ledenakrasota
02-13-2012, 16:51
Коя съм, все още не знам. Но подозирам защо съм тук. Тук съм, за да се изложа. Тази задача я решавам цял живот и едва ли окончателно ще я реша, но излагането е урок по себепознание, достойнство и любов, чрез който, струва ми се, човек стига до останалите отговори.
В писането, както и в живеенето, е важно човек да се осмели да бъде глупав.
Казва го Чехов, казва го и Ерика Джонг, казват го много други светли умове, които обичам да чета. Да изглеждаш глупаво, тоест да се изложиш, изисква кураж. А куражът е смелост със сърце (cor - от лат.). Страшно и срамно изглежда да се изложиш на показ - да видят всички, че си несъвършен, че имаш слабости, рани и язви, че си уязвим. Само че, както е установила изследователката на човешките взаимоотношения Брен Браун, именно уязвимостта прави човека красив. Срамуващи се и засрамени - голи, без брони и маски – сме най-красиви, чувате ли? Всички сме подвластни на срама – оня страх, че ще загубим близостта си с останалите, ако нещо за нас бъде видяно или разбрано. Чувството “Не съм ДОСТАТЪЧНО добър/богат/слаб/красив/издигнал се” е до болка познато на всички – оперираните от него не са способни на елементарна човешка съпричастност.
Източник : блогът на Мира Баджева
В писането, както и в живеенето, е важно човек да се осмели да бъде глупав.
Казва го Чехов, казва го и Ерика Джонг, казват го много други светли умове, които обичам да чета. Да изглеждаш глупаво, тоест да се изложиш, изисква кураж. А куражът е смелост със сърце (cor - от лат.). Страшно и срамно изглежда да се изложиш на показ - да видят всички, че си несъвършен, че имаш слабости, рани и язви, че си уязвим. Само че, както е установила изследователката на човешките взаимоотношения Брен Браун, именно уязвимостта прави човека красив. Срамуващи се и засрамени - голи, без брони и маски – сме най-красиви, чувате ли? Всички сме подвластни на срама – оня страх, че ще загубим близостта си с останалите, ако нещо за нас бъде видяно или разбрано. Чувството “Не съм ДОСТАТЪЧНО добър/богат/слаб/красив/издигнал се” е до болка познато на всички – оперираните от него не са способни на елементарна човешка съпричастност.
Източник : блогът на Мира Баджева