Здравейте :) Имам следните няколко въпроса и бих искала да ми помогнете малко.Свързани са с разказа на Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа".
1.Можете ли да обвържете този герой с някои емблематични слепци?
2.Пророк ли е дядо Йоцо?
3.Как разказът преосмисля мита за Едип?
ами това е !Благодаря на всички,които ще се включат :)
свързвам го с Колчо Слепеца от Под Игото, ето ти информация за него
Герой от романа “Под игото” (1894) на българския писател Иван Вазов. Колчо е един от най-обаятелните герои на “Под игото”, свързан с пронизалата сложната панорама на романа жизнерадостна струя. Сред еснафския бит на Бяла черква той единствен е несретник, без дом и семейство, без истински “сериозен” занаят. Но като духовно съдържание Колчо с нищо не е противопоставен на класово вече разслоеното, но патриархално още по дух общество на своите съграждани. Напротив – той сякаш изразява най-хубавото у тях, затиснато от наслоенията на еснафското всекидневие. Той е поетичното начало в живота, идеалистичното безкористие, светлата жизнерадост, надмогнала собственото нещастие. Това е един от образите, в които специфичното за “Под игото” преплитане на реализъм и романтизъм е органично слято. Със своя несломен от слепотата весел нрав, с неизтощимите си импровизации и остроумни шеги Колчо Слепеца е не само незаменим участник във всички веселби и гуляи – с неизменната си готовност да се раздава той се оказва навсякъде, където има нужда от него. Той прониква в претъпканата църква, за да предупреди Огнянов за грозящата го опасност, той по-късно съблича единствените си дрехи, за да му ги изпрати във воденицата. В спасителната роля, която постоянно играе този онеправдан от природата момък, както и в изобразената му в светла еднопланова душевност, можем да видим един по-скоро романтичен художествен модел. Но, от друга страна, неговото неизтощимо остроумие съдържа толкова свеж битов реализъм, че самият език на героя своеобразно ни оттласква от романтизма. Пародийният Колчов “тропар” на калугериците, пронизал много от битовите сцени в романа, е емблематичен за жизнерадостните ренесансови мотиви в неговата богата мелодия. Пред проф. Шишманов Вазов дава подробни сведения за неговия прототип: “Колчо Слепеца, лишеният съвсем от зрение, дребничък, с изпито, страдалческо лице момък от добро семейство, фигурира в романа ми с истинското си име. Той тъй се казваше. Беше живял известно време във Влашко и свиреше отлично на флейта, с която се прехранваше, пътувайки из цяла България и Румъния. Беше много духовит. За себе си той казваше: “В мене има трима човека: Колчо, Голчо и Кьорчо”.