GONZALDO
02-07-2012, 04:02
Здравейте,
Ще започна с малко предистория. Преди 5-6 години моето семейство се преместихме да живеем в Холандия. Аз бях на 12 тогава. След около една година се запознахме с едно семейство Българи с който станахме много добри приятели. И двете семейства сме от Бургас и имаме много общи теми за разговор. След около 1 година от нашето запознаване майка ми и жената в другото семейство започнаха да работят заедно и буквално двете семейства започнахме да се виждаме ако не през седмица то през две. Сега в това семейство има едно момиче. Тя е със 6 години по малка от мен. Когато се запознахме аз бях на 13-14 а тя беше 7-8. Интересното със нея е че от началото нямаме много силна връзка. Нали знаете когато две семейства се виждат децата винаги се отделят играят си говорят си и отделно от големите и така нататък. Е със нея нямаше нищо такова. Всички винаги като се видим седим на една маса и с момичето почти не си говорим. Не сме се карали или нещо такова просто от началото така тръгнаха нещата за добро или за лошо. Няколко години по късно те се преместиха да живеят в друг град на няколко часа път от нас и след 1 година им отидохме на гости. Бяхме в тях 5 дена който буквално преобърнаха живота ми. Още като я видях не зависимо че съм я виждал хиляди пъти нещо във сърцето ми трепна пулса ми се промени. Искарах си 5 незабравими дни със нея и със неиното семейство но не предприех никаква стъпка специално към нея защото не бях сигурен какво чуствам. На връщане имаше дълго пътуване няколко часа и в колата осъзнах че я харесвам адски много. Бях на път да изкреща на баща ми обръщай колата искам да я видя пак но реших да не правя сцени. Минаха 5 месеца от както се видяхме и всеки ден мисля за нея... сърцето ми направо ще изхвърчи... не съм казал на никой още освен на няколко мой приятели в България. За портокола в момента аз съм на 19 години а тя на 14.... Проблема ми е следния 1. Факта че сме добри приятелски семейства ме плаши. А ако тя не ме харесва? Какво ще стане следващия път като отидем на гости или като те ни дойдат на гости? 2. Разликата си е голяма а и тя е само на 14 години. 3. 3-тото ме плаши най-много и това е че както вече обесних дори и като се виждаме почти не си комуникирам с нея някак си не върви в момента да и звънна по телефона и да и кажа "Здрасти Обичам Те".. дайте ми съвет какво да правя и как... макар че съм на 19 до сега не съм излизал с момиче и не съм се влюбвал толкова много. Единственото което забравих да добавя е че сме приятели във Фейсбук от 4 месеца кажи речи (като се прибрахме от почивката при тях веднага я фриенднах) и всеки път като я видя онлайн сърцето ми почва да бие много силно. Постоянно се чудя дали да и пиша или ако и пиша няма да и досаждам.. За 4-те месеца сме си говорили 3-4 пъти горе долу смислени разговори за живота, България, Холандия и музика :) Ако някой успе да ми даде правилни наставления как да се оправя ще бъда много благодарен и ще черпя като се върна в България задължително :)
Ще започна с малко предистория. Преди 5-6 години моето семейство се преместихме да живеем в Холандия. Аз бях на 12 тогава. След около една година се запознахме с едно семейство Българи с който станахме много добри приятели. И двете семейства сме от Бургас и имаме много общи теми за разговор. След около 1 година от нашето запознаване майка ми и жената в другото семейство започнаха да работят заедно и буквално двете семейства започнахме да се виждаме ако не през седмица то през две. Сега в това семейство има едно момиче. Тя е със 6 години по малка от мен. Когато се запознахме аз бях на 13-14 а тя беше 7-8. Интересното със нея е че от началото нямаме много силна връзка. Нали знаете когато две семейства се виждат децата винаги се отделят играят си говорят си и отделно от големите и така нататък. Е със нея нямаше нищо такова. Всички винаги като се видим седим на една маса и с момичето почти не си говорим. Не сме се карали или нещо такова просто от началото така тръгнаха нещата за добро или за лошо. Няколко години по късно те се преместиха да живеят в друг град на няколко часа път от нас и след 1 година им отидохме на гости. Бяхме в тях 5 дена който буквално преобърнаха живота ми. Още като я видях не зависимо че съм я виждал хиляди пъти нещо във сърцето ми трепна пулса ми се промени. Искарах си 5 незабравими дни със нея и със неиното семейство но не предприех никаква стъпка специално към нея защото не бях сигурен какво чуствам. На връщане имаше дълго пътуване няколко часа и в колата осъзнах че я харесвам адски много. Бях на път да изкреща на баща ми обръщай колата искам да я видя пак но реших да не правя сцени. Минаха 5 месеца от както се видяхме и всеки ден мисля за нея... сърцето ми направо ще изхвърчи... не съм казал на никой още освен на няколко мой приятели в България. За портокола в момента аз съм на 19 години а тя на 14.... Проблема ми е следния 1. Факта че сме добри приятелски семейства ме плаши. А ако тя не ме харесва? Какво ще стане следващия път като отидем на гости или като те ни дойдат на гости? 2. Разликата си е голяма а и тя е само на 14 години. 3. 3-тото ме плаши най-много и това е че както вече обесних дори и като се виждаме почти не си комуникирам с нея някак си не върви в момента да и звънна по телефона и да и кажа "Здрасти Обичам Те".. дайте ми съвет какво да правя и как... макар че съм на 19 до сега не съм излизал с момиче и не съм се влюбвал толкова много. Единственото което забравих да добавя е че сме приятели във Фейсбук от 4 месеца кажи речи (като се прибрахме от почивката при тях веднага я фриенднах) и всеки път като я видя онлайн сърцето ми почва да бие много силно. Постоянно се чудя дали да и пиша или ако и пиша няма да и досаждам.. За 4-те месеца сме си говорили 3-4 пъти горе долу смислени разговори за живота, България, Холандия и музика :) Ако някой успе да ми даде правилни наставления как да се оправя ще бъда много благодарен и ще черпя като се върна в България задължително :)