View Full Version : Бихте ли продължили една връзка, ако...
Бихте ли продължили да бъдете с човек, в когото сте влюбен или обичате, ако знаете, че ще трябва да се разделите и това само ще бъде болезнено. Или бихте предпочели да не навлизате в по-дълбоки чувства, за да бъде по-лесно?
anonymous708973
03-04-2012, 16:28
Дай по-конкретно.
Била съм в такава връзка. Знаех, че той ще замине да учи след година и половина за Германия, но не ме спря.
Точно това е може би най-често срещано- ако единия заминава.За работа, за учене.
И, ако погледнем новите масово еднакви филми, един от двамата е болен.
sladk0t0odidi
03-04-2012, 16:39
По-добре да си останете приятели. Имала съм такава връзка и не беше толкова хубаво като бяхме разделени толкова време.
TheBeliever
03-04-2012, 16:41
Ако има взаимност бих продължила. И бих опитала да преодолея препятствието, запазвайки връзката. Ако обаче въпреки усилията ми се стигне до край, то поне ще знам, че съм направила всичко, което е зависило от мен и не съм се предала.
Дай по-конкретно.
Била съм в такава връзка. Знаех, че той ще замине да учи след година и половина за Германия, но не ме спря.
И аз имах такъв случай. Знаех, че ще замине да учи извън България и някак си дори и несъзнателно (може и съзнателно да е било) не исках да се привързвам много и изградих някаква стена.... и се разделихме по други причини накрая ;д Принципно тия неща не би трябвало да пречат. Но мен ме притесняваха, защото го познавах и знаех, че няма да се получи връзка от разстояние поради ред причини, които не ми се изброяват
Но ако е човек, който много обичам едва ли ще искам да се разделим. Мисля, че ще е по-болезнено ако сме разделени. Зависи от ситуацията и от хората.
lovelysister
03-04-2012, 17:56
БИХ,защото ще останат страшно хубави моменти, които си изживял/а с него/нея ... И да замине някъде можете да поддържате отношения и да ще бъде трудно, но можеш да го гледаш после като най - хубавото време и да си спомняш с широка усмивка за всичко :) .. а не после да съжаляваш, че не си се възползвал/а
ivcheto0o
03-04-2012, 18:24
Бих изживяла връзката до края.Дори накрая да се разделим ще останат хубавите моменти и спомените.
Не знам.Предполагам,че ще искам да я прекратя,но няма да мога и накрая ще си бъда с този човек,докато не дойде конкретния момент..
Преди време може би щях да отговоря, че ще продължа такава връзка, но пораснах малко или много. Пазя си повече чувствата и ако нещо е с предречен край, а има реален вариант да не старадам - ще го предпочета на 100%. Във всяка връзка има трудности и несигурност, но със сигурност да знам какво ще се случи и пак да се впускам...не, твърдо мазохистично е, дори и за мен.
Бих.
Странно ми е, че човек се опитва да предрече какво ще стане в бъдещето му.
"Ама той/тя ще замине след 1 година (примерно) и какво ще правим?" Според мен пък нищо не се знае.
Може да скъсат още на третия месец, може да не се разбират, може просто да не се получи.
За това е много по-добре да се даде шанс на връзката, за да не се измъчват и двете страни след какво какво е можело да бъде. Или да живеят в някаква заблуда, че са изпуснали голямата си любов.
Ако пък връзката се развие, то ще остане много хубав спомен от нея.
Връзката, която имам в момента е нещо такова. Нищо не е 100% сигурно, но сегашните планове са свързани със заминаване. И аз и той. На две различни страни. Повече от година и половина сме заедно и така както сме тръгнали, нищо не ни пречи и още 2-3 години да сме заедно, докато не дойде време всеки да си тръгне по пътя, който е избрал. Трудно ще е, ще има ред сълзи, ред сополи, но още в началото си тръгнахме с нагласата, че 1 ден рано или късно ще трябва да се разделим.
Макар, че ако си се държим така още няколко години не се знае колко сериозни могат да станат отношенията ни и дали някой от нас би се огънал и би тръгнал по пътя на другия.
mynichka
03-05-2012, 15:30
Бих. Никога не се знае какво ще се случи, а дори и не искам да си правя планове и прогнози.
БИХ,защото ще останат страшно хубави моменти, които си изживял/а с него/нея ... И да замине някъде можете да поддържате отношения и да ще бъде трудно, но можеш да го гледаш после като най - хубавото време и да си спомняш с широка усмивка за всичко :) .. а не после да съжаляваш, че не си се възползвал/а
съгласна :)
PullMeCloser
03-05-2012, 18:48
Бих.
Заминаването някъде според мен не е чак такава пречка, стига и двамата да имат възможност да се виждат.
Не ми се е случвало това за щастие, но ако поставим нещата така предполагам, че не бих. Прекалено много се страхувам да не бъда наранена, ако не спра на време и нещата се задълбочат прекалено не знам как бих го преживяла после. (говорим връзка, в която има силни чувства и тн.)
Aubergene
03-06-2012, 09:01
И аз бих. Била съм в сходна ситуация - тръгнахме докато аз бях за един семестър в чужбина - уж несериозно, временно и без ангажименти, а после се оказа, че и двамата сме развили някакви чувства. Два пъти съм ходила след това да го виждам, понеже неговата виза беше особена и не можеше да излиза.
Продължаваме да се чуваме, аз съм с друг, той е сгоден, но някак си, мисълта че е някъде там ме радва. Този човек си остава специален.
valdesbg
03-06-2012, 09:37
Аз не бих. Не подкрепям връзки от разстояние, и не бих искал да имам такава. Което значи че със сигурност ще се разделим с въпросната девойка когато замине, и ще трябва да почвам всичко отначало след това. Хубави момента, незабравими мигове, окей, ама.. за мен ще е загубено време.
Просто ще си намеря някоя, която няма да заминава.
Разбира се ако има възможност и желание да заминем заедно бих предпочел така да се случи.
Бих продължила да бъда с този човек .. ако го обичам наистина много нищо не може да ме спре :)
И аз бих... В крайна сметка някой ден сигурно ще се съберем :)
Аз в момента поддържам такава връзка. Заедно сме вече година и 10 месеца почти. Септември заминах да уча в чужбина и на 2-3 месеца се прибирам за 1 месец. Обожавам приятелката си и сметнахме, че не искаме да се разделяме, напук и въпреки мнението на околните. Обучението в чужбина няма нищо общо със Студентски град и аз направо броя дните до следващия си полет...а когато я видя с протегнати ръце на летището ( въпреки че съм кацнал посред нощ ) осъзнавам, че всичко си струва. За мен всичко е въпрос на желание и доверие. Тя излиза - кафета, барове...каквото си пожелае...не й държа сметка и искам да е щастлива, в същото време и аз ходя чат пат някъде...не си създаваме проблеми - всеки има право да води социален живот, важно е доверието и отдадеността, а между нас те са налице. Просто знам и усещам, че Тя е момичето за мен...и това ми дава сила. Даже не мога и да помисля за друга...камо ли да докосна друга. Човек не избира възръст и време, в което да срещне половинката си и трябва да се съобразя с текущата ситуация. За мен времето, разстоянието и т.н са само оправдания!