Bloody-girl
02-05-2012, 14:45
Съд на живота
Предговор
Тя стоеше в средата на килията и по изражението на лицето й можеше да се забележи нещо наистина важно за обърканите й мисли – кристални сълзи.
Слепоочията й трептяха и тя извиваше устни от натиска. Беше свила краката до гърдите си и ги обгръщаше с ръце. Хладни тръпки лазеха по дължината на тялото й.
Изведнъж отвори очи. В черните й, нервни очи грееше пламък на невинност и доброта. Те обхванаха бедната стая обградена в решетки. Беше малка на вид, с олющени стени, от които капеха капки вода. Те се стичаха бавно и мъчително надолу, докато не достигнеха пода.
Виктория се изправи и отметна черната си, гъста коса. Отиде до ъгъла на килията, после се обърна и започна да се разхожда. Тези стени я задушаваха, свиваха нервно тупкащото й сърце и безвиновната й душа.
Плътните й, кърваво - червени устни прошепнаха нещо, което нощта грабна и запази в тайна за себе си.
Първа глава -
Странна тръпка.
Рано сутринта Виктория се излежаваше в мекото си легло. Лекия, копринен плат завивка очертаваше извивките на тялото й. Вятърът полюшваше клоните на дъба под прозореца на стаята й.
Изведнъж вратата се отвори. В стаята влезе майка й, с усмивка на лице и весела искра в очите.
- Миличка, – радостно извика майка й – Честит 14-ти рожден ден!
Сънят на Виктория се прекъсна. Тя бавно отвори очи и промълви няколко думи за благодарност.
- Хайде ставай! Партито в твоя чест ще започне след 2 часа и трябва да изглеждаш безупречно. – леко натъртено каза г-жа Брейк.
Виктория стреснато се повдигна, погледна майка си с изпитателен поглед и присви устни.
- Знаеш, че никога не съм харесвала такива събирания. – безразлично каза тя.
- Но Вик…
- Мамо, - прекъсна я Виктория. – това е моят 14-ти рожден ден. Не го проваляй, моля те!
Госпожа Брейк затвори очи и си пое въздух, за да запълни дробовете си. Кимна в съгласие и излезе тихо от стаята.
Щом Вик остана сама се загледа през прозореца, изправи се, погледна изражението си и усмивка засия на бялото й лице. Взе четката, позната на косата й и разреса едрите с къдрици, стигащи до кръста й.
В този момент телефонът, запратен в ъгъла звънна. Вик се насочи в тази посока, разрови купчина дрехи и взе телефонът в ръка.
- Да? – бързо проговори Виктория.
- Хей, рожденичке! – весел глас се обади от другата страна. – Готова ли си?
- Готова? За какво? – учудено попита Вик.
- Как така за какво?! За купона.
- По дяволите… няма ли някой, който не знае за тъпия купон? Е, няма да има никакво парти.
- Но…
- Благодаря, че се обади. – прекъсна я Вик.
Кейт беше една от малкото приятелки, които имаше Виктория. Понякога обаче дразнещо чувство се зареждаше вътре в нея щом контактуваше с Кейт.
Отново мобилният беше запратен в ъгъла. Вик отиде до гардероба и измъкна черен клин. Последва го тениска с нотички и черни надписи.
След като се облече потърси кожената си верижка, която прилягаше перфектно на нежната й шия. Замечтания й, тъжен поглед се украси от тънък слой спирала, докосваща се до крехките й мигли.
Щом беше готова, хвърли бърз поглед на стаята си и излезе. С всяка своя стъпка Вик се доближаваше до кухнята и приятен аромат се носеше от там. Да..Виктория видя голяма, хубава торта с шоколадова глазура – любимата й. Тя обаче не обърна внимание на това и каза на майка си, че излиза, за да не я чака.
Виктория открехна и слънчевите лъчи докоснаха кожата й. Затвори очи и вдъхна аромата на свободата. Направи няколко крачки, обърна се към вратата, от която беше излязла и сякаш очите й се насълзиха. Бързо се отправи към ъгъла на улицата и го заобиколи. Вече тя се беше откъснала от тежкия си свят и бе влязла в друг. Вървеше бавно и спокойно.
След няколко минути Вик стигна до висока скала, под която течеше река. Тя седеше там, загледа се надолу и изпадна в транс.
Внезапно шумолене откъм храста я стресна и тя отправи поглед към него. Вятърът духна в лицето й и мъжка тениска попадна в ръцете й. Виктория я погледна и усети аромата на дива мента. Изправи се и се огледа.
Щом отново се обърна към храста видя момче, вперило поглед точно в очите й. Внезапна тръпка пробяга по тялото на Виктория и несъзнателно сведе поглед към земята.
- Тениската… - резкия тон на момчето разцепи тишината между тях.
- Да..аз…аз… - започна да заеква Вик.
Очите й внимателно огледаха момчето. Студени капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Черните му, големи очи бяха искрени и нежни.
Изведнъж той се доближи до нея и протегна ръката си. Сърцето й затуптя неравномерно силно. Момчето бавно откъсна тениската от ръцете й и покри полу-голото си тяло с нея. Усмихна се бързо и тръгна в посоката, от която Виктория беше дошла.
Тя се загледа в отдалечаващата се висока, слаба фигура и тих стон се откъсна от гърдите й.
Предговор
Тя стоеше в средата на килията и по изражението на лицето й можеше да се забележи нещо наистина важно за обърканите й мисли – кристални сълзи.
Слепоочията й трептяха и тя извиваше устни от натиска. Беше свила краката до гърдите си и ги обгръщаше с ръце. Хладни тръпки лазеха по дължината на тялото й.
Изведнъж отвори очи. В черните й, нервни очи грееше пламък на невинност и доброта. Те обхванаха бедната стая обградена в решетки. Беше малка на вид, с олющени стени, от които капеха капки вода. Те се стичаха бавно и мъчително надолу, докато не достигнеха пода.
Виктория се изправи и отметна черната си, гъста коса. Отиде до ъгъла на килията, после се обърна и започна да се разхожда. Тези стени я задушаваха, свиваха нервно тупкащото й сърце и безвиновната й душа.
Плътните й, кърваво - червени устни прошепнаха нещо, което нощта грабна и запази в тайна за себе си.
Първа глава -
Странна тръпка.
Рано сутринта Виктория се излежаваше в мекото си легло. Лекия, копринен плат завивка очертаваше извивките на тялото й. Вятърът полюшваше клоните на дъба под прозореца на стаята й.
Изведнъж вратата се отвори. В стаята влезе майка й, с усмивка на лице и весела искра в очите.
- Миличка, – радостно извика майка й – Честит 14-ти рожден ден!
Сънят на Виктория се прекъсна. Тя бавно отвори очи и промълви няколко думи за благодарност.
- Хайде ставай! Партито в твоя чест ще започне след 2 часа и трябва да изглеждаш безупречно. – леко натъртено каза г-жа Брейк.
Виктория стреснато се повдигна, погледна майка си с изпитателен поглед и присви устни.
- Знаеш, че никога не съм харесвала такива събирания. – безразлично каза тя.
- Но Вик…
- Мамо, - прекъсна я Виктория. – това е моят 14-ти рожден ден. Не го проваляй, моля те!
Госпожа Брейк затвори очи и си пое въздух, за да запълни дробовете си. Кимна в съгласие и излезе тихо от стаята.
Щом Вик остана сама се загледа през прозореца, изправи се, погледна изражението си и усмивка засия на бялото й лице. Взе четката, позната на косата й и разреса едрите с къдрици, стигащи до кръста й.
В този момент телефонът, запратен в ъгъла звънна. Вик се насочи в тази посока, разрови купчина дрехи и взе телефонът в ръка.
- Да? – бързо проговори Виктория.
- Хей, рожденичке! – весел глас се обади от другата страна. – Готова ли си?
- Готова? За какво? – учудено попита Вик.
- Как така за какво?! За купона.
- По дяволите… няма ли някой, който не знае за тъпия купон? Е, няма да има никакво парти.
- Но…
- Благодаря, че се обади. – прекъсна я Вик.
Кейт беше една от малкото приятелки, които имаше Виктория. Понякога обаче дразнещо чувство се зареждаше вътре в нея щом контактуваше с Кейт.
Отново мобилният беше запратен в ъгъла. Вик отиде до гардероба и измъкна черен клин. Последва го тениска с нотички и черни надписи.
След като се облече потърси кожената си верижка, която прилягаше перфектно на нежната й шия. Замечтания й, тъжен поглед се украси от тънък слой спирала, докосваща се до крехките й мигли.
Щом беше готова, хвърли бърз поглед на стаята си и излезе. С всяка своя стъпка Вик се доближаваше до кухнята и приятен аромат се носеше от там. Да..Виктория видя голяма, хубава торта с шоколадова глазура – любимата й. Тя обаче не обърна внимание на това и каза на майка си, че излиза, за да не я чака.
Виктория открехна и слънчевите лъчи докоснаха кожата й. Затвори очи и вдъхна аромата на свободата. Направи няколко крачки, обърна се към вратата, от която беше излязла и сякаш очите й се насълзиха. Бързо се отправи към ъгъла на улицата и го заобиколи. Вече тя се беше откъснала от тежкия си свят и бе влязла в друг. Вървеше бавно и спокойно.
След няколко минути Вик стигна до висока скала, под която течеше река. Тя седеше там, загледа се надолу и изпадна в транс.
Внезапно шумолене откъм храста я стресна и тя отправи поглед към него. Вятърът духна в лицето й и мъжка тениска попадна в ръцете й. Виктория я погледна и усети аромата на дива мента. Изправи се и се огледа.
Щом отново се обърна към храста видя момче, вперило поглед точно в очите й. Внезапна тръпка пробяга по тялото на Виктория и несъзнателно сведе поглед към земята.
- Тениската… - резкия тон на момчето разцепи тишината между тях.
- Да..аз…аз… - започна да заеква Вик.
Очите й внимателно огледаха момчето. Студени капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Черните му, големи очи бяха искрени и нежни.
Изведнъж той се доближи до нея и протегна ръката си. Сърцето й затуптя неравномерно силно. Момчето бавно откъсна тениската от ръцете й и покри полу-голото си тяло с нея. Усмихна се бързо и тръгна в посоката, от която Виктория беше дошла.
Тя се загледа в отдалечаващата се висока, слаба фигура и тих стон се откъсна от гърдите й.