anql4etyyy11
02-10-2012, 19:31
Ето ви част от поетичните цикли на моята учителка по музика Анита Христова - Секирата:
Днес снежинките лудеят,
пръскат сребърни искри
а децата в куп се смеят.
Кой подаръците скри?
Вън снегът вали не спира,
врабчо мръзне на комина.
Дядо Мраз кой имитира-
тоз от старата година?
Пътят пуст,полето също,
светът е бял,чист като храм,
в магия Коледна присъщо
за теб,за мен вълшебство,плам!
Коледен, далечен звън
във нощта дочух отвън,
в ритъм луд сърцето полудя.
Коледа, добре дошла!
***
НЕ СПИРАЙ
Плъзгаш се по тялото ми като пяна,
душата стене от болка изтерзана!
И цялата за тебе закопняла,
потъвам в сладост онемяла!
Около теб ръцете ми -лиани,
оплитат тялото в нощта!
Във теб и в мен душите ни омайни,
се сливат и потъват тъй сияйни!
Люби ме нежно и красиво,
люби ме страстно,диво!
Сълзите мои ти изтрий
и сочни устни в мойте впий!
Гласът ти нежен ме залива,
а в мене трепет,болка -дива!
Очите ти ме търсят....
С поглед на дете,
топя се в твоите ръце!
Целувай ме!
Не спирай!
На ръце ме понеси!
Във Рая ти ме отведи
и там не спирай........
Люби,люби ме ти!
***
Кобра
Ти кобра си,
змия опасна.
Зла жена.
Как ме изплаши!
Как треперя!
Хаплива си,
такова чудо
няма да намеря.
Аз те обичах,
но злото в тебе надделя.
Фуклива си.
Красива си била!
Ооо... не!
Виж се в огледалото,
за миг поне
и ще ти стане зле.
Кадърна също си била,
поетеса и жена.
Трезва ти бъди,
от Господ ти не мож се скри.
Озлобяла, освирепяла,
с дявола си във комбина здрава,
но знай, че там на онзи свят,
всеки ще плаща своя грях,
там няма мил и драг.
Пред Бога ще се изповядаш,
за греховете си предишни
Днес снежинките лудеят,
пръскат сребърни искри
а децата в куп се смеят.
Кой подаръците скри?
Вън снегът вали не спира,
врабчо мръзне на комина.
Дядо Мраз кой имитира-
тоз от старата година?
Пътят пуст,полето също,
светът е бял,чист като храм,
в магия Коледна присъщо
за теб,за мен вълшебство,плам!
Коледен, далечен звън
във нощта дочух отвън,
в ритъм луд сърцето полудя.
Коледа, добре дошла!
***
НЕ СПИРАЙ
Плъзгаш се по тялото ми като пяна,
душата стене от болка изтерзана!
И цялата за тебе закопняла,
потъвам в сладост онемяла!
Около теб ръцете ми -лиани,
оплитат тялото в нощта!
Във теб и в мен душите ни омайни,
се сливат и потъват тъй сияйни!
Люби ме нежно и красиво,
люби ме страстно,диво!
Сълзите мои ти изтрий
и сочни устни в мойте впий!
Гласът ти нежен ме залива,
а в мене трепет,болка -дива!
Очите ти ме търсят....
С поглед на дете,
топя се в твоите ръце!
Целувай ме!
Не спирай!
На ръце ме понеси!
Във Рая ти ме отведи
и там не спирай........
Люби,люби ме ти!
***
Кобра
Ти кобра си,
змия опасна.
Зла жена.
Как ме изплаши!
Как треперя!
Хаплива си,
такова чудо
няма да намеря.
Аз те обичах,
но злото в тебе надделя.
Фуклива си.
Красива си била!
Ооо... не!
Виж се в огледалото,
за миг поне
и ще ти стане зле.
Кадърна също си била,
поетеса и жена.
Трезва ти бъди,
от Господ ти не мож се скри.
Озлобяла, освирепяла,
с дявола си във комбина здрава,
но знай, че там на онзи свят,
всеки ще плаща своя грях,
там няма мил и драг.
Пред Бога ще се изповядаш,
за греховете си предишни