично от мен:

Like butterfly wings your eyelashes
fluttered
as gravity pulled me down to
kiss you,

your hands felt like cotton,
so I held them tighter,
afraid you would slip away in between
my fingers

I smiled
until my eyes hid behind
my cheeks,
not like frightened children,
but
like two stars in the shadow of
the most beautiful half-moon they had ever
encountered

Thoughts of
whose mad artist's draft you were,
were clouds that never crossed
my fields of grass
nor mountains

but I was always thankful
he never perfected you
because perfection never meant beauty

in the end of light,
you remain the only one
who has heard me whisper
"as do I"

[Cold_Tearsss]

Ще ви нахокам, че ги пишете на Английски!
Няма да ги чета! Искам Български!

Пиша ви слаб /-2/. :D

[watergirlblue]

колкото и да ме хокаше DisappointedDreamer в друга тема трябва да кажа че много ми хареса нейното...е ти що не на английски? това не е да си критик, а да си редактор! :D

[DisappointedDreamer]

Мерси. И твоите ми допадат.

да, съжалявам, че е на английски. Просто някак си не се виждам да пиша проза на български.

the rain kissed my eyelids,
and stumbled down across
my cheeks,
only to be caught
by the softness of your lips

I trembled lightly
as the sun's feet walked upon
my skin,
and your fingertips slid elegantly
down my chin

I traced your scars
with a smile,
counted the rare times your eyes
blinked,
while your fingers with mine
were always entwined

I saw the teeth underneath
your beautiful smile shine,
as I failed silencing the silence
around us,
that played "I love you" all the time.

[watergirlblue]

колко е хубаво!....ооо...

[DisappointedDreamer]

Приятеля ми ме размеква. 8-)

[watergirlblue]

щастливец!

[DisappointedDreamer]

8-)

Ето нещо по така.

Lost for words

And even though my mind
has been as blank as the white papers
in my notebooks these days,
there were times when
I was good with words

Times when you would stare
at my white straight teeth
and pink (drawn by the hands of an artist)
lips,
and behind your polite (fake) smiles,
wish you could disappear

Times when my voice would be
like a favorite song you have listened to
for a little too long
so that no longer you hear its beauty

Times when my fingers
(and mind)
would hurt from writing too much,
or my mouth would be too dry
to speak (any further)

Yet (like our taste in music)
we change,
or realize we were never good
at doing this,
I woke up to discover that
the rabbits, flowers and cards were gone,
leaving me only with my magician's
black hat

Btw, ще се опитам да измъдря нещо на български.

[DisappointedDreamer]

Превод на едно от стихотворенията, които постнах:

Дъждът целуна клепачите ми
и се плъзна надолу по бузите ми
но беше хванат от
мекотата на устните ти

Потръпнах леко, когато
слънчевите крака се разхождаха
по кожата ми
и пръстите ти елегантно докосваха
брадичката ми

Проследих белезите ти с усмивка
броях рядките случаи, в които затваряше
очите си,
а твоите пръсти бяха винаги
кръстосани с моите

Видях зъбите ти под красивата ти
усмивка,
когато се провалих да спра тишината
която постоянно шепнеше
"обичам те"

Абе на английски звучи в пъти по-добре. :lol:

[Cold_Tearsss]

Е на Английски всеки може. :D Шегувам се. ;)

[Cold_Tearsss]

Ето още една чернова. Не успях да се спра на заглавие и вероятно края ще променя, но засега е само това.

Не ща да изричам аз това,
не ща да показвам какво ми е сега,
но вече не мога да се спра.
Правя последна крачка от края ръба
и политам надолу в пропастта.

Да можех времето да върна
и пак да те прегърна,
или да ти подам ръка
и празнината да запълним.

Спомням си това,
как двете ни сърца
сляха се в ноща.
Твоята коса влизаше в моята уста,
а на сутринта получи букет цветя.

Спомням си това
как стояхме
щастливи под дъжда,
загърбили реалността.

Спомням си това
как ме гледаше
в онези времена...

А къде си ти сега?
Дали в някоя далечна страна?
Аз съм тук, сам в ноща,
търсещ твоята следа,
другите така и не промениха това.

Повярвах на чуждите лъжи,
а не на твоите искрени очи.

[watergirlblue]

Превод на едно от стихотворенията, които постнах:

Дъждът целуна клепачите ми
и се плъзна надолу по бузите ми
но беше хванат от
мекотата на устните ти

Потръпнах леко, когато
слънчевите крака се разхождаха
по кожата ми
и пръстите ти елегантно докосваха
брадичката ми

Проследих белезите ти с усмивка
броях рядките случаи, в които затваряше
очите си,
а твоите пръсти бяха винаги
кръстосани с моите

Видях зъбите ти под красивата ти
усмивка,
когато се провалих да спра тишината
която постоянно шепнеше
"обичам те"

Абе на английски звучи в пъти по-добре. :lol:

наистина е по-добре на АЕ...като се сетиш колко романтично звучи "ЗЪБИТЕ" на български...;дд

[DisappointedDreamer]

Нали? :lol:

[flawless_]

Cold_Tearsss за бога спри да пишеш!

[watergirlblue]

ето още едно и от мен..много старо...но за това очаквам критики! :)

Not reality


Just like the stars up in the sky,
I think about you every night.
Wonderig how could be God so blind,
to create you and resist you?
Have hundred dreams in my mind
hoping someday some of them will become treu.
Having my hands in yours,
chest to chest and heavy breathing.
Just like a mother dinosaur
protecting her children,
you protect me from the evil,
mean people and this forsaken world.
You surprise me everyday coming after school,
not with gift or some kind of present.
The school princess feel as a fool,
cause I'm with the boy who makes me see the heaven.
Romantic places? We don't need such a thing..
When you smile, my legs start tremble.
You transform
the cheaply music in beautiful birds singing
and everything is beautiful and sample.
The way you call me "bunny"
makes me hate my real name.
The way you make my day so sunny
even when outside I see the pouring rain.
Your eyes are watching me so deeply
as they see right to my soul.
My heart is beating, I'm breathing hardly
and all I know is I'm gonna lose control.
Nobody knows how to make me feel
the way that you do that.
Even I don't know, believe me.
All I know is I'm never sad.
I'm so glad you came in my life,
so happy I had the chance to know you.
The stress, the pain, I passed and I survived
and since I know you I'm as new..
Bzzz-Bzzz-Bzzz
07:00 o'clock
It's morning..
Another night I passed thinking of you,
thinking how we can be toghether..
Thank you for the beautiful dreamings I persue!
Go to hell, cause they're just the consecutive words on a piece of paper..
Just words...Not rality...

[DisappointedDreamer]

Wondering how could God be so blind*

true*

The school princess feel as a fool = Това не го разбрах.

When you smile, my legs start TO tremble*

Личи си, че си го писала отдавна. 8-)

The way you call me "bunny"
makes me hate my real name.

^Тази част най-много ми хареса

No spam:

Lost joy

Ringing bells of light
into the distant horizon I hear,
a forgotten sound of joy,
that quickly disappears

Thunder and lightning
come crashing into gray
(leaving
an opportunity for my eyes to gaze
upon your changing features)
Rain like cold daggers
pierces through me,
Tears (and blood) creep between
my fingers,
until no longer I can hold onto
something

I fall but those bells, I swear,
I can still faintly hear

[mynichkaTanq]

мале колко са хубави вашите стихчета
на вас от къде ви идва :D

[watergirlblue]

не знам дали и за DisappointedDreamer е така...но момчето ми ме вдъхновява...въпреки че е бивш пак ме вдъхновява..:)

[DisappointedDreamer]

Моят мъжага ме вдъхновява. 8-) След 1 месец правим годинка. :) Иначе самотата, празнотата и гнева са чувствата (освен любовта), които ме карат да пиша.

[Ares]

Муза
Седя си сам в тъмнината
и умувам какво да напиша,
но нищо насила не става,
умът ми просто издиша.
Опитвам себе си да изразя,
но няма нищо за изразяване,
липсва интересно преживяване
или някаква история за разказване.
Чакам аз вече час философското прозрение,
някоя гениална мисъл
или просто свежо вдъхновение.
Но чакането нищо друго не прави
освен умът ми още повече да мъчи
и времевия ход да бави.
Седя си аз в тъмнината,
с опряна глава във стената,
очаквайки озарението на светлината,
но времето мудно преминава
и все така празна е душата...

[watergirlblue]

арес, харесва ми!!

[DisappointedDreamer]

Ares, описа точно как понякога се чувствам. Браво

[Ares]

Радвам се, че ви харесва. Обичам да пиша стихове, ще се включвам в темата чат-пат :) .

[watergirlblue]

Радвам се, че ви харесва. Обичам да пиша стихове, ще се включвам в темата чат-пат :) .

да, да, да!

[mynichkaTanq]

мхм
арес много е яко продължавайте все така всички

[DisappointedDreamer]

You promised me falling stars through
the perfect night sky
sat beside my bed, re-telling stories
for the thousandth time
and smiled with never aging eyes

I read forever on the lines of
your face
and the blue rivers flowing on your hands,
but your lips were always dancing partners to
the curls behind your ears
and atop your forehead

Yet, forever knocked on our door too soon
and those falling stars were never there
when I needed them -
a clear darkness formed itself above our heads
as if to confirm what we were scared of
the most: your absence

Your death

The silver diamonds in the sky have disappeared
ever since the light in your eyes
left us
my bed is always silent before my eyelashes
lie to rest atop my cheeks

Now, forever is like saying:
"24 hours after"

[DieselBlood]

Много хубави стихове.Моето е щуротия,съчинена за 10 минути.Моля ви,не бъдете много строги с мен.

Любов несподелена

Страдам от болест ужасна
кръвта кипи,тупти сърцето
Болестта е тъй зла,но тъй прекрасна
за мене има две слънца на небето.

Ти си тъй красива,но и толкоз студена
на вид-миловидна,но толкова дива.
Полагам на възглавницата глава уморена
любовта ми от твоя поглед загива.

За мене е вече черно небето
не ще се разпали веч мойта душа.
Дъжд,черен,пороен вали в сърцето
от неговата тежест аз ще умра.

И тъй ли не можа да отвърнеш
на чувствата ми жарки и страстни?
Толкоз трудно ли бе да ме прегърнеш,
а гониш ме с лъже опасни?

И зная,че в твоето сърце студено
не се види въгленче жар.
То завинаги остава вледенено,
а в моето гори пожар.

Това е песен за любов несподелена,
полека умира мойта душа.
Изгубена,разкъсана,сломена-
това е нейната съдба.

[DisappointedDreamer]

^DieselBlood, Хубаво е, само едно нещо имам да ти кажа - ако си почнал стихотворението с рими в края на всяка линия от един куплет, поне така и го продължи. Иначе се разваля. :)

[DieselBlood]

Къде не съм улучил римата?

[DisappointedDreamer]

Улучил си рима, но на места се губи, как се казва, "the flow" на английски. :lol: Както и да е, хареса ми много. Пускай още. :)

[sword]

отказах се
10 букви

[watergirlblue]

отказах се
10 букви

?! защо ?!

[DieselBlood]

Пак една щуротия от мен

Пианист
Вървя по улицата прашна
и ненадейно чувам Лист
преследвам таз мелодия безстрашна
вървя и гледам-пианист.

С тънките си пръсти бели
натиска той поредния клавиш
и чувствам се все едно през мен са прелетели
стотици гълъби в Париж.

Щом чуя тази музика прекрасна
се качвам,там,на седмото небе
повдигнат от мелодията властна
свири той там долу докат' умре.

Но взе внезапно,та се спря
не чуваше се ни акорд.
Помислих си"О Боже,той умря"
но изправи се той и продължи тъй горд.

Но ето,часовникът бързо тиктака
секунди отмерва,а не часове.
И ето,и времето вече затрака
и знаех,че мене ме друго зове.

След туй минаха дни,месеци,години
в живота ми настъпи крах.
Седя си тук,редя си скучни рими,
а пианистът сигурно си свири Бах.

И пак по улиците тръгнах бавно,
но не почувствах този плам.
Но мелодията ме настигна плавно
и ме насочи-"ето там".

Побегнах аз със всичките си сили
сърцето ми гореше с ярък плам.
Всички тия звуци ми бяха толкова мили,
че бях полугол-не ме беше срам.

И ето стигнах аз отново
на мястото,където срещнах пианиста.
Но в гърдите ми застина топка от олово,
защото там имаше автомобилна писта.

"Не там,не там" подсказаха ми гласовете
звукът стана ясен,твърд и чист.
И ритах аз по пътя си всякакви боклуци
само,за да чуя Лист.

И той бе там,в смокинга си чер смолист
моят стар приятел-този пианист.
Ликът му беше ведър,радостен и чист
и той отново ми засвири Лист.

[Barbie47]

Хайде нещо и от мен. :)
Бедствието, наречено съдба.
Бегла представа за живота имах, безброй грешки простих.
Не мислих, презирах, опреличавах живота със тъга.
Сама, водена от вечната съдба, нямаше на кой да се oпра.
Като по течението на река носих се,
леех сълза след сълза. Нещастна любов ме сполетя.
В срам и позор тънех. До кога?

Спомените не ще успея да изтрия, нощите под звездното небе,
когато обещаваше ми безкрайното море. Премълчавах живота,
отнесена от мечти оцелявах, нямах представа за дните, критики не понасях.

Прототип на бедствие беше за мен съдбата,
средство за оцеляване бе лъжата. Горчива диря,
от дявола преследващ ме трябва да се скрия.

Нощната балада на щурците пресъздава мрачния сюжет.
Имунитет за болка и отчаяние не притежавам,
но най-лесно на тез чувства се поддавам.
Не ще завърша тоя стих със принц красив, спасяващ ми живота
или вещица желаеща смъртта ми. Не е дяволът врага ми и си нямам ангел пазител.
Не се нуждая в живота от учител нито от човек за спомените съхранител.
Една единствена подкрепа ми е нужна и приятел верен,
чиято съдба да споделям в живота неверен.

[bog4eto]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера. :)


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

[Ares]

Война
Хаос настъпва, кръв се лее,
зазвучват хиляди гърмежи.
В дима отекват викове на отчаяние,
а смело втурват се дори младежи,
мина времето за колебание !
Войникът трябва да посрещне своята съдба,
загърбил спомени, мечти, надежди,
изправя се срещу Смъртта.

Властва страхът, бушуват сетивата,
сърцето бие жадно за живот,
а куршумите летят покрай главата.
В миг войникът пада във калта.
Облян в собствена кръв, той вече разбра-
неизбежна беше таз съдба !

Но дали достоен е подобен край ?
Дали ще намери душата му Рай ?
Издъхна войникът затрупан,
там под калта,
от Бога забравен,
в собствени кърви удавен.
И в името на нечие его,
срещнаха се със Смъртта
много други кат него...

Няма победа-
трагедия е всяка война.
Себе си сами ще погубим,
ще погубим майката Земя !

[watergirlblue]

DieselBlood, последното ти стихотворение носи страхотна атмосфера. :)


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain...

направо ми взе душата много е добро..след малко като се прибера, ще пиша и аз :)

[xBadxApple]

отказах се
10 букви

нЕма тъжиш, бе, ето ти нещо от мен:

Когато...

когато дойде времето,
нас няма да ни помнят.
няма да имаме ликове.
пръстите ни ще креят
както листата
погълнали земния глад.
само клоните ще пеят.

няма да пишат за нас.
няма да ни рисуват.
ще сме мъглите от дим
де по улици се стелят.
и дишат огън и мраз,
но дъхът им е незрим.
и незасвидетелствани
въздуха щурмуват.

помните какво казаха,
когато от глина ни родиха.
че ние сме мъртвите
за света, що няма богове
че сме глухия глас на стиха
на корени от ярост - синове.
а наша майка е прахта.

когато дойде времето
и глината отмре в пръстта -
стойте кротки!
стойте горди!
както родиха ни - така!
все някой ще ни намери
и спомен ще нарисува за нас
от на клони песента.

но не и преди смъртта.

[watergirlblue]

Soul battle

Sitting by the window
watch the pouring rain..
And hugging my pillow,
wanna throw away the pain..
Remember how they told me:
He's not the type of guy you need.
But this feeling was killing me,
it's all so weird, isn't it?
He came, he stole, he took me,
he was stronger, I trusted him!
I thought he really loved me,
I didn't know he was playing me.
Now I know, my mistake
I just don't want to be so stupid anymore,
crush the people and forsake.
That's not the thing I'll fight for..

[DisappointedDreamer]

^Не е нужно да капитализираш първата буква на всеки нов ред + не е нужно да слагаш пунктуационени значи.

[watergirlblue]

^Не е нужно да капитализираш първата буква на всеки нов ред + не е нужно да слагаш пунктуационени значи.

не слагам главна буква на всеки ред, а само когато изречението е свършило...и не се ли казва пунктуационни знаци? :) :Р
както и да е, кога пак ще видим нещо твое?

[DisappointedDreamer]

Там го оплесках 8-)

Да пунктационни знаCи. Махни ги всичките. Ужасно грозно е. И главните букви също. Пиши без тях.

Пиша си нещо, но все не мога да го завърша. Скоро. Може би по-късно днес.

[watergirlblue]

Там го оплесках 8-)

Да пунктационни знаCи. Махни ги всичките. Ужасно грозно е. И главните букви също. Пиши без тях.

Пиша си нещо, но все не мога да го завърша. Скоро. Може би по-късно днес.

Ще те учуди да ти кажа че преди две години също много мразех да си пиша нещо и да е като текст..но един човек ми каза, че е хубаво, защото ако някой тръгне да го чете ще му помогне да докара интонацията с която ти искаш да го четат и ще е много по-лесно да усети чуствата които си вложила в писаното.От тогава само така пиша..:)

[Cold_Tearsss]

Сладката горчивина

Обичам те - шепнеше ми ти,
искам те - личеше от устните ти,
мразя те - виждах го в очите ти,
липсваш ми - разбирах от сълзите ти,
без теб не мога - усещах от прегръдките ни,
ще сме заедно завинаги - това твърдеше ти,
вдъхновена от изкусителните ми лъжи......

На един дъх! :d

[watergirlblue]

Голямо вдъхновение голямо нещо! Браво! :)

[DisappointedDreamer]

Without you

my fingers itch -
the pictures that filled my biology books
during highschool
were too weak to break the bound
I had established with the lighter

my lips are dry -
dry of yours and the liquor hidden in
your drawer,
behind the excellent grades and
never disappointed family members

I remember how you carved your love
into my neck
and unintentionally bruised it,
combed my hair with your fingers and
touched my scars away like a magician

I miss how your eagerness was
reflected in the way your lips and tongue
rushed to meet mine,
I miss how sweaty our fingers were
after we've held hands for too long

my indecisiveness was
a hook that curled your lips upward,
but now I have finally made up my mind

I no longer wish to be here
without you

[sword]

Когато...



Благодаря ти.

[peio87]

Фръц Бук

Е верно брачеда каза че нема ми хареса

а именно Фръцбук точка ком е адреса

глеам и снимки пред огледало

ей тва момиченце раздава се цяло!

Не спирам да те гледам във Фръц Бука

страхотен профил имаш бе скъпа

коментари ти пиша, снимки харесвам

на твоя профила ти знай, аз фен съм!

Всичко бе яко докато не се видяхме

целува ме със часове ний не спряхме

гали и натиска ме, дъх не ми остави

да не ви разправям после ко ми направи!

Тип "Кокоши Задник" бяха нейните устни

да не ви казвам колко са гнусни!

Що така грозна се оказа тази кака?

На снимките изглеждаше много по яка.

Прав си беше за Фръц Бука брачеда

не са така мадамите както изглеждат!

Не трябва на всяка ний да налитаме

аре бандата време е се омитаме!!!

[peio87]

Котенцето

Обичам да те гледам на стола

как стоиш чисто гола

обърнал аз четири чашки

свалям лесно твоите прашки!

Под тях откривам коте игриво,

което ме чака нетърпеливо

дразня го с язик,

а то мяука с нежен вик!

Бавно забивам в нея пръста

и вече хващам я за кръста

въпреки с малко срам

не издържам, ще и го подам!


~~~ ~~~ ~~~ ~~~ ~~~

Да ти го начукам и да те боли

туй е моята съдба

садист съм да уви,

но секса не е беда

Еба ги путките космати

и те изпадат в екстаз

и незнайни и познати

„ебач от класа” – туй съм аз

Всички познават кура ми голям

ти ела щом искаш да го видиш

ще има: ох, ах, ау, ам

с разкъсана путка ще си идеш!

Възбуди ли се малей

не на място ти се вреш,

че всички с мен са спали

но само кура ще ядеш!

Ще съжаляваш че с мен си се ебала

щото путката ти ще те боли

щом разлея и течността си бяла

ще забравиш болката нали?

Ти си моята кобилка малка

с хуя ще те бия, недей се пленди

облизвай го като близалка

туй съм аз – секс маниака Генди!

[watergirlblue]

извратено, но пък се посмях...:ддддд
сигурна съм че ако се насочиш към други теми ще излезнат много добри неща! :)

[peio87]

Мислех ги до като бях на даскало, 9 - 11 клас :)

[Cold_Tearsss]

Гледах ето тази снимка /wallpaper/ и си викам да взема да Ви напиша едно......

http://www.nastol.com.ua/pic/201105/640x480/nastol.com.ua-932.jpg

Няма заглавие, защото съм слаб поет, ама ще го преживеете.

Твоите очи,
по-красиви от самфирите дори.
Твоите коси,
по-нежни от сутрешни лъчи.
Твоето лице като ангелско сърце,
милува ме.
Твоите ръце от ада издърпват ме,
но отново връщам се.

Ангел за мен си ти,
но ангел не ще да ме спаси.
Обречен съм да бъда,
това що ти никога не ще да си,
но щом погледна към звездите
спомням си за дните,
за дните и сълзите,
за усмивките и бедите
извървяни, изстрадани и вече отдавна забравени.

П.С. Ако някой реши да ме храни за "самфирите", да знам че не се пише така, но с м ми е по-лесно да го произнеса вместо п.

[bog4eto]

watergirlblue , Благодаря ! :)
Cold_Tearsss, не знам дали е от моето настроение, дали заради снимката, но много ми харесва това последното. Простичко е, но ми се вижда адски истинско, може и да се бъркам- нека си остана с тези чувства от него.

Иначе:


Something that nobody but me understands


Now sitting here in the mid ….
Not enough woken, not fully asleep
Listening, maybe ,the words that he says
My eyes are not broken, they’re only unblessed

Wondering, waiting me home
Somebody’s considering and other’s gone
Things that they bleed are only for when
The things that they bleed are only for them

Searching inside the universe’ mind
See what you want or being just blind
Nobody’s been perfect and nothing is cheap
Something magnificent- oh,you would never believe

Ugly expectations are born from the pain
And pain is a kind of forgiveness ?
For all the written, did not see light,
Unchanged destiny’s been better than bright…

[RinaY]

Новак съм във форума и едва ли с тая тема трябва да почна, но ето две и от мен..Само да отбележа, че това, че някъде съм писала "във и със" и "някой" вместо "някого", където по принцип не трябва, не е грешка, а похват в лириката;

Силата на музиката

В крайната улица запустяла,
в тъмната и непрогледна нощ
едно дете седи на прага,
с очи пълни със разкош.
То гледа към отсрещния прозорец-
на него,светъл и широк, седи музикант и свири, потънал в блян дълбок.
Детето бедно е и непознава лукса,
но усеща щастието и туй, което го зове.
Знае, че мелодията чудна стопля и студеното сърце.

Басня за завистта

Две Косета Босета стари свирели на китари,
кацнали върху жица.
Долетяла друга птица.
Отдалеч ги тя видяла
и на таланта им завидяла.
Ала става ли се музикант
без да имаш грам талант?
Тази друга птица за беда не разбрала това.
И наперила се тя - започнала да свири и да пее
и във цялата гора не останала душа,
която да не й се смее.
Така, че читателю запомни: на никой не завиждай ти.
Себе си цени,
за да не попаднеш във света на срама и завистта.

[Colouring]

Понеже прецених,че моите писаници не заслужават отделна тема,пускам нещичко тук.


Краят

Ще дойде и нашият край
и когато моментът настъпи
ще се питам-има ли рай
и ще срещна ли там любовта ти?

Ще почувствам ли пак аромата
на майски цветя и усмивки?
Ще обвинявам ли отново съдбата
за теб и моите тежки въздишки?

Раят дали съществува,
да те видя отново,любов?
Сърцето за тебе жално тъгува
и чакам края напълно готов.


Не знам дали става,пускам го ей така,на някой може да му хареса,а друг може да го критикува-и двете се приемат еднакво добре. :D

[watergirlblue]

наистина е хубаво да си коментираме взаимно "творбите" и да си обменяме идеи и съвети а не само да пускаме стихотворения...
Рина, харесаха ми твоите защото са адски весели..
Калъринг, пускай още! :)

аз пък си загубих тетрадчицата с всички стихотворенийца и ми е супер тегаво, но като измисля нещо, ще го напиша! :Р

[DisappointedDreamer]

Colouring, браво.

РинаY - продължавай в същия дух.

[Colouring]

О,радвам се,че ви харесва! (:
Ето и едно мнооооооого старо,но пък още по-лично и скъпо за мен стихотворение,което май съм пускала някъде из форума преди(?).Не съм сигурна,но...
ениуей.


Вечно лято във рая

Лъчезарна чаровнице наша,
невъзможно е да не боли!
На живота от пълната чаша
ние пихме,а ти плати.

За тебе много хора днес жалеят,
дори след толкова години на раздяла.
И всички те обичат безусловно
и плачат,заради мъката,която бе ги връхлетяла.

А аз пък продължавам да си мисля
за онази тъй злокобна нощ,
но дори една причина,знай,не мога да измисля
как тъй напусна ти земята точно в полунощ.

Тъй млада,тъй красива,
още жадна за живот,
в онази нощ зловещо сива
отиде си,заради грешка на идиот.

Какво?Нима ти бе виновна?
Ти само искаше веселие..
А онзи вечно ще живее със съдба греховна,
пък твоите близки – те потънаха в безсилие.

Моите думи,зная,
не ще те върнат днес от рая.
И колкото да искаме и да скърбим
със таз надежда трябва да се разделим.

Но знай,ний никога не ще забравим
как сладко твоят глас звучеше..
И никога не ще се ний избавим
от спомена какъв добър човек ти беше.

За последни думи аз ще използвам песен,
защото,спомням си,отиде си преди да дойде есен.
Със сигурност това не ще е края,
защото твоят филм е за вечно лято във рая.

[Cold_Tearsss]

/\ Готино е.

Ти и аз

Ти виждаш усмивки,
аз виждам сълзи.
Ти виждаш истини,
аз виждам лъжи.

Ти вярваш в доброто,
аз знам само за злото.
Ти вярваш в мечтите,
аз знам само за бедите.

Ти ме смяташ за егоист,
аз се смятам за песимист.
Ти ме смяташ за предател,
аз се смятам за мечтател.

Ти знаеш, че съм различен,
аз знам, че си ми идентичен.
Ти знаеш, че съм първичен,
аз знам, че си далтоничен.

Ти нечувстваш нищо,
аз пък чувствам всичко?
Ти си глупак,
а аз пък съм сляп?

Е, тогава защо с теб спорим?
Защо не можем да се преборим?
Кой от нас може да отговори?
Какво може пък да сторим?

[bog4eto]

-

Да започна като всеки друг поет
със еднакви фрази, със еднакви чувства,
да изборя, нека, клишета наред,
в разказа си странно магнетичен да се впусна.

Та, здравей, как е животът, върви ли?
Да те тормозя, идвам, със пресни сили!
Отдавна със тебе не се бяхме срещали,
за което-прости ми,
през миналото много неща сме усещали,
за настоящето, моля те, давай, кажи ми !

Смени ли посоката вятърът, който те носеше?
Или във вихър превърна се, буря бушуваща?
Намери ли щастието, което тъй отчаяно просеше?
Или потъпка душата си, за милост жадуваща?

Спа ли поне един път добре, сънува ли нещо различно?
Стоиш ли още нощем загубен?
Намери ли в мрака нещо красиво, митично?
Като в легенда разказано за звяра погубен.

Очите ти бистри и светли са вече?
Или все още криеш в тях самота.
Не вярвам обаче, че изобщо ще стигнеш далече!
Като звяр безпощаден отхвърлил си, знам, любовта.

Кажи ми, ако искаш, за някое друго повърхностно чувство,
за някоя друга емоция, за някоя друга жена.
Кажи ми и как дори сексът при тебе ще бъде изкуство
Безбожник обречен,загиващ,държащ се изправен едва.

Така де,целта ми не е да те осъждам,ей!
Ще се обидя ,ако започнеш да си мислиш за това.
И да гледаш на римите ми с лошо никога недей
Опитват се с насмешка да разкажат за тъга.


И като при всеки друг поет и моя стих си има край,
но нека този край не бъде драматичен!
Каквото исках да ти кажа, казах май,
По начин свой ужасно сладостно мазохистичен.

[Cold_Tearsss]

-
Клишета са за теб,
но реалност са за нас.
Спокойно, не ти желаем съжалението,
като знаем, че мястото ти е до нас.
Рано или късно и ти ще встъпиш в час!

Здрасти, здрасти, върви, върви,
кажи-речи,
кой как може се оправя.
Да тормозиш изтерзани, хмм,
с празни думи, ти не можеш ни пречупи!
Затова се иска повече от лекомислени слова,
защото ние живеем отдавна с реалността.

Срещали се бяхме, но ти не ни видя,
пак отвърна ни глава,
но чак сега, търсиш насреща нашите лица?!
Струва ми се, че искаш да изкупиш някаква гризяща те вина,
не е ли така?
Себе си можеш да залъжеш,
но нас не може ни излъжеш!
Настоящето е загадка,
като празна ученическа тетрадка.

Ветровете всяка нощ може да се сменят,
но мислите ни, не се променят.
Щастието е мимолетно,
а страданието разноцветно.

За милост ти ме питаш,
не е ли лицемерно?
Осверипели същества,
разхождат се в човешки облекла?
Ти какво мислиш за това?
И само посмей да кажеш, че това не е така!

В ноща, понякога заспиваме,
понякога не си доспиваме,
понякога сънуваме,
понякога бленуваме,
но се събуждаме!
А теб интересува ли те наистина това?
Или питаш заради злочестината ни, просто ей така?
Изпитваш ли за нас поне капчица тъга?
Или ние за теб сме просто някакви измислени същества?

Очите, замаглени са,
търсещи частичка въздух,
след тези тежки времена,
но не са самотни!
А зад моите рамена,
следваме цяла тълпа.

В древни времена хората са вярвали,
че земята е една, а оказало ли се е така?
Виждаме смъртта в очите,
и в новините.
Виждаме щастието в сълзите,
и в лъжите.
Да, вяра вече нямам,
но и без нея стигнах аз до тук,
и продължавам напук.
Трябва да вярвам, че нещо ще се промени?
Достатачно вярвах на сладникави лъжи,
не ще позволя да ме дирижират някакви лайна.

Любовта! Любовта е една приказка,
измъкваща ни за миг от реалността,
даваща ни крила.
А ти дърдориш за нея всякаш всичко знаеш,
а дори не си целувала, някой с тез уста!
И смееш да твърдиш, че повърхността е тя,
нима?
Пишем ние за тази вълшебна красота,
за да не пишем за смразяващите, истински неща.

Безбожен? Да, признавам,
не кланя се на този горе,
не стъпвам в храмове лъжливи
и не кланя се на попове пресметливи!
Като Ботев кланя се на този,
"що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата."

Долавям твоя осъдителен сарказъм.
Е, осъдиме!
Разпъниме! Давай, не спирай!
Разпъвай, разпъвай, разпъвай - ти можеш,
аз съм слаб и безащитен.
Знам, че решена е съдбата ми,
както тази на Исус тук, долу на Земята!
Мислиш ли, че се страхувам? Мислиш ли, че ми пука?
Останало ми е само сърцето,
и ако не ти, то друг ще го вземе.
Давай, вземи го! Освободи ме!
Искам и аз да стана като тях,
да се кланя на парите и лъжите,
да стоя пред теб без капчица морал
и в лицето да те лъжа.
Да ти взема всичко,
що градил си ти и твоите деди.

И сега идва драматичният завършек.
Окачат ми въжето, а музика епична не звучи.
Това предвестник е на вече изяснения финал.
И накрая миг преди очите да замръзнат,
питам се:
"Какъв бе смисъла?"
Ако можеш, кажи ми ти, защото аз останах вече без думи.

Послепис към написаното по-горе:
Едва ли би разбрала ти това,
ако гледаш света през розови стъкла.

Послепис:
Твоята провокация ме вдъхнови и озлоби.
/в положителния смисъл/
Благодаря ти! ;)

[ramses]

Поздравление за темата и добрите произведения!
Реших да постна няколко мои, пък да видя дали биха се харесали на аудиторията...

Споменът за любовта

Знам, че ще прозвучи банално
но се влюбих в твойта красота фатално.
Видя ли те, нещо в мен пламти,
разтапям се, срещна ли твоите очи.

Кажи ми, моля ти се, ти какво направи!
Хлапакът в мене всичко той забрави.
Косите ти красиви, хвана ме в плен
станах аз затворник, в този светъл ден.

Спомням си деня, кога за пръв път те видях,
спомням си, шляех се аз като глупак.
Но появи се ти пред мен и онемях,
да бъдеш моя, туй е мойта цел разбрах.

Но какво да правя, да кроя ли планове за нас,
или просто да се кротна, само с болка да остана аз?
Твойте намеци, аз честно, не разбрах.
Мислите си философски аз просто попилях.

Аз ли бях глупак, че тъй опасно хлътнах,
или заслепен бях, от прелестта, която зърнах?
Та тя ли бе виновна, че се случи любовта,
или Купидон погрешка прати своята стрела?

Умна и потайна си, няма нужда да гадая,
чарът ти опасен просто ме омая.
В окови бях обхванат, туй не e лъжа,
задушаващи, но тъй невинни, това са оковите на любовта.

Скрих се в цветовете на избледнялата дъга,
надявах се да видиш и ти кат' мен света.
Сега съм сам в поляните на Райската градина,
мъка и тъга струят от тази прелестна картина.


За твоята любов

Запленен бях, в мига в който те видях.
Погледнах те и веднага аз разбрах
как твоят чар и прелестност неизмерима
правят красотата ти сила несравнима.

Продължих да зяпам аз като хлапак
и реших да се правя на глупак,
за да мога твоите коси златисти да погаля
и грешните ти устни с целувка да запаля.

Хванат бях в мрежите на любовта,
в мрежата, в която беше ти стръвта.
Но за глупостта си аз не съжалявам
макар за действията си да опявам.

В крайна сметка се оказах аз глупак
и от любовта аз нищо не разбрах.
Остави ме ти сам в мъка и тъга
под цветовете на потъмнялата дъга.

Като троянски кон проникна в моето сърце
не остави нищо, а продъни моето небе.
Троянската Елена за мене беше ти
прелестна, красива и за тебе водят се войни.

Любовта към теб остана в небитието,
удавена остана тя в питието.
Заключи я ти зад железните врати,
сбогом казвам, а сега заспи любов, заспи.

[Lilanda]

Здравейте!Ето и нещо мое..Не е особено добро,но пък може и да ви хареса:
Обичам те!

Обичам те!
Надявам се и ти мене.
Или с "Обичам те" ти всеки път ще лъжеш?
Това "Обичам те" предмет ли е за тебе?
Или пък аз за обич недостойна съм?
Но ако така е,въпросът втори идва:
Достоен ли си ти за обич?
Аз на тоз' въпрос ще отговоря:
Не!Ти недостоен си за тази моя обич,
но аз обичам те и безспир така ще бъде.
Безспир,безспир,но рано или късно
смъртта нали всички нас достига.
Е,тогаз' когато мене тя достигне
обичта към тебе ще утихне.
А ти със обич някога ще ме дариш ли?
Или любов за теб не съществува?
Значи ли за тебе нещо тази дума?
Ще кажеш "Да",но аз така не мисля.
Защо ли?!Защото ако бе така,
то щеше да личи от километри.
А може би да криеш чувствата си искаш?!
Но аз не вярвам много във това.
Аз вярвам само в истинската обич,
а твоята такава не е.

[Lilanda]

Сега като се замисля на предното май по-подходящо заглавие би било "Несподелена любов".
В момента не мога да си намеря другите "творби",но ако ги намеря или се сетя нещо ще пиша.
Cold_Tearsss,твоите са много хубави..Евала. :) На останалите също са много добри,просто неговите ми направиха впечатление. :)

[Svekata]

Защо се страхуваш от близостта,

Която ти шепне за любовта?

Разкрий пред себе си същността,

А не я крий във нощта.

Признай истината сега

Вместо да потъваш безнадеждно в тъга.

Повярвай в живота и разбери,

Че не всичко наоколо е сълзи.

Искам да съм с теб и да те прегърна,

С любовта си да те обгърна.

Позволи ми да се усмихвам

И нежно да те милвам.

[Ares]

Истина

От мен не очаквай стихове красиви
красотата е лъжа,
а истините грозни са, горчиви,
животът е двулика игра.
Пораснах аз, съзрях,
събития много изживях
дълбоки истини прозрях
и не съм вече този, който бях...
Сърцето изстина, от болки претръпна
сълзи вече няма в очи,
вкаменено лицето изтръпна
душата само догаря, тлеи...
Не търся смъртта,
но мразя този проклет живот,
злобата на света,
който ми каза "Спри да мечтаеш, идиот !"
Наивно вярваш във доброто,
в любовта и вечното спасение,
но знай, че зад истината крие се злото,
а ти живееш в неведение.

[Minni G.]

Много хубави неща сте писали! Ето едно от моите:

За мен не е било напразно,
да те чакам тук,
да те обичам аз заразно,
а ти да ми обърнеш гръб!

Любовта съсипа ме изцяло,
душата ми отрови ти,
сега е друг в мойто тяло,
убива всичките мечти!

И всеки сол в раните ми слага,
и никой мен не ме прегръща,
всичко е изпълнено с омраза,
и всеки гледа с лошо да отвръща!

И себе си да съм не мога,
ще ме мачкат и ще ме боли,
защото тъй добрите хора,
остават кървави следи!

Любов не мога да раздавам,
не съм аз повече от теб,
не съм и Бог, за да прощавам,
и да стапям твоя лед!

Забрави за мене вече.
аз не съществувам,
за услуги нямам време,
и на никой не робувам! :))

[sword]

В сърцето на пустинята

Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята,
дарявайки го тя с целувки.

В сърцевината и се крие
животът, потопен в оазис.
При опитът да я достигне,
поднася му се пясъчен катарзис!

Той трябва да пробуди
гласът застинал в тишината.
Веднъж преминал изпитанието,
пречиства бурята в душата.

Далеч от черни скорпиони,
в нощта сърцето му ще топли
закрилата на нейната луна.
А още щом настъпят първите лъчи
разкрива цялото си злато -
цитринови красиви светлинки.

[BloodyDreamer]

Някой от стихотворенията, които прочетох в темата, са много хубави, но има и такива, които просто... не ми харесват. Не са достатъчно лирически, не знам как да го опиша...
Освен това има такива, които не могат да пишат в рима като хората! Просто си личи, че са нагласяни рими! Ако не ви идва отвътре стиха, не се мъчете и просто не пишете в рими.
Когато се пишат стихотворения, си има основни правила, не знам колко от вас точно ги знаят. Ето най-важните:

Стихът е част от стихотворение, която обикновено се пише на един ред. При изговор в края на всеки стих се получава пауза, независимо от това дали има някакъв препинателен знак и последната сричка се изговаря по-натъртено.
Куплет(строфа) - група от стихове. Най-малкият куплет се състои от два стиха, а най-големият - от 16. Най-често се срещат четиристишия.

Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха.
Монорима - вид рима, при който в цялото стихотворение римата е една и съща.
Когато ударената гласна се намира вътре в думата, за да съществува рима, е необходимо ударението да пада на една и съща гласна и съседната гласна вдясно от ударената гласна да е една и съща.
очила - стъкла - рима
очила - врата - благозвучие, псевдорима
Когато ударената гласна се намира в края на думата, за да съществува рима, е необходимо ударението да пада на една и съща гласна и предходната съгласна да е една и съща.
земя - сама
уморени - зелени - точна рима
Когато ударената гласна се намира вътре в думата, римоформата обхваща ударената гласна и всички звукове вдясно от нея. При пълно съвпадение на римоформата, римата се нарича точна, а ако някой от звуковете е различен - неточна.
Австралия - пързалка - неточна рима
очила - стъкла
Когато ударената гласна се намира в края на думата, римоформата обхваща ударената гласна и предходната съгласна.
викна - мръкна - дисонанс
Дисонансът е вид рима, при който ударението пада на различни гласни, а всички звукове вдясно от ударените гласни са еднакви.
Съседна рима - когато се римуват съседни стихове
Кръстосана рима - когато се римуват 1 с 3 и 2 с 4 стих
Обхватна рима - когато се римуват 1 с 4 и 2 с 3 стих
Тавтология - повторение
Тавтологична рима - когато римата се римува сама със себе си
"И се чуди и се мае
що за гребенче това е?"
Съставна рима - вид сложна рима, при която поне една от римоформите е съставена от частите на две или повече думи.

Дължината на стиховете се измерва с броя на сричките им.
Ритъм - равномерно повторение на нещо. Ритъмът на стихотворението се определя от закономерното римуване на ударени с неударени срички.
Когато в едно стихотворение има рими и ритъм и стиховете са еднакви по дължина, казваме, че стихотворението е в класически стих.
Когато в едно стихотворение има ритъм и стиховете са еднакви по дължина, казваме, че е написано в бели стихове.
Когато в едно стихотворение липсват рими и ритъм и стиховете са различни по дължина, казваме, че е написано в свободен стих.

И за да не е спам - ето някой мои стихотворения:

Самота

Нощта ме посрещна с милувка грижовна.
Обгърна ме със свойта целувка дъждовна.
Докосна ме вятърът с полъх нежен,
като лунен лъч небрежен.
По кожата ми полази лекият повей на есента.
Бях в компанията на собствената си самота.


Незначителна

Намирах се под небе тъмно и необятно като морското дъно.
Купол, осеян с безброй запалени фенери.
Луната ме погледна с тъжните си очи
и ми напомни колко незначителна съм аз.

[BloodyDreamer]

Звездичка

Звездичка падна от небето
и попадна тя на място, над което
властваше безскрупулната тъмнина.
Ала направена бе звездичката от светлина
и щом докосна мрачната земя
и топло се засмя,
изпълни се със цвят
този тъмен, неприветлив свят.

Подари ми слънчице

Отречи.
Отречи болката, страданието,
омразата и забранения копнеж.
И с последното им издихание
сърцето си освободи от този скреж.

Усмихни се.
Звездици, силно отразени
в буйните води на твоите очи.
И устните ти, заразени,
стоплени от огнени лъчи.

Усмихни се. Подари ми слънчице.

[DisappointedDreamer]

Браво bloodydreamer, за поучителния пост! :)

[BloodyDreamer]

Отрова (За жертвите на славата)
Kurt Cobain, Sid Vicious, Hillel Slovak, Layne Staley, Mike Starr, Hide, Tommy Bolin, John Bonham, Paul Gray, Jimi Hendrix, Billie Holiday, Brian Jones, Jim Morrison, Elvis Presley, Bon Scott, James Owen Sullivan, Gary Thain и още много, чиито имена заслужават да бъдат помнени

Ангели с прекършени криле
танцуваха във ритъма на славата.
Невинни и бленувани крале,
подлъгани от таз красавица лукава.

Тъй чисти бяха, тъй красиви,
но знаеха ли те, че славата ги трови?
Сграбчи ги с ръцете си немилостиви
и във разкоша си ги тя зарови.

И те, подтиквани от светлината,
протегнаха ръце към изкушението.
Заблудени от красотата,
която водеше ги към саморазрушението.

Удавиха се във море от алкохол,
от кръв, спринцовки и от самота
и постепенно губейки контрол,
отдадоха се на смъртта.

Нещо не ми звучи както трябва. Чакам мнения :)

[Akinfa]

Моето момиче

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!

Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.

Обичам твоите очи,
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.

Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!

[BloodyDreamer]

Понеже като гледам в предните страници имаше доста творби на английски, да та пусна и моя първи опит, да дадете съвет...

Come little doll, show me the way
and from the scary shadows take me away.
“I’ll be there when you need me” once you said
but now all that’s left from you is one tiny little shred.
Come back to me, rise from the dead
and help me see what lies ahead
of this empty, dirty path
filled with hatred, pain and wrath.

Come back from the abyss, come back from the grave
I know what you want, I know that you crave
for money, for fame, for eternity and youth
and you will show no mercy, nor ruth.
You’re just like me – a venomous ripper,
a skanky murderous nipper.
You know I’m scared from the light
for I am the almighty devil’s knight.

We’ll kill and devour until all is gone.
We will wait for the dawn
of the gracious and forgiving
and the rise of the deceiving.

Come little doll, show me the way
and from the scary shadows take me away.

[IncendiaSanctus]

Хмм... Нека се пробвам и аз :)

Светлина

Ти светиш... а светът умира
В прекрасно утро, слънчев лъч
Със скалпел черен здрачът оперира
Разрязва леко бледа,свежа плът.

Пристанище за огнени комети,
Е твоята усмивка през нощта.
Материя бавно превръща се в етър,
под звука на твоите тихи слова.

Крещящи ветрове, стихии бесни
Умират в общ, безкрайно силен крясък
А бавната синя песен на морето
превръща бавно всяко нещо в пясък.

Времето се движи бавно, но не спира,
и от планини остава само черен прах.
Ти светиш силно, а светът умира,
Но щом съм с теб, от нищо нямам страх.

[DisappointedDreamer]

Не ми харесва повторението на думата "бавно". "Тихи" пред "слова" обърква римата/течението? Иначе, е иуфгхкихудфгй страхотно! :) Браво

[BloodyDreamer]

Прекрасно е. Само това, че на три пъти има "бавно"... не може ли да го заместиш с нещо или нарочно е така? Защото ме дразни прекомерната употреба на тази дума...

[DisappointedDreamer]

^ и аз затова го захапах 8-) great minds think alike

[IncendiaSanctus]

Принципно е нарочно, ама щом не звучи добре ще видя, може би ще го редактирам...
Иначее :
Е твоята усмивка през нощта.
Е-тво-я-та-ус-мив-ка-през-нощ-та - 10 срички
под звука на твоите тихи слова.
под-зву-ка-на-тво-и-те-ти-хи-сло-ва - 11 срички, ама звука трябва да се чете звУка, не звукА, и тогава мисля, че ритмиката не се нарушава :P
Мога да пусна и други, ако ви харесват :)

[DisappointedDreamer]

Окии. :) Харесва ми. Страхотно е. Дай да ти се радваме 8-)

[IncendiaSanctus]

Да кажем, че е ред на това :

Моя

В царство далечно от лед
ти ще си моя невеста.
И само заради теб
аз планини ще преместя.


Ще опиташ ти да бягаш -
Ще те хвана на мига.
Моя ти си, и ще страдаш
Ако само аз реша.


Ще те нарисувам с пясък,
С огън ще те оцветя,
Очите ти ще греят с блясък
Прикриващ мойта слепота.


Моя, завинаги в кулата черна.
Моя, макар и сломена без чувства.
Моята клетва към тебе вечна !
Никога няма аз да те пусна...

П.П. Знам, че ритмиката в куплетите е съвсем различна, така ми дойде... ^^

[DisappointedDreamer]

Много.... доминиращо 8-)

[IncendiaSanctus]

Много.... доминиращо 8-)

Хаха, ами че да, понякога и това трябва да го има ;D
По-късно ще постна още нещо, че ако ги изстрелям всичките наведнъж няма да е интересно :/

[DisappointedDreamer]

Хаха, мда. Може би си прав. Ето нещо от мен, само дет е на английски. Тц.

Within arm reach

My laptop has become an embodiment
of who you are,
it has replaced my need of air and food
with the need of recognition and love
of my heart

We sit until strings with weights are tied
unwittingly (and against our will)
to our eyes,
and our pillows start to sweetly sing
the way sirens do to attrack sailors
in the deep and dark waters of the oceans

10 horses race across my keyboard,
and countless crystals of weightless dust
dance (and float) like ballerinas amongst them
(my brother wrinkles his nose in distaste
while I associate the noise with
the soft thunderous voice you have)

When I look at the dark sky at night
embodied with enormous luminous spheres of plasma
when I scan the green grass for a four leaf clover
I wish distance did not exist

I wish you were within an arm reach of me.

[IncendiaSanctus]

Готино, макар че на някои места стои някак грубо, леко ядосано... може би това е била целта, всъщност, има логика...

Ето и от мен на инглиш :

The life of a human, who became God

Killing the ones that I love just to live,
I never forget and I never forgive.
I shout at the mirror - "Leave me alone !"
And then break the silence with one single tone...
A SCREAM !


I dream of a life in a different place,
There is no emotion written on my face.
Who needs to listen to the moans of a fool ?
You are all nothing, nothing but tools...
OF THE SYSTEM !


Creating, then burning, rearranging the world.
But never it changes, and never it curves.
Whatever we do there's just no damn point.
But we keep on going, and when we die we join...
THE CHAOS !

[ramses]

Ако трябва да е на английски...


Today, at school, there was a question
from a teacher, who demanded some sort of explanation.
She asked us why we are so lazy,
why we are always trying to her crazy.
We didn’t know the reason for her reaction,
she was mad and I thought it was time for some action.
I stood up, breathing heavily like a tired bull,
and quickly said our heads were completely full,
of complains and questions from the teachers,
it’s like they’ve never been children, but saint-like preachers.
Every day they make us write tons of homework,
we have to spend our time efficiently, working clockwork.
I told her we have no time for ourselves,
her right eye got mad and she started to look at the books on the shelves.
This was not the answer, which she expected
and so my response was completely neglected.
She told me that I should sit down and keep my mouth shut,
but all of this made me feel stupid, but
I decided not to get offended
so I sat down, but then something inside me bended,
My heart was pounding faster than an engine,
felt like something in my mood was changing.
I rose again as soon as her mouth went open
and I knew that this was for me the moment
when I would break the chains of silence
after all I’m not unfamiliar to arrogance.
I rose up and started yelling like crazy,
her mouth shut and her sharp look went hazy,
I yelled about the time spent
the fact that everyone in my apartment
had to stay up late at night
so that they can help me feel all right.
The fact that I write her homework is not a thing to bother
but then I think for a second and know that there comes another.
She sat down on her chair and not to say something I was hoping.
She opened her mouth and started choking,
and it was in that moment that I realized
that I have won the argument, I thought was king-sized.
A minor once it was and I had to make a quiz for that,
but to defeat your teacher in an argument – there is nothing sweater than that!

Пример за Deaf Poetry...

[ramses]

Нещо малко по така, макар и да не е като перлата в короната на нещата, които съм писал...

Красота, красота,
древните елини с нея са описвали смъртта.
Очите ти игриви разпалват в мен страстта,
без да те чуя, нощем аз не мога да заспя.

Бурен облак от емоции за мен си ти,
но нямам нищо против гръм от него да ме порази.
Със теб за мене времето лети,
няма ли те - над сърцето ми се струпват планини.

Сърцето ти знам, принадлежи на друг
опасно е да се разхождам по този остър струг.
Понякога се чудя "Не си ли губя времето тук?"
и ти ми казваш "може би", затова правя ти напук.

Щом се доближа до теб, в мен разпалва се пожар,
иска ми се да те целуна и да се отдам на твоя чар.
Дрехите ти да разкъсам и да те обладая като звяр,
с целувки и захапки, ти ще станеш моя господар.

Едва ли някога това ще стане
безрасъдна лудост мене да обхване.
но ако дълго душата ти самотна не остане,
ще скоча за нея да се боря, пък каквото стане - стане!

[IncendiaSanctus]

Пич, готини са ти стиховете, имаш идеи, макар че ми се виждат малко постни на мен лично...
Но трябва да отбележа едно нещо :D
Ето ТОВА е струг

http://www.simmet-bg.com/pictures/strugove/1-313%20SN%2040%20A/IMGP0619.jpg


Как може един струг да е остър и да го използваш като синоним на острие ? :D

[ramses]

...

Damn, I'd better changе that. Thanks for the clarification... Макар да не мисля, че една поема трябва да е създадена с прекалено много скрити мотиви или някаква неочаквана драма. Важно е да има причина и желание да се напише, другото си е до вкус... ;)

[DisappointedDreamer]

Не е въпроса до скрити мотиви и неочаквана драма... ами въображение. Аз лично много се кефя на метафори, които никога досега не съм чувала, епитети, странни но изключително красиви/touching сравнения и т.н. Ти хубаво можеш да имаш идея, но е важно и начина по който я поднасяш :)

[bog4eto]

Последните няколко са много добри, поздравления хора. :)

Нещо малко и простичко от вчера.


There are a lot of strange things but love is the strangest


Walking down the long, narrow street
which
аt first- looks empyt, but there are a few people at least.
Seeing their numb pretty faces is making me sad
cuz so much lonelyness is the worst of the bad.

Her love is broken
and his is in vain.
Their deepest secrets stayed unspoken.
People don’t care.

Love is the strangest thing ever there.

They sometimes scream and they are sometimes silent,
but rejection is still the way they know it,
so violent.

Neverheless, they have hope no matter their dreams have been torn,
so they keep waiting as they’re walking alone.

He looks at her with the strangest stare,
as though he can feel her skin and touch her everywhere.
And every single time, she takes his breath,
and she has fully taken his mind
So for the world outside he is absolutely blind.

But there is this thing in his soul, this awful burning,
cuz the only valuable thing in his life, the only woman he have ever loved
is running.
Running to the one who sucks her blood like a terrible vampire,
the one who grabs her beautiful feelings and sets them to fire.

So they keep struggling on, walking the abandoned street, seeking for salvation
as love is their weakest point, biggest disire and a scary temptation.

[DisappointedDreamer]

loneliness*

Много мразя като някой почне да съкращава думички. Пиши си просто because. Готино е иначе.

[IncendiaSanctus]

Не е въпроса до скрити мотиви и неочаквана драма... ами въображение. Аз лично много се кефя на метафори, които никога досега не съм чувала, епитети, странни но изключително красиви/touching сравнения и т.н. Ти хубаво можеш да имаш идея, но е важно и начина по който я поднасяш :)

В голяма степен съм съгласен - важното е да се опиташ да пресъздадеш емоцията, която ти си усетил в този, който чете :]
Не ме разбирай грешно, ramses, стихотворенията ти наистина имат добри идеи - но трябва да поупражниш още стила... Губи се ритмиката на текстовете ти почти навсякъде, а схемата за рими А А А А е доооста базова... Въображението ти е там, таланта - може би, сега остава да го развиеш - дори и най-прекрасните цветя не могат да никнат без слънце и вода ;) Иначе... Моят съвет е да четеш просто повече поезия - оттам ще научиш цяяяял куп неща !

Айде едно... нетрадиционно от мен :

Змия и роза

Кое е по-болезнено ?
Да те ухапе змия
или
да се убодеш на роза ?
Всеки човек би казал -
змията,и това ще е нормално -
Змията е мразена
тъпкана
гонена
нежелана ...

Докато розата винаги е
пазена
красива
прекрасна
превъзходнаи
желана ...

Но да помислим отново ...
След като всеки мрази змията
Никога не я допуска до себе си
И никога тя няма възможност
да удари там,където най боли ...
А розата винаги
е най-близо до човека,
до сърцето му ,
и има видимост за преценен,
смъртоносен удар ...

Така че аз казвам -
розата е по-опасна,
по-болезнена,
по-смъртоносна ...

Аз съм змия , а ти си роза ...
Змията се убоде
на тръните на розата
право в змийското си сърце.

Змията умря ...
Розата си остана същата.
Змията възкръсна, за да умира отново
и отново ...
Безброй пъти -
всеки ден ,час, минута, секунда и миг.
И всеки път беше различна
от предишния и сменяше кожата си...
А розата си оставаше същата
и не увяхваше никога ...
И тръните и стърчаха,
без всякаква заплаха.

И така е до ден днешен.
Розата си стои същата.
А змията умира , преражда се, умира ...

http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/65431_1410981569339_1177173_n.jpg

[bog4eto]

DisappointedDreamer, не знам, въпрос на вкус. В моята си глава специално с because не ми идва.

поствано, ама айде


Nqh ,nqh,no fucking idea maaan.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain

[DisappointedDreamer]

existence*

Това кефи. Мхм

[IncendiaSanctus]

The dance


She dances inside the living fire,
Evading the flames with no effort at all
And burns people's hearts with the wildes desire
If they try reaching her - the fiery blaze is a wall.


She dances on the lake's surface with grace
Under the great Silver Waterfall's crown.
Her feet barely touch water's face,
But if you try touching her you will just drown.


She dances among the furious winds
At the place where they all meet and sigh.
Here you can also hear her sing,
But try going after her, and you're sure to die.


She dances deep in the beautiful forest in trance.
Her only audience - centuries-old trees grown in sorrow.
She waits for the sunset, to put an end to her dancing,
So she can start again at a new place tomorrow.

http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/167838_1439256076184_4996587_n.jpg

[chrisy26]

Ето го и моето.....

По цял ден те гледам,
гледам и ти се наслаждавам.
За тебе само аз мечтая
и да те обичам продължавам.

Но за теб тъгувам,
ти дори и малък знак ми не показваш!
Обичаш ли ме или не?
С мълчание и безразличие ме наказваш.

Преживях една раздяла,
така ли ще е и с тебе???
Ще плача ли не зная,
ще разбиеш ли моето сърце?

И гледам пак красивите ти очи,
прекрасният ти убийствен поглед,
обаятелната ти усмивка
и всичко друго в теб навред!!!

[IncendiaSanctus]

@chrisy26 ... Емииии става, като за първи опит, или не знам дали ти е първи, ама има малко недомислици... "всичко друго в теб навред" ?!
Не е лошо иначе много, трябва и с римите да се поуправняваш, ама с желание всичко ще стане ! Продължавай :)

[chrisy26]

Благодаря това го писах в час по музика

[DieselBlood]

Да знаете,че съм загубил малко трейнинг и може да не е толкова добро

Премеждия в чужбина

Побегнах от зловещата градина
от тоя сив и скучен град
и рекох "Ще замина за чужбина"
и ще се върна аз богат.

Но що да видя в чужбина-
мизерия и черен глад.
И започнах себе си аз да проклинам,
че не останах в своя град.

Всички там с лица от камък
поглеждат тоя чужденец
не мислят те,че гасне пламък
в този уличен певец.

Той пее за живота черен,
че няма майка,ни деца.
Че няма той приятел верен
в тая дяволска страна.

[IncendiaSanctus]

^ страхотно е, само ми се струва, че не си довършил историята :(

[♠Joker♠]

На остров зловещ и мрачен
на пясъка студен седи,
самотен и измъчен,
тихо плаче и тъжи.

Изхвърлен от вълните силни,
сам на самотната скала,
унесен в свойте мисли,
душата му отново е сама.

Отчаяно в тъмното крещи,
изживява своето мъчение.
На пясъка студен седи,
мислейки за отмъщение.

[Kaena Smith]

Нещо скорошно и от мен :


В търсене на любовта

Ще бродиш дълго из земята
да дириш непозната със крила,
но ни съм ангел,ни съм свята
и славя се със много имена.

Онази светлинка във мрака,
гласът,изричащ нежните слова,
светът,по бузите аленината,
сълзи в очите ти,това съм аз.

Незрима за болни от глупост
и сляпа съм,казват,била,
мнозина отдавна ме търсят,
но бързай,аз чакам смъртта.

Ще бъда дълго в тишината,
където от ръцете ми кристал
ще се отрони кървав на земята,
изписващ думи с алени петна.

"Животът не е някаква отвара
през вените ми,за да изтече,
докато ме чувстваш,ще съм вечна,
забравиш ли ме,ще умра."

[Dark_Heartbreaker]

За първи път пиша в тази прекрасна темичка и съм очарована от абсолютно всички стихотворения - Поздравления! Ще пусна нещо кратичко, което съм писала доста отдавна :


Лято

Лято пълно със игри
Лято пълно със мечти!
За мен е вече лято
Щом слънцето грее в моите очи!

Лято изпълнено със слънце
Лято изпълнено със смях!
За мен е вече лято
Щом птички гукат във захлас!

Надявам се да ви хареса! :)

[izka]

И аз ще пусна едно,което го написах набързо,преди пишех често,сега пак направих някакъв опит,дано да ви хареса.

Животът на едно сърце

Сърцето може да боли,
може и да кърви,
наистина откаже ли се,
всичко се руши.
Сърцето може да съживи
и подмлади, дори да вдетини.
Сърцето може да погуби,
да състари,изтощи и умъртви.
Сърцето почне ли да кърви,
мъката разяжда,
щом Душата страда,
няма покой, няма прошка...

[chrisy26]

много е приятно и хубаво.... :)

[watergirlblue]

Хораа... :) как сте всички? знам, че отдавна не съм писала, но ще поправя това..много хубави неща пишете! :))

[Makenzi97]

-

[ACrimeNovelist]

Тъжен край за това стихотворение. Иначе си има сюжет, рима и ритъм. И все пак може да пишем за неща, които са по близки до ежедневието ни.

Как да мисля за крале когато
вкъщи баба ми се мъчи.
Все лежи и с памперс е откакто
удар тя получи.

И сега във тази мрачна вечер
взела пак е да мърмори.
Моли се и казва стига вече
и коремът й къркори.

Да ви кажа, памперсът смърди.
През нощта едва се спи.
Ако майка ми задреме,
бабата ще да застене.

Същевременно участвам в някакъв голям конкурс.
Гласове ако събирам, ако се окажа бърз,
скоро вече ще продавам,
книгата си ще раздавам.

Само че се депресирам.
Колкото и да се рекламирам,
щом погледна в сайта виждам -
малка бройка гласове аз имам.

Но обаче вярвам, че ще бъде
моята мечта реалност.
Че това е само гъдел,
от съдбата дребна гадост.

[DieselBlood]

Това със сигурност няма да ви хареса, но аз все пак ще го напишат тук.

Огледало

Огледалце, огледалце на стената
я кажи ми коя е най-красива на Земята.
Тез дума са злокобни
проклинат красотата те
и сякаш с гласове гробни
протяга то към теб ръце.

Туй стъклено парче разбива
тъй нежните мечти от раз
щом със стъклени ръце закрива
очите, пълни с екстаз.

А аз си стиховете пиша
нехаещ за стъклото на стената
и чувам как нещо издиша
и изведнъж смрази ми се душата.

Все мислех аз,
че огледалото, ей там на стената
създава образи злокобни.
Но бързо стисна ме душата
и почнах аз да дишам монотонно.

И чувствам винаги, щом мина покрай огледало,
че някой шепне тихо, с тъга.
И зная аз-ти вече си умряло,
но не протягам аз към теб ръка.

[DisappointedDreamer]

http://disappointedbgdreamer.tumblr.com/image/34861103472

[StolenBliss]

Готино, макар че на някои места стои някак грубо, леко ядосано... може би това е била целта, всъщност, има логика...

Ето и от мен на инглиш :

The life of a human, who became God

Killing the ones that I love just to live,
I never forget and I never forgive.
I shout at the mirror - "Leave me alone !"
And then break the silence with one single tone...
A SCREAM !


I dream of a life in a different place,
There is no emotion written on my face.
Who needs to listen to the moans of a fool ?
You are all nothing, nothing but tools...
OF THE SYSTEM !


Creating, then burning, rearranging the world.
But never it changes, and never it curves.
Whatever we do there's just no damn point.
But we keep on going, and when we die we join...
THE CHAOS !

Ауу, много ми харесва ! И "Моя" също. Супер :)

Сори за спама, ама аз мойте ги изгубих един път кат преинсталирах компа, че забравих да ги преместя, пък и мен не ми се получава много.

[hannibal42]

Гледам тука сте се събрали интересни хора и споделяте творчество, та си викам я и аз да се пробвам и да ми кажете честно (ама честно) какво мислите:


I love you not from common sense,
I love you for the sweet suspense.
I love your hair, your eyes, your cute little smile,
The thought of your lips being so fragile.

I love you not from mode or fashion,
I love you only for the burning passion.
I love your voice, your laugh, the way you talk,
Even the attitude with which you walk.

I love you not only for your pretty face,
I love your manner, your charm, your gentle grace.
I love your character and your strange habits,
I love how silly you get around small rabbits.

I meant all of this when I declared my love.
Since then, you’re the only one I’ve been thinking of.
But you did not share my point of view,
And you did not say: “I love you, too”.
So now I’m alone, my heart is pitch black,
Because you simply refused to love me back…

[BloodyDreamer]

За стихотворението по-горе: Ако трябва да съм честна, леко е глуповато - демек наивна любовна поезия на стандартен Флюбен тийнейджър... Римите са толкова нагласени, че чак боли на места. В първите три куплета не казваш абсолютно нищо съществено и са почти еднакви. А няма и ритъм.
Виж сега, в последния куплет има хляб. Една хубава редакция му трябва и е готово.
Всъщност ето какво се получава - целият смисъл на стихотворението и всичко хубаво, което бих могла да кажа, се съдържат в последния куплет, а другите са добавени ей така, за да стане по-дълго, да се разточи стихотворението и съм сигурна, че половината неща си ги написала просто защото има рима. (то това е нагласената рима, де ;д) Махаш ги тия куплетчета, за да не ти дърпат стихотворението назад и вече като знаеш какво искаш да кажеш, можеш пак да добавиш нещо.
Тва от мене.

[stelito0722]

Здравейте http://stilianadobreva.com/ тук има някои мои стихотвоения. Разгледайте ги и кажете мнение :)

[hannibal42]

BloodyDreamer, признавам разбираш ги работите :D Тва ми беше за домашно и ми беше доста зор, щото любовта не ми е любимата тема честно казано. Но иначе мерси, че ми отдели малко време :)

[Faffii]

Ето и едно от мен :Д

Любов

Какво ние наричаме Любов?
Дали тъга,дали чувство?
Или просто игра
на две непознати сърца?

Дали наричаме Любовта желание
или просто хубав миг,
или едно внимание
просто подвиг.

Любовта е чувство,
Любовта е грях
Любовта е всичко
Любовта-аз я видях!

Не е много добро но го измислих в движение :Д

[Dark_Heartbreaker]

Той беше любопитен…


Седи си той в къщичката остаряла
На втория етаж вече почерняла.
Гледа през прозореца голям
И се чуди какво ли има там.
Дали това е една цветна кутия
Или изрисувана с флумастери хартия.
Дали пък не е чудатия рай
Или вечно очакващия го край.
А може и да е света огромен
Както беше чувал-на всичко способен.
Обичаше той да слуша
За чудатата суша,
За небето необятно
За морето благодатно.
За животните различни,
За растения прилични.
Ами човеците големи
И машини подобрени
Що за честност бе това
Другите да имат,
А той без пукната пара.
Едничка книга бе прочел
Една играчка бе си взел.
Една троха си скрил
На болна птичка подарил.
Детската усмивка свети
Очите пълни със сълзи
Лице с таз гримаса
Замръзнало на улицата лежи.
Защо излезе ти да любопитстваш
Видя ли,че това те уби?
Но той просто в смъртта си ми отговори
„Хареса ми,но признавам,реалността ме победи”.
И застина малкото телце
Още нищо не узнало.
Той знаеше,че светът владее
Но не и че човешкия живот пилее.
Остана спомена любим
За къщичката стара,вече почерняла
За малкият откривател
Любознателен и смел
Света на своите рамена поел
От забранения плод си взел
Смъртта открил и с радост той приел.


Не с най-добрите рими и въпреки това е едно от любимите ми :)

[StolenBliss]

hannibal42 на мен пък ми хареса много ;]

[DisappointedDreamer]

Да възродим темата:

I considered quitting smoking today.

I could join art classes and keep my fingers
dancing with charcoal pencils on a white canvas

I could drain my vocal cords of sound
behind the shower curtain

Or maybe (just maybe) you could kiss me

and

keep me full with your taste

my mum would draw flowers in vases whenever she was sad
I inherited that - I'd cry at the sight of baby breaths
and stephanotis until my entire skin was wet

I wouldn't mind if you choose to lose yourself
between my legs
as long as you promise to explore only the curves
of my body like water curling around it,
or measure the length of my hair, the width of my smile

and

the amount of my sadness

but my mind is a field of broken glass you might cut your feet on

I'm guilty.

I'm guilty as I can never turn my face away as the moon
begins to undress herself,
I'm guilty because I'm often tired at the end of the day
but most of all because I fall in love with insignificant items
and strangers

I considered quitting smoking today.

but cigarettes are
the only thing able to suck my emptiness away

[djinana]

Много ми харесаха стихотворенията на всички до сега... :) Ето и моето:
...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...


Макар и малка,
неопитна дори,
обичах , страдах , плаках ,
за МОИТЕ мечти!

Ти бе всичко онова ,
което чувствах аз,
ти бе моята душа,
...БЕ МОЯТА СЪДБА!

...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...

[MannieG]

Гледам и аз, че сте се събрали тука талантливи хора, та да си покажа и аз моето стихотворение, пък вие да ми кажете какво мислите ;) На английски е, защото точно в него момент така ми дойде и почнах да го пиша, не съм измислил все още заглавие ;) :) :

Sometimes is hard to smile in the day
I don't know what to do, I don't want to stay
Alone, and I don't have friends,
I don't have a car, neither Benz
I cry, because everything ends
there's no turning back, there's no tends
What can I do, what can I say
The Luck comes to me, because I pray
I don't want to live like that anymore
I don't want no praises or no score
I'm sitting here, my eyes full of tears
I apologize for the waisted years...

But tell me man, what am I supposed to do
To wait for somebody's advice, but who
I have no friends to chill out, I knew...
I guess it's time to look up for a crew
Sometimes I just can't find the words to rhyme
But I know, one day I will be fine
and the girl in my dreams will be mine
I keep smiling and thinking forward, the time
can't stop me, I'm just doing my things
I would fly away, if I had wings...

Every day I'm asking myself
Am I guilty? I'm losing myself
I'm sitting here, in this cold room and cry
My fake friends don't call me, but why
Life is so hard, when you don't have a friend
to have fun with him, otherwise this is the end
to say what's up man, how are you
to say I should help you man, I knew
to make me smile in these hard days
I've helped my friends in a thousands of ways
but they don't understand what I did for them
They can't see through their eyes who the fuck I am...

Life's so hard when you don't have a friend,
to say "what up man, how you doin",
to make me smile in these hard days...

Inspired by Nas - If I Ruled the World

[DisappointedDreamer]

^Ох.

Имаш няколко грешки:

sometimes IT'S hard DURING the day

i don't have a car, NOR a benz (не звучи окей, 'щото и бенз-а е кола)

i have no friends to chill out WITH

i am sitting here in this cold room and CRYING

in a thousand ways

Като цяло бива. Но много се жалваш. Римите са ужасни и "forced" = изтискани. Не трябва да бъде така. Като за пръв опит е добре.

[MannieG]

Е защо пък да са ужасни римите и да са изстискани ? Мерси все пак за грешките

[DisappointedDreamer]

Защото не си падам по тях.

Като прочета mine знам, че ще го римуваш с time.

be = me, see, free

cry = why

do = you, knew, who

и т.н.

Това е дразнещо, защото можеш да придвидиш завършека на самото стихче.

[bog4eto]

DisappointedDreamer, мнооого ми хареса, носи онова леко, приятно чувство в ... корема.
djinana, такъв тип стихотворения много харесвам, леки са и страшно приятни, продължавай!

Едно стихотворение от мен, вдъхновено на "Парижката Света Богородица" - Юго

Amoris Et Mors

As soon as sunrise comes, she goes...
For but a second, once again,
in endless skies her portret froze;
the fairy left the saddest man.

And he was waiting there in vain...
For summer is a bit too long,
he's desperately seeking rain:
a bird in pain, a rose, a song...


Oh, the night has almost fallen...
Nothing's there but sudden fear.
Then, his soul is slowly crawling
as his hell is coming near.


Dedicated to Father Claude Frollo

[DisappointedDreamer]

^благодаря :)

харесва ми стила на твоето стихче :33

Don't ask me how I am,
there are a too many emotions living
in the curves of my ribs, the holes in my bones

even my eyelashes speak their own language

my mind is a painting of Jackson Pollock,
the lively hormones of a teenager,
the first wrinkles you discover on your face
at the age of 30
and the hurried handwriting of a high school student
on a biology examination paper

I need you to help me read it

let's pretend that my thoughts are butterflies
(after all, they fly towards the sky just as often)
and that we could easily catch them,
store them away in glass jars and learn to understand
them

let's pretend that my thoughts are strands of tangled
hair,
(help me comb it)
or mathematical equations at a university level

I think if doctors knew of my thoughts
they'd pronounce them a synonym to chaos

I admit - my mind is not a peaceful, obedient landscape
yet there is something peculiarly beautiful

in black colors and bedlam

[boklukaaa]

Sirens and demons walking among us,
the darkness is coming, were we cursed
or did we fuck our selves up?!
People break bad as easily as they are being created ,
on a planet of hate being good is underrated.
You have got a demon inside,
you can imprison him or he will take you on a ride.
Love it or hate it you have to fight it,
destroying the demon is how you are gonna overwrite it.

[DisappointedDreamer]

9-ти януари

Студено ми е - отвънка и отвътре. Сънят е спирала върху миглите ми, и тежи толкова много. Не ме прави по-хубава. Ръцете ми са студени и празни. Умората е въздхът, който дишам. Вчера спах десет часа, а все още се чувствам като стара, тънка пижама превърната в парцал, с който бърша полепналия прах от полиците си с книги и чувства.

Пиша поезия. Не, не е точно това. Изписвам чувствата си. Мислите. Мисля си за Него. Всъщност, не съм и спирала. Умът ми е книга, в която пише за Него. Чета я. Минали са няколко месеца, а все още съм в началото. Все се връщам да препрочитам редовете. Почивам, за да ги усетя. Има толкова много неща, които искам да знае. Които искам да знам. Той познава ли ме? Може би съм го срещала, за кратко като птица, която мяркаш в небето.

Аз съм дъга от цветове, които дори не си виждал. Често се задавям с червено и синьо. Смея се гръмко и мечтая дълбоко. Мисля много и всяка мисъл тежи с тъга върху раменете ми. Баща ми не може да спи. И той мисли. Понякога ми се иска всичко да изтече от ума му, като гной от рана. Тогава, може би ще е щастлив. Или поне по-малко тъжен. Той е единствения човек, за когото се радвам, че не обича и не иска да чете. Книгите щяха да го довършат. И щеше да си отиде досущ като Вирджиния Улф или Силвия Плат.

Ако някога мразиш някого, ако някога имаш враг, не му пожелавай нищо лошо. Недей да превръщаш бялото в сиво. Вместо това, купи му книга.

Нека чете.


( проза? )

[DisappointedDreamer]

Ъп


14-ти януари



Никога не съм вярвала, че да умреш е толкова просто. Превръщаш се в захар, разтапяща се в чаша чай, която не бива изпивана. Свършваш, студена, в мивката. Храня се с лекарства, които не ме правят по-жива.



Дъщеричката на кака ми навършва 2 годинки днес. Помислих си колко иронично изглежда - тя олицетворява сияещ ирис, а аз съм скъсан клепач, който не можеш да зашиеш с конец и игла.



Разпадам се като раждясала ламарина, която ничии сръчни ръце не могат да поправят. Не искам да плача - соленото разяжда. Искам топъл пясък и нощно небе. Прости ми, ако не те срещна. Но може би ще дишаш повече щастие, когато има по-малко счупени хора около теб.

((дърдорим си))

[Kaena Smith]

DisappointedDreamer, прекрасно е. :)

И една главоблъсканица от мен....:


Не разбирам защо хората искат да умрат в съня си.Безболезнено и неусетно.Най-вече неусетно.Не биха ли искали да почувствам как живота се изплъзва през пръстите им,но не могат да го уловят.Пулсът забавя темпото си застрашително,губиш земята под краката си и в миг светът угасна - цветовете и формите изчезват.

Винаги съм искала да сложа края на живота си сама.Все пак,нали уж ние ковем съдбата си.Тогава защо да не бъдем господари на поверения ни живот.Да прережем нишката на съществуването си сами.Така или иначе животът няма смисъл.Може би смъртта го обезсмисля,макар да съм на същото мнение и за вечността.Недостижимото безсмъртие.И ако един ден се събудя,загубила пътеводната си звезда,бездруго глупавата причина,заради която живея,просто ще сложа края.Ще се възнеса към заключените порти на Рая,Чистилището,следващия си живот или пълния мрак на мъртвешката вечност.

Като се замисля,може би моментът е настъпил.Да поема пътя отвъд живота,водещ до дверите на смъртта.Загубила ли съм пътеводната си звезда?!Имала ли съм такава някога?Може би единственото,което ме задържа в този жесток и материален свят,са близките ми.Колко банално!Но така или иначе и те ще умрат.Всички ние сме пионки в тази игра - на живот и смърт.И каква ще е разликата,ако си тръгна преди тях,щом така или иначе смъртта,както и старостта,ни обричат на самота.А не е ли смъртта по-поносима?И щом всички ние сме пешки,независимо бели или черни,какво ако падна преди другите.По своя воля.Ако надхитря предопределеността...

[DisappointedDreamer]

благодаря.

не ми харесва посланието ти на текста. всички ще умрем, да. затова и трябва да живеем. разликата в това, ако си тръгнеш преди 'тях' е, че ще промениш някого/нещо. и това е важното.

мех. продължавай!

[leadyflame]

Мисълта тече, събирам я...
разпилях от нея, прашица важна
някъде там, загубих я,
частица от онова, крепяща,
мен и реалността.

объркано и кратко, знам, ама като за пръв път реших да го споделя и някъде.

[Kaena Smith]

DisappointedDreamer,мерси за коментара. :)
Всъщност все още не съм го довършила,така че не това е цялостното послание.Впоследствие мисленето на героинята ще претърпи някои промени,така че ако все пак довърша текста ще пусна и продължението.

И за да не е спам,нещо миналогодишно :

Нима и ти повярва на другите,
че не съм достойна за теб
или не повярва на думите,
че те обичам с цялото си сърце.

Нима не си видял душата ми,
в очите ми,нима заспала е била
или крещяла е,че е лъжа,
че те обича,че ще помни...

Нима не си усетил болката,
в гласа ми,нима не чу
или трепереше,а устните напукани
шептяха сред глъчта.

Нима угаснала у мен била е любовта,
по ледените ми ръце,нима по тях позна
или безсилно,чакайки,тръпнели са те
една ръка да се протегне,
за да стопли замръзналото ми сърце.

[DisappointedDreamer]

къде стее


My life's a paper bag full of groceries
that the sharp edges of a cartoon of milk cut through
and let
tomatoes, eggs, love and sex spill onto the street
like the glass pellets we used to play with
when we were kids

I always wanted my smile to stretch as wide
as a Robin Hood bow,
(am I the beggar, am I a viscountess?)

there are red curly roses on my hands,
my eyelids are ripped skies
through which dreams and stars are falling

I wear a blue eye against the evil eye
on my wrist
that seems to have stopped its magic -
black spreads into my body like
water sips into clothing

my legs are empty

I need you.

I bloom like a flower around you -

you are the lost breeze of wind
that swirls my curls,
a cup of coffee in the mornings and a bed of
love in the evenings

you are what makes my lips soft
and my ribs grow towards the blue like trees

I love you more than an artist loves his work
or the ocean loves the shore

I always wanted my smile to stretch as wide
as a Robin Hood bow
(where are you?)

but it remains only a broken branch
of a weeping willow.

[Makenzi97]

И ето че намирам се понесен
от бързеите пенести на буйната река.
И впил ръце отчаяно в изсъхналия плавей
последен поглед аз отправям към брега
осеян със спаружените скелети
на някога величествени дървеса
А някъде сред тях порутена колиба
лежи прегърната от сивата мъгла
на спомени, на мъки и сълзи,
оказваща със сетните си сили
отпор на непрогледната тъма.
А там на пода на прогнилата колиба
обречен на вековна самота
лежи трупът ми стиснал здраво
бръснача остър в дясната ръка.
*******************************

Прозират изпод сухите листа
оголените скелети на птиците,
докоснати от черната ръка
на сбръчкана блудница
с име Смърт.
Но не! Аз няма да заплача,
ще има време за тъга
когато вляза в мраморната зала
и крача за последен път сред урните
тъй нежно осветявани
от хладния пламък на вечността.

[DisappointedDreamer]

първото ми харесва; изразяваш се хубаво. бавно. студено и далечно. Продължавай!

едит:

13/02/13

Страхувам се, че няма да бъдеш първия докоснал сърцето ми. Лекарски сини ръкавици биха бъркали със скалпели като с черпаци. Не се тревожи, никога няма да излеят достатъчно от чувствата ми върху пода.



Все още ще ми останат няколко вдишвания. 

Ще си дръпна от цигара, докато гръдния ми кош избухне в лунен пушек. Ще изпия чаша студена вода и ще оставя звездите да станат част от мен (или аз - част от тях). После тихичко ще се засмея широко като изгрев.



А с последния си дъх пъзел от телата ни ще си направя. И когато ми е скучно, ще ни решавам отново и отново.

[Makenzi97]

Странник от години за мене е смеха,
сърцето ми е пълно със тревоги
напусна ме отдавна радостта
и мъка черна ме отрови.
Останах вече сам. Това е моята трагедия.
Под ноктестите пръсти на живота
потрепват струните на моята елегия.
О, мислех си, че съм намерил изхода,
но мисълта строши оковите:
лъжи били са всички истини,
единственият изход гроба е!

[DisappointedDreamer]

защо тъй си черноглед?

харесвам римите, не са насилвани. не харесва последния куплет (?).

///////

В грешка са - любов не ми липсва. Вечер нощта в леглото със завивки от звезди грижливо ме завива, а преди това - чаша кафе изпивам докато луната душ от облаци си взима. 

Често срещам вятърът в гората. Висок, брадат и неподържан. Като сирена тихичко слова изрича и после бавно и студено ме прегръща.

(прибирам се със сухи устни)



Общувам си с празни стаи и полепващият по мебелите прах. Слушам музика от скърцащи врати метални и пъзел от редица думички на обед си редя.



Но понякога луната от мен се скрива. Понякога вятърът с друга ми изневерява. Отказвам да пиша за Св. Валентин, но все търся в нечий очи да се изгубя.

[Blab]

връщате ме назад във форумните години<3

[Kaena Smith]

Makenzi97,пишеш прекрасно. :)


И най-накрая нещо редактирано и от мен :


Приказка

Дете била съм,но детето бил си ти,
наивно ми момче,благодаря ти,
без трикове,илюзии,очите ми отвори,
пораснах с липсата на еликсири и вълшебни гъби.

Не се сдобих със смелост,но научих,
че любовта от приказките е измама,
подобно на лъжите за чаровни принцове,
за феи,тикви-колесници,тролове и жаби прокълнати.

За спящите красавици - не са грешали,
били са прави,непробудно спяла съм и аз,
но от вечността целувка ме избави,
присъща не на благороден принц,а на злодей.

От омагьосания свят чрез истината ме спаси
и огледалото пропука се на хиляди парчета,
сърцето ледено на Снежната кралица се стопи,
декора срина се,разнесоха се ръкопляскания.

Останах занемяла,с червен бодил в ръка,
обляна от прожекторите,глуха,но прозряла :
за приказка били са нужни двама,
а досега била съм вечно само аз.

[DisappointedDreamer]

не пишете ли?


аз съм бурен в нечия
иначе перфектна градина -

бунтувам се; развалям, но никога
не градя

вирея сред ахименес и бегонии,
чиито красота омагьосват очи и умове.

с отвращение забелязват ме -
не ме гъделичкат ноздри, нито нежно розови устни

слагат ръкавици върху красиви (лоши) ръце -
и с погнуса дълбоко откъсват ме,

свършвам кафява, суха и груба, захвърлена
върху прашен цимент

свършвам необичана и грозна
като грешка в иначе перфектно есе.

[tori]

Лелее, не мога да повярвам, че ги открих. Някои са на повече от 2 години. Повечето са ужасни, другите са просто скучни и недомислени. Приятно четене и ако имате коментари, критики и въобще всичко - ЛС.

Свобода

Сълзите напират, а не мога да плача...
Нали съм голямо момиче -
да съм силна е нужно...

Но... сърцето не спира да ме подсеща,
че разума е нищо пред
сърцето биещо силно!

Аз искам във черно да бъда облечена,
да бягам във тъмна гора.
И сълзите да не крия вече, и сърцето свободно
да диша...

Обичам те, моя мъка черна! Обичам с бутилка да те заливам!
И ако мога - сестра кръвна ще бъда.
Ще служа послужно, със сълзи черни в очите,
защото... те обичам жестока!

Искам мастилени сърца да рисувам,
покапани с водка. И роклята черна да ме следва,
да тича със мене. Свободна!
Необезпокоявана да обичам.

----------

Цигара

Честито - поредната умряла нервна клетка!
Може би дори последната...
Не е ли смешно - очите са разширени,
кръв в сърцето не навлиза вече!
И в дробовете, кислород не влиза
само дим цигарен ги изпълва...
Всичко - замъглено, всичко - обезмислено, ОТНОВО...
И вече не обичам, и вече не живея...
Нормално - всеки някой ден умира,
но нужно ли е в толкоз мъка
тялото да се топи?!
И нужно ли е душата в дим да се затрива?!
И нужно ли е да тече червено от очите замъглени?!
И нужно ли е да живеем в толзок самота,
щом умираме накрая и нищо не остава?!
От нас, от изминали години и забравени моменти
остават само начупени предмети и
угарки от цигари тревни...
А дробовете черни след това разлагат се в земята.
Черно в черното отива, вярно...
Но нима се свършва с нас накрая?!
В ада всички пак горим ...
Като угарки от цигари
накрая всички си седим...

Аз умирам, топя се в тишина.
Аз съм загубена, пропаднала душа.

Ръката твоя силно стискам
и кръв от кожата тече.
Искам нещо да загатна -
няма смисъл да живееш,
за да страдаш на земята,
защото пак ще страдаш ти накрая,
но във Ада!

-------------

Самоубиец

Боли, но болката съм вече преодоляла.
Тя със мене тихо ляга всяка вечер и
шепне думи грозни, лоши, сакаш аз
съм заради смъртта ти виновна, отговорна.

Ти мислеше, че те лъжа, че не си единствен
в моя сух от сълзи поглед и ревнуваше ме
върло дори от въздуха зловонен,
дори от мрака зад вратата.

А аз те обичах от живота си повече, по-силно,
сякаж той от тебе зависише и ти беше него.
Сякаш никога до мен светлина нямаше да достигне
без теб и твоите очи красиви.

Аз на болката привикнах,
соленото в очите тихо аз изпих,
тъгата черна трудна преодолях,
на мрака станала съм аз сестра.

И нуждата от тебе утолих,
във чашата пропаднах бавно.
Сякаш ти единствено обичаше,
сякаш теб те беше най-много страх ...

Ти просто очите свои замъгли,
живота си погуби ти безславно.
Седна в старата кола и мръсна газ подаде.
Сблъсъка аз още чувам със скалите.

Сърцето спря и край - живота и за мене свърши.
Ти беш лош със мен, не вярваше във мойте думи.
живота си заради глупости отне,
все едно е даденост това небе,

което ти така обичаше да гледаш
и за мене да мечтаеш.
Сякаш ти омръзна от живота,
сякаш ти повярва на онези ?!

Стъклата в лицето дълго аз броях
и шумно плаках, но пропуснах
сигурно милион след преброения такъв.
Очите ти затворени седяха.

-----------------------------

Изневяра


Една прегръдка и си там, горе -
на седмото небе.
Една усмивка и търсиш
паралелни светове.
Една целувка и огън си жив,
внимавай да не ме изгориш.
Цялата на тебе ухая,
твойте извивки тялото ми запомнило,
запаметила съм дори думите грешни,
така съм завинаги с тебе.
Така съм красива, неустоима -
не искай да ми избягаш.

Тя е далече, няма дори да усети
по устните тихият плам.
Жена е красива, но
е жива в саксия,
а розите не виреят
под стъклен похлупак.
Тя съвсем скоро умира,
радвай се - с мене ще бъдеш. Законно.
Ще нижеш сърца на верижка
докато самият ти не умреш.

И все пак - тръгвай,
ако решиш. Твой проблем.
Само внимавай да не
ухаеш на мен!
Инак много би ревнувала
и много би плакала, а умира ...
Но не заради целувките би плакала,
а заради тихото красиво мълчание.

------------------------------------

Последно утро с теб


За последен път срещам утрото във твоите очи!
Утре от леглото ставай и бързо си върви!
Няма “Стига!” и няма “Остани!”,
послушай ме и вкъщи ти се прибери!

И ... моля те да бъдеш тиха,
все пак аз тебе ще сънувам,
млада и зелена си още,
Прекраснице! Ужаснице!

Морско си синя, моя сладка палачке
със детски невинни очи.
Устните ти събрали са вкус на толкова много сълзи,
колената са олющени, дивото у тебе още гори.

В ръката твоя нежна се сбира цялото небе,
чиста е душата на малкото дете.
Дяволитото във погледа личи,
но вземи сега и се позагърни!

Бял човек съм вече,
вярно - не слаб и изнемогващ,
но имай малко срама, ти мръснице малка,
лисица си жалка ...

Крадеш ти от любовта на издъхващ поет!
Заслужаваш бесило, заслужаваш сигурна смърт!
Хайде, лягай да спиш,
но утре сутрин ще си вървиш!

Ноща бе красива и съмна се рано,
тя стана, лицето си бледо от сълзите изми.
Цяла нощ не бе спала, устните и трепереха жално
и сини бяха станали от мъка по мене.

По възрастният дядо белобрад
бе хлътнала, хлапачката низка!
Тихо отвори вратата, в ръка със багажа,
аз я чух, защото също не спах.

На излизане се обърна и ме погледна,
а аз не издържах и извиках
“Стой тука още ден поне,
слънчево мое дете!”

----------------------------------------------

Времето тече

А времето скоростно минава,
дните бързо си летят
и във сърцето мъничко остава
споменът едничък, адски скъп.
И скоро може да не те огрява
вече мойта тиха нежна светлина.
Защото ... аз Човек съм, ХА!
Умирам и се раждам
само за секунди, само
за да вдишам грешен въздух.
Моя жизнен път е кратък, знаеш го,
дните са ми вече преброени,
малко са ми глъките небрежни.
Някой тих часовник горе
тъпо секундите ми на земята
шеметно изяжда и оставам само
спомена за мен, само звездна светлина.
И напразно са целувките омайни,
напразно е и тихата прегръдка.

[CoNviCt]

tori, "Свобода" e много ценно. Съветвам те да го запазиш. Вдъхнови ме да го анализирам сричка по сричка. Кога го написа? Какво те вдъхнови да го напишеш? И защо по дяволите, защо е било забравено досега?

[Makenzi97]

Експериментирах, не мога да преценя дали се е получило.
Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.

Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.

Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.

Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.

Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.

[Blab]

Експериментирах, не мога да преценя дали се е получило.
Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.

Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.

Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.

Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.

Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.
!

[CoNviCt]

Експериментирах, не мога да преценя дали се е получило.
Странник в нощта,
под пълна луна,
крача към мрачния замък.

Писък в нощта,
шум от крила,
сенките милват черния камък.

Красива жена,
с черна коса,
кожата бяла, очите й - пламък.

Болка в врата,
непрогледна тъма,
падам безжизнен на черния камък.

Студена ръка,
отпивам кръвта,
ще летя и аз, скоро, над мрачния замък.

Много черно в душата ти.

[anonymous895156]

Моренце проклето

Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам.
Вълните му тежки видях да заливат
и майка, и кака, и родния брат,
секунда преди от света да си идат,
заключени в просторна синя необят.
Отне ми семейство, отне ми приятел,
отне ми и моята първа любов,
уби в мен живеещия малък мечтател,
отне ми желанието за живот!
С туй теб те запомних, моренце проклето.
Море, ти превърна живота ми в ад!
Превърна ме мене във просяче клето,
принуден да ровя по кофите бях.
Дотегна ми вече! С какво го заслужих?
Какво ти направих поне ми кажи!
От всичко за теб едно нещо научих -
все с лошо наказваш семейства добри...
Сега съм във тебе, моренце убиец,
потъвъм надолу със камък в ръка.
пътувам към общосемейната участ.
Ах, сладка била е смъртта...

[did4yty]

dimitar,прекрасно ти е стихотворението..много чувствено..докосна ме,браво!

Ето и моето,но няма заглавие :)

Надали ще кажа някога,че съжалявам.
Виж,повярвай ми,опитвала съм много.
Не моля за прошка,нито прощавам.
Не,че не искам,а просто не мога..

Чувствам се слаба и е непоносимо
понеже често бях преди играчка.
Сърцето ми свикна да е лесно ранимо,
чуждите думи все още ме мачкат..

Но взех мерки,за да няма вече белези.
Беше ми писнало да ми се присмиват.
За това отблъсквах хората от себе си,
а после ги мразех,защото си отиват.

Знам,нечестно е,но какво можех да сторя?!
Тогава,човече,бях на 8 години точно,
а трябваше сама срещу всички да се боря.
Бях безпомощна,когато всичко започна..

Но нещо се обърка с плана да се отдалеча.
Мисля,че заключих вярата в чекмеджето си.
Без да искам по пътя загубих ключа
и просто спрях да допускам хора в сърцето си..

Не беше нарочно,нещо в мен се промени.
Съмнението вървеше с мен неотлъчно.
Някакси болката с..нищо се замени.
Не исках да стане така и сега ми е мъчно..

Какво да кажа,ако питат "Какво ти има"?
"Не ми се говори" или "Ще се оправя"?
Може би ме е страх да бъда уязвима,
защото криенето е всичко,което правя..

Какво да отвърна,ако ми каже "Обичам те"?
Да се усмихна ли,или да кажа "Добре"?
Може би тогава интересът му ще замре,
когато му кажа,че още съм разбито сърце..

Най-вероятно и той ще си тръгне,
ще започна сама да се наранявам.
Но дори и сърцето ми да изтръгне,
надали ще кажа някога,че съжалявам..

[noworries]

С интерес изчетох стихотворенията ви,има някои който наистина са прекрасни ..Ето нещо и от мен,не е нищо особено, от време на време понаписвам по нещо ^^


Спусна се мрак,
обгърна я тишина
Пред нея отноново беше най-големия й страх,
наречен самота.
Присви очи,бавно спусна се сълза,
как й се искаше всичко отново да бъде игра.
Къде сбърка,какво се промени,
необходимо ли беше да останат само спомени?

Погледът,душата,изпълнени с разочарование,
значеше ли нещо нейното желание?
Без да има на кого да се довери,
липсвайки й някой с когото да сподели.
Тя отново се чувстваше толкова сама,
а всичко около нея сякаш бе просто лъжа.

[did4yty]

:)

До вчера се усмихваше,днес избяга на далече.
Не искам да повярвам,че няма да се върнеш вече.
И няма да те видя,да докосна топла ръката ти,
нито да разрошиш на шега косата ми..

Закъснявам за училище,стани и ме закарай!
Излях вода,счупих чиния,стани и ми се скарай!
Направи нещо,моля те,не можеш само така да стоиш..
Сънувах кошмар,къде си?Трябва да ме успокоиш.

Още имам нужда от теб,защо спря да живееш?
Сега ще се събудя,ще ти разкажа това,а ти ще се смееш.
И ще кажеш,че никъде няма да ходиш,да.
Аз съм твоето малко момиче,винаги ще е така!

Стаята мирише на теб,дрехите ти са в гардероба.
Твърде рано е за мен да ти стоя на гроба..
Кажи ми след това,как спокойно да заспя?
Имам нужда отново да ти чуя смеха..


Отново да видя сутрин с упражнения да се разтягаш.
Отново да чуя:"Стана късно,хайде да си лягаш!"..
Никой не ми обяснява защо..Мъката ми е толкова голяма..
Как един ден си тук,а следващият просто те няма?!...

[Makenzi97]

Изсъхва цветето в ръката ми,
превръща се на прах,
тресе се под тежки стъпки земята,
учудващо - не чувствам страх.

Зная какво ще се случи,
такава ми била съдбата.
Аз си избрах този път
и аз ще платя цената.

Зная, че днес ще умра,
моето време изтече.
Обръщам се бавно, поглеждам назад,
поглеждам, но късно е вече.

[Blab]

добре, ще пусна 2 реда, които не са нови, но са най-кратката форма на любовна поезия, излизала от мен.
//и на която предното поколение форумни поети усилено се забавлява напоследък:Д

излизаме от театъра
и вече сме Волтрони
ти краката
аз главата
ще се пипаме
и ще говорим
май но

--------

и това, защото виждам, че предпочитате по-класическите форми:

al niente

кресчендото в гласа ти чупи
перилата на хипоталамуса
тик-так на мъжката душа
вибрира камертон в устата ти
кажи го

кажи кажи кажи кажи го
2, 3, 1, 2, 3, 3, 3, 1, 2, 3,
боцкаш се с окситоцин
дали помага
танцуваш валс и пак си ти
напред назад сега тогава

[anonymous708973]

Ако тръгнеш да си анализираш стихотворенията, какво би казала?

[Blab]

че поезията ми е супер яка! хах:Д

//ето ви още едно, по-...комуникативно:Д (http://art7ess.wordpress.com/2011/01/28/9-good-morning/)

[Makenzi97]

Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.

[DisappointedDreamer]

че поезията ми е супер яка! хах:Д

//ето ви още едно, по-...комуникативно:Д (http://art7ess.wordpress.com/2011/01/28/9-good-morning/)

<3
следвах те.

Макензи, твоите думи трябва да покажа на моя :Д хах.

[CoNviCt]

че поезията ми е супер яка! хах:Д

//ето ви още едно, по-...комуникативно:Д (http://art7ess.wordpress.com/2011/01/28/9-good-morning/)

Самоиронията е на място.

[Blab]

ахахахах, добре:Д

//Макензи страшно ми напомня за Enough и ScionOfStorm. ровнете ги, ако решите. радвам ви се на темата. преди години имаше силно поетично поколение във форума. приветствам раздвижването)

ето, да не флуудя. спИциално за Конвикт:Д
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/400878-3-33

[DisappointedDreamer]

Приличаш на женска версия (=>повече любов) на Буковски.

[Deadlock]

Ето нещо мое.


Лампата е уморена.
Хвърля светлина
с тежките си пръсти
върху мен
и нехайно наблюдава
тъжния ми опит
да се капсулирам в нея
и да се забравя.

Тъмното се крие
прашно на тавана.
Денем стъпките му
призрачни
преминават кожата ми
и с венозно гмуркане
вливат се в кръвта ми
на безбожник.

Дъното е бреговете,
някога удавени
в болничното осветление
на сърцето.
Някой търси миди.
Само ще поплува
в празното
и ще си отиде.

[Millen4ety]

Не знаеш ли какво е
любов зад очи от лед..
и това, което се крие, що е,
при всеки мой смях превзет..
разбрали биха неколцина
как се опитвам да разбия
леда в моята камина
и истинската мене да открия..
живот, като огън във Небраска
- душата зад любимата ми маска..

[DisappointedDreamer]

изчети ме като ноти
върху лист в забравен кабинет по музика,
понякога
избързвам върху прашен път,
понякога
дишам този прах под формата на сълзи

движа се в такт от пияни стъпки в
градина от цветя,
и такт от две души, любовници-
неопитни, попили суровата любов
на младостта

изпуши ме като своите цигари -
бавно, дълго
сякаш се страхуваш, че утре ще се изпаря,

а усните така болят, когато ги оставяш голи.

[anonymous708973]

Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.

Толкова Далчев. Гр.

[did4yty]

Нека махнем маските,не искам игрички.
И ако още не знаеш,не съм като всички.
Знаеш,че съм слаба,моля те не ме залъгвай
и щом не ме искаш,по-добре си тръгвай!

Ще си спестя абстракциите и ще бъда ясна:
Искам те само за мен и сега ми проблясна,
че мразя да ме правиш такава,но те обожавам!
Познаваш ме по-добре,от колкото сама се познавам..

И не издържам,толкова те искам,че изгарям!!
Бих дала всичко с теб поне да разговарям.
Полудявам,а не зная как го правиш,
толкова лесно и добре със мен боравиш!

Чудо е,защото не съм изобщo лесна,
а ти просто изникна от някъде и ме отплесна
от това,което съм от и всичко останало..
Не си падам по хората,какво ме е прихванало?!

Ти си ме обсебил,махни се сега!
Не,почакай,върни се,беше просто шега.
Нямам сила да те пусна,казах го,ЕТО!
Сега имаш пълното право да ми разбиеш сърцето!

Твоя съм,слаба съм,нож зад гърба си си скрил.
Ще те разбера,ако би го в мене забил..
Ккой ли не би,ако ме види такава?!
Безпомощна,жалка и психически не здрава..

Най-горещо желая да припадна в ръцете ти.
Вътрешно знам,че съм докоснала сърцето ти.
Знам,че ти пука дали ще съм тук.
Знам,че ти пука дали ще бъда с друг.

Напълно съм твоя,буквално и преносно!
Без теб в живота ми,времето би било смъртоносно..
А относно всички други,просто подминах ги.
Обречена съм и ще бъда твоя завинаги!!

[Novellu]

Да болен е болестно!

Да си болен е болестно,
и ми е лошо, но не знам защо.
Дразнеща кашлица мръсна,
защо по мене пръсна ?

Ужасена съм от този шум,
на кашлицата острия куршум.
Дето мене ме прихвана,
и всичко в мене схвана!

Ако има грешки не ме винете :Д

[anonymous895156]

Така остана, любов за двама,
любов за двама, споделена от един.
Безгрижни двама, но теб те няма,
и чувствата изпитвам ги самин.

[DieselBlood]

Едно начало. Другата част ще я мисля по-късно.

Последно сбогом.

Последно сбогом взимам с моя роден град
Ах, как ще липсват тез' павета.
Където слушахме си музика без такт,
прогонени от страшни БМВ-та.

[goldenfairy]

Посветено на "Ф"

извади от тая красива усмивка
тия грозни зъби, че си магнит
за гадни мисли и отчайващи звуци

ти си не просто путка, ти си гадна
путка

доста добре прикрито наивна,
с уста, пълна с двудневни фасове
от червен Marlboro и очи, толкова празни,
чак създаващи илюзия за дълбочина

не ме кефиш, на моменти - хич,
ама т'ва е щот' си гадна путка
и ти е простено


(предполагам за много ще е неразбираемо, не търсете смисъл...то говори само за себе си)

[LilB]

Много хубави стихотворения и аз пиша, но някакси ме е страх как ще го приемат хората ...

[BrokenxCreature]

Това е първото ми стихотворение, съжалявам ако отделеното от вас време, за да го прочетете, е напразно..

Какво е по лицето ти сълзи да се стичат?
А какво е глупак да те наричат?
Никой сърцето ти да вижда,
ала бясно да те ненавижда!

Всяка вечер в леглото скрит,
целият в сълзите си покрит...
Къде сгреши, не осъзнаваш,
ала всичко, което чувстваш е, че преиграваш..

И вместо мнението си да изкажеш,
решаваш сам да се накажеш.
И вместо да бъдеш различен,
избираш ти да си двуличен...

Ето на-животът продължава,
всеки иска да се надиграва,
но даже скоро той да свърши,
ти ще чакаш и ще чакаш някой друг да го довърши!

[did4yty]

Днес те сънувах.Бях в ръцете ти и те целувах..
Биехме се,ти прегръщаше ме,като атакувах..
Вдигна ме високо,нежно ме целуна..Бях в рай..
Държах ръката ти и смеехме се до безкрай..

Обикаляхме улици,хванати за ръцете.
Даже сега като лудо ми бие сърцето.
Каза,че ще си до мене винаги,събудих се.
Затворих си очите и да сънувам потрудих се.

После пак беше там,до мен на леглото..
Сгуших се в теб и плаках, защото
пак ще се събудя без теб,а те искам ужасно..
В прегръдките ти чувствам се най-безопасно..

Трябваш ми,но далече си,а не знаеш дори..
Колко влюбена съм в тебе,че чак ме боли ..
Желая те толкова много,едвам сърцето ми диша..
Толкова е силно,че не мога даже да опиша..

Искам те завинаги с мен и съжалявам,
ако притискам те така и ако те вбесявам,
но обожавам те просто,а ти си далече..
Още помня всички мили думи,които изрече..

Готова съм на всичко дори за една.
Радвам се с теб и на малките неща.
Твоя съм,на всичко съм готова,за да си щастлив..
Господи,прекрасен си,толкова си красив..

Видя ти те,помисли,защото ще се отпусна..
И веднъж прегърна ли те,няма да те пусна!

[tori]

Моренце проклето

Спускам се дълбоко, дълбоко в морето.
Макар и жестоко, без страх влизам там.
Макар че това е местото, което
отне моя татко, отне го без срам.
Вълните му тежки видях да заливат
и майка, и кака, и родния брат,
секунда преди от света да си идат,
заключени в просторна синя необят.
Отне ми семейство, отне ми приятел,
отне ми и моята първа любов,
уби в мен живеещия малък мечтател,
отне ми желанието за живот!
С туй теб те запомних, моренце проклето.
Море, ти превърна живота ми в ад!
Превърна ме мене във просяче клето,
принуден да ровя по кофите бях.
Дотегна ми вече! С какво го заслужих?
Какво ти направих поне ми кажи!
От всичко за теб едно нещо научих -
все с лошо наказваш семейства добри...
Сега съм във тебе, моренце убиец,
потъвъм надолу със камък в ръка.
пътувам към общосемейната участ.
Ах, сладка била е смъртта...
Докосващо.

[monika__9797]

Малко ме е срам ама ....


Чувството да бъдеш….


Слънцето изгряваше,
Луната се спускаше,
Любовта ми не утихваше,
А сърцето не привикваше.


Не знам как се нарича този стил, но повече ми харесва да са кратки точни и ясни :D
Ама не може да се сравни с вашите това го написах само ейтака за 5 мин. :))


Не е нормално !

Не мога да разбера, какво точно ми има,
Или да определя някакви симптоми,
Знам само, че сърцето ми забива,
Щом видя твоите очи.


Не е нормално усещам аз,
Плаче ми се всеки час,
Щом не мога да те имам,
Явно само ще се свивам.


И накрая,
Болката не ще утихне,
Чувствата не ще спрат,
Просто дните ще летят

още едно .. :D

[prosto_chovek]

Малко ме е срам ама ....


Чувството да бъдеш….


Слънцето изгряваше,
Луната се спускаше,
Любовта ми не утихваше,
А сърцето не привикваше.


Не знам как се нарича този стил, но повече ми харесва да са кратки точни и ясни :D
Ама не може да се сравни с вашите това го написах само ейтака за 5 мин. :))

Хубаво е, харесва ми.

[monika__9797]

Хубаво е, харесва ми.




Мерси много :)

[prosto_chovek]

Мерси много :)

Не спирай да пишеш, пробвай нещо малко по - дълго, имаш изказ.

[DisappointedDreamer]

мех


делят ни километри осеяни със
твоя гняв
тялото ми е небе в сиво, настръхналата кожа -
дъжд.

плъзгам очите мокри по леда в твоите,
вдигаш юмрук към мен,
но не успяваш да разтвориш пръсти

нощем слушам как насън проблемите изливаш
си
в кратерите на луната,

целувам устните ти, но сякаш нощта ти е
любовница

уморено гледам те, думите изсъхнаха
по повърхността на бузите.

Обичам те,
но не можеш да обичаш себе си.

[did4yty]

"Когато съм с теб сякаш светът изчезва сам"

Не знам как да го опиша. Дори не знам как стана..
Магьосник трябва да си, друго обяснение няма..
Нямаш си и на идея колко силно сърцето ми бие.
Винаги, когато те видя корема ми решава да се свие.

При всеки звук, всеки човек, се надявам да си ти..
За теб е всяка мисъл, която в главата ми се върти.
Нещо просто някак към теб все ме влачи..
Едвам заспивам нощем..Дали това нещо значи?

Очаквам следващата ни среща с нетърпение.
Подбирайки си думите, изпитвам затруднение.
Липсваш ми всяка секунда, това е вече прекалено..
Как направи съзнанието ми да е толкова заслепено?!

Различен си, наистина. Знам, че това е доста банално..
Но хич да не излизаш от главата ми..Не е нормално..
Чувствам се сама дори и сред хора, може ли така?
А при вида ти да не ме държат и собствените ми крака?

Когато съм с теб сякаш светът изчезва сам.
И много се обърквам, защото знам, че е там,
но просто го няма..Прояви малко човечност
и ми обясни как секунда без теб е цяла вечност?!

Защото аз не схващам. А ти дали схващаш?
Как всеки път искам да ме целунеш, когато ме изпращаш?
Как така само теб като видя и започвам да грея?
Как не мога да си представя дали без теб ще живея?

Кажи, че е нормално, защото се чувствам странно..
Да лягам и да ставам,и да си в главата ми непрестанно..
Виж, аз имам предложение - време да не губим!
Нека да държим ръце, да ме целунеш и после да се влюбим!

Може ли мнение? Благодаря предварително ^^

[tori]

Понякога звуча глупаво,
малко съм нелогична,
малко разпиляна.
Понякога ме боли и
няма видима причина.
Обикновено нямам рими,
просто си показвам душата
и очаквам малко обич и
писмо! Ако някой е навит,
нека вземе празен лист,
писалка и душа!
Лесен е адреса -
пратете го на вятъра,
морето също ще помогне.
Може и в усмивките на хората
да го оставите, аз все пак ще
го открия някак.
Да обобщя - странна съм ви
и като че ли съм неразбрана.
Май съм влюбена - във свободата,
може и във Него.
Не знам нищо друго, само знам, че
любовта ми побира спокойно
пет-шест пъти Юпитер и пак остава.

[Ninitoo]

Тихо е , навън е пълен мрак .
Тъмни мисли пак играят си в ума ми .
Сърцето ми тупти в такт ,
пулсира в танц с него тялото ми .

Вцепенила съм се и не мога да помръдна .
Чувствам се по-лека от перце .
Светът около мене бавно избледнява
и в миг изчезва парченце по парче .

А всичко струва ми се черно-бяло .
Все по-скучен и студен е всеки ден .
Надали ще има лъч надежда ,
надали ще има щастие за мен .

Но нещо в тъмното проблясна .
Искрица малка в сенките се заигра ,
заподскача покрай мене и прерастна
в пожар от чувства и от суета .


- просто няколко стиха , които написах в една самотна нощ

[Dumb]

Яяя Теа : ))
Сега и аз си спомних как си правихме "батъли" :Д
Не спамя

"Когато стърготините на тялото" ми се омесват в родопски одеяла
и пак е 12 без 10, потъвам в едно меко и топло безвремие.

Говори ми се или пък ми си мълчи, но по хубавия начин...
Той спи до мен като бебе и срича... и бълнува за небета...
и си мълча с него по хубавия начин,
а той ми разказва сънищата си с клепачи

[tori]

Яяя Теа : ))
Сега и аз си спомних как си правихме "батъли" :Д
Не спамя

"Когато стърготините на тялото" ми се омесват в родопски одеяла
и пак е 12 без 10, потъвам в едно меко и топло безвремие.

Говори ми се или пък ми си мълчи, но по хубавия начин...
Той спи до мен като бебе и срича... и бълнува за небета...
и си мълча с него по хубавия начин,
а той ми разказва сънищата си с клепачи

Красиво.

[anonymous895156]

Валят лъчи.
Алени облаци, съшити с мечти,
там издъхват.
Нощта на червения мрак е,
нощта на червения мрак.
На белия свършиха дните.
Блести полумесецът, плачат звездите,
и тегне над нас пак и пак
нощта на червения мрак.

[Ninitoo]

Злоба

Заболя ме главата от всичката злоба,
от обидите изказани по мой адрес,
от намеци и от тревога
заради нечий чужд комплекс .

Боли ме от погледите явни,
изпълнени с омраза и със суета,
от приказките празни
и проклетата тъга.

Усмихвам се, ала с усмивка
по-изкуствена и от преди.
Силна съм, но не издържам
от напрежението, от лъжи.

И честно казано, започва да ми писва
да се преструвам и да търпя,
да бъда поредната жертва
в чужда до сега война.

Какво толкова им сторих,
че намразиха ме те така
и стовариха цялата си злоба
върху нечия невинна душа.

Хората са мразили, мразят
и ще мразят до края на света.
Но нужна ли е тази злоба,
безгранична при това ?

[Wwwooow]

Злоба

Заболя ме главата от всичката злоба,
от обидите изказани по мой адрес,
от намеци и от тревога
заради нечий чужд комплекс .

Боли ме от погледите явни,
изпълнени с омраза и със суета,
от приказките празни
и проклетата тъга.

Усмихвам се, ала с усмивка
по-изкуствена и от преди.
Силна съм, но не издържам
от напрежението, от лъжи.

И честно казано, започва да ми писва
да се преструвам и да търпя,
да бъда поредната жертва
в чужда до сега война.

Какво толкова им сторих,
че намразиха ме те така
и стовариха цялата си злоба
върху нечия невинна душа.

Хората са мразили, мразят
и ще мразят до края на света.
Но нужна ли е тази злоба,
безгранична при това ?
Доста е добро,Браво !

[tori]

Съжалявам, че избягах,
ала птиците не могат
да стоят твърде далеч
от небето.
Нещо ме накара
да си плюя на
крилата и да литна
бързо-бързо.
Точно за това сега
седя пред теб и
моля със наведена
глава.
Прости ми тази волност
да изпитвам чувства.
Не ме наказвай и
не ме мрази.
Достатъчно загубих -
не мога мислите
да укротя.
Пърхат си свободно...
А аз искам да се извиня,
не ме наказвай, че
избягах само.
И не ме мрази.

[tori]

Ти си моята малка точица светлина
в голямата бездна на нищото.
Обичам да пропадам там заради тебе.
Ти си сладка тишина, звъннала
сред силните викове.
Открояваш се понеже си синьо
сред всичкото сиво и общо взето си
в.с.и.ч.к.о.

[Ninitoo]

Тайничко откраднат поглед,
макар и то прикрит,
достатъчен е да забие
сърцето ми в този миг.

Достатъчен да зная, че ти пука,
че мислиш ти за мен,
че не си забравил тез очи,
коит те търсят всеки ден.

Докажи, че си различен,
че не ще ме нараниш,
че не си играеш с мене
и не се опитваш да ме заблудиш.

Може да съм глупава, наивна,
поднасяйки сърцето си така,
но приемеш ли го, обещай ми
да го пазиш скрито от света.

[anonymous895156]

Когато те погледна
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,

а искам ли за себе си
момиче като теб,

създаващо небрежно
любов между измама?

[IncendiaSanctus]

Когато те погледна
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,

а искам ли за себе си
момиче като теб,

създаващо небрежно
любов между измама?

Това ми хареса :)
Едно от невероятно малкото стихотворения, които спазват ритмиката и са с правилния брой срички където трябва.
Освен това е хубаво, кратко и смислено.
На Dumb също е привлекателно, много интересно, само това със "стърготините" не го схванах, някаква референция към нещо ли е ? Някакво... странно ми стои.

[POLINUTE]

Айде едно и от мен.
За миг

И щом ноща прегърне ме в измама,
ще видя пак лицето ти до мен.
Усмихната ще съм, дори засмяна,
в твоите прегръдки, стоплящи ме като в слънчев ден.

Зная, за секунди ще отмине
този миг така желан.
И утрото измамата ще срине,
ще остане празна мойта длан.

И щом ноща прегърне ме в измама,
ще видя пак лицето ти до мен.
И згушена във теб ще ти прошепна,
че ти любов-всичко си за мен!

[Ninitoo]

Гледаш ме и си мислиш,
че те обожавам,
но истината е, че
просто те съжалявам!

Поглеждам те и нищо в мене не потръпва!
И пеперудите изчезнаха в миг.
Дори сърцето ми не трепва!
Всички чувства замразих!

Отблъскваш ме със своя егоизъм,
самочувствие без край.
И чувствам, че не те познавам.
Студен и груб си станал, май.

Обичах те, не го отричам,
но днес си вече друг.
Не мога повече да ти се вричам.
С(ъс) тебе бях до тук!

[izka]

За Него

Дали ще помниш още някой ден
очите, които без да искат
намираха всичко в твоите...

Дали ще искаш да си спомняш някой ден
ръцете и устните сега далечни,
които преди сключвайки се с твойте,
пренасяха в светове далечни...

Дали ще помниш още мен,
която срещна неочаквано със поглед,
която предаде се изцяло
в твоите само, в ничии други ръце...

Дали ще помниш любовта ми,
която никога не спря да те зове,
която ти разпали жадно,
а после раздели на две...

Сега не искам път назад,
макар и да ми липсваш много...
Искам да те скрия в мен,
но без да казвам „Сбогом!”...

[izka]

Написах още едно...

Любовта се губи по малко...

С времето те губя бавно,
с времето се заличи от мен,
няма го последното докосване,
не помня дори последния ни ден...

С времето съм те губела и преди,
докато те докосвах още, целувах дори,
докато едва ли времето,
ние пиляхме любовта ни...

Сега съзнавам още
как изплъзвала се нежността и всичко между нас
как и топлината бе студена,
замлъкнал бе детинския ни глас...

Как сгушени седяхме дълго
и сякаш цял свят ни деля,
как целувката бе станала измама
и от докосването боля...

[Supermassive____]

Попитаха ме дали вярвам. Познавам много грешници, които живеят дълго и доволно, познавах много добри хора, които страдаха. Казаха ми, че след смърта си всеки получава това което заслужава.. Не знам. Но имам предчувствие, че скоро ще разбера истината. Сега съм спокоен, нищо не ме тревожи. Някой път усещам нещо но само за миг. Прибирам го в мен и веднага след това го забравям. Някой път се усмихвам без да влагам нищо в това.. Просто гримаса и толкоз.

[anonymous895156]

НИГЕРИЙСКО ДЪРВО ЗА БАНАНИ

На дърво за банани в Нигерия
се качило дете и през рамо
окачило на себе си кошница.
Три чувала останали само
за деня и награда очаквали
то, майка му и сестра му –
да не са тази вечер пак гладни
и жадни,
и мудни,
и заслон да си имат –
тяхна защита от поройни мусони
са единствено тежките клони.
- По-нагоре! –
извикала майката.
(там се виждали още банани)
покатерил се малкият – браво му.
Десет метра високото станало,
виждал цялата суша отгоре,
и на майка си той се замолил
да не са връща долу. Скрил
очите си, сълзите си, тъгата си,
при вида на големия кораб,
който плавал ли, плавал ли,
плавал, със банани далеч към Европа.
„Аз не мога да ида“ – помислил си
и подхвърлил към коша банани, -
но бананите могат. Те движат се
безпроблемно и тук, и в света ни,
може би, защото са хубави. Аз не съм“ –
и заплакал горчиво
и едната сълза му попаднала
вътре в коша с банани. Уж мило
на потока след малко събраното
но сълзата не му се отмила,
а напротив – попивала здравата.

А по кораби после бананите
акустирали бързо в Бургас
и в съня си детенцето малко
било вътре във прашен сандък,
то стояло до рамо с другарите.
Светлината видели след час
и изкарали бързо продукцията
на хуманните работодатели.
Но детенцето хич не посърнало,
щом видяло, какво е в България,
то сияело.
Сигурно знаело,
че туй не е и сън, а мечта,
но дори и да не е, желаело
да остане във тази страна -
тук поне не виреят банани.

[tori]

И пак съм
счупена,
и пак -
обезверена.
И пак ви
мразя
всички,
всички,
всички...
Затрийте ме,
защо съм се
родила аз?!
Това е
мойта
грешка.
Нали ви
преча,
какво ви
коства -
убийте ме,
изяжте ме,
разбийте ме.
Отново.

[anonymous895156]

ТАБЕЛИ

Черното покривало на нощта
отдавна е замрежило
погледа на минувачите.
Табелите с изтрити имена
на автогарите и магазините,
в които хората са се вторачили,
днес служат за съветници
единствено на проститутките
в безпаричните им вечери.
Никой не се вглежда в тях, никой.
Там, от другата страна,
стои изправена табела,
надписана с големи букви:
„Моля, дайте ми храна“.
Хората във миг обръщат
главата си назад,
към непотребните табели.
Избират тях да прочетат,
макар че веч са избелели.
За сетен ден си обещават:
„Това е за последен път“.

[lidilidi]

Повечето са много хубави ! Браво !
А ето и едно от мен :)



Щастие

С четка и боички цветни
ще нарисувам слънчевия ден,
ще нарисувам всички усмихнати и летни,
от сърцето ми ще идва всичко, от самата мен.

Ще има пролетни цветчета,
ще има красота и смях,
ще има разцъфнали лалета,
ще бъда както в детството си бях.

На картината ще съм като в сън
с усмивка до уши, щастлива,
с приятели по детски ще се гоним вън,
отново ще съм като котенце игрива.

Ще жужа като пчелите,
ще се смея силно, в захлас,
ще плувам лете в реките,
ще викам докат' имам глас.

От щастието лятно ще преливам -
чак заразно ще е то,
с слово-стни потоци хора ще заливам
Ах, ЩАСТИЕ, щастие едно.

[102]

Влизам аз във темата с възхита,
гол и бос, за баба Гита.
Забелязвам, че сте смели,
рими много сте въвели.
Жалко, че са тъпи.
Като със лопата изкопани
и сякак преебани.

[Kaena Smith]

Нещо от след 00:00 днес....


Вълча обич

За миг помислям,че съм в Рая,
оглеждам се наоколо - дървета,
реката шумно отброява
откраднатото време.
Сега почти я виждам...
бяла плът,червена рокля,
прозрачният ѝ шал върху увиснал клон,
засмените очи,красивите ѝ устни.
Последвалата сцена все ме ужасява :
аленият шал,отнесен от водата,
демонът със сините очи,
момичето със зейналата на гърдите,дупка.
"Сърцето ѝ,сърцето ѝ,о,Боже",шепна,
поглеждам демоничните очи :
"Щом като смъртен,си неспособен да го притежаваш,
изяж го като вълк!"

[Kaena Smith]

Кралят и любимият му бурен


Обичах те,защото бе различна,
със думите си,устните,очите
напомняше ми история любима,
за кралят и скъпият му бурен.
"Растял във кралската градина бурен,
чийто корен не успели да изтръгнат,
заобикаляли го в изобилие високомерни рози,
но не помръднал той и със сантиметър.
На волята му за живот се чудил дълго кралят ,
на упоритостта му сутрин се усмихвал
и не след дълго тайно го обикнал,
защото розите повeхват и омръзват.
Ала след време той кралица си намерил,
презирала тя "плевелът" от вдън душа,
не се стърпяла и във знак на обич,
поискала омразният ѝ корен.
И кралят във палач на любовта си се превърнал,
единствен буренът изкоренил,
на своята кралица коренът му връчил,
поднесъл го върху поднос от злато,през сълзи."
Не помня краят на историята,за жалост...
навярно,кралят е обезумял от мъка,
кралицата оттеглила се в манастир,
а буренът превърнал се във прах.


Прости ми,че ти отредих съдба на бурен,
прости на краля,ролята му взех,
прости и на кралицата,която ме остави,
защото със сърцето ти,умря и част от мен...

[noworries]

Май ми дойде музата в 2-3 през нощта..Не е завършено/а как е започнато и аз не знам ;d/

Сърцето-разбито,измъчено тупти
априлският дъжд сякаш тихо шепти
отмива сълзите от нежното лице
Свити в юмрук,треперещи от студ ръце
болка,яд,тъга и самота
това изпитва нейната душа
Дали ще може да застане и срещу това
в какви окови сама се окова
До колко заслужава си борбата
щом ясна е битката срещу съдбата
Мразеше това-да бъде така уязвима
Не може повече да бъде толкова ранима
ше посреща вcеки следващ ден
с поглед все по-безжизнен и студен
А накрая ще закрачи през калта
Напук на всичко с високо вдигната глава

[Teaa]

"Болка"

Чувстваш се непотребен,
сякаш си вещ,
от тъжни мисли си обсебен
и животът ти изгаря като свещ.
Сърцето ти е празно, душата - и тя..
Имаш само студена самота...
Мечтите ти са пепел, надеждите - прах,
останали са ти само болка и страх.
Искаш да избягаш, да потънеш в забрава,
духът ти отлита, но тялото остава.
Колко мъка още можеш да понесеш,
колко рани още в сърцето си ще събереш?
Затваряш очи и вече си друг,
обичта я няма, омразата е тук...
надделява тя над всичко човешко,
но да дишаш с нея е още по-тежко.
След цял един живот, пълен с доброта,
остава ти сърце, пълно с празнота...
А ти искаш само да разпериш ръце, над всичко да се извисиш,
унесен в забрава с птиците да полетиш
и да достигнеш други светове,
изпъстрени с по-малко тъмни цветове...

[anonymous895156]

Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля –
това е твоят съдбоносен личен избор.

Но
позволи ми теб да те запомня,
целувките, моментите на нежност,
дори и неприятните моменти,
дори когато чувствах те далече...
Аз винаги,
аз винаги,
аз винаги
оставял съм ти мойта принадлежност
като парченце от бонбонена кутия -
един глупак, решил, че има вечност,
захвърлил настрана очи за другиго,
освен за теб.

[pegasis]

})i({ За моята Муза })i({

Веднъж аз грабнах уверено молива
и казах си "момиче ще създам" .
Не мислех, че ще стане толкова красива,
но факт е вече, че я има и е там.

Тя изпълни листите ми бели,
тя изпълни моето сърце.
Една към друга сега сме се навели
и й пея нежно като на малко дете.

Рисувам я във всевъзможни пози,
изпълвам я със най-красиви цветове,
пред вратата й оставих рози,
но, уви, родени сме в различни светове.

О, мила моя, и тази нощ не спах
нали не те е страх от моя глас ?
Обичам те дори и да е грях.
Но дали ти пречи, че момиче съм и аз ?

Очите ти са като две карамелени капки,
а тялото ти бяло е като снега.
И устните ти-розови и сладки...
Прости ми, моя муза, но те искам на мига.

За теб в лист хартия ще се превърна
и всичко ще загубя в този ден.
Във моя собствен свят не ще се върна
единствено и само ти да си до мен.

Защо избяга скришно ти от мен?
Не искам друга муза аз да имам.
Без да мисля за теб не минава и ден.
И думите си, и съдбата си проклинам.

Пореден лист от скицника се вее сам
и пак те виждам, като порцелан си бяла
Не си моя, но и не искам да те дам,
но всичко давам, за да те пазя цяла.

Изсъхват розите, оставят само прах
и бавно посивяват моите моливи.
Обзета съм от ревност, гняв и страх
и лятото ми тъне във облаци сиви.

Къде си ти? Нима отишла си на юг
като птиците да търсиш малко топлина?
А може би, намерила си някой друг,
във чийто свят да пръскаш светлина.

Не исках да те вържа или окова.
И нямам място в тези листи
Не мога да ти причиня това.
Но знам, че чувствата към теб са чисти.

Дори да искам да те прибера
ти пак ще бъдеш птичка дива.
Но моля те, бъди така добра
и обещай ми, че ще си щастлива.

Не бягай далече, принцесо на мрака,
не следвай северните ветрове.
Аз може да умра, но тук ще те чакам
и искам съдбата вкъщи да те доведе.

Цветовете ми дъждът размива
и думите ми чезнат във нощта.
Сърцето ми във паяжини се обвива
докато бавно залинявам в самота.

Ще се надявам ти вратата да отвориш
и в стаята да влезе светлина.
Ще чакам нежно да ми проговориш,
защото писна ми да съм сама.

Имай милост, ти създание прекрасно
и позволи ми да остана с теб.
Защо убиваш ме, не ми е ясно.
От цветове създадох те, а не от лед.

Ще гледам аз през тясната пролука
и тихичко ще си шептя.
За думите ми ти си глуха
и сляпа си за любовта.

-Randomee

[tori]

А момичето над мен... Ох, причини ми сърцелуп. Толкова е... болезнено... Май ми прехвърли от свойта муза обаче. Благодаря.


Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля –
това е твоят съдбоносен личен избор.

Но
позволи ми теб да те запомня,
целувките, моментите на нежност,
дори и неприятните моменти,
дори когато чувствах те далече...
Аз винаги,
аз винаги,
аз винаги
оставял съм ти мойта принадлежност
като парченце от бонбонена кутия -
един глупак, решил, че има вечност,
захвърлил настрана очи за другиго,
освен за теб.
Обича.

[Cold_Tearsss]

Стефинце, искам стихче от тебе!

щщщ... ми сбъднеш ли желанието??

или трябва да ти платя

[8bit]

Отивам да пия,
да ви го набия.

[Jeni^^]

Всички тук пишете много хубаво :)
А ето и аз какво съм написала

Много момчета има по света, а
аз съм пълна с тъга, защото
само тебе искам, само в теб да се притискам.
Но кажи защо така постъпваш
и ти от мен си тръгваш?
Защо със мен играеш си така, а
аз във теб се влюбвам още повече сега?
Защо сърцето ми на части разруши,
щом от мен си тръгна ти?
И опитвам се да те забравя и да продължа напред,
но всичко наоколо ми напомня за теб.

[JusttMee_16]

Липсваш Ми

Ти беше моя опора,
а сега те няма до мен.
Времето ни заедно,
отлетя за миг.
Не исках да те губя,
но ти си отиде.

Липсваш ми!
Липсва ми звука,
който чувах аз от теб!
И дори да бях
натъжен,
ти ме разведряваше!
Сърцето ми се къса,
никога няма да те забравя!
Липсваш ми,
Липсваш ми.

Животът те отне от мен,
Бог не иска да сме заедно.
На никого зло не си правила,
ала, уви, замина си ти!
Обичам те, разбери!

Липсваш ми!
Липсва ми звука,
който чувах аз от теб!
И дори да бях
натъжен,
ти ме разведряваше!
Сърцето ми се къса,
никога няма да те забравя!
Липсваш ми,
Липсваш ми.

Трудно ми е да живея без теб,
но теб вече те няма,
знам че си на по-добро място,
но мразя този свят без теб!

Липсваш ми!
Липсва ми звука,
който чувах аз от теб!
И дори да бях
натъжен,
ти ме разведряваше!
Сърцето ми се къса,
никога няма да те забравя!
Липсваш ми,
Липсваш ми.


P.S.: R.I.P. Сара! Ти беше едно уникално куче! Стихотворението е посветено на нея! https://www.facebook.com/photo.php?fbid=543851215675582&set=a.222025457858161.55884.100001521240614&type=3&theater - нейна снимка (не е грозна). Тя беше много специална за мен. Тя беше мой приятел. Но заради един нелеп синцидент си отиде така млада! Обичам те, Сари! Винаги ще има място за теб в моето сърце!
Още един P.S.: Sorry, ако ви се вижда гейско и педалско, просто излях чувствата си. Знам че не е тук мястот, но видях темичката и реших да я post-на тук...

[anonymous895156]

Колко е хубаво да се събудиш
в седем сутринта
след хубав сън
и сякаш пак да си на училище.
Да си спомняш утринното недоспиване
и тежкото очакване.
Агония.
Желание?

Колко е хубаво утринната хлад
да те погали леко през прозореца,
да бъдеш озарен от слънчевата светлина,
и, слушайки ти гарваните, грачещи до вас,
сякаш да си пак на единайсет.

Колко е хубаво в машината на времето
отново ти да бъдеш не просто младолик,
какъвто и сега си, ала просто млад -
безгрижен, необременен,
живот, осеян със мечти,
непремереност, да - там всичко е море,
а ти си риба в океана.
Спомни си го, когато станеш кит.

О, утро, сбогом с теб не взимам,
ти си тогаз, когато слънцето е само над България,
тогава ме зареждаш и със сила,
но не, едва ли... просто със желание.

[unbroken.]

Съдбата на едно малко коте.

Силен вятър навън фучи,
всеки вкъщи на топло си стои.

Сгушило се под дъската, черна,
котенцето мръзне от студа.
Надява се някое късче хляб да мерне,
и да залъже едвам едвам глада.
Духа вятърът, не спира,
снегът навсякъде хвърчи.
А малкото същество от глад примира,
надявайки се някой над него да се смили.
Затворило очички,
ослушва се и е нащрек.
Никъде не мяркат се младите птички,
с които играеше навред.
Ах, колко кльощаво мръсно,
изхвърлено е от света.
Защо е толкова ужасна
тази негова съдба?

Лятото дойде, слънцето отново се засмя.
Котето, обаче, веч на този свят не съществува.
Отнесе бурята черната дъска
и малкото същество със злоба, тя погуби.

[POLINUTE]

noworries & teaa, много ми харесаха вашите! :) ето и от мен ново:

Спомен за края

За мен дори не се кахъри,
Бог сълзите ми ще брои.
За всяка сълза по лицето,
по малко болка в сърцето.

Тръгвай, не чакай!
Не ще заплача на твоето рамо.
Ще съжаляваш не мен,
а себе си само.

Тръгвай, не спирай!
Да те виждам боли,
гледаш през мен-затворил очи.

Тръгвай, върви си!
Нали това пожела,
казвайки край със лека ръка.

Не ще заплача на твоето рамо,
утре ще си само спомен в сърцето голямо.

[DisappointedDreamer]

Някога събирахме дъжда в дрехите си и
опъвахме усмивки широко като
лъкове;
спирахме света прегръщайки се, а вечер
по звездите изпращахме писма любов.

Сега поклащат се пердетата, докато земята
търкаля се около звезда,

поклащат се и мислите

(сърцето)

все към теб,
като счупена стрелка на стар компас.

Сипвам си кафето в порцелан и после
изчитам полепналия по повърхността каймак
- за теб тъжи и мръщи се

задето, някъде по пътя, изгубих се и
сложих край на
"нас".

Допушвам си цигарата; допушвам си и мислите
за теб;
леглото ми те помни, но сънят ми не.

[Kolekcioner]

Ето едно мое, пиша от доста скоро. :)
Кафе

Сутрешното ми кафе
изглежда като нейните очи,
пробужда спомени в мене,
веднага след секунда, две, три,

Само то ми е любимо вече,
както нейната усмивка,
а душата ми пак се увлече
в косите и меки, като завивка.

Аз обаче не спирам да се мръщя
не за друго, а за това,
че утре денят ще е същият,
пак ще съм скелет с кафе в ръка.

[heartshapedbox]

DisappointedDreamer, много ми харесва, особено последният куплет е много силен.

-------


Когато те погледна,
Аз заглъхвам.

Сякаш се спускам
надолу,
надолу,

Надолу.

Сякаш се губя
в мъгливото утро
на твойте очи
и дъхът ти.

Дъх на ягоди,
смях
и желание;

дъх на пепел,
усмивки
и страст;

дъх на тягостно,
сладко
усещане;

остави ме да дишам и Аз.

[DisappointedDreamer]

^благодаря; рядко правя комплименти за писания, но това, което постна наистина ми допадна.

изчети ме като ноти
върху лист в забравен кабинет по музика,
понякога
избързвам върху прашен път,
понякога
дишам този прах под формата на сълзи

движа се в такт от пияни стъпки в
градина от цветя,
и такт от две души, любовници-
неопитни, попили суровата любов
на младостта

изпуши ме като своите цигари -
бавно, дълго
сякаш се страхуваш, че утре ще се изпаря,

а усните така болят, когато не целуват твоите.

[heartshapedbox]

^и аз благодаря.

---------

лутам се по криволичещите улици
и опитвам да стигна
до тебе.

ти прошепна ‘открий ме’
и се изпари
като капка летен дъжд
върху горещия асфалт.

ето, търся, но тебе те няма.
май не всичко е толкова лесно.
май наивна била съм,
прощавай,
не цъфтят вече зимата кестени.

пак поглеждам ръката си трепетно
ляв завой, после права,
внимавай!
че не всичко е толкова хубаво
че се търсим със теб оттогава.

паля цигара, издишам дима и,
той ме води и път очертава
ето, виждам те, скръстил си пръсти
и ме чакаш, седиш на тротоара.

и когато вече бях до теб
и когато аз виждах усмивката ти
ти отново прошепна
‘открий ме’…
ти отново играеш
на криеница.

а на мен не ми остава друго,
освен пак да погледна ръката си…


Сякаш твоята любов е карта,
на дланта ми нарисувана.

[anonymous895156]

Октомври беше, събота или неделя.
Навън е като в дулото на пушка - пълен мрак.
Прибрах се бавно в нас.
Цял ден съм бил у леля.
Дъждовно е навън,
студът навява страх.

[izka]

...Любов

Още ли те крия в мен
или отдавна си заминал вече?

Сън ли е или кошмар, не знам,
ден и нощ едно са сякаш,
слети като спомените.

Празно е нали,
отишъл си далече.

И аз избягах бавно,
неусетно даже.

А не беше лъжа
колко хубаво ни беше...

моля за коментари (:

[DisappointedDreamer]

ъп-вам темата и добавям някакви недовършени линиий:

търсех конец щастие в бръчките по лицето
на баща си,
но намерих само прежда от гняв и

разочарование,

наострих миглите си със сълзи и износих
сърцето си върху гърдите си като
тениска.

Играя на жуменка с думите си, и губя
победи като издишвания;
прекалено дълбоко затварям очи и броя
до безкрайност
с върволица от хиляди нули след себе си,

врабчетата се къпят в пясъка и хората
изваждат чадъри;
никога не изхвърляме боклука вечер,
но винаги се връщаме при тези, които
ни причиняват нещастие.

когато започна да мириша на цигари
осъзнавам, че си ми липсвал

Вадя запалка и
пламъка изчита тютюна в дробовете ми
и въздиша пушек от устните ми.

Липсваш ми.

[leadyflame]

За поезия не ставам
художник също в мен не спи..
дирите.. къде да ги оставям,
усещам нещо в мен.. започва да гори

Блъска то и стене
глас нечут остава..
Там в хаоса, тихичко си спи.

И за тебе времето ще дойде
пораснало и готово, с мене да твори.

[tori]

Едно - забелязах те.
Беше син сред сива тълпа.
Две - поглед. Срамежлив и
май ми взе акъла за у вас.
Три - май и ти ме сканира.
Отдалече, миришех ти на
индийско орехче май.
Четири - подадена ръка
във поздрав. И поета.
Пет - името ми е Съдба.
Докоснах кора от нар.
Шест - груба е, май е
усетила много до днес.
Седем - кафето не, а
пейката отсреща.
Осем - страх те е да
ме заговориш, недей.
Девет - говоря с очи.
Приближи се,
Съдба, приближи...
Десет - слова леят очите.
Зелено, зелено, зелено.

...

Два милиона - изпих ти
сълзата, зараждаща
се в ъгъла. Горчива е.
Три милиона - сигурно
те боли? Ела да те
излекувам.

...

Милиарди, безкрайности
разни - липсваш ми. Ти,
дъха ти във врата ми,
липсва ми да си говорим
с очи. Върни се, безкрайност.

[tori]

Обичам те, защото
задаваш точните въпроси.
Очите ти блестят особено.
И устните ти са меки.
Не е любов дори,
по-страшно е моето!
Понякога си ужасен -
сипваш солта точно там,
където е зейнала кървава,
дълбока като света, рана.
Вадиш глупави логики
за смисъла на живота.
(моя си ти)
Почти те разбирам,
но само „почти“.
Ама те обичам, защото:
- ми ядеш изостаналата
в чинията храна;
- завиваш ме и ме гушкаш
като голямо, плюшено мече;
- аз съм дете, имам
нужда от твоята грижа
(и теб);
- ме питаш дали днес съм
яла нещо различно от вода;
- не ми казваш какви
изненади си ми измислил;
- се нервиш когато
бъркам на карти.
Аз имам купа, ти дали
имаш каро?

[Wwwooow]

аз го писах на телефона ми затова го слагам във вид на снимка.... За негодника с любов..

http://prikachi.com/images.php?images/699/7314699c.png

[cecinice]

яко е