View Full Version : Любов от разстояние ?
здравейте искам да ви попитам дали на някой като мен му се случва така че да поддържа връзка от разстояние?
с приятеля ми ходим вече 1 година и 8 месеца и страшно много се обичаме и решихме да останем заедно въпреки разстоянието. понякога имам чувството че любовта ми отслабва но в следващия момент като е до мен съм адски щастлива. надявам се да се получава така от това че не се виждаме често (той се прибира на 1 месец, защото е студент). нормално е нали?
Това със студентството е нормално.
Но това любовта ти да отслабва в един момент, а в друг да се възвръща - не, това не е нормално.
Glamour92
03-01-2012, 08:43
Ако връзката ви е със стабилни основи и вие двамата сте зрели хора,които са наясно,че съвсем няма да им е лесно да поддържат любовта си от разстояние,защо не? Все пак трябва да си подготвена-ще има моменти,когато няма да знаеш той къде е,с кого,какво прави.Ще се чувстваш понякога охладняла (ти сама го спомена) към него...възможно е дори да се улавяш как поглеждаш настрани...Определено ще бъдете подложени на изпитание,но това не значи,че няма да се справите-просто трябва да подходите с много,много търпение,да не губите връзка и да не спирате да контактувате.Както и да сте подготвени за всичко-в такава ситуация е много лесно да се подхлъзнеш,мислейки си,че дистанцията е заличила онова,което сте имали преди тя да ви отдели един от друг...Това е-от вас зависи.
Бтв,защо само веднъж месечно се виждате?Той в чужбина ли учи? Ако е в град тук,в България,нищо не пречи и по-честичко да се срещате-и не е задължително само той да идва при теб,можеш и ти да го посещаваш.
TheBeliever
03-01-2012, 09:03
В такава ситуация според мен най-важен погледът към бъдещето. До кога разстоянието ще е фактор? Има ли изгледи то да се елиминира и ако да, кога? Единственият начин подобна връзка да проработи е ако това е само временно положение. В противен случай рано или късно на единият ще му писне от вечната липса на половинката.
DisappointedDreamer
03-01-2012, 10:31
Не искам да съм песимистично настроена, но няма да продължи дълго.
valdesbg
03-01-2012, 10:36
Не, не е нормално. Поне за по големите хора де. А вие сте студенти... Или поне той.
ShtrudeL
03-01-2012, 11:06
Това е... ужасно, ужасно мъчение... но аз вярвам в хубавите неща. Ужасно, ужасно много.
Ако връзката ви е със стабилни основи и вие двамата сте зрели хора,които са наясно,че съвсем няма да им е лесно да поддържат любовта си от разстояние,защо не? Все пак трябва да си подготвена-ще има моменти,когато няма да знаеш той къде е,с кого,какво прави.Ще се чувстваш понякога охладняла (ти сама го спомена) към него...възможно е дори да се улавяш как поглеждаш настрани...Определено ще бъдете подложени на изпитание,но това не значи,че няма да се справите-просто трябва да подходите с много,много търпение,да не губите връзка и да не спирате да контактувате.Както и да сте подготвени за всичко-в такава ситуация е много лесно да се подхлъзнеш,мислейки си,че дистанцията е заличила онова,което сте имали преди тя да ви отдели един от друг...Това е-от вас зависи.
Бтв,защо само веднъж месечно се виждате?Той в чужбина ли учи? Ако е в град тук,в България,нищо не пречи и по-честичко да се срещате-и не е задължително само той да идва при теб,можеш и ти да го посещаваш.
той е студент и учи в друг град и мен това адски много ме измъчва. най-лошото е че след 3 години и аз ще бъда студентка и обмислям да отида да уча в неговия университет но така ще се засечем само за 1 година. от 1 страна това ще е най-прекрасната ни година само двамата , но от друга след това пак 3 години ще сме разделени
Това е... ужасно, ужасно мъчение... но аз вярвам в хубавите неща. Ужасно, ужасно много.
и аз вярвам в нашата връзка защото сме преминали през много неща заедно и той е единствен за мен , както аз за него. силно се надявам да издържим и да продължаваме да бъдем заедно.
Glamour92
03-01-2012, 18:00
той е студент и учи в друг град и мен това адски много ме измъчва. най-лошото е че след 3 години и аз ще бъда студентка и обмислям да отида да уча в неговия университет но така ще се засечем само за 1 година. от 1 страна това ще е най-прекрасната ни година само двамата , но от друга след това пак 3 години ще сме разделени
Ще се засечете за една година само в университета.Ако той остане да си живее в големия град пак ще сте заедно.
И все пак-да се виждате само веднъж месечно,при положение,че той си е в страната...не е редно някак си. Ти не можеш ли да му гостуваш,когато той няма възможност да си дойде?
ами и двамата сме от бургас , а той учи във В.Търново и моите родители ги е страх да ме пускат дапътувам на тагова голяма разстояние сама . в противен случай щях всяка седмица да ходя до там
anonymous708973
03-01-2012, 18:09
И за година и 8 месеца не ти е хрумнало веднъж да ги излъжеш и да отидеш да си видиш момчето, което обичаш?
Glamour92
03-01-2012, 18:11
Ох...ами трудно ще ви е така.
Поговори с вашите,ако не стане-говори пак.След някоя и друга година,ако сте все още заедно би трябвало да ти гласуват повече доверие и да те пускат да пътуваш.Значи ти си на 16,а той на 19,така ли?
TheBeliever
03-01-2012, 18:11
Да изкарате 3 години с виждания за 2 дни в месеца доста ме съмнява. Това няма да е пълноценна връзка. Особено имайки предвид средата, в която той се намира в момента. Няма лошо да опитате, но недей да таиш прекалено големи надежди.
И за година и 8 месеца не ти е хрумнало веднъж да ги излъжеш и да отидеш да си видиш момчето, което обичаш?
за 1ва година учи там и е минал засега само 1вия семестър .
Ох...ами трудно ще ви е така.
Поговори с вашите,ако не стане-говори пак.След някоя и друга година,ако сте все още заедно би трябвало да ти гласуват повече доверие и да те пускат да пътуваш.Значи ти си на 16,а той на 19,така ли?
така мисля да постъпя аз и преди съм говорила с тях и ще опитам за априлската ваканция да отида . да аз съм на 16 а той на 19
DarkTemplar
03-01-2012, 21:06
Велико Търново не е чак толкова далеч от Бургас. Сега е зима и пътуването е една идея по-трудно. Но като се постопли времето той може да си идва по-редовно (почти всеки уикенд). Ако е затруднен финансово, може и на автостоп да пътува, но ще се виждате редовно. Абсолютно всичко зависи от желанието, другото са оправдания.
той е студент и учи в друг град и мен това адски много ме измъчва. най-лошото е че след 3 години и аз ще бъда студентка и обмислям да отида да уча в неговия университет но така ще се засечем само за 1 година. от 1 страна това ще е най-прекрасната ни година само двамата , но от друга след това пак 3 години ще сме разделени
Защо правиш толкова далечни планове?
Първо: завърши и стани студентка.
Второ: След три години дали ще сте заедно?
Трето: Защо отсега почваш да си мислиш за тази една година и пак правиш планове три години да сте разделени?
И къде е проблема? И аз съм студент и моята връзка е такава само, че аз се прибирам много по често от 1 път в месеца..
Така че приятеля ти да се стегни и да си идва по често, няма да иде на някое парти толкова и ще си дойде. Пък ако толкова е закъсал финансово да пътува с влака .. за студенти е ефтиния.
А и вие сте толкова много време заедно, за разлика от нас с 7месеца. Но ще изтраете още 3 месеца и после идва лятото ;)
valdesbg
03-02-2012, 06:46
Няма да изтраете толкова. Прекалено си лабилна. То не че сегашното ви е няква връзка изобщо де(тука знам че ще почнеш да лаеш). Тийн любовта обикновено не прераства в нещо повече.
Аз не бих пускал дъщеря ми или сина ми да пътува заради връзка от разстояние. Загуба на време, енергия и средства. За други неща - бих пуснал детето ми да пътува. Тъй че заставам на страната на родителите ти да не те пускат поне докато имат законово право да решават вместо теб.
DisappointedDreamer
03-02-2012, 09:24
Няма да изтраете толкова. Прекалено си лабилна. То не че сегашното ви е няква връзка изобщо де(тука знам че ще почнеш да лаеш). Тийн любовта обикновено не прераства в нещо повече.
Аз не бих пускал дъщеря ми или сина ми да пътува заради връзка от разстояние. Загуба на време, енергия и средства. За други неща - бих пуснал детето ми да пътува. Тъй че заставам на страната на родителите ти да не те пускат поне докато имат законово право да решават вместо теб.
Мдам. Няма да издържите още 3 години така. Или той или ти ще се запознаете с някои, когото ви харесва и той/тя ви харесва и връзката ще приключи. По-добре сега се разделете и си останете приятели. Много планове правиш, а дори не си го виждала от доста време, нито пък ще прекарваш време с него. Хората се променят.
treisi90
03-02-2012, 10:41
Планирането е тъп ход, ако не си наистина сигурен за в бъдеще какво ще се случва.
1) Ти не знаеш дали след тези 3 години ще сте заедно.
2) Не можеш да бъдеш сигурна, че ще те приемат точно в този университет.
3) Не знаеш той на къде ще тръгне.
Затова наистина нямай големи очаквания от тая връзка. Именно средата, в която се намира сега ще го промени. Ще срещне нови хора, ще общува с повече момичета и дори и да не иска ще му се наложи да си хване друга. Дали ще те зареже или ще ти изневерява вече не се знае, но със сигурност ще има нужда от внимание. Имай го и това предвид. Студент - връзка от разстояние, звучи ми нереално.
anonymous708973
03-02-2012, 11:23
Аз не бих пускал дъщеря ми или сина ми да пътува заради връзка от разстояние. Загуба на време, енергия и средства. За други неща - бих пуснал детето ми да пътува. Тъй че заставам на страната на родителите ти да не те пускат поне докато имат законово право да решават вместо теб.
Тя пък щото дъщеря ти ще те пита.
Авторке, много напред го мислиш. Подготви си два варианта - в случай, че ще сте заедно и в случай, че не сте. Кандидатствай и на двете места и си избери.
valdesbg
03-02-2012, 11:38
Инче - Ще е добре за нея да ме пита. Достатъчно разхайтени тийнейджъри има. Самостоятелност ще проявява когато си намери собствено жилище. Ако децата ми ми покажат че мога да им вярвам - ще имат независимост. Забележи че самостоятелност и независимост са две отделни понятия. Съмнява ме обаче да съм толкова лош родител.
marin4itu
03-02-2012, 15:04
Значи вие сте си били заедно и него са го приели студент и за това се налага да поддържате връзката си от разстояние, така ли?
да бяхме заедно година и половина и след това той замина. но все пак мисля да не се отказвам толкова рано, защото има всякакви хора дори родителите на 1 моя приятелка са се запознали като ученици, били са заедно и сега са семейство.
LeprikonA
03-02-2012, 17:37
Инче - Ще е добре за нея да ме пита. Достатъчно разхайтени тийнейджъри има. Самостоятелност ще проявява когато си намери собствено жилище. Ако децата ми ми покажат че мога да им вярвам - ще имат независимост. Забележи че самостоятелност и независимост са две отделни понятия. Съмнява ме обаче да съм толкова лош родител.
аз пък като бягало дете ще ти кажа, че хич не е трудно. толкова много неща могат да се измислят, всичко е въображение, съобразителност и желание. и да не усетиш колко пъти ти е повторен един и същи номер.
по темата на авторката - радвам ви се на желанието да учите във ВТУ :Д.
мислиш ли, че тая връзка би имала едно сериозно развитие? да не се правя на врачка, но много рядко тийн любовта, както каза valdesbg, изкарва особено много и прераства в нещо сериозно след това.
за връзка от разстояние трябват нерви, огромно желание и мнооооого търпение. двете страни да правят каквото могат да върви връзката и да не се губи някъде, по средата на пътя.
marin4itu
03-03-2012, 07:17
Аз с моя приятел се виждахме всяка седмица преди да заживеем заедно. Най-много не сме се виждали по 2 и то се е случвало два пъти. Един месец ми се струва много при положение, че момчето ти не е в чужбина. Говори с ваще, обясни им, че и те са били млади, че имате нужда да се виждате по-често. Няма смисъл да бягаш, просто им говори, може да склонят да те пуснат. Аз започнах да пътувам на 17 години, но разликата е, че ние сме си от различни градове и аз имам баба и дядо в неговия град, за това може би съм нямала проблеми с нашите. Плюс това ако пътуваш с влак можеш да си изкараш ученическа карта, която струва 1 лев (поне толкова беше, преди да увеличат билетите) и ти носи 50% намаление. Според мен можеш да пътуваш и ти 1 път в месеца, така ще се виждате 2 пъти по-често от сега.
А дали ще има бъдеще връзката ви, никой не може да каже. Това си зависи от това какви хора сте вие, колко сериозни сте и колко се обичате. Но един съвет ще ти дам, очаквай всичко и не си отдавай пълното щастие на него.
Ми нормално е за връзка от разстояние.Аз отдавна приключих с тези неща и не съм фен на далечната любов.Браво,че сте от толкова време заедно :)
Моето мнение е че любовта иска присъствие,но явно за всеки е различно.
vesito13
03-03-2012, 09:28
аз пък като бягало дете ще ти кажа, че хич не е трудно. толкова много неща могат да се измислят, всичко е въображение, съобразителност и желание. и да не усетиш колко пъти ти е повторен един и същи номер.
То това си зависи и от взаимоотношенията между детето и родителите, какво доверие родителите имат на детето, до колко си споделят и разговарят. Аз родителите си не съм лъгала, не ми се е и налагало. Непонятно ми е, да застана срещу тях и да ги лъжа за нещо, толкова глупаво според мен. Осъзнавам, че те не биха ми забранили нещо без причина, ако ми забранят да отида някъде, бих се поинтересувала защо, а не да тръгна да ги лъжа. И в интерес на истината, някой друг да излъжа не бих имала проблем, но точно родителите ми, имам такова уважение към тях, че никога не бих си го позволила. Ако между родителите и детето има добра връзка, не виждам никакъв проблем детето да е искрено с тях. И това, което Влади говори не са някакви празни приказки, а би могло да се постигне.
А по темата на авторката - би трябвало поне да опитате да се виждате по-често, защото каквото и да си говорим, веднъж в месеца е твърде малко и то не става въпрос само за нещо временно от порядъка на 4-5 месеца, а за цели 3 години. Не ми се вярва, че такава връзка би издържала, но нищо не пречи да опитате.
LeprikonA
03-03-2012, 10:00
^сега ми и кажи, че никога за нищичко не си ги излъгала.
напълно е ясно защо не биха позволили едни родители на 15годишната си дъщеря да пътува 200 км примерно, за да иде при момче, което те не познават или са виждали веднъж. доверие, доверие, но не вярвам да се намират такива като им споменеш "искам да ида при него, на 200 км, казва се Иван и е много готин, айде да ме пуснете и да нощувам там" и те да се усмихнат и да кажат "да, да, ей ти пари, може и два вечери да останеш, не се тревожи". а и дори 15годишна може като си науми нещо, да реши, че ще го изпълни на всяка цена,че даже и да го направи. това си зависи от човека.
не твърдя, че това да лъжеш родителите си е оправдано, правилно или нещо такова. не е. просто казвам, че винаги има начин за измъкване и пътуване в другия град.
valdesbg
03-03-2012, 10:49
Леприконче хубаво поставяш тая идея, ама нали се сещаш що на непълнолетните не им дават да взимат самостоятелни решения.
Иначе по същество. Въпроса не е да ме излъже. Ясно е че е дяволче ищ е успее, един път.. два пъти.. може и три пъти. Накрая ще я хвана и тогава ще има доста по крайни мерки. Да, и аз съм бил дете и аз съм бягал, и аз знам какви лудории се вършат на 15. Знам също такаи защо съм го правил, нали се сещаш. И да речем че не искам да повтаря моите грешки. Има достатъчно поле за да греши сама.
Въпроса е - що трябва да се стига до там детето ми да знае позицията ми и въпреки това да иска да я наруши, само щото си е наумила нещо. И естествено преценката и ще е грешна, щото взима под влияние само един фактор, а не всички. Да не говорим че това говори колко точно съм се провалил като родител. И че моята роля в нейния живот е точно никаква.
В пъти по лесно да дойде и да ми каже какво и що е намислила, и в хода на разговора да се изяснят мотивите. Това е далеч по цивилизован начин да поиска независимост. И шанса да получи такава е доста по голям. Тук отново от опит говоря. Щото и аз съм бил на 15 и аз съм пътувал на 300 километра в едната посока. Винаги има вариант да попътуваме заедно до въпросния град, аз да седна да си пия кафето някъде, докато те се виждат и вършат техните си неща необезпокоявани. След това - тя идва и се прибираме пак заедно. Примерно. Друг вариант - момъка идва в нашия град, ще му осигурим каквото е нужно - ден, два, три и после се прибира. Тук е ясно че трябва да се познаваме с родителите му, но пак е възможно. Въпроса в случая е детето ми да споделя и да ми има доверие. Да знае че може да ми каже къде и при кого отива и да е сигурно че няма да бъде следено или злепоставяно по някакъв начин, нито ще му се забранява нещо без причина.
Вариантите са много. Обаче за да искаш родителите ти да ти имат доверие трябва и ти да имаш тяхното. Не върви иначе. Това съм го научил по трудния начин.
Ако всичко това ти звучи прекалено фантастично - ами за мен и бившата ми приятелка е истина. За брат ми по същия начин. Въпрос на нагласа, приоритети и усилия, коитовлагаш за дадена кауза. С трици маймуни няма да хванеш.
vesito13
03-03-2012, 10:53
Лъгала съм като по-малка за по-незначителни неща, но се е случвало. А сега да тръгна да ги лъжа, за да отида при гаджето си, ми изглежда напълно абсурдно. Ами на 15 годишна мястото и не е на 200 км. от тях, без родителите и да знаят къде е. Та тя не може да носи отговорност за себе си.
И да, винаги има начин да се измъкнеш и отидеш някъде, но това е по преценка на момичето и ако то е възпитано достатъчно добре, не би трябвало да го направи, поне според мен. Не е трудно да избягаш, но това не значи, че е правилно и че всяко дете го прави. Това исках да напиша, а не че е невъзможно да излъжеш.
ariimeri97
03-03-2012, 11:15
В такава ситуация според мен най-важен погледът към бъдещето. До кога разстоянието ще е фактор? Има ли изгледи то да се елиминира и ако да, кога? Единственият начин подобна връзка да проработи е ако това е само временно положение. В противен случай рано или късно на единият ще му писне от вечната липса на половинката.
АБСОЛЮТНО!!! защото ако скоро не се съберете, връзката няма да има никакво бъдеще