Гаджета - родители

[BumpyRide]

Здравейте, съфорумници! Искам да ви попитам за мнение по един въпрос, който ме мъчи нещо в момента. :д Въпросът ми е според вас трябва ли да сте близки с родителите на гаджето си, както и то да е близко с вашите? Като става въпрос за сериозна връзка, която е на 1 година и отгоре и момчето и момичето са на по 17 години. Нормално ли е да е минала една година, а момичето почти да не се е засичало поне с майката на приятеля си и само да я поздравява, ако случайно я види на улицата? Ии обратното - нормално ли е и момчето да е на "Здравей" с родителите на приятелката си? Нормално ли е момичето поне веднъж да не е ходило на гости в приятеля си докато родителите му са там и да седнат примерно заедно с тях на масата да си поприказват малко? Ох, дано не съм ви отегчила :д , ноо ми е интересно да споделите своето мнение, пък и опит, ако искате. :)

[paradosou]

Не е изобщо задължително.

[nIkEnCeTy_bE]

Не е задължително, да. Но ако ще се запознават по-добре да седнат на една маса, отколкото родителите да заварват детето си в някой ситуации. За една година време няма нищо лошо запознанството с родителите.

[LeprikonA]

не виждам повод да не е нормално. майката на сегашният ми приятел ме е виждала точно веднъж, за точно минута и половина. май нямам големи амбиции да седя и да водя разговори с нея, аз излизам със сина и, не с нея.

[BumpyRide]

не виждам повод да не е нормално. майката на сегашният ми приятел ме е виждала точно веднъж, за точно минута и половина. май нямам големи амбиции да седя и да водя разговори с нея, аз излизам със сина и, не с нея.


И аз така мисля :д

[babity]

За една година е задължително да са го виждали поне веднъж и то от гледна точка на това да съм визуализирала представата им за този човек , за да са по - спокойни когато им кажа, че ще прекарвам време с него. Така де, да си вържа коня, 'щото винаги ще съм на татко момиченцето. Той дължи на нашите уважнението да ги поздрави като ги види по улицата, както и да си говори общи приказки с тях когато му се налага да прекарва време с тях. Същото аз дължа на неговите родители и толкова. Преди връзката да тръгне към заживяване заедно и прочее сериозности, не бих желала да съм близка с родителите му, че то и след това не е задължително, както и той с моите.

[bog4eto]

При мен за година и 2 месеца някъде се случи, че той познава родителите ми, спал е вкъщи, гледали сме брат ми, НО не се е случвало да седнем да вечеряме всички, пък да говорим, пък не знам си какво. Нищо толкова официално.
Аз с неговите родители съм ходила на Боровец точно за един ден и една нощувка, заедно- един обяд. Виждали сме се няколко пъти иначе, поздравяваме се и това е. Общи приказки е имало също, по-рядко.

[ariimeri97]

не е задължително, но ако връзката стане много сериозна поне малко от малко да се знаят не е лошо

[mynichka]

О, изобщо не е задължително. Аз не държа да сядам и да разговарям с родителите на приятеля ми, нито той с моите. Достатъчно е да се поздравяваме и уважаваме.

[elenka0093]

не виждам повод да не е нормално. майката на сегашният ми приятел ме е виждала точно веднъж, за точно минута и половина. май нямам големи амбиции да седя и да водя разговори с нея, аз излизам със сина и, не с нея.

+1 (десет букви)

[ShtrudeL]

meh
Само при мен ли всички се държаха така, все едно сме женени. Не беше досадно, но си е странно покрай това, което казвате всички йей
Родителите му бяха (оф...СА) супер точни, ама супер много, с майка му сме оставали и самички и сме си говорели ей така, всъщност познавах и братовчедките му, братовчедите му, горе долу цялата рода без баби и дядовци хаха
Той пък познаваше мама, леля, баба, дядо, братовчедчето ми, идвал е с нас, когато сме се събирали за нещо 'голямо', както и аз с тях на разни по-големи разходки.
Вярно понякога малко в повече ми идваше всичкото, но са част от него и отстрани виждах как всички са супер сплотени, напомняше ми на моето семейство... абе не тежи да се познавате с родителите на половинките си, но и все пак да не е нещо прекалено и както казаха по-горе:

"аз излизам със сина и, не с нея."

и те така

[Rebirthing]

Не, не е задължително, особено пък за 17 годишни. Впрочем, аз винаги съм се запознавала с майките на гаджетата ми и неочаквано за мен се оказва, че са много "печени" и имаме доста общи възгледи. Доброто свеки е голям плюс :D !

[anonymous708973]

Приятелят ми е първото момче, което запознавам с нашите. Единствено при него чувствах пълен комфорт и сигурност, че ще си паснат.
Винаги съм познавала родителите на гаджетата си. За мен е важно.

[TheBeliever]

Да се познават - да. Да са близки - няма нужда.

Аз, лично, преди да заживеем заедно с приятеля ми, не съм имала кой-знае-какъв контакт с родителите му. С баща му бяхме само на "Здравей", а с майка му си говорехме общи приказки като ходех в салона (тя ми е фризьорка). След това със задълбочаването на отношенията ми с приятеля ми се задълбочиха и отношенията ми с родителите му.
Той, от друга страна, почти не е имал контакт с моите родители. Познават се, виждали са се 2-3 пъти, но само до там. За мен така е по-добре, познавайки родителите си.

[anonymous708973]

След това със задълбочаването на отношенията ми с приятеля ми се задълбочиха и отношенията ми с родителите му.
Той, от друга страна, почти не е имал контакт с моите родители. Познават се, виждали са се 2-3 пъти, но само до там. За мен така е по-добре, познавайки родителите си.

Точно. Абсолютно съм доволна от положението.

[GreenFairy]

При връзка, която върви към по-сериозни отношения е хубаво да се познават родителите на другия. Моите родители се познават с приятеля ми, както и аз познавам неговите родители. И всичко си е окей, наш'те го харесват, говорят си с него за най-различни неща и като цяло се разбират. Аз се разбирам с неговите родители и всичко е на 6.
Разбира се няма нищо задължително, но аз лично смятам, че е по-добре да се познават.

[Hilary_]

Не е задължително. Има време за всичко ..