Промених се, а не трябваше..

[FeelingLikeAghost]

Здравейте, искам да ви разкажа историята си първо. На 16 години съм. Като по-малка (13-14) бях доста срамежлива, но от друга страна имах групичка приятели, с които се отпусках, забавлявахме се и т.н. Никой, който ме познава добре не може да каже, че съм скучна или нещо такова, просто ми трябва време да се отпусна. Говорила съм на тази тема с приятелите си и реших да се променя, станах по-отворена, започнах да ходя по купони, да се запознавам с нови хора, но в крайна сметка това ме промени изцяло. Преди сякаш бях невинна, миличка и добра, а за да стана по- отворена се настроих да не ми пука особено за мнението на околните, преструвах се, не бях себе си.. Първата ми връзка беше драматична, на момчето не му пукаше особено много за мен, аз изпитвах силни чувства.. бях наивна и в крайна сметка се разделихме. Страдах, но както и да е, продължих напред. Последваха още 2 кратки връзки, обаче нещата не се получиха, или искаха само секс или не се разбирахме.. След това някак си се затворих в себе си, пак излизам с приятели и се опитвам да се забавлявам, но просто сякаш съм се озлобила, вече не съм толкова забавна, не се смея, когато изляза с някой ми омръзва бързо, няма какво да си кажем и така, просто се промених до толкова че в момента нямям обща тема на разговор с когото и да било, дори и най- близките ми приятели, имам чувството просто че заради предишните ми връзки съм станала безчувствена и съм се затворила изцяло в себе си. От седмица, две се излизам с едно момче, добър е, завабен е, харесвам го, но някак си не мога да го допусна до себе си, отблъквам го без да искам, сякаш съм изградила стена около себе си и не допускам никого. Искам нещата с него да потръгнат, но просто нещо ме спира, нямяме какво да се кажем и то не защото нямаме сходни интереси, всъщност доста си приличаме, но аз просто мълча, не мога да се забавлям както преди и просто не знам вече какво да правя, моля ако можете дайте някой съвет, защото не ми харесва това в което съм се превъранала, но колкото и тъпо да звучи, наистина страдах много и заради това станах такава, а колкото и да се опитвам не мога да върна старото си аз.. време ли ми трябва или още не съм преодоляла старите си връзки.. просто не знам какво да правя наистина.. Благодаря предварително

[Ducati]

Да не ти пука за момчетата, които се те зарязали. Не си струва да страдаш, заради някакви пикльовци. Продължи напред, излизай със най-близките ти приятели. Ако искаш връзка, дай шанс на това момче.

[Glamour92]

Може би просто все още старите рани не са зараснали напълно...Разбирам те и аз имах подобни години и искам да ти кажа,че може и да не ти се вярва,но това е само временно-просто има и такива моменти(понякога продължителни),в които човек вследствие на нещо,което го е разтърсило твърде силно се затваря неволно в себе си и не се чувства добре ...усеща се някак уязвим и раним от външния свят,има чувството,че е сам ,дори когато е сред хора и всичко му изглежда чуждо...Купоните вече не са така интересни,хората са като извадени от калъп,думите идват трудно...Време,това му е цаката.Жизнеността ще си я върнеш,спокойно-всичко е пред теб! Ако искаш да ускориш процеса,насили се и излез от черупката си(възможно е да не ти е лесно отначало)-търси нови хора(сегашното момче например-опознай го,може да се окаже интересна личност),нови занимания,посещавай нови неща-все нещо ще те предизвика и ще те върне към живота...

[broken-barbiee]

И аз съм имала този проблем. Като цяло не трябва да правиш нищо трудно, когато дойде подходящия човек той ще те промени към по-добро, така че не се отчайвай :)

[NambyPamby]

Промяната е движение, а без движение личността няма как да се развива. Приеми несполуките като трупане на житейски опит, а не като края на света. И не, не вярвай, че другите са скучни и проблемът е в тях. Проблемът си е лично в теб, 'щото се намираш в застой и не полагаш усилия да тръгнеш напред. Зарежи ги тия филми, че си непристъпна крепост и че с никого не ти е интересно - все ще има поне няколко души в обкръжението ти, с които ще ти е приятно и би намерила общи теми за разговор.

Колкото до момчето - и да си приличате, и да не си, химия няма ли, пиши го бЕгало. Изясни си има ли такава между вас(въпреки, че не ми се струва да е така), ти искаш ли въобще връзка, или си търсиш някого, на когото да си изливаш мъката.
Не казвам, че не е нормално да се превърнеш в пълно дърво както в общуването с противоположния пол, така и с хората като цяло след кофти връзка, в момента и аз се чувствам асоциална и не на място, ама... Човек трябва да се разчупи. И да гледа по-позитивно. И да живее днес и сега, а не да страда за някакви минали неща. Никой от хората, които срещаш днес и ще срещнеш утре не са ти виновни, че си правила кофти избор за мъже.
Погледни си и аватара - именно простите неща са красиви, а ти си на това дередже в момента, 'щото си правиш живота сложен, излишно сложен бих казала, особено на тия години, в които би трябвало да ти е безгрижно и щастливо.
Дишай малко и спри да се вземаш толкова насериозно.