View Full Version : Един скапан живот
SocietyOutcast
02-15-2012, 13:14
На 17 съм, не чак толкова зле изглеждащо момче, с добра хигиена, малко срамежлив.
Живота ми до 13 беше супер. Приятели, момичетата ми обръщаха внимание, всичко добре докато не стигнах до гимназия. Първата година не беше никак зле, горе-долу се разбирах с хората но от 10ти клас нагоре ме изоставиха.
От класа ми никой вече не ми обръща внимание, не ме броят за човек. Събират се по групички да закусват, да ходят на кафе из града, дори се разпитват разни неща като "а ти? а ти?" но никога не ме питат мене нещо когато съм в стаята.
Има некой боклуци от време на време зад гърба ми се подиграват (Може да се нарече тормоз но не нещо да ме удрят а просто подигравки).
Изгубих пълна връзка с връстниците ми и излизам вечер с 19-24 годишни които слава Богу поне те ме уважават и ме подкрепят. За съжаление и с тях не е много лесен живота щото са малко беднички но е 100 пъти по-добре отколкото да излизам сам навън.
През цялото време може да се каже че съм в депресия, девстен съм и как гледам в това положение никога няма да си намеря половинка или да се ожена. Едно че съм срамежлив и че нито една от момичетата вече от стария ми клас не ми овръщат внимание нито пък от текущия ми и постоянно в акъла ми иде самоубийство но се спирам заради родителите ми.
Утешението ми е пушенето на трева всяка вечер и напиването през 3-4 вечери.
Не съм си писал с момиче по Skype или каквото и да е било по нета от горе споменатата възраст.
Според вас това живот за живеене ли е или просто да хвърля от някой мост из града по време на учебен ден?
Два скапани живота. И аз пуша трева, но е хубаво да знаеш, че депресията е от нея. Ако знаеш, че е от нея, нещата стават много по-поносими. Ако можеш, направи си една пауза от една седмица, виж как се чувстваш и после пак си пуши.
Ако съучениците ти имат нормални отношения помежду си, можеш и ти да имаш такива с тях. Дръж си на твоето, но участвай в разговорите и не с лошо.
ми ти сам си си виновен бре мой.... последния варянт е университета да си намериш някой приятел/ка... ако не ,сега има много висулки може да се надяваш някоя да те удари по главата....
MusicalCherry
02-15-2012, 13:49
Не знам как ще прозвучи, но съм останала с впечатлението, че хората, които са по-различни от типичната днешна младеж, се чувстват по подобен начин. Бих те посъветвала да се държиш, животът ти е пред теб. :) Знам, че звучи лесно, а всъщност не е, но наистина не трябва да се отказваш. Животът ти може да се промени, стига да погледнеш от положителната страна и да не спираш да търсиш хора, които ще те разберат. А веднъж намериш ли ги ще разбереш, че си е струвало това чакане! :)
Категорично отхвърли идеята за самоубийство и всичко подобно. Глупаво е и не си заслужава, животът е пред теб.
Интересно ми е да знам каква точно беше причината да те "изоставят всички" (както сам се изрази) в 10 клас?
По отношение на 19-24 годишните, казваш "беднички", честна дума, ти като беден или богат ли се самоопределяш?
Не знам как ще прозвучи, но съм останала с впечатлението, че хората, които са по-различни от типичната днешна младеж, се чувстват по подобен начин.
Така е."Днешната младеж" понякога са жестоки с различните.. След като стана на 13 години какво се промени?Имам предвид, че щом са те зарязали, вероятно ти си се променил.Според мен трябва да се замислиш над това.
Пич , за женене на 17 не мисли . А с надутите лицемери от класа няма и смисъл да дружиш . Избутай още 1-2г и после в университета ще живнеш малко .
Я, да ти се скарам момченце, и аз съм минала през подобна помия /че и много по-непоносима от твоята/, на косъм бях да извърша тази глупост. Да, ГЛУПОСТ.
Най-прекрасното ми слънце си отиде от живота ми по този начин, това е най-безумната постъпка, която може да съществува. От този момент нататък оцених, това което имам и вече през ум не ми минава мисълта за самоубийство, никога не бих причинила такава жестока БОЛКА на близките си.
И мен ме отписаха разни недорасли пикльовци, бутах им се докато не разбрах, че не съм желана. Разбирам, ако не си проявил някакво отношение към тях, някакви усилия за контакт, може в това да се крие проблема. Но ако и след това не проявяват интерес, бий им шута.
Възгледите на масата индивиди са толкова повърхностни, имат си някакви свои критерии за оценяване на дадена личност.
А това далеч не е справедливо, защото в душата си човек таи най-съкровеното, скритото, което само чака да бъде опознато. На тези деца им е съвсем друго в главата в момента, тях не ги мисли. Сега е важно да се съсредоточиш върху себе си, разбери какво искаш от живота, не си поставяй цели, а мечтай. Мечтите се осъществяват по-лесно от целите, защото не са ти приоритет, а ги искаш от сърце. Започни от нулата, с нещо мъничко, не се насилвай и не се притеснявай от излишни глупости. Казва ти го човекът-парцал, който едва се влачи, но нещо може би малко и незначително го крепи.
Животът е дар, който и аз все още не мога напълно да оценя, но си давам сметка, че имам контрол над него и възможността да го променям, вкарвайки все повече цветове в него. Всичко зависи от Теб, разбери. Нищо няма да ти падне ей така от небето.. Чакаш, чакаш, все повече затъваш в бездната, без да осъзнаваш, че трябва да преместиш стрелките на часовника. В това е ключа, да положиш усилия, да се бориш.
А онези хора, какво като са бедни, важно е душата им да е пълна. :)
И още нещо много важно - самочувствието. Виждам, че ти липсва такова.
Никой не е умрял девствен. Споко, не си закъснял още, на моята възраст си. Разликата ни е в това, че аз станах достатъчно надута/не, не до небесата/, за да получа, това което искам. А когато ИСКАМ, то следователно МОГА и нищо не ме спира, както и всеки човек, който вярва в себе си. Бъди по-общителен с момичетата, не се дръж като простак, смени училищната среда в това отношение. Пък и като си промениш вътрешната нагласа, това се изразява и външно и тогава хората започват да те забелязват! Да, наистина, от опит казвам! Само бъди самоуверен и не се влияй от странични фактори и обиди.
Всичко това изисква голяма воля, така е, но дръж се. Дори и да паднеш в калта, важното е да се изправиш след това - клише, но вярно. И без самоубийства! Успех ти пожелавам.
distance
02-16-2012, 04:54
Eх, човек, и аз съм в сходно положение. Само дето съм момиче. Само ще ти кажа, че самоубийството не е решение. Както казват, suicide is a permenent decision for a temporary problem. Мразя си класа, не знам как ще изкарам до края на 11ти клас. Даже и тема щях да пускам, как да ги изтрая тези дебили още 1 срок, после лятна ваканция, почивка...и само 12ти остава. Все пак трябва да живеем с надежда за бъдещето. :)
Нищо няма да ти падне ей така от небето.. Чакаш, чакаш, все повече затъваш в бездната, без да осъзнаваш, че трябва да преместиш стрелките на часовника. В това е ключа, да положиш усилия, да се бориш.
А ако осъзнаваш, че затъваш, а същевременно не желаеш да преместиш стрелките? Тогава как продължава "историята"?
Бъди по-общителен с момичетата, не се дръж като простак, смени училищната среда в това отношение. Пък и като си промениш вътрешната нагласа, това се изразява и външно и тогава хората започват да те забелязват! Да, наистина, от опит казвам! Само бъди самоуверен и не се влияй от странични фактори и обиди.
Всичко това изисква голяма воля, така е, но дръж се. Дори и да паднеш в калта, важното е да се изправиш след това - клише, но вярно.
Само с душа и сърце в днешно време не става. Ако автора на темата беше самоуверен, въобще нямаше да я пуска. Всичко описано в конкретния цитат е истина, но отново едно не се разбира - от къде ще му дойде тази голяма воля, това да бъде самоуверен. Как точно да стане това? Защото тези две неща са основата на всичко останало - това да ли ще се чувства като парцал или като персийски килим (образно казано).
Щом пуска темата, значи сам иска промяна. И все още смятам, че апатията и депресията са от тревата.
HolyShit
02-16-2012, 10:33
Гледай от друга гледна точка-ти си уникален и никой не може дори да те заговори,защото ти си шефа и ще никой няма право да ти говори :D А ако се претесняваш,че си девствен вари на проститутка..Друг вариант е - девствен съм щото аз съм шефа и ще ви изкъртя всичките.
scrooper
02-16-2012, 11:52
Всичко описано в конкретния цитат е истина, но отново едно не се разбира - от къде ще му дойде тази голяма воля, това да бъде самоуверен. Как точно да стане това?
Човекът търси помощ, а когато ти се дават примери от хора с подобни преживявания, си казваш, че можеш и ти.
Е, какво, в задника ли да му я завра тая воля, бе братче? Ако няма намерението да се промени, нека си седи кротко и сам ще разбере какви са последствията.
То в един момент ти писва да се унищожаваш, виждаш че няма накъде повече и тряя да се размърдаш малко.
Що за малоумни въпроси ми задавате.. в тоя живот нищо не се дава даром.
Спокойно, бе, пич, няма да му завираш прословутата воля никъде.
Наясно бях за това. Просто исках да го чуя и от теб.