Луната

[Schatze]

Величествено е застанала
Малката нощна дама
Страшна и самотна
Тънеща във мрака
Седи и не мърда
Тъжна и унила.
Муза постоянна
Влюбена в душите
Свети загрижено
На пътя на мечтите
Горе в небето
Вечерницата мила
Сред звездитe
Бледа щом застане
Полюшва се на небосвода
Сребриста точка
в пълната си красота изгрява
Пълни ни очите
как на сърцето ръка подава