lovemtk
02-17-2012, 07:25
Искам да ви споделя историята си и евентуално да получа съвет, от някого с подобна история. Май месец миналата година се запознах с едно момче от училище, супер случайно. В първия момент не ми направи никакво впечатление, после, обаче започнахме да се чуваме, да излизаме и така се сприятелихме.. да, обаче разбрах, че той има чувства повече от приятелски, но аз бях категорична, че ми е само приятел.. до момента, в който не заминах лятната ваканция за морето. Точно тогава бях приключила 1 годишна връзка и това момче ми помагаше супер много за да я преодолея. Постепенно започнах да се влюбвам в него, може би заради разстоянието, което ни делеше или заради вниманието, което ми обръщаше.. не знам. Чувахме се през час, той ми обясняваше, че ме обича, че едва ли не би дал всичко за мен.. абе изобщо ужасно силни думи.. и освен това го доказваше. Той преди мен нито се е целувал, нито е имал някакви по-специални отношения с момиче, нито е обичал. А на мен точно това ми харесваше, неговата невинност, скромност, честност. Чаках с нетърпение да се прибера в София за да го видя. Дните броях дори. Когато се върнах всичко беше ПРОСТО РАЙ!! Тръгнахме, по цял ден бяхме заедно.. след известно време го направихме. На него му беше за 1ви път, но нещо не се получи. И то не само този път, а и по нататък, но аз толкова го обичах вече, че секса беше най-нищожния проблем. Аз съм имала доста приятели, но той ми беше 2рия в това отношение, винаги съм държала да обичам момчето, с което ще го направя, той мен също.. И така.. бяхме щастливи 4 месеца, без никакво каране..Винаги момчетата са ме харесвали, никога не ми е бил проблем някой, но с това момче нищо друго не ми трябваше, дори не съм поглеждала друг. Но започнах да го ревнувам, не знам защо просто започнах, имах някакво гадно чувство без основание може би, ревнувах го много повече от месец, но иначе нищо друго не промених, давах всичко за него, бях на разположение 24 часа да бъда с него. Но той пък ми казваше, че техните не го пускат много, много и не седяхме до по-късно от 19-20ч. Като се караше с техните обвиняваше мен и от това болеше ужасно, но мислех, че нищо няма да ни раздели.. Получаваше всичко, което иска едно момче, такава обич рядко се среща. Но просто го ревнувах, но се стараех да не е така, защото знам, че е ужасно.. И в един момент, тоест преди 1 седмица, той ме заряза.. На предишния ден ми беше написал смс, че каквото и да става ще е до мен и ще се бори за мен.. но не. Заряза ме и не каза защо.. единствено каза, че не е получавал доверие..А аз не го зарязах заради неговите недостатъци, обичах го с тях. Не му се сърдех, като правеше грешки, имало е случаи, в които като се скараме много, той ме псува, но съм го минавала метър. Бил е много груб през този 1 месец, да не говорим, че не сме го правили повече от 7 пъти за 5 месеца, защото той все нямаше време, все ми отказваше.. а друга не е имало, знаех винаги къде е.. Ии,освен, че ме заряза, той не спря да се държи гадно, обвиняваше ме за всичко, аз правех грешката да показвам колко ми е гадно, по цял ден плачех и го молех да спре и да се осъзнае, но нещата ставаха все по-лоши.. знае ми слабите места и винаги цели там.. Забравих да спомена, аз съм на почти 17, а той скоро навърши 16, но сме един випуск.. Не знам, не знам как за толкова кратко изгубих всичко. Не вярвах, че той ще ме остави, дори да съм грешала с ревността, ме наказа прекалено. според мен. Не мога да си го избия от главата, продължавам всеки ден да плача за него, а мислех, че съм силна.. Никой не може да повярва от приятелите ни че той ме е зарязал, всички го мислеха за адски добър и скромен.. НЕ знам какво да правя, всичко това просто ме разкъсва, боли ужасно.. такива мизерии направи след като скъсахме, въпреки че опитах всячески да си го върна, всичко опитах.. но не. Обвинявам се, че съм го ревнувала, чувствам се виновна и въпреки това не мисля, че заслужих чак това. Бях вярна и още съм, въпреки предизвикателствата.. ;( ;(