ShtrudeL
02-03-2012, 00:00
Два и трийсет и седем е, а докато си пусна темата ще стане и повече. Не ми се спи. Студено ми е. Имам духалка, ама като я пусна пък ми става прекалено топло. Нвм. Утре ми е последния изпит за тая сесия. И е студено. И времето ме отчайва. Боже, колко много ми влияе времето на времето вътре в мен. Все едно попивам всяка снежинка, все едно се обезцветявам, когато е мрачно. Искам слънце да свети в очите ми, да блещукат, да се насълзяват и да се затварят и да се чувствам гушната и да се усмихна безпричинно. Искам да си пресъздам онея мънички моменти на докосване и допир, без да се разплача веднага след това. Чудя се дали пък не е защото е прекалено хубаво? И дали пък не ми харесва да плача и когато ми е хубаво и прекрасно и вълшебно. Ебати ревлата съм си де, но т'ва е минало неважно. Утре (наистина не смятам тая нощ за 03.02) трябва да стана рано, да умра от студ, да си взема изпита, да си тръгна към нас, по пътя да се порадвам на някое пиле а.к.а смел гълъб, да си въздъхна гадничко, защото ще осъзная за пореден път, че съм на грешното място, но пък да се усмихна веднага след това и да благодаря за всичко, което имам и ме прави щастлива. После да чуя любим глас и да се стопля и разбира се както всеки път след това да се разрева от моето си щастие. После пък имам задачата да порастна малко... тая задача ми е най-трудна и всеки ден си я поставям и все не намирам решение. Искам да остана самичка за няколко дена/седмици и никой да не ме закача. То не че сега съм много НЕсамичка. Искам да тропна и аз с краче и да кажа http://www.youtube.com/watch?v=ubvV498pyIM&ob=av2e
Искам да съм щастлива в красива приказка. И искам да се цитирам <3
И ще си вярвам в мечтите, ще вярвам във всичко хубаво и бога ми ако стана нормална и ежедневна рутина. И ще продължа да предпочитам красотата пред еднократното удобство, и нека се провалям в 100 неща, но да ме накара да се разплача от щастие само едно. Нека нараня някой, който не харесва начина ми на живот, но да получа по-добър. И нека съм щастлива в моята си хаотична приказка, която дори аз не разбирам, но не търся нищо, което търсят другите. И не ми трябва техния смисъл, техните причини, изводи, въпроси, отговори, решения и правила. И не ми пречи че плача и когато съм тъжна и когато съм щастлива. И нека обичам. Защото ще полудея ако няма какво.
И просто искам... опора, обич и ръка, която да държи моята.
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lkcd70C74t1qgg6zbo1_500.jpg
Искам да съм щастлива в красива приказка. И искам да се цитирам <3
И ще си вярвам в мечтите, ще вярвам във всичко хубаво и бога ми ако стана нормална и ежедневна рутина. И ще продължа да предпочитам красотата пред еднократното удобство, и нека се провалям в 100 неща, но да ме накара да се разплача от щастие само едно. Нека нараня някой, който не харесва начина ми на живот, но да получа по-добър. И нека съм щастлива в моята си хаотична приказка, която дори аз не разбирам, но не търся нищо, което търсят другите. И не ми трябва техния смисъл, техните причини, изводи, въпроси, отговори, решения и правила. И не ми пречи че плача и когато съм тъжна и когато съм щастлива. И нека обичам. Защото ще полудея ако няма какво.
И просто искам... опора, обич и ръка, която да държи моята.
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lkcd70C74t1qgg6zbo1_500.jpg