Значение на същестуването ни?

[ScarlettS]

Реших да перефразирам темата, просто защото звучи изключително изтъркано и е наистина често обсъждана тема, но да – става въпрос отчасти за смисъла на живота, но и как се отразява виждането ни за този смисъл върху ежедневието ни.
Действително от една страна, аз самата бих могла да се нарека нихилист. Като определение има логика и звучи рационално, НО способен ли е наистина човек да повярва, че съществуването му е безсмислено и да продължи да си живее напълно нормално. Естествено, визирам хората, които изобщо са се замисляли върху смисъла на живота си.

Лично на мен ми е трудно да живея просто така в настоящето. Не е толкова проблемът, какъв точно да е смисълът на живота ми – за момента имам просто цел, достатъчно трудна, а и най-вероятно невъзможна, за да продължавам да живея с някакъв стремеж и нетърпение за бъдещето. Не може да се нарече просто желание/обикновена цел, а по – скоро идея, един вид илюзия и все пак способна да придаде смисъл на реалното. Мисълта ми е, способен ли е човек да живее ‘пълноценно’, знаейки че животът му е лишен от истинско значение. Ако сме неспособни да познаваме нещо повече, тогава откъде изобщо се е появило чувството на липса? Щом физическия свят е всичко, което някога сме виждали и ще видим, тогава защо не ни е достатъчно и сякаш чувстваме, че се нуждаем да търсим по-дълбок смисъл.

Не говоря за бог, душа и разни такива. Ако трябва да съм честна, стигне ли се до темата за смисъла на живота, доста отговарят и неща от сорта на любов, щастие и тн. Не вярвам в нито едно от изброените (разбира се, съществува заблудата за щастие например), нямам и нужда да вярвам в такива неща. Но можем ли действително да заключим, че няма нещо повече, някакъв смисъл, който поне си заслужава да търсим. И не е ли живота на истинския нихилист, някак безнадежден? От друга страна познаваемия смисъл като например един вид задоволеност, щастие, не е ли прекалено насочен към материалното.
Не защитавам определена позиция, мнението ми още не се е сформирало – да кажем, че момента смисълът ми се изразява в това да търся такъв, но ми е интересно да видя какво мислите по въпроса.

[defender]

да се оженим

а иначе...... да проявим свободната си воля и покайното ни връщане при Бога.

[Blab]

//ще пиша в темата на свежа глава

[Chacho]

Според мен човекът има биологична нужда да търси смисъл. Смисълът на всичко дори да го открием, можем винаги да се запитаме, дали има смисъл да има смисъл? Тоест, дали няма алтернатива? Не е сигурно дали ни е отредено да знаем (не говоря за нечие съзнателно решение да сме така устроени, например Бог) същината на всичко, за да можем да поставим алтернативата или да отхвърлим съществуването й. Докато успяваме да откриваме смисъл в порцийките живот, които са ни понятни, ще се развиваме. Дори да редим пъзела частица по частица, можем да живеем с надеждата, че някой ден ще имаме завършена картина или недовършена част от безкрайна, но все пак красива. Второто мисля, че обяснява донякъде примиреността на нихилистите.

[RagioL]

Една дума:
Еволюция

[Тарикатче]

Аз лично съществувам за да си правя кефа и да опитам от всичко което ми предлага живота.. Супер гот е...

[cvetemoe]

Една дума:
Еволюция

Еволюция, но духовна!

[Glamour92]

Смисълът на живота на всеки отделен индивид е различен-в зависимост от характер,темперамент,придо бит опит всеки си оформя някаква картина на света около него,дава си сметка какво място заема той там и,за да има мотивация да се развива и да продължава да живее си намира нещо,което да осмисля битието му...
Смисълът вече на Живота,като цяло е някаква генерална,мащабна идея,от която ние можем да хванем отделни фрагменти,но не и да я сглобим в цялостен вид-това просто не бихме могли да направим,поради всеобхватносста на тази идея.А може би не можем да го направим,защото такава не съществува...няма как да разберем,нито да докажем едното или другото...Интересен въпрос

[Concussion]

Различните хора намират различен смисъл в живота и си обясняват по различен начин загадките на живота, смъртта и Вселената. За мен лично е важно да си го изживея, възможно най-добре, много съм си изпатила от главоблъсканици на тая тема. Пък ако говорим глобално, като цяло какъв е смисъла на всичко, не знам, сигурно пак да си го изживеем, какво друго ни остава?

[RagioL]

Еволюция, но духовна!

Ти си жив!

[npp]

смисъла на живота е да се живее, или казано с други думи, живота да бъде консумиран, като преди това, понеже в началото на всяка вечност има едни 5-6 хилядолетия, през които за съжаление "тъмнината"/дявола царува над одушевените същества, и поради тази причина през тези 5-6 хилядолетия най-висшият смисъл на живота е служенето на Св. Спасение, което Бог е определил/направил да бъде за всички човеци/одушевени, понеже Той е Родител на всички, а кой добър родител не ще (иска да) се погрижи за всичките си деца?!

[ScarlettS]

а иначе...... да проявим свободната си воля и покайното ни връщане при Бога.
Каква свободна воля, като според религията ти или правиш каквото бог казва или отиваш в ада. Тъй като не би било особено разумно да се обречеш на вечни мъки и тн, единственото, което ти остава е да следваш бог. Имаш ултиматум, не избор.


Смисълът на всичко дори да го открием, можем винаги да се запитаме, дали има смисъл да има смисъл? Тоест, дали няма алтернатива? Не е сигурно дали ни е отредено да знаем (не говоря за нечие съзнателно решение да сме така устроени, например Бог) същината на всичко, за да можем да поставим алтернативата или да отхвърлим съществуването й.
Това е при условие, че смисълът е нещо ясно определено, което или откриваме или не, за да можем в последствие да го приемем или отхвърлим. По принцип вярвам, че поначало няма смисъл, по-скоро хората са склонни да придават огромно значение на нещо и сами го превръщат в смисъл в живота си.
Или това, което е вид заблуда с цел да почувстваш живота си по-значим. И същевременно по-лесно да преживяваш лошите му страни , тъй като имаш някаква крайна точка, нещо, върху което си се съсредоточил и всичко останало остава на заден план. Или другия вариант на нихилистите - това, което ти обясни, което вече не ми звучи чак толкова безнадеждно, но със сигурност е по-рационално.


Една дума: Еволюция
Въпросът е зададен от субективна гледна точка, освен ако приемаш еволюцията като лична цел на живота си?


А може би не можем да го направим,защото такава не съществува...няма как да разберем,нито да докажем едното или другото
Точно тук е проблемът с недоказуемите неща, че се изискват вяра, а на мен ми е трудно да приема идея с необоснованата вяра, така че май просто трябва да стана нихилист напълно. :D


Пък ако говорим глобално, като цяло какъв е смисъла на всичко, не знам, сигурно пак да си го изживеем, какво друго ни остава?
Глобално не мога да си представя какъв би бил смисълът, по-скоро никакъв. Ясно е, че само това ни остава, просто ми се искаше да има нещо повече. Сетих се за един цитат, свързан с темата.

Soon you'll be ashes or bones. A mere name at most—and even that is just a sound, an echo. The things we want in life are empty, stale, trivial. - Marcus Aurelius

[defender]

Каква свободна воля, като според религията ти или правиш каквото бог казва или отиваш в ада. Тъй като не би било особено разумно да се обречеш на вечни мъки и тн, единственото, което ти остава е да следваш бог. Имаш ултиматум, не избор.

Или вярваш на Бога или вярваш на себе си.
Боголюбие срещу себелюбие.

Ултиматум, предоставен на волята на всеки човек дали да го приеме или да го отхвърли.

[Concussion]

Или вярваш на Бога или вярваш на себе си.
Боголюбие срещу себелюбие.

Ултиматум, предоставен на волята на всеки човек дали да го приеме или да го отхвърли.

Ебаси. Ми по-добре да ида в пъкала, отколкото да следвам нещо толкова малоумно. "Или вярваш на Бога или вярваш на себе си." srsly?! Aми ако вярвам на някой друг бог? Егати свободната воля, братче. Да ви пикам на вярата.

[defender]

Ебаси. Ми по-добре да ида в пъкала, отколкото да следвам нещо толкова малоумно.

ето един пример за проява на свободна воля и на избор.

[ScarlettS]

Или вярваш на Бога или вярваш на себе си.

А ако се окаже, че няма бог, прецакваш себе си. Представи си, че цял живот следваш него и пренебрегваш себе си и накрая излезе, че няма бог, рай , ад и тн?
Ти не ми правиш впечатление на толкова отдаден християнин, обаче наистина ме изумяват хората, които действително са готови да си пожертват живота в името на нещо, за което нямат нито едно доказателство.

[Concussion]

А ако се окаже, че няма бог, прецакваш себе си. Представи си, че цял живот следваш него и пренебрегваш себе си и накрая излезе, че няма бог, рай , ад и тн?

E, надали ще му пука много тогава, изобщо няма да разбере :D но да, жалко е, че си си пропилял живота за нещо несъществуващо, когато си можел да направиш нещо по-добро за живота си.


ето един пример за проява на свободна воля и на избор.

Ами... да.

[defender]

А ако се окаже, че няма бог, прецакваш себе си. Представи си, че цял живот следваш него и пренебрегваш себе си и накрая излезе, че няма бог, рай , ад и тн?
От една стана имаш това което ти казва Бог и от друга страна имаш твоите умувания и страхове. Кое избираш? (Горния твой коментар, е типичен пример, в които си поставена пред избор. Да избереш Бог или под предлог на страха си да не се прецакаш избираш да угодиш на себе си.). От друга страна да си атеист е много по прецакано, не само тук но и в другия живот. Парадокса на атеисти - той вярва, че не вярва.
Подаваш се на страховете си, това те кара да се отдалечаваш от Бога.


Ти не ми правиш впечатление на толкова отдаден християнин, обаче наистина ме изумяват хората, които действително са готови да си пожертват живота в името на нещо, за което нямат нито едно доказателство.

да, на тези хора се казва мъченици. Това е точен пример когато любовта към Бога е над любовта към себе си.

[npp]

всеки човек е създаден/създаван от самият истински Бог и чрез самият истински Госпос Исус Христос, което става най-малкото чрез биологичните процеси на оплождане, бременност, раждане, израстване и регенерация, всичко това го прави Бог, иначе то не би имало как да стане от само себе си, това е едно от доказателствата за това че всеки човек е дете на Бога, всички човеци са братя и сестри в истинският Бог Отец, а в Доброто семейство има ли презрение/омраза или нараняване между неговите членове?!, разбира се че не, ето защо не бива да се причинява зло на никой човек, но още по-добре ако човеците са винаги Добри помежду си

"Ще река Богу:..... Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно;..... Помни, моля, че като глина си ме създал;...... Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;" Йов 10: 2-13,

"Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките(т.е. нито един от човеците/одушевените), защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата. [Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото]. Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се? И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се. Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките(т.е. нито един от човеците/одушевените)." Матей 18: 10-14,

"езика(т.е. човешката вяра/духовност/религия) никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен(т.е. пълна) е със смъртоносна отрова. С него(т.е. с нея) благославяме Господа и Отца, и с него(т.е. и с нея) кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста(т.е. от устата на вярващите) излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде." Яков 3: 8-10

[ScarlettS]

От една стана имаш това което ти казва Бог и от друга страна имаш твоите умувания и страхове. Кое избираш? (Горния твой коментар, е типичен пример, в които си поставена пред избор. Да избереш Бог или под предлог на страха си да не се прецакаш избираш да угодиш на себе си.). От друга страна да си атеист е много по прецакано, не само тук но и в другия живот. Парадокса на атеисти - той вярва, че не вярва.
Подаваш се на страховете си, това те кара да се отдалечаваш от Бога.

Не виждам как точно представителят на религията, основана върху страха като главен и почти единствен мотиватор да следваш нейните правила, може да свързва страха точно с атеизма.

Дори да приемем, че от всички деноминации на християнството, пък да не споменавам и другите религии, точно твоята е правилна, то ние атеистите сме тези, които ще идат в ада, следвайки избора си, вместо да се преструваме, че вярваме в нещо, което не ни се струва логично или дори нужно.
Явно за теб отказът да бъдем лицемери за нещо откровено нелепо, е признак на страх. И все пак ако погледнем нищожната вероятност и нулевите доказателства за истинността на твоята вяра, най-рационална е позицията именно на атеизма.

Дори да оставим настрана вероятностите, като идея и ценности по никакъв начин не ме грабва точно християнството. Ти от друга страна обаче основаваш цялата си философия за света и живота върху книга, написана преди векове по причини непонятни за теб, като основната ти мотивация е именно, че ако не следваш тази вяра, ще идеш в ада. Не знам кой от нас 'се поддава' на страховете си.

[defender]

^
Бъркаш се скъпа моя, ненагледна, ако вярата на истински вярващите се основаваше само на страха, то тя щеше да е нещо мъчително и причиняващо болка, а вярата на истинските вярващи е радост и копнеж. Те чувстват в действителност силата на думите: "Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни".

[loveca777]

Живеем за да чувстваме и като умрем да се разложим и помогнем за почвения хумус

[Concussion]

^
Бъркаш се скъпа моя, ненагледна, ако вярата на истински вярващите се основаваше само на страха, то тя щеше да е нещо мъчително и причиняващо болка, а вярата на истинските вярващи е радост и копнеж. Те чувстват в действителност силата на думите: "Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни".

Я се дръж нормално и стига се излага, бе. Баш на страха ви е основана цялата тъпа веричка. Страха от нещо толкова нелогично, че няма накъде повече. Къде го тоя избор?! Бог те създава, без твое съгласие, и ако не му се подчиняваш сляпо, отиваш в ада, обречен на вечни немислими мъки. Ама знаеш ли кво значи вечно? Вечно, вечно, вечно... безкрайни мъки. И ти не можеш да направиш нищо, обречен си да се родиш и да съществуваш завинаги. Няма лошо, де, тъпото е че и в 21-ви век някой вярва на тая измислица за по-голям контрол над хората в миналото.

[ScarlettS]

Defender, скъпи мой ненагледни, прочети горния коментар и се замисли малко.

[Himeralea]

Някои хора с консервативните си капачета не могат да извият глава настрани и да приемат чуждата гледна точка, защото погледната от този ъгъл илюзията бива убита? А с нея и всички неща, в които си вярвал до този момент...
Проблемът на голяма част от вярващите в Бог хора е, че приемат написаното в библията БУКВАЛНО, а тази книга последно трябва да бъде разглеждана по този начин. :/
Ако кажа, че съм религиозна, ще излъжа. Вярвам в енергията, но не и на наложените заповеди от църквата. Ако погледнем реално на нещата, наистина във всяка религия листа със забрани е първи и огромен, а не е ли точно това искрицата, която подпалва някак съвсем несъзнателно у теб желанието да ги прекрачиш? Какво и кой определят дали съм грешна или права, освен аз самата? Не е ли всичко колкото просто, толкова и сложно?
Да си минем на думата... Смисълът на живота е, че няма смисъл и просто трябва да се живее .
//c'mon sheep >=D

[likemysunhadimploded]

Аз лично за себе си бих казала, че съм вярваща и че във всичко има смисъл.Някой ден ще се разбере 'за кое си е струвало' и за кое не.В крайна сметка всеки има право на свой собствен избор.А пък и Бог не притиска АБСОЛЮТНО никой да вярва в него или в каквото и да било друго нещо. :)

[Himeralea]

Аз казах, че не съм РЕЛИГИОЗНА, но вярвам в енергията. МОЕТО МНЕНИЕ Е:
Само човешките същества търсят смисъл в живота и от там идва цялата трагедия на човешкия род и всички болести и състояние, в които изпадат, търсейки някакъв смисъл, щото всеки смята, че това, до което той е стигнал, е ''смисъла на живота'', животните, населяващи земята, не търсят смисъл в съществуването си, но живеят в 100% хармония с природата земя и ако ние сме като тях, живеейки в хармония с природата, в момента земята щеше да е една чиста планета, хората щяха да са чисти и всички щяха да са в състояние на щастие и любов. Но ние сме прекалено материални все нещо трябва да го сложим в калъп, защото иначе изпитваме някакъв страх ако нещо е по-различно... все предположения на база страх се правят и оттам идва всичко, и точно църквата много добре е използвала това при хората и е създала забраните, за да може да ни контролира и манипулира, защото нямаме достатъчно съзнание да живеем в хармония. (;

[Concussion]

Истината е че всеки търси някакъв замисъл, нещо по-голямо, възвишено, смисъл и цел в цялата работа. Едни го търсят през почти целия си жизнен път и си вярват, други - в определени моменти, и различните хора го търсят в различни неща - наука, религия или нещо друго. Аз гледам да си изживея живота колкото се може по-добре (под добре не разбирам задоволеност и придобивки, веселби нон-стоп и т. н., а просто... да се наживея), щото повече от това надали ще получа. Обаче и мен на моменти ме глождят някакви въпроси, на които не мога да намеря отговор, и честно казано търся, иска ми се да има и нещо повече, търся под вола теле, дето са казали хората. И не е просто че на мен ми се иска... има неща, които са се случвали на мен или на близки, на които до ден днешен не мога да намеря логичното обяснение, просто няма такова. И не говоря за случая с дядо ми, въпреки че не мога да си го обясня по някакъв рационален начин. Преди години, когато баба ми и сестра й са работили в някакъв друг град, се случва така че остават и двете без работа, без квартира, на улицата и без никакви пари, даже пари за автобус са нямали да си хванат. И така, стояли близо до едни гробища и се чудили какво да правят, надявали се някой човек да спре с колата и да ги закара, но никой така и не минал. Тогава било комунизъм, никой не бил вярващ, обаче баба ми се помолила, просто ей така, наум, и изведнъж от нищото, се появили някакви пари, намерили ги до тях някъде, не помня вече в подробности. И се прибрали с тях. Нищо не казвам, може и да е някакво космическо съвпадение, не знам. Един мой близък, който всъщност на доста от вас е познат, наскоро беше финалист в едно музикално риалити - дете на пасторско семейство е, тяхното семейство е приятелско с нашето, заради дядо и баба и многото конференции и срещи, по които сме играли заедно. Той се ражда с големи усложнения в едното око, не е можел да си го отвори изобщо, когато е бил едва на няколко месеца са го водили по доктори, трябвало е да го оперират, тъй като е бил много зле, и лекарите не са давали големи надежди. Веднъж майка му и баща му се молели цяла нощ с цялото си сърце за някакво чудо, да има подобрение. И когато отишли до кошарката му на сутринта той бил с отворени очи и напълно изцелен. Лекарите нямали обяснение за това, чудо. Тези неща ме карат да се съмнявам, и да мисля че има нещо по-висше, нямам предвид християнския бог, не говоря за религии. Иначе би било лесно да махна ей така с ръка, всичко звучи напълно логично, но когато се сблъскам с нещо такова... не знам какво да мисля.

[DownloadVirus]

Бог съществува за религиозни,атеисти и антитеисти..Докато се заминавате с него,обсъждате го или търсите/четете каквато и да е информацията ,той навлиза все повече в ежедневието Ви .

[MonnyMonsterr]

Не мисля, че някой има представа какъв е смисъла на живота, а дори и да има, тя наистина ли е такава? Просто ще ви кажа: живейте си живота, бъдете свободни, не позволявайте някой или нещо да проваля настроението, плановете ви и т.н. не обръщайте внимание какво говорят другите, бъдете себе си, постарайте се да направите всичко, за което мечтаете. Вярвам в задгробния живот(сори ако ме мислите за луда), и мисля, че там ще научите всички отговори, включително и смисъла на живота. ;)

[libal44]

Смисълът на живота трябва да се търси в смъртта.Запитай се, каква е за теб разликата дали ще умреш днес, или след 50 години.

[ScarlettS]

Смисълът на живота трябва да се търси в смъртта.Запитай се, каква е за теб разликата дали ще умреш днес, или след 50 години.

За мен лично ще е огромна. А 50 години ми се струват малко, иска ми се да живея още много повече, затова винаги са ми били интересни темите свързани със забавяне на остаряването, напредване на медицината в тази насока и разни такива. Не вярвам в душата, не вярвам в бог, нито в отвъдното, което значи, че краят си е действително край.
И все пак ми трудно да си представя и да осъзная, как един ден просто ще изчезна и няма да съществувам под каквато и да било форма. Не е като да ме е страх от смъртта, по-скоро изпитвам някаква трудност да си го представя. А иначе ми е пределно ясно как е в действителност и кое е рационалното, друг е въпросът че не ми се иска да е така.
Обясни ми по-подробно какво имаш в предвид с това, че смисълът трябва да се търси в смъртта.

[libal44]

Защо искаш да живееш, това питам, какво осмисля за теб съществуването ти.Ако умреш днес, ще бъдеш ли удовлетворена от това, как е протекъл живота ти и какво искаш да постигнеш преди края.Смъртта е това, което те пришпорва да живееш пълноценно (според собствените ти разбирания за това, кое е пълноценно).Затова трябва да осъзнаеш и приемеш факта, че ще умреш, а не да се страхуваш и да игнорираш темата.

[ScarlettS]

^

Определено няма да съм удовлетворена с това, което съм постигнала досега. Точно заради това ми е проблема със смъртта, понеже искам да науча и да изживея толкова много неща. Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това. Заедно с това, което ти каза, че смъртта ни пришпорва да живеем пълноценно, добива някаква логика. Не знам какви точно бяха неговите доводи.

Знам какво точно сега осмисля съществуването ми, но понякога изисква толкова много, че искам да се откажа, но все пак знам, че нямам неограничено време и не трябва, и в крайна сметка пак се стига до същото със смъртта и липсата на време. Което значи, че безсмъртието действително омаловажава живота. Относно естеството на самия смисъл откакто пуснах темата постигнах някакво вътрешно съгласие, но относно смъртта - не знам. Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена дотолкова от постигнатото, че да съм готова да умра.

[libal44]

^

...Спомням си преди време някой съфорумник беше казал, че мисълта за безсмъртие и вечно съществуване го ужасява и много мислих за това...
...Все пак тя не е единствения фактор и мотиватор за постигане на целите, а те може би биха могли да бъдат неограничени на брой, тоест винаги ще има още и още, което ще искам да постигна и може би никога не бих могла да съм удовлетворена
Ето, сама си отговори относно безсмъртието.Човек е вечно недоволен от сегашното положение и постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".Дори и да приемеш сегашното състояние за максимум и да останеш доволен, идеята, че понякога да пътуваш е по-добре отколкото да пристигнеш, може да се прокрадне в главата ти, и тази липса на път и търсене на нещо да е плод на ново неудовлетворение.Човешкия� � разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не

[libal44]

...т разум поставя всичко под въпрос, както и трябва да бъде, но за съжаление това води до подобни затворени кръгове...или не

[ScarlettS]

^
При мен е точно така. Действително мисля, че пътуването е по-добро от периода, когато вече си получил желаното, което ме докарва до някакви не особено приятни състояния, когато нямам път. Следователно поне при мен, фактът, че имам цел, е достатъчен да съм доволна от сегашното ми положение, макар да съм все още далече от постигането. Пък и вярвам, че ако си готов да приемеш настоящето, по-лесно ще постигнеш целта в бъдеще, просто ти носи някакво вътрешно спокойствие и така по-лесно се концентрираш върху желаното.

Всъщност разликата е там, че удовлетвореността при мен е плод на вярването, че имам възможност да постигна целта си в бъдеще, а удовлетвореността от живота, която ти описваш, е концентрирана върху успеха от вече изпълнените цели в миналото, което се връзва с изречението:


Човек постоянно гледа назад или напред към нещо "по-добро".

Тоест животът най-често минава в надежди или спомени за краткотрайни моменти на щастие, което ми напомня на друга тема дали всъщност съществува щастието като нещо непреходно и постоянно в живота.

[libal44]

Ако имаше постоянно щастие на какво щеше да го съпоставиш, ежедневната сивота ти е нужна като основа за възприятието на всичко останало.То не трае дълго и затова го оценяваш.

[ScarlettS]

И аз не мисля, че има, но ако имаше най-близкото, с което мога да го сравня би било увереност в себе си за постигане на това, което наистина ще те направи щастлив, съчетана разбира се с действие в желаната насока. Комбинацията отчасти изглежда, че е главно концентрирана към целите в бъдещето, но осигурява и някакъв вътрешен мир и спокойствие, което от своя страна улеснява справянето с настоящите трудности.
Единственият проблем е, че предполага стремеж към нещо, но алтернативата е да си постоянно доволен от настоящето, каквото и да е, което на мен ми се вижда не особено разумно. Като цяло в идеалния случай подобен като цяло 'щастлив' живот би включвал разбира се кратките щастливи моменти, а между тях - такива, изпълнени с увереност и вяра, че ще дойде следващи такива + съответните действия за постигането им. Това на практика е почти невъзможно, защото никой не може постоянно да е в това състояние на душевен мир, но поне старанието те да преобладават също би помогнало. Всички останали отрицателни емоции от ежедневието са излишни, но понякога неконтролируеми, така че все пак има и някакъв баланс.