Вярвате ли в поговорката

[distance]

Всяко зло за добро? Ако да, защо?

[nIkEnCeTy_bE]

Да. Защото винаги след лошото идва и хубавото. Дори да ти се е случило нещо лошо, винаги след това ще дойде нещо, което да те зарадва.

[thegreenzombie]

не.. толкова лоши неща са ми се случили, а засега няма нищо добро, което може да им се реваншира.. и все пак съм позитивен човек, което помага в някои ситуации

[Тарикатче]

Абе може би има и нещо вярно.. Но не разчитам на късмета.. След всяко зло да го чакам доброто ей така от небето да ме посети...

Стягаш се и действаш.. Сам ако не си направиш "добро" Ще трябва да свикваш със злото...

[nIkEnCeTy_bE]

не.. толкова лоши неща са ми се случили, а засега няма нищо добро, което може да им се реваншира.. и все пак съм позитивен човек, което помага в някои ситуации

Има лоши неща, които никое щастие не може да замести. Но малките неща от ежедневието те карат да се радваш. Някой път не можем да забравим лошите неща.

[mariqanastasova]

да ..като ти се случи нещо,което не желаеш и не обичаш след него идва нещо хубаво ,което ще стане още по-желано от първото..

[jghgh]

Да, защото светът е една божествена хармония от Ин и Ян. И когато ти се случи нещо добро, ти не си сигурен добро ли е за в бъдеще. Хората не мислят в перспектива и така объркват понятията си за добро и зло. Например - един елементарен пример, но принципът е един и същ - намираш си партньор, влюбваш се в него, заедно ви е добре. Но "добре" е относително понятие. След време, когато се разделите, може би ще осъзнаеш, че докато си печелил любовта, си губил свободата си, или пък независимостта ти. Или обратното, зарязват те, на теб ти е лошо от това, чудиш се защо ти се изсипва това нещастие на главата, но пък печелиш самотата си, а самотата е начин да изучиш себе си. Пред теб несъмнено се отваря някаква друга възможност, например да ссе развиваш, да се фокусираш върху нещо друго и т.н.
Да, малко досадни и елементарни примери, но напоследък простея.

Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш. А и на човека не му е ясен Промисъла. Дори да не си религиозен, в тоя свят има някакъв Промисъл. Можеш да го наречеш просто програма на съществуването ти. Като се замисля, дори и да не вярваш в съдба, и всякакви такива щуротии, последователността на нещата, които се случват и които ще се случват (особено ако си силно вярващ в настоящето индивид, който сам си кове съдбата и т.н.) си е пак един вид Промисъл.

Сещам се за една хубава Дао притча по тоя въпрос, но няма как да я напиша точно сега.

И, накратко, тази поговорка е вярна, колкото и да не можем да я възприемем в конкретния момент. Обикновено човек я осъзнава, когато се отдалечи сам от преживяното - независимо добро или зло.

[lemonyheart]

Вярвам, защото, колкото и банално да звучи, от лошото научавам повече. Може би доброто по-рядко се запомня.

[kitty02]

Да. Защото винаги след лошото идва и хубавото. Дори да ти се е случило нещо лошо, винаги след това ще дойде нещо, което да те зарадва.
+1 ;).....

[Evelynn]

Да, защото светът е една божествена хармония от Ин и Ян. И когато ти се случи нещо добро, ти не си сигурен добро ли е за в бъдеще. Хората не мислят в перспектива и така объркват понятията си за добро и зло. Например - един елементарен пример, но принципът е един и същ - намираш си партньор, влюбваш се в него, заедно ви е добре. Но "добре" е относително понятие. След време, когато се разделите, може би ще осъзнаеш, че докато си печелил любовта, си губил свободата си, или пък независимостта ти. Или обратното, зарязват те, на теб ти е лошо от това, чудиш се защо ти се изсипва това нещастие на главата, но пък печелиш самотата си, а самотата е начин да изучиш себе си. Пред теб несъмнено се отваря някаква друга възможност, например да ссе развиваш, да се фокусираш върху нещо друго и т.н.
Да, малко досадни и елементарни примери, но напоследък простея.

Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш. А и на човека не му е ясен Промисъла. Дори да не си религиозен, в тоя свят има някакъв Промисъл. Можеш да го наречеш просто програма на съществуването ти. Като се замисля, дори и да не вярваш в съдба, и всякакви такива щуротии, последователността на нещата, които се случват и които ще се случват (особено ако си силно вярващ в настоящето индивид, който сам си кове съдбата и т.н.) си е пак един вид Промисъл.

Сещам се за една хубава Дао притча по тоя въпрос, но няма как да я напиша точно сега.

И, накратко, тази поговорка е вярна, колкото и да не можем да я възприемем в конкретния момент. Обикновено човек я осъзнава, когато се отдалечи сам от преживяното - независимо добро или зло.

Съгласна!

Вярвам! Както се вика "Everything happens for a reason", а каква е тя, може и да не осъзнаем в момента на случката, но след време всичко се нарежда както трябва.
Един quote, който ми е в топ10 и много обичам да казвам -> "I believe that everything happens for a reason. People change so that you can learn to let go, things go wrong so that you learn to appreciate them when they're right. You believe lies so you eventually learn to trust no one but yourself...and sometimes good things fall apart so better things can fall together."

[nnn1993]

Вярвам,защото понякога от някоя лоша случка можеш да научиш нещо полезно.

[cigarettekisses]

Да. Това,което не те убива,те прави по-силен. Банално,но е така.

[scrooper]

Вярвам, защото, колкото и банално да звучи, от лошото научавам повече. Може би доброто по-рядко се запомня.
Има нещо такова

[scrooper]

Никога не знаеш какво губиш, когато печелиш, и какво печелиш, когато губиш. А и на човека не му е ясен Промисъла. Дори да не си религиозен, в тоя свят има някакъв Промисъл. Можеш да го наречеш просто програма на съществуването ти. Като се замисля, дори и да не вярваш в съдба, и всякакви такива щуротии, последователността на нещата, които се случват и които ще се случват (особено ако си силно вярващ в настоящето индивид, който сам си кове съдбата и т.н.) си е пак един вид Промисъл.
Много хубав коментар :)

[пAteNцЕ]

вярвам доста пъти ми се е случвало ....и честно вече съм убедена в тази истина, а преди не вярвах особено....

[Hayashi]

Да. Много пъти ми се е случвало да се ядосвам за нещо, а по-късно да се радвам, че така са се получили нещата.

[BloodyDreamer]

Аз лично не вярвам. Като цяло не вярвам в определения като "добро" и "лошо". Приказките от деца ни учат да виждаме нещата в черно и бяло. Аз вярвам в сивото и всичките му нюанси. Никой човек не е изцяло добър, всеки има лоши помисли, всеки някога е лъгал (така наречените "благородни" лъжи, пак са лъжи) и аналогично никой не е изцяло лош. С нещата, които ни се случват, е абсолютно същото.
Да, има хора, които страдат повече от други. Но щастието и всички тези малки, душевни красоти, които карат сърцата ни да се усмихнат, са около нас и се крият в тези, дребните неща, които все повтаряме, потретваме, правим филми, пишем книги и обясняваме отново и отново, че трябва да ги откриваме и да им се наслаждаваме. Въпрос на личен избор е дали ще ги погледнем в очите и ще ги прегърнем или ще им помахаме с усмивка и сълзи на очите, докато те си заминават.
Познавам едно момиче, което е изстрадало невероятно много и въпреки това е най-усмихнатия човек, който познавам. И все пак, дали ще сме щастливи или не, е въпрос на гледна точка.