LadyTerrible
02-10-2012, 19:36
Здравейте !
Моят проблем е следният:МНОГО съм ревнива!!!Знам,че доста от вас имат подобен проблем,затова се надявам да ми дадете добър съвет. :)
В момента имам връзка с момчето,което ми завъртя света на 180 градуса.Усетих нещо за пръв път преди 1 година и 4 месеца.А от първата ни целувка минаха 6,като и преди това сме излизали на срещи.Той е всичко за мен и го обичам нереално много.Той ме направи много по-дабър човек,направи ме такава каквато съм сега,много по-борбена и силна.Аз съм първата му приятелка,преди мен не е имал нищо с момиче по-дълго от 1 танц.За това ни време заедно,той израстна много,както и аз.Споделяме си,разчитаме един на друг.Аз му бях и първото момиче,той на мен не ми беше първият,но го изживях по същия начин.Казва ми,че иска да сме заедно,но единственото,което му пречи е , че според него аз съм по-зрялата от двамата и по-порастналата и се чувства непълноценен на моменти.Знам,че имам много труден характер ,доминантна съм(приятелят ми ме описва така) и понякога не осъзнавам какво причинявам на хората около мен,но откакто сме заедно се старая да променя някои неща и работя върху себе си.Той също се бори със себе си и аз оценявам това.Давам му времето,от което има нужда и го подкрепям към израстването.Не пришпорвам нещата излишно и вярвам в него.Обаче има едно нещо,което ме съсипва.РЕВНОСТТА!!!Когато ходим по купони,приятелят ми обича да танцува,докато мен ме влече повече пиенето и танцувам рядко.Та,когато той си танцува около него се въртят разни познати и непознати неангажирани девойки,които си търсят забавление.Той си танцува и се забавлява с тях,но никога нещо повече.Докато това се случва,обаче,аз не спирам да го следя и зяпам.Просто се побърквам.Той ми казва,че аз съм специалната и никоя не може да се сравнява с мен,но все пак мен ме гложди все нещо.Когато сме на училище,той си е нормален,но когато го видя да си говори с някоя от ония лигли се нервя адски!Знам,че това не е нищо,но побеснявам от най-малкото нещо.Не му правя проблеми,защото не смятам,че трябва да го задушавам така,но просто се вбесявам.Просто не понасям като някоя си там му се метне на врата!!!Засега не съм имала сериозни поводи да се съмнявам в него,но на всеки купон го държа под око,а когато ме няма мои приятели го наглеждат вместо мен и след това ме уверяват,че нямам причина да се притеснявам.Но на мен все пак ми е гадно,гадно ми е ,че му нямам такова доверие за подобни неща.Просто ме е страх.
Моля ви,давайте мнения.Благодаря за времето.
Моят проблем е следният:МНОГО съм ревнива!!!Знам,че доста от вас имат подобен проблем,затова се надявам да ми дадете добър съвет. :)
В момента имам връзка с момчето,което ми завъртя света на 180 градуса.Усетих нещо за пръв път преди 1 година и 4 месеца.А от първата ни целувка минаха 6,като и преди това сме излизали на срещи.Той е всичко за мен и го обичам нереално много.Той ме направи много по-дабър човек,направи ме такава каквато съм сега,много по-борбена и силна.Аз съм първата му приятелка,преди мен не е имал нищо с момиче по-дълго от 1 танц.За това ни време заедно,той израстна много,както и аз.Споделяме си,разчитаме един на друг.Аз му бях и първото момиче,той на мен не ми беше първият,но го изживях по същия начин.Казва ми,че иска да сме заедно,но единственото,което му пречи е , че според него аз съм по-зрялата от двамата и по-порастналата и се чувства непълноценен на моменти.Знам,че имам много труден характер ,доминантна съм(приятелят ми ме описва така) и понякога не осъзнавам какво причинявам на хората около мен,но откакто сме заедно се старая да променя някои неща и работя върху себе си.Той също се бори със себе си и аз оценявам това.Давам му времето,от което има нужда и го подкрепям към израстването.Не пришпорвам нещата излишно и вярвам в него.Обаче има едно нещо,което ме съсипва.РЕВНОСТТА!!!Когато ходим по купони,приятелят ми обича да танцува,докато мен ме влече повече пиенето и танцувам рядко.Та,когато той си танцува около него се въртят разни познати и непознати неангажирани девойки,които си търсят забавление.Той си танцува и се забавлява с тях,но никога нещо повече.Докато това се случва,обаче,аз не спирам да го следя и зяпам.Просто се побърквам.Той ми казва,че аз съм специалната и никоя не може да се сравнява с мен,но все пак мен ме гложди все нещо.Когато сме на училище,той си е нормален,но когато го видя да си говори с някоя от ония лигли се нервя адски!Знам,че това не е нищо,но побеснявам от най-малкото нещо.Не му правя проблеми,защото не смятам,че трябва да го задушавам така,но просто се вбесявам.Просто не понасям като някоя си там му се метне на врата!!!Засега не съм имала сериозни поводи да се съмнявам в него,но на всеки купон го държа под око,а когато ме няма мои приятели го наглеждат вместо мен и след това ме уверяват,че нямам причина да се притеснявам.Но на мен все пак ми е гадно,гадно ми е ,че му нямам такова доверие за подобни неща.Просто ме е страх.
Моля ви,давайте мнения.Благодаря за времето.