katarzis
02-15-2012, 20:26
Здравeйте!
Момче съм,от Пловдив,след броени дни ставам на 18.Не съм редовен форумец,но влизам от време на време да се отчета.Това,което ми направи впечатление в раздела Любов,е големия брой хора в безизходица по една или друга причина,затова реших да споделя и моята история.
Всичко започна преди година и половина.Влюбих се много силно в приятелка от компанията си.Не си правех илюзии,че нещо може някога да се случи и затова предпочетох да запазя приятелството си с нея,колкото и да е трудно.Нещата обаче се задълбочиха.Ставаше ми все по-трудно и накрая реших да споделя с обща наша много добра приятелка.Тя ме разбра и ме подкрепяше през цялото време,но както и да е.Без да осъзная,изпаднах в патова ситуация-от една страна са чувствата ми към това момиче,а от друга-реализмът и обективността.Успявах да балансирам известно време,но накрая просто се сринах.Преднамерено не предприемах нищо и нормално,момичето се виждаше с други.Това ме убиваше,но знаех,че аз съм си виновен,щом съм допуснал тази грешка и си заслужавам болката.След няколко месеца мъки разбрах,че може би и тя има чувства към мен.Реших се,все пак.Излезнахме двамата само.Беше средата на април - много хубаво време.Стояхме в едно кафе,на маса на двора,а тя стоеше там,красива,с прекрасните си очи и не спираше да ме гледа.Погледнах я право в очите и започнах да говоря ,казах й как стоят нещата,какво изпитвам към нея.Буквално й разкрих душата си,а тя просто погледна в краката си и каза.."Съжалявам".Била започнала да се вижда с бившия си (който само я нараняваше..)и мислела да му даде втори шанс.Много ме ценяла като приятел и не искала да ме губи,защото не се знаело какво може да стане някога между нас.Оставих й пари за сметката,тръгнах си и никога не погледнах назад.Знам грешката си,че го играх пораженец от прекалено рано,но това нямаше значение.Всеки избира как да се държи.Решила е да говори за "чувствата" й към мен.Ок.Решила е да ми даде надежда.Ок.И да я разбие след това,заедно със сърцето ми.Добре.Не съм никой и не мога да я съдя,постъпила е както иска.Знаех обаче,че ще се върне всичко.Всичко е карма.Оказах се прав,той й изневери с най-добрата й приятелка,но това е друга тема.Да продължа със себе си.И няма някога,няма после,няма когато и да е вече.След тази случка около месец и половина,два,се отдадох само на пиене и други низки страсти.Най-вероятно от самосъжаление или да запълня празнината,която усещах,не знам , и няма значение.Важното е,че бях много изпаднал.И когато мислех,че нищо хубаво не може да ми се случи,се запознах с едно момиче.Липсата на вяра и оптимизъм ми попречиха да направя нещо още тогава.Запознахме се средата на юни.Сближавахме се постепенно и усещах,че може би се случва нещо,но тогава започна лятото.Целия юли месец работех и нямах никакво време за себе си,камо ли пък за някой друг и излизания.Когато все пак,се освободих,тя замина за чужбина за 3 седмици.Прибираше се на 19 август,а аз на 20-ти заминавах на море и затова се видяхме чак септември месец.Аз бях сигурен,че и двамата вече имаме чувства един към друг,но не бях сигурен дали трябва да започваме нещо.Знаете като се опарите един път,как се пазите след това.Е,и аз бях така.Но с нея беше различно.Чувствах се спокоен,уравновесен и щастлив.Не вярвах,че ще стане,но се влюбих повече от когато и да е било в това момиче.Накратко,4 месеца съм най-щастливия човек на света.Обичам я повече от всичко и съм обичан.Не остана и следа от грешката ми.
Може би някои се чудят сега защо ви разказах всичко това и защо да го четете изобщо?
Искам да кажа на всички,които се чувстват безпомощно две неща.Първо,бъдете смели и никога не правете моята грешка.Не обявявайте битката за загубена предварително.Не знаете какво се крие зад очите на любимия.Съберете кураж и действайте.Можете само да спечелите.Ако все пак,не се получи,никога не спирайте да вярвате.Всяко зло за добро.Кой може да предположи какво се крие зад ъгъла?И дали това няма да е човека,който ще промени живота ви?
Момче съм,от Пловдив,след броени дни ставам на 18.Не съм редовен форумец,но влизам от време на време да се отчета.Това,което ми направи впечатление в раздела Любов,е големия брой хора в безизходица по една или друга причина,затова реших да споделя и моята история.
Всичко започна преди година и половина.Влюбих се много силно в приятелка от компанията си.Не си правех илюзии,че нещо може някога да се случи и затова предпочетох да запазя приятелството си с нея,колкото и да е трудно.Нещата обаче се задълбочиха.Ставаше ми все по-трудно и накрая реших да споделя с обща наша много добра приятелка.Тя ме разбра и ме подкрепяше през цялото време,но както и да е.Без да осъзная,изпаднах в патова ситуация-от една страна са чувствата ми към това момиче,а от друга-реализмът и обективността.Успявах да балансирам известно време,но накрая просто се сринах.Преднамерено не предприемах нищо и нормално,момичето се виждаше с други.Това ме убиваше,но знаех,че аз съм си виновен,щом съм допуснал тази грешка и си заслужавам болката.След няколко месеца мъки разбрах,че може би и тя има чувства към мен.Реших се,все пак.Излезнахме двамата само.Беше средата на април - много хубаво време.Стояхме в едно кафе,на маса на двора,а тя стоеше там,красива,с прекрасните си очи и не спираше да ме гледа.Погледнах я право в очите и започнах да говоря ,казах й как стоят нещата,какво изпитвам към нея.Буквално й разкрих душата си,а тя просто погледна в краката си и каза.."Съжалявам".Била започнала да се вижда с бившия си (който само я нараняваше..)и мислела да му даде втори шанс.Много ме ценяла като приятел и не искала да ме губи,защото не се знаело какво може да стане някога между нас.Оставих й пари за сметката,тръгнах си и никога не погледнах назад.Знам грешката си,че го играх пораженец от прекалено рано,но това нямаше значение.Всеки избира как да се държи.Решила е да говори за "чувствата" й към мен.Ок.Решила е да ми даде надежда.Ок.И да я разбие след това,заедно със сърцето ми.Добре.Не съм никой и не мога да я съдя,постъпила е както иска.Знаех обаче,че ще се върне всичко.Всичко е карма.Оказах се прав,той й изневери с най-добрата й приятелка,но това е друга тема.Да продължа със себе си.И няма някога,няма после,няма когато и да е вече.След тази случка около месец и половина,два,се отдадох само на пиене и други низки страсти.Най-вероятно от самосъжаление или да запълня празнината,която усещах,не знам , и няма значение.Важното е,че бях много изпаднал.И когато мислех,че нищо хубаво не може да ми се случи,се запознах с едно момиче.Липсата на вяра и оптимизъм ми попречиха да направя нещо още тогава.Запознахме се средата на юни.Сближавахме се постепенно и усещах,че може би се случва нещо,но тогава започна лятото.Целия юли месец работех и нямах никакво време за себе си,камо ли пък за някой друг и излизания.Когато все пак,се освободих,тя замина за чужбина за 3 седмици.Прибираше се на 19 август,а аз на 20-ти заминавах на море и затова се видяхме чак септември месец.Аз бях сигурен,че и двамата вече имаме чувства един към друг,но не бях сигурен дали трябва да започваме нещо.Знаете като се опарите един път,как се пазите след това.Е,и аз бях така.Но с нея беше различно.Чувствах се спокоен,уравновесен и щастлив.Не вярвах,че ще стане,но се влюбих повече от когато и да е било в това момиче.Накратко,4 месеца съм най-щастливия човек на света.Обичам я повече от всичко и съм обичан.Не остана и следа от грешката ми.
Може би някои се чудят сега защо ви разказах всичко това и защо да го четете изобщо?
Искам да кажа на всички,които се чувстват безпомощно две неща.Първо,бъдете смели и никога не правете моята грешка.Не обявявайте битката за загубена предварително.Не знаете какво се крие зад очите на любимия.Съберете кураж и действайте.Можете само да спечелите.Ако все пак,не се получи,никога не спирайте да вярвате.Всяко зло за добро.Кой може да предположи какво се крие зад ъгъла?И дали това няма да е човека,който ще промени живота ви?