ℒℴνℯ
02-25-2012, 10:10
Здравейте! Пиша тема от друга регистрация може би по причината, че искам да остана анонимна за всички познати/приятели, които знаят, че съм във форума.
Ще ви разкажа накратко това, което искам да си излея, защото по някакъв начин ми тежи.
От скоро с едно момче сме заедно /така да кажа, защото е много объркано.. както и да е/. Обичам го и той мен.. казва го и го доказва.. Обаче не знам защо, но в един момент се чувствам на 7мото небе когато съм с него, а после .. той започва да се държи странно и .. мен някак ме отблъсква това негово постоянно променяне на настроенията. Когато сме заедно не мога да се отпусна пред него.. глътвам си тотално граматиката. Ясно е, че след време ще ми мине, но някак си се чувствам НЕ на място когато съм с него. Не мога да проумея защо е така. Страх ме е от нараняване ужасно много. Страх ме е, че не съм избрала правилния човек за този период от живота ми .. Знам, че няма да се оженя и да живея с него до края на живота си.. нито пък с който и да е било друг. Страх ме е, че не съм наясно напълно с чувствата си.. Хем искам да съм с него и да съм щастлива, защото съм сигурна, че мога да бъда .. хем ме е страх да предприема сериозно връзката ни. Той не е имал сериозна връзка.. нито пък аз. Влюбвала съм се много пъти в неправилните момчета и са ме наранявали много гадно. Особено от последния път.. беше най-сериозното влюбване до сега, но беше от разстояние и може би по-добре стана така като той ме отхвърли.. нищо,че ми даваше ужасно много надежди..
Както и да е за това.. Не знам какво да правя сега. Сигурна съм, че ще опитам с него нещата да се развият както трябва, но ако нещо се случи не знам как ще постъпя след това.
Та въпроса ми е .. били ли сте някога в такова междинно състояние? Как сте постъпили или как да постъпя. Ако не опитам ще съжалявам, а ако ме нарани .. пф..
Ще ви разкажа накратко това, което искам да си излея, защото по някакъв начин ми тежи.
От скоро с едно момче сме заедно /така да кажа, защото е много объркано.. както и да е/. Обичам го и той мен.. казва го и го доказва.. Обаче не знам защо, но в един момент се чувствам на 7мото небе когато съм с него, а после .. той започва да се държи странно и .. мен някак ме отблъсква това негово постоянно променяне на настроенията. Когато сме заедно не мога да се отпусна пред него.. глътвам си тотално граматиката. Ясно е, че след време ще ми мине, но някак си се чувствам НЕ на място когато съм с него. Не мога да проумея защо е така. Страх ме е от нараняване ужасно много. Страх ме е, че не съм избрала правилния човек за този период от живота ми .. Знам, че няма да се оженя и да живея с него до края на живота си.. нито пък с който и да е било друг. Страх ме е, че не съм наясно напълно с чувствата си.. Хем искам да съм с него и да съм щастлива, защото съм сигурна, че мога да бъда .. хем ме е страх да предприема сериозно връзката ни. Той не е имал сериозна връзка.. нито пък аз. Влюбвала съм се много пъти в неправилните момчета и са ме наранявали много гадно. Особено от последния път.. беше най-сериозното влюбване до сега, но беше от разстояние и може би по-добре стана така като той ме отхвърли.. нищо,че ми даваше ужасно много надежди..
Както и да е за това.. Не знам какво да правя сега. Сигурна съм, че ще опитам с него нещата да се развият както трябва, но ако нещо се случи не знам как ще постъпя след това.
Та въпроса ми е .. били ли сте някога в такова междинно състояние? Как сте постъпили или как да постъпя. Ако не опитам ще съжалявам, а ако ме нарани .. пф..