Yligyfrena
02-26-2012, 09:38
Малко по дълга инфо. за Анабиозата можете ли от някаде да ми извадите. В смисъл на по-дълга г/д 2 листа от нормална тетратка да ги побере :D . В гугъл няма смисъл да търсите..първате страница сичко прегледах и нищо.. и в уикипедията няма мн.
айде бе
как пък ли няма информация баш в гугъл
търсил си си в ...айде да не казвам
Анабиозата (от грц. ,,ана" обратно движение, и биос" - живот) е състояние на организма, при което жизнените процеси обмяна на веществата и др., са така забавени, че липсват явни признаци на живот.
Това явление пръв открил през 1701 г. холандският природоизследовател и микроскопист Антони ван Льовенхук. От улуците на покрива той събирал напълно сух пясък, поставял го в стъклена тръбичка с вода и го наблюдавал под саморъчно изработен микроскоп. В тръбичката ученият за първи път видял плаващи живи същества, които нарекъл анималкули. Впоследствие било установено, че това са ротатории организми от групата на червеите, които са с размери 0,4 2,5 mm. Льовенхук нееднократно изсушавал пясъка, но ротаториите запазвали способността си отново да оживяват.
Анабиозата е състояние на приспособяване на организма към неблагоприятни външни условия, което му помага да преживее; тя е придобита и затвърдена в процеса на еволюцията. Някои видове организми изпадат в състояние на анабиоза при рязка промяна в температурата, при липса на влага и по други причини. Това явление е широко разпространено в природата. Наблюдава се при микроорганизми, при многоклетъчни безгръбначни, земноводни, влечуги, лишеи, мъхове, и дори при някои цветни растения.
Хибернацията (зимният сън) при животните има много общо с анабиозата при изстудяване, а естивацията (летният сън) с анабиозата при изсушаване. Типичен пример за анабиоза са семената при много растения, които не показват признаци на живот, но запазват способността си да покълват в продължение на десетки години.
Явлението анабиоза при изстудяване и изсушаване се използва широко в практиката: при приготвяне на сухи живи ваксини, при продължително запазване на бактерийни и вирусни култури, при консервиране на тъкани и органи (кръв, хрущял, кост, кръвоносни съдове), необходими на хирурзите за присаждане. При анабиозата организмът е много устойчив на различни фактори като космични лъчи и др., което е особено перспективно при бъдещото овладяване на Космоса.
Анабиозата (на гръцки: ἀναβιω, връщане към живот) е състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност; от него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот; счита се, че състоянието на анабиоза е открито през 1701 г. от холандския биолог Антони ван Льовенхук; терминът "анабиоза" е предложен през 1873 г. от немския учен Вилхелм Прейер в негово изследване на временното прекратяване на жизнената дейност; освен анабиоза, други термини, които обозначават това състояние са биостаза, абиоза, криптобиоза, мнима смърт и т.н. най-общо казано анабиозата е временно и об*ратимо, почти пълно прекратяване на жиз*нените процеси на организма
Анабиоза оз*начава бавен, скрит живот. Посредством различни външни въздействия се привеждат в анабиотично състояние основните вредители на стоките - микроорганизмите. Анабиотичното състояние се характеризира с максимално ограничаване на жизнените функции, при което микроорганизмите не загиват, но престават да се хранят и размножават и не могат да предизвикват разваляне на продуктите.
Анабиозата на микроорганизмите се постига по различни на*чини и в зависимост от това тя бива:
термоанабиоза - чрез понижаване на температурата (охлаждане или замразяване)
ксероанабиоза - чрез намаляване на влажността (изсушаване)
осмоанабиоза - чрез повишаване на осмотичното налягане в продуктите
ацидоанабиоза - чрез увелича*ване на киселинността в продуктите
наркоанабиоза - чрез прибавяне на анестезиращи вещества, които предизвикват наркоза на микроорганизмите
Охлаждане
Основава се на термоанабиозата. То е един от най-разпространените методи за съхраняване на бързоразвалящи се хранителни продукти. Продуктите се охлаждат до температура около 0°С, при което повечето от микроорганизмите преминават в анабиотично състояние. Охлаждането се използва най-много при съхраняването на мляко и млечни продукти, месо и риба (0°С – -2°С), яйца (-2.5°С – -1.5°С), плодове и зеленчуци (2°С – 4°С).
Но не винаги охлаждането може да осигури достатъчно продължително съхраняване, за*щото не се постига пълна анабиоза. Част от микроорганизмите остават в активна форма. Те постепенно, макар и по-бавно, започват да се размножават и след известно време предизвикват разваляне на охладените продукти.
Замразяване
Замразяването също се основава на термоанабиозата. При него обаче се дос*тига много по-дълбока анабиоза, при която микроорганизмите изобщо не могат да се развиват, а някои от тях дори за*гиват. Поради това замразяването дава възможност за мно*го по-дългосрочно съхраняване на продуктите, отколкото охлаждането. За месото и рибата замразяването обикновено се извършва при темпе*ратура около -26 °С. При плодовете и зеленчуците се предпо*чита по-дълбокото замразяване (около -40 °С).
Независимо от пълното изключване на микробиологичните процеси през време на съхраняването качеството на замразените продукти постепенно се понижава, тъй като в тях, макар и бавно, все пак протичат някои нежелани (предимно окислителни) хи*мични и биохимични процеси.
Изсушаване
Това е един от най-старите методи за съхра*няване. Основава се на ксероанабиозата. При такива условия микробните клетки се обезводняват, не могат да се развиват и преми*нават в състояние на анабиоза. Изсушаването се прила*га за консервиране на плодове и зеленчуци, мляко, яйца, риба, месни продукти, (пастърма, сухи колбасни изделия и др.).
Изсушаването може да става по два начина: сушене на слън*це и в специални сушилни. Но в някои случаи при сушенето забележимо се влошабат хранителните и вкусовите качества на някои продукти и се намалява витаминното им съдържание. Всички сушени продукти са силно хигроскопични. Ето защо основно изискване при съхраняване*то им е да не се допуска навлажняване.
Осоляване
Също един от старите начини за консервиране на продуктите. Основава на осмоанабиозата. Анабиотичното състояние на вредната микрофлора се постига чрез повишаване на осмотичното наляга*не в продуктите. Настъпва своеобразно обезводняване на микробните клетки, които престават да се раз*биват и размножават и не могат да предизвикат разваляне на продуктите.
За пълно консервиране на продуктите при осо*ляването е необходимо концентрацията на солта да бъде 8 -12 %. Тъй като такава висока концентрация на солта не ви*наги е желателна, често осоляването се комбинира с изсуша*ване или други методи за консервиране.
Консервиране със захар
Този метод на консервиране също се основава на осмоанабиозата. Съдържанието на захар трябва да бъде най-малко 60 %. Консервирането със захар се използва при произ*водството на мармалади, конфитюри, желета, сладка, сиро*пи и др. На високата концентрация на захарите се дължи го*лямата трайност на меда (70-80%), гликозата, много от захарните изделия.
Консервиране с киселини
Основава се на ацидоанабиозата. Вредните микроорганизми не могат да понасят силно кисела*та среда, преминават в анабиотично състояние, а някои от тях загиват.
Най-често за консервиране се използва оцет*ната киселина, под формата на оцет, който се използва за производството на различни маринати (рибни, зеленчукови, плодови, от гъ*би).
Консервиране с въглероден диоксид
Основава се на наркоанабиозата. Използва се свойството на въглеродния диоксид да задържа дишането, а следователно и разви*тието на микроорганизмите. Продук*тите се поставят в херметични камери и се вкарва не*обходимото количество СО2. Този метод се използва за удължаване трайността на месото, рибата, яйцата, пресните плодове. Дава особено добри резултати, ако се съчетае с охлаждане.
Анабиозата (на гръцки: ἀναβιω, връщане към живот) е състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него огранизмът може да излезе при определени условия и да се върне към интензивен живот.
Счита се, че състоянието на анабиоза е открито през 1701 г. от холандския биолог Антони ван Льовенхук. Терминът "анабиоза" е предложен през 1873 г. от немския учен Вилхелм Прейер в негово изследване на временното прекратяване на жизнената дейност.
Освен анабиоза, други термини, които обозначават това състояние са биостаза, абиоза, криптобиоза, мнима смърт и т.н.
Изпадане в анабиоза [редактиране]
В състояние на анабиоза организмите може да изпаднат при:
ниски температури. Може да се използват както бързо изстудяване, така и препарати. В такова състояние могат да се поставят насекоми, едноклетъчни, както и някои многоклетъчни.
силно изсушаване
Приложение [редактиране]
В състояние на анабиоза се "заглушава" кислородният глад и се запазва жизнеността при различни интоксикации и травми. Анабиозата се използва при приготвяне на сухи живи ваксини, при консервиране на кръв за трансфузия и т.н.
Български принос [редактиране]
Експерименталните биофизични изследвания на Порфирий Бахметиев върху явлението "анабиоза" водят до откритие и името му влиза в световните енциклопедии. По това време (началото на XX век) той е професор в Софийския Университет (тогава Висше училище) и извършва изследванията в създадената от него лаборатория. С помощта на миниатюрни термодвойки проф. Бахметиев измерва температурата на пеперуди при преохлаждането им под 0 градуса Целзиеви, открива специфичен температурен скок в тялото на пеперудата, след който се преминава в анабиотично състояние, и установява условията, при които тя може да се съживи. Особеностите на анабиотичното състояние и на температурния скок са свързани с междинната течнокристална фаза на телесните течности при прехода им от течно в твърдо състояние. Подобни експерименти проф. Бахметиев прави и с прилепи.
извади квото ти трябва там