me_gusta
02-12-2012, 14:49
Малко стихотворения :))
Добре, кажи ми, как да оцелея?
Как да се уча да живея,
как да не полудея?
Как да бъда мила, слушам само обиди..
Как да проходя, като всички по душа са инвалиди?
Как да прогледна, като ми затварят очите?
И как да се смея, като помня само сълзите?
Не смея да обичам. Казаха, че ще боли.
И защо да съм добра, като всички са зли?
Не бива да вярвам. Така съм научена..
От куршума на съдбата в сърцето съм улучена.
Как да се боря, щом виждам само бели знамена?
И когато всички са роби, къде да търся свобода?
Надеждата малко по малко започвам да я губя.
Всички спят дълбоко, а аз не мога да ги събудя..
И детското в себе си не мога да запазя..
Забиколена от злоба, няма как да не мразя.
Как да бъда честна, като слушам само лъжи?
Как да се изправя, обществото лежи...
И даже въздуха не ми се диша, пълен е с отрови.
А “свободният ми дух” е вързан с окови.
Слушам те. Кажи ми.. От къде да взема сила?
Сама ли да се пазя, щом нямам закрила..?
Как да бъда себе си, като всички са в заблуда?
Е как да съм различна, изкарват ме луда..
Без обещания
Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката,предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме.
Болката изпълва ни с жестокост..и съмнение.
Страданието кара ни да отмъщаваме.
Но живота твърде кратък е за отмъщение.
Завладяни сме от алчност, гняв и егоизъм.
Истинските, дребните неща..някак ги пропускаме.
Подхождаме с пасивност,безразличие и непукизъм.
И много рядко в сърцето си някой допускаме.
А времето минава..и животът ни се смее.
Как губим ценни мигове и не ги оценяваме.
Човекът просто съществува, забравя да живее.
Но няма смисъл за нищо да съжаляваме.
Няма пауза и няма връщане назад.
Няма втори дубъл, нито повторение.
Няма вчера, няма утре.. няма Рай. Или Ад.
Само тук и сега има значение.
Така че..искаш ли да започнем наново?
Без сценарий и роли, без грим и актьорски умения.
Без нечестност и игри. Без нищо наготово.
Без болка и сълзи. Без обвинения.
Без загуби, победи, без състезания.
Без условия и предразсъдъци. Без обещания.
Добре, кажи ми, как да оцелея?
Как да се уча да живея,
как да не полудея?
Как да бъда мила, слушам само обиди..
Как да проходя, като всички по душа са инвалиди?
Как да прогледна, като ми затварят очите?
И как да се смея, като помня само сълзите?
Не смея да обичам. Казаха, че ще боли.
И защо да съм добра, като всички са зли?
Не бива да вярвам. Така съм научена..
От куршума на съдбата в сърцето съм улучена.
Как да се боря, щом виждам само бели знамена?
И когато всички са роби, къде да търся свобода?
Надеждата малко по малко започвам да я губя.
Всички спят дълбоко, а аз не мога да ги събудя..
И детското в себе си не мога да запазя..
Забиколена от злоба, няма как да не мразя.
Как да бъда честна, като слушам само лъжи?
Как да се изправя, обществото лежи...
И даже въздуха не ми се диша, пълен е с отрови.
А “свободният ми дух” е вързан с окови.
Слушам те. Кажи ми.. От къде да взема сила?
Сама ли да се пазя, щом нямам закрила..?
Как да бъда себе си, като всички са в заблуда?
Е как да съм различна, изкарват ме луда..
Без обещания
Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката,предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме.
Болката изпълва ни с жестокост..и съмнение.
Страданието кара ни да отмъщаваме.
Но живота твърде кратък е за отмъщение.
Завладяни сме от алчност, гняв и егоизъм.
Истинските, дребните неща..някак ги пропускаме.
Подхождаме с пасивност,безразличие и непукизъм.
И много рядко в сърцето си някой допускаме.
А времето минава..и животът ни се смее.
Как губим ценни мигове и не ги оценяваме.
Човекът просто съществува, забравя да живее.
Но няма смисъл за нищо да съжаляваме.
Няма пауза и няма връщане назад.
Няма втори дубъл, нито повторение.
Няма вчера, няма утре.. няма Рай. Или Ад.
Само тук и сега има значение.
Така че..искаш ли да започнем наново?
Без сценарий и роли, без грим и актьорски умения.
Без нечестност и игри. Без нищо наготово.
Без болка и сълзи. Без обвинения.
Без загуби, победи, без състезания.
Без условия и предразсъдъци. Без обещания.